Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2014 00:48 - ДА НИ Е ЧЕСТИТ НОВИЯТ ГКПП !
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1421 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

         ДА  НИ Е  ЧЕСТИТ  НОВИЯТ  ГКПП  СЪС  СЪРБИЯ!

 

    Този превал на Балкана, известен като Белоградчишкият или Салашкият – правителството на подмяната /БСП-ДПС- АТАКА/ ползва турското му наименование -  е бил много важен за поминъка на хората през миналото. След Освобождението ни през 1876 г. по билото на Балкана преминава границата ни със Сърбия, но тя е по-скоро символична. Икономическите и други връзки между двете страни не престават, защото тези хора са живели заедно в Османската империя и са се сродили. Местните хора преминават през границата със стадата си или при роднините си където им е удобно. От двете страни на Балкана се разменят стоки на бартер или срещу злато, разплодни животни, за да не се изродят, разменят се женихи и булки, за да не стане кръвосмешение между хората. Сърбите и българите живеят не само като добри съседи, но като роднини поради смесените бракове. Кепенците щракват през 1919 г, когато англичаните откъсват територии от нас. За да ги задържат в следващите години  Тройното кралство изгражда постовете, с чиито развалини днес границата е осеяна. Отговорът от България не закъснява със строителство на наши контрапостове. Руините им днес са ням свидетел на посятата омраза между народите ни, породена от тази политика, но и на майсторството на нашите каменари и задири. В постовете, отдалечени на метри един от друг от двете страни на границата стоят войници, взели на прицел „враговете” си, защото така са повелявали английските интереси на Балканите. Пред очите ми в момента са постовете до вр. Вражата глава, построени с камъни от римския път, преминаващ през превала между тях. Те са на високи скалисти голи места, свърталище на бури, а височината тук е към 2000 м. За Родопите това не е страшно, но тук на тази височина е нещо ужасно когато се борят два вятъра, един от юг и един от север. Постовете са с бойници едни срещу други. Имам снимки на такива постове в блога си доста.

   След Деветото нещата стават още по-зле. Фашисткото куче Тито и сталинските джелати не се спогаждат заради собствеността върху земята, противопоставянето между тях обаче засяга най-силно нас. По-късно по времето на „маймуните” в СССР, наричани така заради подобието на Брежнев с този род човекоподобни, тук се строи клеон. Положението след като той е готов става тежко дори за дивите животни, които не могат да пресичат през телените огради и се кръвосмесват. Да не говоря сега за последствията от тази телена ограда с електричество за хората в този район, писал съм достатътчно в блога си. Ще напомня само за разговора си с един овчар от с. Раковица, който казал на строителите на клеона, че телената ограда ще пречи на поминъка му. За да го накаже, офицерът така прекарва телената ограда, че тя преминава през средата на двора му и кладенецът му остава зад нея. Останал с животните си без вода, човекът се изселил... След 1990 г. се бе завърнал и лично срязал телта през двора му. 

 

   На Салашкия проход отдавна трябваше да има такъв ГКПП, добре е, че все пак той ще бъде открит. Най-близкият бе на Връшка чука, а роднини има на малко километри от двете страни на Балкана. Сега, когато имаме „европски” карти и можем свободно да посещаваме Сърбия това ще е голямо улеснение за тях.

   Един спомен имам от този Балкан, когато можех да бъда арестуван от сръбските граничари. При прехода ми по освободеното от нашите граничари било на Западния Балкан след ужасиите на резервата Чупрене, на Хайдушки и Орлов камък, заобикаляйки вр. Голеш навлязох в гора, от която не виждах репери за ориентиране. Всичко бе обрасло в комбинация от къпини, коприва и хвойна. Попаднах в сръбска застава,но в нея нямаше ни куче, ни граничар, бяха наряд някъде наоколо. Веднага изчезнах и се спусснах в една гора, почти по вертикала. Излязох на прикриващ път – така се наричат секретните пътища, по които могат да се придвижва военна техника – и така се спасих от депортиране и глоба в Белград. После внимавах за трима. Но така се бях притеснил, че приближавайки Салашкия проход се криех в дъбовата гора от към нашата страна, за да не провокирам сръбските граничари да ми пуснат куче, което да ме отвлече при тях Напомням, че съотношението на заставите бе 4 : 10 в полза на сръбските.

