Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2015 22:10 - КЮСТЕНДИЛСКИ ЗАПИСКИ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1171 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 27.11.2015 19:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                               С посвещение на кюстендилеца Сашо Горов:              

   

          РАЗДЕЛЕНАТА КЮСТЕНДИЛСКА КААЗА                        

                    ОТИВА  КЪМ  СМЪРТТА  СИ

 

       Славно е миналото на Кюстендилския край след Освобождението ни през 1878 г. Подтисканата от турците в продължение на пет века енергия на българите е освободена и България започва да се изявява по свой облик и подобие. Най-голямото достижение през първите години  на освободената ни страна според мен е строежът на ж. п. линията през Искърския пролом. Красотата на мостовете вдъхновява и днес, а изпълнението им показва как трябва да се строи - красиво и здраво. По онова време не са ползвани кофражи за бетон, а майсторите-зидари са оформяли външната част на това, което днес е символ на грозата в строителството, бетонът. Защото е имаало Майстори! Милиони пъти са преминавали влакове по тези мостове, а вреди по тях няма и няма. Давам за пример Извития мост до Лакатник. Само Дяволският мост до Ардино е красив като него.    

      България е свободна най-после, но великите сили й причиняват много трудности в борбата помежду си за влиянието им в този регион. От една срана Англия иска да има тук влияние, защото през Балканите преминават пътища за колониите й в Изтока, от друга Турция, макар и беззъба като сила по това време също има претенции към Балканите, защото тя е оставила тук заселници както руската империя /напр./ в Крим. Русия има намерение да превърне България в заддунавска губерния по подобие на завладяните от руските императори преди сто години мюсюлмански и християнски страни в Кавказ.  Франция също има претенции на Балканите поради претенции, подобни на английските - колониите й в Близкия Изток, пътят за които преминава през България. Нека да нопимня още нещо по темата „Балканите – кръстопът на Европа”. В постингите си съм описал десетки римски пътища, преминаващи през страната ни. Само през Врачанския Балкан те са 14, а по Западния Балкан – към 30. По Родопите не се наемам да ги броя. Били сме и си оставаме важен кръстопът на Европа.

    Новоосвободената  ни страна се явява прицел на нови претенции към нея от други страни, които работят за подриването й като млада държава и така да отхапят нейни територии. Изплашени от перспективите, което има България на Балканите, идиотите /б. м. великите сили/  ни спретват война, като през 1885 г. подлъгват сърбите, освободени още през 1688 г. от австрийците да ни нападнат и да ни отнемат територи. Известно е какво става в следващите 18 дни, мълчи се обаче какво се случва на българското население по Пиротско като отмъщение на крал Милан след като великите сили разпореждат българиге да се оттеглят от там. А българи в пределите на Сърбия има много поради войната между Австрия и Турция. Там остават нишавските българи, моравските българи. Запознатите с този историчеки казус ме разберат. Още се разкриват масови гробове на българи, избити от джелатите на крал Милан. Сега се разкопават такива гробове покрай Пирот, където костите на жертвите са натрошени от жестоките им убийци. Такива масови гробове на българи има и покрай няколко манастира, разкопки се извършват по разпореждане на игумените им.

      България е разделена по това време пак по вина на великите сили, като това да им не стига, те организират и Берлинския конгрес, който трябва да окастри територията ни. Този конгрес отнема големи площи от страната ни, около 1/3, които биха били стратегически при воденето на военни действия, напр. излаза ни на Бяло море. Това е трагично за хората на Родопа, които остават без поминъка си, овчарлока. Едно е овцете да пасат през зимата на Бяло море, друго е да им събираш сено за зимата. Въпреки това обаче участниците в Берлинския конгрес не са били още до такава степен идиоти, каквито участниците в Ньойския мирен договор по-късно. Берлинския конгрес чертае границите на една държава, която редуцира в по-малка територия но така, че в нея да са възможни комуникации, да няма откъснати в планините ни населени места, да има логика в това, как да преминават границите в планинските части на страната. Поради това  границите преминават по вододелните била на доста планини, като населението от двата ската на планината макар от един етнос остава в различни държави, но с възможност за достъп до полето, от което набавя това, което не може да си произведе в планината. С този проект на Берлинския договор аз съм запознат регионално с най-малките подробности. Наши териитории в Източна и Западна Тракия са отнети, България вече е не само окастрена от към територии но и кастрирана от възможността да бъде голяма, силна страна, с излаз на две морета. Същото през 1919/23 г. великите сили случват Гърция, позволявайки на Турция да й отнеме Източна Егея. Не изключвам обаче вината и на гърците, които и тогава са били и тъпи и нахални, поради които качества губят войната с по-сериозните като хора турци.

