Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 10:20 - НА РАЗХОДККА ПО ГОЛЕМИТЕ ПОНОРИ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 491 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 12.04 20:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
   Преди да започна да публикувам снимки от разходката си по понорите искам да поясня, какво представлява понорът. Това е нещо много характерно за България, има го на много места, където планините са карстови. Варовикът се разтваря от водата в недрата на планината, като се образуват пещери и долини на подземни реки, които са много дълги. Давам пример с подземната част на долината на реката, в чиято долна част е Ягодинската пещера, тя е дълга 14 км. 
    Понорът обикновено е във високата част на планината, която погледната от пътуващите под нея изглежда като да има връх. Ако човек се качи на планината не вижда връх, а нещо като корито. В западните покрайнини има тъкв връх на Влашката планина, наречен Паниците. Пример за такова "корито" е и планината между Годеч и Губеш, част от планината Видлич. Това е един огромен понор с три реки в него, с място за пропадане на водата в отвесна пещера, с артезиански кладенеец, с езеро и с много карстови извори. Едно прекрасно място, уникално за страната, но май го знам само аз и туристите, които съм водил там. Районът между Годеч, Гинци и Губеш е наситен с много понори, всичките прекрасни, като тези към долината на р. Височица са терасовидни, а скалите около тях са от типа препасници. Да се придвижиш от с. Гинци до с. Губеш ако има мъгла вероятността да се загубиш важи и за опитни туристи като мен. Причинаата е, че се въртиш стотици пъти около различните понори и понорчета и загубваш от толкова въртене ориентацията си. Затова и селото е наречено така, Губеш.
    България има четири уникални понора, които са успоредни на рида Козница на Балкана. Неориентираният в природата турист не знае какво да гледа или като види нещо не може да прецени величието му, поради това изминаващите прехода Ком-Емине не забелязват тази,  повтарям се, уникална природа. Те не различават и понор от увраг или въртоп, за това трябва малко подготовка, постарал съм се се в блога си да опиша разликите. Погледнати от билото на планината тези огромни понори наподобяват язовири, чиято вода е източена. Ако първият понор, нарчен Перачката бара е най-малкият от четирите, това не означава, че това важи и за красотата му. В него има само една река, която пропада в скална решетка под стената му. Вторият понор е много голям, носи името Воденичвата бара или Орловата бара. Той е двоен, наподобява на бял дроб с гръклян. В едната му половина тече една река, която пропада, а в другата - две реки, които също пропадат. Третият понор е също много голям по площ, той се нарича Студената бара. В него реката е най-голяма, тя пропада в скална решетка. Четвъртият понор е наречен Кривата бара или Река Понор. По красота той отстъпва малко на предниите три.
   Прироодата в тези понори също е уникална. Започвайки с виолетова премяна, тя се променя в жълта с различни цветя, постепенно излиза тревата и всичко става зелено. В тези понори имаше много хиляди мравуняци, обединени в населени места - една поляна примерно с хиляда мравуняка, посли няма мравуняци и пак се появяват. Текезесарската простащина да опожаряват старата трева за да пониква свежа изгори тези мравчи мегаполиси. След умиранеето на мравките в мравуняка, върху него прораства трева. Няма да е преувеличено, ако кажа, че мравунеците тук са милиони, обитавани обаче, с мравки върху тях видях само два...
   Някога - пълни с овце и крави на хората, днес понорите - място, създадено оот бога за животновъдите, са пусти. И орлите ги няма, защото няма умрели животни, и вълците ги няма, защото няма стада, от които да си откраднат животно. 
   Тези природни паметници променят облика са, защото са изоставени и пасищата се покриват с хвойна. Това променя климата не само на страната, поради което от ЕС отпускат средства за подържанее на пасищата. В запуснатите пасища идват свини както цигани в изоставените къщи. Сърните, зайците - те изчезват тук като вид. Някога, тези места, осигурявли поминъка на хораата тук, днес се превръщат в ничия земя. Апетитите са насоочени само към буковите гори окооло тях, които ги секат най-големите разбойници, защото те са включении в натура 2008.
  Допълвам, че още само един такъв голям и достоен по красота понор имаме, днес останал в Западните покрайнинии. Той е толкова голям, че на негао е нареечен делът на Балкана там, Понор планина. В него има пещера, в която може да се влезе и да се види подземната река, към която се присоединяват още две. Подземната река идва от масивът на Копрен и извира по-долу при врелото между селата Дойкинци и Йеловица, един природен феномен, по дебит вероятно по-голям от извора Клептуза.
    Приятна разходка с мен сред тези красоти.


image

     Изравнителят на водохващане "Петрохан". От запад тук идва водата на три реки - Нишава, Височица и Сребърна. Натам може да се извърши по водохващането страхотен преход с възможности за изкачване на вр. Ком. От изток идва водата на три бари /понора/ -  Перачката бара, Орловата бара и Студената бара. В предния постинг описах три прехода в тази посока.

image


image

              Връх Зелената глава. Следва Малък Ком, Среден Ком, Голям Ком.

image

Късмет за тези хайванчета, че не попаднаха на мутри със снайперови карабини.

image


image

                                            Скромни водопадчета

image



image

Под тези, наподобяващи гърдички върхове е втората половина на Орловата бара.

image

                               Животът през пролетта кипи насякъде.

image



image



image



image

                                   След тежката зима върбата се събужда.

image

            Сега на мода тук е виолетовият цвят.

image



image



image

                                          Долу по дъното на понора съм.

image

                                  Вижда се къде рекичката пропада.

image



image



image



image



image



image

        Умрелият в резултат на дейността на опожарителите мравчи град.

image

                     Още един умрян от простаците мравчи град.

image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image

            Скалата, под която пропада реката на Перачката бара с много голям зум.

image

Пътека отвежда към огромното пасище на Перачката бара. Стопани с пари от ЕС се опитват да направят екоферми. Дано да се получи! Ако стрижбата на ливодите пак с пари на ЕС продължи и пасищата се прочистят, ако тези хора биват подкрепяни от държавата и пазени от крадции на животни, може този поминък да се разпространи. Знам вече няколко такива ферми, които гледат коне за месо в Италия, крави и по-рядко овце.
    /Продължава/







Гласувай:
4
0



1. sande - Малоко хора знаят за това природно чудо понорите!
12.04 12:17
" Понорът обикновено е във високата част на планината, която погледната от пътуващите под нея изглежда като да има връх. Ако човек се качи на планината не вижда връх, а нещо като корито. В западните покрайнини има тъкв връх на Влашката планина, наречен Паниците. Пример за такова "корито" е и планината между Годеч и Губеш, част от планината Видлич. Това е един огромен понор с три реки в него, с място за пропадане на водата в отвесна пещера, с артезиански кладенеец, с езеро и с много карстови извори. Едно прекрасно място, уникално за страната, но май го знам само аз и туристите, които съм водил там. Районът между Годеч, Гинци и Губеш е наситен с много понори, всичките прекрасни, като тези към долината на р. Височица са терасовидни, а скалите около тях са от типа препасници."

***

И аз нищо не знаех , Кооста. До днес.

Благодаря ти.
цитирай
2. rosiela - Благодаря за чудната
12.04 18:16
разходка в този постинг!
цитирай
3. rosiela - Ох, много ми хареса,
12.04 18:22
много!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5205806
Постинги: 2409
Коментари: 5502
Гласове: 12829
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031