       На Салаш завърших първата половина от прехода Ком – Тимок и слязох за храна. При връщането ми обаче какво стана. По мен от с. Салаш тръгна един старец с очила, поне със сантиметър дебели стъкла. Беше с ватенка през лятото, нищо не говори, гледа мръсно. Аз спра, и той спира. Мамицата му мръсна!!! Разбрах, че става опасно. Заради него се упътих по шосето за гпаничната застава „Салаш” и влязох в нея, влезе и старецът с ватенката. Мълчи като пукел, гледа мръсно. В заставата имаше един войник, изглеждащ между 20 и 50, някакъв изрод, но готен. Той каза: Къде си тръгнал, тоя ще те убие и ще ти хвърли отгоре два-три клона, това му е работата, не виждаш ли, че е с Калашник под ватенката си. И отиде при стареца. Каза му нещо, старецът пое обратно към Салаш. До Раковишкия манастир се озъртах, макар да бързах колкото мога, за да се откъсна от стареца с Калашника.

   Това време мина, сега се пътува свободно. И аз се възползвах от тази свобода максимално, видно от блога ми.

    А сега малко за този участък на Балкана:

    Последният алпийски връх на Балкана е вр. Голеш, който е над с. Стакевци. От селото до седловината под върха има напълно запазен римски път. След Голеш височината на билото спада и то става разлато. От нашата страна има много /!!!/ плодордна почва. Там бяха най-добрите блокове на ТКЗС. Напомням за разселването на цигани по тези места на Видински окръг по заповед на Правешката Тиква. Те ликвидираха след 1989 г. всичко тук, заради набезите им хората напуснаха и домовете си по селата. По билото от нашата страна има предимно дъбови гори, които мутросекачите впоследствие почти унищожиха. Най-гъсти бяха горите над с. Раковица. В този район се намира последният връх на Балкана, Връшка чука. Преди нея обаче Балканът има също доста красиви участъци, напр. този над с. Граничак. А Граничак сред каква красота е пъхнат! От това село като рид-отклонение от билото на Балкана започват Белоградчишките скали. След това билото на Балкана става плоско както това, което достига нос Емине. За жалост хората напуснаха тази житница и градина на България защото никой не ги опази от циганските банди. Давам тагове, река Делейна Градсковски колиби, село Феликс Канец. Ега ти земята, хората тук я наричат каймак. Днес тя е обрасла с магарешки и други видове тръни. А някога тук бяха слънчогледови ниви, на които не се виждаше краят. Заради олиото от тях и превозването му по бързия влак Видин-София, той е наречен Мазният влак. Всичкото туй умря…

   От сръбска страна природата е почти дъщата, но почвите са по-бедни и зимите – по сурови. В сръбско обаче всичко е съвсем различно, защото не е имало текезесиране по съветски тертип, водещо до пропъждане на хората от населените им места. От билото на Балкана се вижда, че там земята се обработва, ливадите са косени, гората стои на китки където земята не може да се обработва. При пътуване от Заечар до Кална това се вижда още по-убедително. При нас е самият ужас. За да стане този ужас у нас виновно е текезесирането на първо мядсто по съветския приказ след Деветото и простащината на тези с кучия крак /пи/столетите ТТ/ които налагаха новия ред у нас. Същите тези примати разпоредиха да се направи дълбока оран на земята по селата над Белоградчик. Тънката почвица от горе отиде под камъните, както и в Казанлъшко, изчезнаха ливадите и за да се прикрие тази простащива, те бяха залесени с борови гори. С борови гори бяха залесени и изоставените ливади. Боровите гори пък изпиха водата и осушиха площите под тях, подобно на това, което дстана по Софийския Балкан. Това остави селата без вода и те бяха напуснати поради екологичната катастрофа, измислена в бетонните глави на приматите.

   Освен общият корен на хората от двете страни на Балкана - те имат и друго общо нещо –  са комунистичедските им убеждения. При нас обаче хората са по-зле отколкото в Сърбия, защото районът е бъкан с цигани, които изсякоха вековните дъбови гори дори в резервата Белоградчишки скали, та чак до вр. Веденик и поминуват от кражби.  В Сърбия циганите не вървят, там имат полиция и номерата им не минават. А при нас са привилегирован електрат на ДПС и БСП. За тях законите в страната не важат. Те са и най-мобилни, защото са на помощи без да работят и където и да се заселят, помощите си вървят с тях.