   Великите сили съзнателно оставят едно наследство на Балканите, което да носи неприязън между съседите. Частта от България, Македония, става самостоятелна държава, с цел да бъде ябълката на раздора тук. Източна Тракия великите сили придават към Турция, Западната – към Гърция. И с това се справяме. Балканската война за малко да измете завинаги турските нашественици от Европа, но пак великите сили се намесват и ги запазват. Следва нов заговор срещу България, т. н. Междусъюзническа война. Една отделна държава не може да победи България и да завземе нейни теротирии, затова поправителният на Англия и Австроунгария бе да подтикнат всичките ни съседи да ни напраднат едновременно. Тази висока цена изцяло си заплатиха гърците, които се нуждаеха от помощ във войната с Турция, но Междусъюзническата война бе развалила отношенията ни. Хак им е!

Нова ужасаваща беда за България бе ПСВ. Тя продължи серията от войни тук на Балканите за един доста дълъг период, продължил 7 години. За да се отърве от тези идиоти, наречени великите сили, в случая Англия на първо място, а след това и от имперските амбиции на Русия и на трето място от интересите на Фрранция, България избра за съюзник в тази война Германия. Същото стори и Турция. Тази война според мен е най-трагичното събитие в историята на света, защото тя заложи несправедливостта като норма в отношенията между държавите. По време на войната бе вцръкан в снагата на Русия вирусът на Маркс, синтезиран от хдва евреина в Германия, Франция и Англия, който нанесе ужасяващи нещастия на хората не само в Русия. Негови жертви сме и ние след 1944 г. За всичките нещастия, сполетяващи светът днес виновни са несправедливите договори след ПСВ. Те доведоха до ВСВ, до победа на мафията в нея. Така вирусът на Маркс не бе изчистен от снагата на Русия и се разпространи по целия свят. Защото идиотите, заразении с вируса бяха потребни на мафията така както днес ислямистите също са й потребни и затова ги търпят. Последният пример е Путин, който бие съпротивата срещу комуниста Асад, но не и идиотите от ИДИЛ. След ВСВ се появиха понятия, които не правят смисъл като мултиетнически етнос, пазарни отношения, а границите, които определяха етносите в Европа бяха размити. Така примати заживяха с културни хора и върнаха Европа света назад, а сега в Европа прииждат нови заселници на интелектуално ниво бозайници. Така Европа става нещо подобно като етаж на къща, в който живеят един професор и до него един неграмотен циганин, който професорът издържа с данъците си към държавата. Може ли това съжителство да е нормално, или пък нормално ли е една държава да печата пари за целия свят? Така светът ще бъде превърнат в банкова пирамида и тя ще се срути!

   Това като въвъдение, връщам се на Кюстендилска област.

   Днешнаата област Кюстендил е твърде орязана от към оригинала от Ньойския договор. Някога Кюстендилско е ообхващало голям планински и полупланински район, в който са влизали следните планини:

 

1.     Половината от Бясна кобила, която е една много голяма

планина.Тя наподобява полукръг, в центъра на който е

Босилеград, а по скатовете на планината са разположени селата и махалите, достигащи 1400 м. н. в. Билото на тази планина е високо към 2000 м, вижда се от Черни връх. От другата страна на Бясна кобила живеят моравските българи, вече посръбчени. Бил съм в Сурдулица, това са си българи като нас.

 

2.     Планината Кървав камик.

    Тази планина също е доста голяма, считам я за създена от Бог за животновъди.

 

3.     Милевската планина.

    Тази планина е продължение на Кървавия камик, като е много по-голяма по площ от него, след това тя носи името Земенска планина и накрая Конявска, докато се снижи при Бобов дол. Огромно нещо! Нарочно я описвам, защото голяма част от хората не са и чували за нея.

 

4.     Половината от Осоговската планина, най-високата и

най-голяма планина по Кюстендилско. Останаалата половина е към Македония. Като красота обективно тя е първата, но аз харесвам повече други планини около нея.

 

5.     Лисец.

