Постинг
12.05.2017 22:24 -
РАЗХОДКА В КАРТИНИ ПО СВЕТИНИТЕ НА ТРАКИТЕ - 10
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 4162 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2017 09:06
Прочетен: 4162 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 14.05.2017 09:06
Още не мога да преглътна олидата от вчера - педераси ми унищожиха постинг, който си харесвах. Описах част от село Мумжидам, приложих 40 снимки от един бисер на Източните Родопи, който изгасна. Подообно на срещата ми преди десетки години в с. Чамла с последната жителка на селото, в Мумжидам срещнах последния жител на селото /махалата/. Ще го покажа, интелитентен човек.
Сега ще поместя постинга на части, за да не се получи вчерашната педерастия:
В комплект от няколко картини трябва да търся такава, която я няма и като резултат от ненамирането - излезе надпис, "Постингът не може да се публикува, защото е празен."
Край на пояснението.
Аз съм писал, че има планини, които усащам като силни за мен. Имам и такива места от планини, давам за пример махалата Мумжидам. Тракийските свети места наоколо, турците, които обитаваха тези места по законите на ХVІІ век, когато са се заселили тук, природата - комбинация от пустиня и оазиси, дивите животни, - тук наистина е уникално. А когато падне дъжд става и страшно, защото планината тук няма почва да акумулира водата. Упознах този регион и да го обичам толкова силно една от причините е, че кацнал над високата махала Мумжидам не виждам дял от планината, който да не съм посетил и упознал.
Първите ми посещения тук извърших около 1960 г. От тогава запоочнах упознаването на Родопите, една програма, за която животът ми няма да стигне, защото времето не ми достига - имам и други планини, към които проявявам интерес и съвзем различни интереси от планините.
А сега по същество - село /махала/ Мумжидам:
Тя се намира на рид, който е много важен, ако се съдии и по римския път, който го следва. Той започва от с. Три могили и слизаше в с. Кадънка, днес под водата на яз. Боровиица. Такаа пътят се прекъсна, а той бе шедьовър. Три по-малки римски пътища свързващи долините на реките от двете страни на рида - Хамбардере и Караманска - го пресичат, като за целта е имало 6 моста. От тях е останал само един, останките на другите обаче личат. Фусовете са върху скали, на тесни места, доста високо над водата и въпреки това водата ги е отнесла. В този регион се намира най-дивото населено място на Източните Родопи въобще, махалата Саръкая.
Махалата Мумжидам някога беше звън на чанове и тюмбелеци и викове на стопаните на стадата - навсякъде имаше животни. Привечер виковете ставаха най-силни, защото животните се вкарваха в оборите, долният етаж на къщата. А къщите бяха каменни крепости, някои от тях достойни за архитектурни паметници. Ще покажа снимки от останките им. Възродителният процес сложи крй на живота в този регион. Хората от селата тогава сами вземаха решение да се изселват ли в Турция или да останат. Останаха малко, предимно стари хора, чиито живот е минал тук. Останаха и огромните им каменни къщи, някои запазени до днес, чешмите, гробищата им. Уточнявам, част от гробищата. Защото бригади с чукове през 1989 г. потрошиха гробните камъни. Гробищата на селата, достижими по кози пътеки останаха.
Започвам със снимки от махалата. Още от първата се вижда, че тук, където децата пасяха овцете вместо да си играят, съвсем не е безопасно. Махалата е заградена от двете страни със скални участъци, надвесени над река Хамбардере. От другата страна, на изток, има още една махала, Явор, а между двете има вода и пасища.
Нещо интересно - по рида с важния римски път тракийски светилища няма. При с. Безводно също няма. По следващия успоредн рид обаче и след това по долината на р. Боровица, а после по долината на р. Адра е пълно с тракийски светилища. Тук те са от дватата типа - долапчета и тераси.
Чудя се на хората - спорят за цени на чадъри и шезлонги, които концесионерите им натрисат по плажовете. А по тази прекрасна част на България, няма никой.
Приятна разходка с мен. Ще публикувам постинга си на части, после ще го допълвам, иначе трудът ми отново ще отиде на вятъра. А това са и емоции, спомени, преживявал съм много трудни моменти. едва ли има други постинги за тези места и да ги унищожават курвове и проститути е наистина обидно. Лесно е да се унищожи нещо, трудно е да се направи и поради това трудът на хората трябва да се цени.
Доста опасеен участък с трева, където децата са пасли овцете.
И тези скали с трева покрай тях са част от пасището на селото.
Вижда се част от мой преход, с който се гордея - от превала Прелеза
по долинаата на реката Хамбардере до селото Кадънка. Днес селото
е под язовира, а долината на реката е пълна с мечки.
Вижда се част от пътеката, по която се е слизало в долината на р. Хамбардере
и се е продължавало към махалата Саръкая. Днес там има повреден въжен мост.
Останки от въжения мост и от един римски. Живот е кипял тук някога...
Да си пуснеш децата с овцете по тези места....
И път е имало селото.
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
На 8 март и всички други дни,от Българки...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
На 8 март и всички други дни,от Българки...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18391