Разходката продължава по дъното на Орловата бара. Ще покажа местата, където реките тук пропадат. Тук те не пропадат в скална решетка, каквито са реките на Студената бара и на Перачката бара, а в едно опасно за приближаване място. 
   Приятна разходка с мен, природата тук е доста различна.



Това не са глухарчета, а някакви подобни на тях цветя. Нямат листа, а стеблото им е обвито в люспи.











                      Част от Орловата бара, към която ще се спусна.











                     Куче, надяващо се да получи нещо от еднодневката. 



                      Преградата между двете половини на Орловата бара











                         Чудо - жив мравуняк! Един на милион може би...



                   Унищожен от палячите на тревите мравчи град, тук наричан бабунек.







Всяка река достига или най-ниската точка на понора, където пропада или си има онлайн дупка само за нея.







                                Вижда се къде пропада и тази рекичка.



           Много сложно място за пропадане на водата. Да се ходи по него е опасно.







                Характерно пропадало, съвсем различно от скалните решетки.







      Все едно са ми явили Друтарят радеВ по телевизията...



                                               Цветната украса на понора































                                     Минзухар албинос







Съжалявам, че не нося лист от ножовка със себе си. Рогата стават за ръкохватка на дръжката на  коса.











      В дясно е най-ниската точка на тази половина на понора, там пропада водата.







За да няма гадаене чий е този силует, потвърждавам, че е моят.



Още не е станало цветна премяната, тук сега е краят на зимата, но както една красива жена каквато и премяна да облече все е красива, същото важи и за тази прекрасна част от Балкана. Дано повече туристи я упознаят. Това не са Родопите, където е пълно с мечки. Тук съм попадал на тях само два пъти - веднаж при Старо село, някогашната махала на Миланово и веднаж на рида, разделящ реките Височица и Сребърна. Убеден съм, че те са имали фатална среща с бракониерите по този край, които са повече от цветята в понора. Защото повече ги те видях...

си в разказите и снимките, както винаги. Благодарности.