    Тази плаанина е част от планината Осогово. Тя носи името на селото, разположено най-високо в нея. Топонимията тук е такава, защото планината над селото се свързва със селото и давам пример с планината Дукатска. Това е част от планината Бясна кобила, но така се нарича частта й над село Дукат. Да не заговорвам за Стара планина, към която спадат и Врачанската планина и Следна гора и още 10 планини.

 

    Не включвам в този списък Рила, защото не я считам орографски като част от Кюстендилско.

    Велико нещо е била тази кааза до 1919 г. но тя споделя съдбата на Трънско. Писал съм вече, от Трънско нойските кретени му отхапват големи площи отпред и отзад, за да заприлича днес Трънско на клин, вбит в Западните покрайнини, граничещ със собствените си теритоири. Същото става и с Кюстендилско, но му отхапват площи само отзад, не по малки от 3000 кв. км.  Огромната площ на скатовете на Бясна кобила са отнети от България, половината от планините Кървав камик и Милевец - също. Да съм честен, от Бясна кобила е оставен само половината скат от последния й рид между реките Тлъминска /Голема река/ и Ломнишка и една част от централното било, по което е преминавала границата преди 1919 г. дълго, както туристите казват, колкото един фалос. Едно село Ломница има в Трънско и едно в  Кюстендилско, но който се е покачил на вр. Ветрен дол над Трънската Ломница никога не може да забрави красотата и страхотиите на белите скали над селото, в които гнездят орли. Аз имам снимка на силуета ми на отсрещните скали срещу върха Ветрен дол, поместил съм я в блога си. Толкова страшно е там, че поглеждайки надолу се държах за скалите.

     Годината 1919 е годината на времето разделно за Кюстендилско и начало на падението му така, както Берлинския договор за родопчани.

Кюстендилско е разделено съгласно мирния Ньойски договор с граница от България, която прекъсва живителните връзки на живеещите по Босилеградско с родината им. На Родопчани затварят зимните паасища за овцете им, с което унищожават поминъка й. На Босилеградчани мирния договор от Ньой прекъсва отпред живителната връзка с полето на Кюстендилско, а отзад към Сърбия ги дели планина, висока към 2000 м. За сравнение привеждам Троянският проход, висок 1500 м. През зимата той е затворен. Така етническите българи, по онова време 180000 се оказват заточеници в собствените си имоти и с алтернатива пред тях – да си умрат като заточеници по родните сии места поради тежкия им живот на планинци без излаз до полето или да емигират във вътрешността на Сърбия и да се сърбизират. А тези обезбългарени територии, в които горите и ливадите са частни да се превърнат някога в част от Сърбия.

     Годината е 1939-а. Започва ВСВ, чиято цел е да премахне несправедливите договоро от ПСВ. Българя е на страната на Германия. Германия не признава мирните договори от ПСВ и българите от Западните покрайнини отново за две години и половина са присъединени към родината им. ВСВ завършва, тя не решава нищо -  няма победители, победени са Германия и Япония. А победител има, не че няма, това н. в. Световната Мафия. Нейните дела днес всички усещаме на гърба си, но и без да съм пророк казвам, че ще станат още по-страшни.

    Западните покрайнини отново са придадени към Сърбия, незаконно, защото тя не е наследник на Тройното кралство. Пука й на световната мафия. От към нашата страна на Кюстендилскаата кааза обаче започва страшното, което ще я доведе до смъртта й и това е колективизацията по сталински тип. Всичко на кюстендилци им е отнето, вече нищо не ги свързва с родните им места и те побягват към града – Кюстендил и най-вече София. В търсене на по-добър живот. Спомням си една възрастна трънчанка от Врабча, която каза следното:

-         Граница имаше, пречеше ни, но животът течеше някак. След като ни отнеха имотите тук всичко замря, хората вече ги няма.

  Още една мисъл ще цитиирам, на заместник архиерея на Годечката епаархия. Той каза буквално следното:

-         Може да се миналии сто години от прекарванеето на наказателната граница, но нищо няма да ни върнат, защото вече

нито там /в Западниите покрайнинии/ нито тук останаха хора.

