Постинг
28.12.2014 21:07 -
ЖДРЕЛОТО ПЪКЛИЩЕ
С посвещение на Руми и Георги Чараклиевr, по случай раждането на сина им Любен с пожелание да посетят това място и оброците из този край и да ги опишат
в сайта си www.svetimesta.com ЧЕСТИТА НОВАТА 2015 ГОДИНА!
Тази разходка по ждрелото Пъклище е третият ми неуспешен опит да го премина между селата Ръсовци и Пъклище. Поради големите дъждове р. Височица бе невъзможна за преминаване, а на места тя е и дълбока, защото преминава между отвесни скали. На други места преди ждрелото реката прави полуостровни клупове и променя посоката си на 180 градуса, преминавайки на метри под мястото, където върви обратно.
Тук е имало богомили, казват хората, от тях били останали тези скални манастири. Чувал съм, че другото място с богомили е мястото на днешния Разбоишки манастир, който е в долината на р. Нишава.
Ждрелото е така тясно, че римляните не правят път през него, а един от лявата му страна, който се изкачва много високо по Видлич и още един стратегически по другия бряг на реката. Тук тектоничната история трябва да е същата както при Цепина или Искърския пролом - планината се е надигала и в този карстов участък е била размита от водата.
Мястото е толкова красиво, че не се и опитвам да го опиша. Това е може би единственото ждрело, където хората не са сторили през изминалите хилядолетия никакви поразии. Имам голяма желание да ппремина през него и надявам някой път да успея. Страхувам се, че ако тук се нахправят екопътеки и дървени стълби до манастирите над реката,ждрелото ще загуби част от чара си...
Река Височица навлиза в ждрелото Пъклище
Вижда се най-голямата пещера, която е била манастирът на владиката на комплекса.
Тя се нарича Владикин прозорец.
Скали от ждрелото
За да се посетят или разгледат пещерите, в които са били манастирите трябва да се
преминава многократно през тази река. При сегашното ми посещение и при предишните две тя бе все голяма колкото Искъра.
В опит да се доближа до подхода до някои от големите пещери преминавах по такива
участъци, хванат за корените на дърветата.
Интересен скален комплекс на тази снимка и на няколко от следаващите.
Изоставена пещера, обитавана от монасите някога
Скали1 шеги на карста
Нямам обяснение монасите, подобно на траките ли са правили тези скални ниши или са естествени.
Преминаването през реката - невъзможно!
Прилича ми на едно нещо с очи, но не се сещам на какво...
Изоставена пещера-обител от монасите някога.
Само на Копрен ли има скали тип Дупевици?
Вход на скална обител?
Ждрелото Пъклище
Дооформяни от монасите скали?
На тази и на следващите три снимки - входове са скални манастири.
Владикиният прозорец. Той може да бъде достигнат само от алпинисти. Някога е имало дървена стълба или въже с кошница, с което са били изтегляни монасите до входа му подобно на тези на Пинд в Гърция известни като Метеорите. На снимката не се вижда в ляво от нея входа за скален манастир, за който се твърди, че е най-големият в комплекса.
От тук се тръгва по брега на река Височица за скалния
манастирски комплекс, наричан Владикиния прозорец
На следващите снимки се виждат входове на изоставени скални манастири, от които до наши дни е запазен само един до с. Ръсовци, "Свети Апостоли Петър и Павел".
Дебело животно от карст с опашка и окосмяване по главата.
Шега на карста - нещо като куче.
Някога гора, превърната в селско пасище. Възстановяването на природата вече не е възможно.
Тази планина наподобява нашата Манастирище. Тук манастирите обаче са били скални. Тя е подбона на връзките между Балкана и Средна гора. Ждрелото разкъсва тази връзка в най-уязвимия й участък, разтворимия от водата карст.
Тези скали са част от комплекса на единственият запазен скален манастир "Свети Апостоли Петър и Павел".
в сайта си www.svetimesta.com ЧЕСТИТА НОВАТА 2015 ГОДИНА!
Тази разходка по ждрелото Пъклище е третият ми неуспешен опит да го премина между селата Ръсовци и Пъклище. Поради големите дъждове р. Височица бе невъзможна за преминаване, а на места тя е и дълбока, защото преминава между отвесни скали. На други места преди ждрелото реката прави полуостровни клупове и променя посоката си на 180 градуса, преминавайки на метри под мястото, където върви обратно.
Тук е имало богомили, казват хората, от тях били останали тези скални манастири. Чувал съм, че другото място с богомили е мястото на днешния Разбоишки манастир, който е в долината на р. Нишава.
Ждрелото е така тясно, че римляните не правят път през него, а един от лявата му страна, който се изкачва много високо по Видлич и още един стратегически по другия бряг на реката. Тук тектоничната история трябва да е същата както при Цепина или Искърския пролом - планината се е надигала и в този карстов участък е била размита от водата.
Мястото е толкова красиво, че не се и опитвам да го опиша. Това е може би единственото ждрело, където хората не са сторили през изминалите хилядолетия никакви поразии. Имам голяма желание да ппремина през него и надявам някой път да успея. Страхувам се, че ако тук се нахправят екопътеки и дървени стълби до манастирите над реката,ждрелото ще загуби част от чара си...
Река Височица навлиза в ждрелото Пъклище
Вижда се най-голямата пещера, която е била манастирът на владиката на комплекса.
Тя се нарича Владикин прозорец.
Скали от ждрелото
За да се посетят или разгледат пещерите, в които са били манастирите трябва да се
преминава многократно през тази река. При сегашното ми посещение и при предишните две тя бе все голяма колкото Искъра.
В опит да се доближа до подхода до някои от големите пещери преминавах по такива
участъци, хванат за корените на дърветата.
Интересен скален комплекс на тази снимка и на няколко от следаващите.
Изоставена пещера, обитавана от монасите някога
Скали1 шеги на карста
Нямам обяснение монасите, подобно на траките ли са правили тези скални ниши или са естествени.
Преминаването през реката - невъзможно!
Прилича ми на едно нещо с очи, но не се сещам на какво...
Изоставена пещера-обител от монасите някога.
Само на Копрен ли има скали тип Дупевици?
Вход на скална обител?
Ждрелото Пъклище
Дооформяни от монасите скали?
На тази и на следващите три снимки - входове са скални манастири.
Владикиният прозорец. Той може да бъде достигнат само от алпинисти. Някога е имало дървена стълба или въже с кошница, с което са били изтегляни монасите до входа му подобно на тези на Пинд в Гърция известни като Метеорите. На снимката не се вижда в ляво от нея входа за скален манастир, за който се твърди, че е най-големият в комплекса.
От тук се тръгва по брега на река Височица за скалния
манастирски комплекс, наричан Владикиния прозорец
На следващите снимки се виждат входове на изоставени скални манастири, от които до наши дни е запазен само един до с. Ръсовци, "Свети Апостоли Петър и Павел".
Дебело животно от карст с опашка и окосмяване по главата.
Шега на карста - нещо като куче.
Някога гора, превърната в селско пасище. Възстановяването на природата вече не е възможно.
Тази планина наподобява нашата Манастирище. Тук манастирите обаче са били скални. Тя е подбона на връзките между Балкана и Средна гора. Ждрелото разкъсва тази връзка в най-уязвимия й участък, разтворимия от водата карст.
Тези скали са част от комплекса на единственият запазен скален манастир "Свети Апостоли Петър и Павел".
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 18391