 Началото на затриваането на Кюстендилскатаа кааза у нас е

поставено. Хората напуснаха родните си места, там останаха с партийно поръчение само комунистите. Те бяха превърнати в охранители на границата от към вътрешната й страна, това бе поминъкът им до 1989 г. после станаха каналджии, трафиканти и всякакви. Истината обаче е, че Кюстендилско е подчертано комунстически регион. Комунистическото у човека, заразата му с брадатата спирохета на Маркс се усеща по излъчването му, не необходимо той дори да проговори, а ако проговори, казаното от него е стандартнои сатав ясно в кой Център е бил разработван и до какъв Ф е докаран. За най-комунистически села считам долни Кортен и Полетинци.Не знам така ли е било името на село Полетинци или товаа име са му дали после комунистите, но ако се съди по паметника му, една огромна бронзова, само не политнала от щастие фигура, устремена към Северна Коря или пък към Голямата страна, където живеят най-щастливвите хора на света, мисля си селото е кръстено на соцмонумента, а ако не е името много му приляга. Селото днес е докаано до състояние като при новопредставяне пред Бога, само че тук Бог не играе, играла са марксленинците, днес - маркспутинците и воленсидеровците.

    Деветото обезлюди селата на Кюстендилско в значителна степен, но тук и там хората бяха задържани по изкуствен начин, като в селата бяха направени цехове към заводи. Давам пример с Трекляно. Днес останките от цеха наподобяват на череп без очи…

    Не по-малка беда за хората отсам границата им донесе Десетото. ТКЗС-то макар от него полза вече да нямаше, даваше някаква сигурност на изолираните от страната села, квалификацията ми не е пресилена. Чувах хора в изолирани от страната райони, които след 1990 г. казваха:

-         Преди като ни потрябваха въглища или хранаа за животните, вземахме си от ТКЗС-то, а сега каво ще правим?

   И напраавиха следното – малкото останали хора побегнАа, като те казват, към градо. А регионите им бяха яхнати от местни феодали. Държавата тук ако преди участваше само с милиция, днес е дебаркирала изобщо от тях, поради което тук е развъдник на престъпност. Поминъкат на голяма част от останалите по родните си места стана престъпността. Давал съм пример с младежите в Батулия, но така е в цялата страна . Аз съм свидетел на тази престъпност от 1990 г. до сега и от тазии позиция аз наричам престъпноста в тези региони организирана. През 1991 г. ме арестиваха при пътуванията ми по този край, за не преча на преминаващите границата нарушители на югоембаргото и ме свалиха като престъпник почти от връх Руен до заставата в с. Гърляно.  А трахикантите с по няколко литра бениз на гърба пускаха. Аз обаче отидох направо при шефа на гранични войски тогава и му казах, че хората му не пазят границата, а са част от престъпността. До сегаа пред мен е тъпият му лик, на високопоставен „служител”, свързан с организираната престъпност, неможещ да ми възрази на нито една дума. Сега не ме арестуват, но пък съм свидетел на преминаващите през границата „афганистанци”, и те под диригентската палка на организираната престъпност. Най-силно тя рабоотеше по време на югоембаргото, а сега отново е набрала мащ във връзка с мигрантите. Имах откровен разговор с един граничен полицай, кой показа, че отлично знае каква е играта, аз пък няма сега да цитирам разговора си с него.

   Кюстендилският край е особено красив с планините в региона му, той има и не дотам, но достатъчно плодордно поле. Тук климатът е по-студен, защото студът в България идва от Запад. В продължение на много години посещавах епизодично и рядко селата в този край, много от тях вече заличени от картата на страната. Спомням си едно село Червена ябълка навътре и нагооре в Осоговската планина, вече илии го няма илии ромовета се предали за скрап табелата му.

   Ще опиша селата, които съм посещавал из Кюстендилко, защото аз съм типичен селски турист. Ще започна от тези в Осоговската планина, от където започнах посещеенията си из този край, след като огледах красотата на Осоговската планина от вр. Руен.

   Осоговската планина е най-голямата и най-красива планина на Кюстендилско, тя даваа и лика на града. Осоговската планина у нас се простира между седловината Гюешево, където тя граничи с планината Бясна Кобила и със седловината Делчево, където тя граничи с Влахинаата планина, чиито произход на името така и не узнах. Границата е прекарана така, че за хората по планината да има условия те да осъществяват връзки с полето, без които те са загубени. Аз обаче се привързвам към опредеелени планини не по този показател, коя е най-красивата или популярна планина, а по други, които не зависят от мен. Така тази планина и не влезе в раздела ми „любими”. От планините по Кюстендилско тя най-много наподобяваа по релеф и растителна природа на Балкана в централната му част. Билото на Осоговската планина се пресича перпендикулярно от границата ни с Македония, но по-красивата част на планината е у нас. Селата са разположени по долиините на реки, поминикът в миналото е бил животновъдството. Това означава, че тези региони нямат бъдеще, защото сталинската колективизаця прекъсна нишката на живота в планинските и полупланинските региони безвъзвратно. Брадатата спирохета на Маркс направо покоси живота тук. Поколения българи тук са се заниимавали с животнодвъдство и примитивно земеделие и изведнаж им отнемат всичко. Те напускат селата си, децата им се раждат в града, който става тяхна жизнена среда. Обратният път към селото е невъзможен, то това е и целта на спирохетата, да унищожава определени страни без тези, които я измислиха да воюват срещу тях. Тя променя хората генно и веднаж заразените изцеления нама, а се предава и по наследство. Така тя е по-страшна и от спина и от рака, защоно от поразените нищо не става. Не съм съвсем прав, става. Давам истински пример:

   Извстна е бандата с автокрадци от Перник. Известно е, че окооло милион млади хора в България не работят и не търсят работа. Те кесят по кръчмите или пред тях на бира и цигара. Идва един разбойник и поръчва на случаен човек следното:

    - Отвиваш там, човеко изглежда така. Заговорваш го и му казваш паролата. Ако той ти отговори така /ответната парола/, вземаш от него пакета с парите и го носиш на едикое си място, за да го предадеш като кажеш тазии парола, а от него трябва да чуеш едикаква си. Имаш 50 лв. за работата, ако се опиташ да ни окрадеш или предадеш, режем ти главата. Този метод е известен и така веригата, която води до престъпниците се къса. Изпълнителят не знае нищо по същество.

   С такива неща се занимават тези около милион не желаеещи да работят. Такава „работа” по селата няма, там има други видове престъпност, затова градовете набъбваат от крадеци и пияници, идващи от всякъде от страната. В София стават далаверите, това го знаят и циганите, които също иидват тук заради възможността да си правят необезпокявани гета, да ползват безплатно вода и др. да си развозват по гарсктия транспорт боклуците до скрапопунктовете.

   От Осоговсакат планина извират няколко големи реки. На север текат реките Бистрица, която извира от вр. Руен - една доста голяма река с ждрело, през което преминава ж. п. линия и по-малката река Новоселска. Да не рропусна и реката Грачишка, още по-малка. По горното течение на р. Бистрица села няма. Покрай Новоселската река минава пътят за комплекса Трите буки. Там има останки от селото Ново село, днес вилно селище, а след него нагоре следва голяма красота. От двете страни на долината се намират Савойските махали, кръстени така по времето на Цар Борис ІІІ, след това пътят прехвърля един висок рид през приказно красив превал и слиза в долината на р. Елешница при почти изцяло напуснатото вече село Чеканец. Още една малка река – Грачишката – тече на север. Във водосборната й зона, която не е по-висооко от 1000 м н. в. има много махали, днес обезлюдени, наричании Страдаловски. Загатване за трудния живот на плининците? Много е красива природата и тук.

   На-голямата Осогоовска река, извираща от вр. Руен и с най-красивата и дълга долина е Елешница. Подобно на р. Божичка, която извира от едно място и от него тръгват две реки покрай рид, опилащ в извора й, тук е същото – много висок рид, започващ от вр. Руен се обтича от две рекички, които се събират под махалите Сажденик и Червенаа Ябълка. Тук имаше някакъв поминъък, добиваха медна руда, както и на още няколко места по Осогоовската планина, но вече и това умря. Мутри купиха мините и ги затвориха.  

    Прииродата тук е прекрасна, сурова, на местата на селата /махалите/ определям надморска височина към 1400 м. От с. Сажденик има път и после пътека до вр. Руен. Един напуснат рай е тук.

    Долината на реката продлъжава надолу към с. Чеканец, от където може да се прехвърли един рид и се слиза в Кюстендил през Савойските махали. Ако се продължи по долината на реката се достига до с. Раково, където пътят отново се разделя.  Десният път води до Ветренските махали горе високо на разлат рид на плаанинаата, след което по долина на доста пълноводна река, наречена Речица отново слиза  в долината на р. Елешнцаа. И влиза в Невестино при Кадиния мост.  Левият път от с. Раково води до махалите Страдаловци и слиза в долната на Грашичката река. Според мен десният път е много по-красив, но определение за красотата няма.  По този път с отклонение от с. Ваксево може да се стигне до махалите на с. Фролош, където е роден Владимир Димитров – Мастора. Днес махалите на Фролош в планината са тотално напуснати, къщите са разрушени, само в централната махала ими някакъв живот и то заради великия ни художник.  Видно е обаче, че той и в нея секва…

   На север от седловината при Гюешево започва планината Бясна кобила, по чиито основно било, както и по рида, слизащ към Олтоманции има доста села. По-друго усещане имам, когато съм тук, някак този район го усещам бблизък. Като да съм бил тук преди няколко живота.  Тук съм идвал доста пъти и ми се идва пак.

   Пълна скръб са селата тук, не знам по-жалка форма за села от това мое определение. Пътната мрежа е ужасна, хора няма, голяма част от автобусните линии са премахнати. В участъка на планината до вр. Коркория, от който се отделя ридът за Олтомонци селата вече са напуснати. Поминък имаше в с. Коприва, един приют за тихи луди, но разходите тук за тях били големи и те са преместени по софийските лудници в Курило и Подгумер и в Дружево. Три-четири работни места умрха след тази трансформация. Не е лошо местоположението на селата а Цървен дол и Преколница, те имат земя за обработване, но и те са вече обезлюдени. Тук тече важен процес, който има две възможни обяснения – извършва се преселване но кюстендилски ромове по тези села, като резултатие са ужасни. Къщите, където те живеят остават с дограма, останалите, напуснати от години се обездограмяват, обезпокривяват, обезджичват, обезкелремидяват и т. н. Това е схема, която върви с годиини, но в полицията не я знаят. Наистина е така, иначе щяха да спрат този процес. Родната полиция ни пази, написа Веско Маринов в химна за полицията. Едно обяснеение е, че кметът на Кюстендил гледал да разкара ромовете от Кюстендилското гето до пътя от Гюешево. Другото яснение е, че тези ромове „ииграят” в организираната престъпност при прехвърлянето на „афганистанците”, както тук наричат преселниците от Пакистан, Африка и от другаде. Как хне взеха да побягнат тия преселници към Голямата страна или към Северна Кориея, където живеят най-щастливите хора на света, а все към Европа се стремят. Ромовете тукбливат нтаричани пирани. Те са зградими към всяка престъпност, защото са пазарано устроени по природа, нямат ценностна ситема, двигател за тях е авантата, кяра, келепира. Пазарно скроените хора биват квилифицирани като боклуци като интелект от непазарно мислещите, но аз ги деля на три качеества: пазарни проститути, пазарни боклуци и абсолютни боклуци. За единия милион хора, които не ралотят и не желаят да работят мисля че им подхожда ретата категория. На нещастниците подхожда втората, а за първата категория запазвам копетентно мълчание.

   Аз мисля, че за ромовото разселване е вероятна втората версия, защото където срещах ромове в къщи, напр. в Долно село, те се обръщаха с гръб към мен. Със сигурност има някаква парола, която те ако чуят ще се обърнат с лице към мен, но от къд да я знам…

   В ъгъла на България се намира село Жеравино, днес обезлюдено. От него е останала една голяма църква и училището до нея. Селото е разделено от границата на две, като Горно Жеравино е в Западните покрайнини. То обаче е живо, все още виждат се хора, крави, овце, кокошки, чува се кучешки лай. Защото тук собствеността не е била отнета. Отнемането на собствеността на хората явно е по-жестоко от това, да те откъснат от страната ти. Жеравино е най-западната точка на България.

   На сравнително по-удобно място за живеене е разположено с. Бобешино, останало с едиин млад човек, който гледа животни и баба Надя, която се грижи за църквата над нея, намираща се на самата граница. Страхотно място за преминаване на мигранти и хълмчето на църкватаа, а има и ориентир – насрещният висок и могъщ красавеец вр. Църноок. Ще се върна в следващия ми постинг на таази тема.

    На север, вече по рида на Бясна кобила към Олтооманци има още доста села, всички в клинична смърт, на командно дишане или в будна кома, като ви се харесва. Село Черешница е разделано в две страни, границате цепи през селото. Нащата част е изведена от командното дишане, за да последва естествения процес, другата част е още жива. В нашата част на Бясна кобила е с. Кутугерци. В него живееше само една баба, която се хранеше през зимата с дъбови желъди, които счуква в хаван, защото няма здъби и вари. Трагедия. От района обаче произлиза един много голям разбойник, наричан тук  Кутугереца. Някога партизаните приемаха като фамилия името на селото, където те са родени, напр Трънски, Огойски, и др.  Днес това сторват разбойниците, напр. Самоковеца /Косето/, Курилеца, Кутугереца и т. н. Още няколко села има тук, ще спомена някои от тях. Те всичкитее са полупланински, тук земеделие не върви, само градини със някои зеленчуци и картофи. Центарното село е Ломница, до което се стига с джип по стръмен макадамов път, строен от трудоваците по време на Цар Борс ІІІ. Интересни са кръстовете по гробищата тук, нямат нищо общо с гинцките. Ломница е на командно дишане, а селата над нея – Гробанци, Ивановци и Чудинци вече са само понятия, извадени са от будната кома, в която бяха след 1989 г. Над тях минаваше клеон, който се ореше за да се виждат следите на бягащите от България и тази оран на ливадите и на площите от горите, изсечени заради клеона нанеесе много големи екологични щети. На места планината е оглозгана от почвата до скала. В спомениите ми нахлу сипей над с. Шипковица, причинен от орането на скалите от идиотите някога. Един напуснат от България край…Тук никой повече никога няма да дойде, както и в Източни Родопи, от където изгониха работливите и скромни турци.  Само че определението ми нве бе праилно, не кът, а рай е по-тоочната дума. Страхотен е Кюстендилският край като красота, но ще продължа с ужаса му още на север. Аз описах вече границата му с Трънско - едно разклонение от планината Кървав камик, което започва от с. Горна Мелна и достига до Брезник. Тук трагедийността на Кюстендилско също е много дълбока.

    Пред 1919 г. на север от с. Долно Уйно е имало голям път, свързващ Кюстензил с град Босилеград. Този път е достигал с. Уши, до който през седлоовната Славчето се е спускал пътят от Босилеград през с. Извор, достигигащ възловото село Уши. От тук пътят е продължавал на юг към Кюстендил, на изток към Радомир и на север към Трън. Ноьйските педераси теглиха граница през Славчето и отнеха възможността на българите по Босилеградско да излизат от имотите си. Това предопредели бъдещето на тази част от Кюстеендилския регион, отрязвайки връзките на хората помежду им. Ще изброя някои от планинските села у нас, които умират или вече умряха – Горно и Долно Уйно, Горно и Долно Кобиле, Горни и Долни Кортен, Драгойчинци, Шипковица, Горна и Долна Мелна, Метоохия, Къшле. Любимото ми от хтези села е Горни Кортен. Като обзор по-красиво кстендилско село не знам!  Не само граниицата обаче измрят тези села, измря ги сталинската колективизация. И пак напомням думите на жената от Връбча.

-         Границата я имаше, пак си живеехме някак, след колективизацята селата се обезлюдиха и животът тук замря.

Аз описах малко от хселата, тези, през които съм преминавал като турист при изпълнение на туристическите ми програми. Бедата обаче е много по-оляма тук, тя обхваща безлюяване на един огромен регион в Пернишко ии Кюстндилско,  който като да е излишен вече на България и ще очертая границите му:  Стрезимировци – Трън – Перник – Радомиир – Кюстендил – Гюешево. Ужасно е…

   Това е район на вакум, в който се заселват ромове. Дейността им не засяга само изсичането на овощните дървета на хората и на гората около селата, но и разрушаване на изоставените и временно обитаваниите къщи около жилищата им поради извличане от тях на ставащи за скраб елементи, напр. железни врати и огради. Защо българите бягат от тук, а идват на техните места ромове? Отговорът е прост. Българите са подложени на грабежи, никой не ги пази, а те трябва да работят, за да живеят, докато ромовете са на помощи. Помощите за децата им са по 25 параграфа, за тях - по около 20. А голяма част от децата на ромовете са пенсиониирани поради задух, епилепсия и други болеести. Бозайниците гледат малките си докато придобят умения да живеят сами, ромовете живеят от децата си.

   Подобна тенденция има и от другата страна на границата, където сърбитее преселват ромове. От ЕС ги натскат да им дават помощи и там става нещо подобно с тях, както с нашите ромове. От Пирот разселват ромове в Западните покрайнини, защото квартал Бензиностанцията там заприличва на нашия квартал Тунел №8 в Своге, ще се спука по шевовете, други ромове препращат от Белград, те са изгонеени от Косово.

   Пред сърбите обаче има голяма опаастност да загубят Западните покрайнини по подобе на Косово, защото албанци от Прешево, Медвен и др. градове искат да купят на безценица земи в Западните покрайнини. Ако тоова стане, сценарият е ясен. Сърбите затова набутват тук цигани, предпочитат да имат работа с тях, не с албаници, но този въпрос засяга и нас, българите, защото тези земи са наши, сърбите ги държат незаконно.

    Какво е положението в Западниите покрайнини в населените места от другата страна на границата?

    Отговорът е еднозначен, много по-добро отколкото у нас. У нас вече хора по селата няма, докато там има и си живеят. Как живеят е отделен въпрос. Животът им е много тежък, децата им са придообили уменията да гледат животни, да обработват земя , наследили са имоти. Само че те живеят така, както са живели дедите им през 1919 г, -  добри хора, трудолюбиви, с ценностна система да си помагат, да не се крадат, да са госторпемни към тези, които ги посещават. Тези хора обаче са абсолютно неприспособими към днешния живот, който се променя непресетанно. Ако те бъдат върнати към България мутрите ще ги рекетират, банкерите ще ги ограбят, циганите ще ги окрадат и измамят.

    Ще опиша някои села в Западните покрайнини, чито корении са общи с нашите, защото там също живеят българи. По долината на река Голема, извираща от вр. Църноок има четири села – Караманци, Горно и Долно Тлъмино, Бистар, после по реката Драговищица има няколко села, а в дясно от нея са Ресен, Извор, гр. Босилеград, селата Груинци и Милевци, Божица, мегацентъра на махали Трънска Клисура, днес преименуван от сърбите на Клисура. В тези села има живот, но и там той загасва, няма млади хора. Вакумът, който се създаде през изминалите сто гоодини в този регион, през които не се промени решението на идиотите / б. м. велките сили/ да отменят проклятието над него, наречено Ньойски договор, съчетано с шовиниизма и нахалствотоо на сърбите, на нашия нихилизъм и безотговонростта на правителствата ни доведе до днешния проблем там, който катоо, добре запознат с него пророкувам много лош сценарий. Страх ме е да напиша какъв, за да не подсетя още по-големи идиоти от ньойците да не го приложат.

    Англия е виновна 90%  за нещастието на нашите сънародници в Западните покрайнини, Франция – 10%, но Господ ще ги накаже. Заради тях започна ПСВ, заради тях започна и следващата, заради тях сега мафията яхна света. Мафията няма родствина връзка с етноси, тя мамето им ще разплаче и на Англия  на Франция. Има такава тенденция вече.

   Завършвам със странична тема, изказванее на един мой познат франкофон:

    - Добре им беше до сега на фрацузите, защото Америка ги пазеше от външнните врагове / СССР, сеега Русия/. Те само лалаха, сега обаче Америка няма как да ги пази, защото врагът е при самите тях. Ще трябва да се оправят сами, защото чл. 5 от хДоговора на НАТО в случая не важи.

    Не четат французите нашите писатели, затова го загазиха. Николай Хайтов описва един мравуняк със съвършенни мравки, нападнат от по-прости мравки. Съвършените мравки си направили мравуняка вътре като дворец, но не предвидили, че трябва и да се пазят. Възползвайки се от това, по-простите мравки им разбили „двореца”, разрушили всичко в него, избили по-съвършените мравки и….откаднали храната им.

    Богатите европейци на базата на това сравнение са по-тъпи от съвършенните мравки, защото пуснаха сами идиотите в собствения си мравуняк…

  

  

   

   

   




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Кюстендилският край - райско кътче, но изоставено от хората ...
27.11.2015 15:59
Тук най-добре може да видиш плодовета на т.н. народна власт - обезлюдени села, изоставена земя, ниви, пасища, гора, ливади. Изоставени, все едно чума е минала. Сравнително по-жизнени са селата около Кюстендил, Дупница.Там има пазари и все нещо можеш да продадеш - картофи, зеленчуци, плодове.
Преди две години ми гостуваха за час-два китайци, собственици на китайски ресторант в София, където работеше по-малкия син Ивайло. Гледаха, питаха, чудеха се.Всичко зелено -поле, гора, река минава, а хора няма никакви. Това - казват - на китаец не може да се обясни. Не може да го разбере по никакъв начин.

Благодаря за посвещението, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5851282
Постинги: 2606
Коментари: 6291
Гласове: 13587
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930