   И още нещо за този край. Тук се говори напевният български език. Какъв е той знаят упозналите този край, но най-известният българин, говорещ напевно е Александър Лиииииильов, който е роден в с. Граничак. Напевно товори и един друг изрод, бившият министър-председател Димитър Попов, той пък от с. Цибър. Дето така осъди момчето, счупило вазата на гроба на Шапкарката /Л. Живкова/, че до днес майка му не знае къде е погребан сина й.

   Малко места има по планините на България , където да не съм бил, но сега отчитам, че посещението ми тук прецз годините 1990/91 бе опасно. Не само заради идиотите, но и заради дивата природа, напълно изоставена от хората. Рис видях, лисица с дълги като кокили крака, диви котки, змии и големи паяци, гледащи от дупките си в земята, а диви свини – тях иги не споменавам, защото се сприятелихме. На два пъти срещах горе хора, бяха българи и ми даваха по нещо за ядене, иначе трябваше да слизам и да се връщам. Денивелацията е много голяма. А влизането ми в сръбската застава? Да не пропусна, паднах и в капан, предназначен за диви свини – двуметров изкоп, умело покрит с прясна трева и тънки клонки. Ако имаше свинкя вътре, наистина щеше да стане страшно.

    На туристите, които ще посетят този ГКПП препоръчвам маршрут от с. Граничак по рида с групите скали, наричани Бероградчишки до самия град Белоградчик. Белоградчик представлява центърът на планина с форма на буквата „Х”. Планината се казва Светиниколска. А проходът Светиниколски считам за най-красивият на Балкана въобще. На мен по тази тема може да се вярва. И още нещо, превантивно. В Белоградчик си оставяте колата до полицията или на площада, защото блуждаещи ромове от квартала в посока на с. Салаш ще я освободят от разне вещи, акумулатор, гуми за каруците им.

   Този ГКПП трябваше да го има, но защо не се правят с предимство тези, които пряко засягат българите от двете страни на границата, към  т. н. Западни покрайнини? Те трябва да са три – при с. Петачинци, при с. Мазгош и при с. Криводол. Мисля, че неотварянето на пунктове там не е случайно. Нашето правителство /съвместно с това на Сърбия?/ не води политика за връщане на откъснатите от нас територии преди около 100 години, които сега сърбите държат незаконно и причината според мен е тази, че те са бедни, от тях нищо не може да се открадне. Я да беше морето, как щяха да си го възвърнат и мутри да бетонират крайбрежието. Мошеници. Напомням за друг такъв период от историята ни със с. Тъмраш. Напомням и още нещо, за откриването на паметника на Левски в Цариброд. Ивица Дачич си прави предизборен пиар и пита примата Орешарски на бългрски ли да си говоорят, на сръбски ила на шопски, а Орешарски казва, на който и да е. С това той налива масло в сръбската пропаганда, че Софийско не е България, а Шопско и трябва сащо да принадлежи към Сърбия, че Макездония не е България  и също трябва да е към Сърбия, а също и Белгродчишко, където според сърбите българи няма, а турлаци, които са порода сърби.

   Това правителство на подмяната историята го измита в момента, но ще дойде ли по-разумно, което да се вслуша в желанията на хората, да се запознае с историята, да се консултира с хората, посветили живота си на връщането на тези територии към България като Зденка Тодорова, Иван Николов и др.

   Съмнявам се. От Деветото до сега – само предатели и примати! Надявам се обаче чрез моя блог да оставя доста интересни описания на частите от България, които са ни били отнети от „добрите” през 1919 г. и да привлека българите по-често да посещават роднините си извън България. Нищо, че не са преки роднини. И още нещо:

   Трите неоткрити още ГКПП, които споменах  трябва да бъдат направени незабовно. Те са по-важни за България от този на Салашкоя проход.

 Аз доколко имам отношение към този край личи от снимката на ника ми, която е нпаравена горе на Светиниколската планина. Това е моят силует на една скала под вр. Хайдушки камък.




Гласувай:
7
0



1. sande - Сърбия е кандидат за еврочленство и й трябва актив.
22.07.2014 05:47
Този ГКПП трябваше да го има, но защо не се правят с предимство тези, които пряко засягат българите от двете страни на границата, към т. н. Западни покрайнини? Те трябва да са три – при с. Петачинци, при с. Мазгош и при с. Криводол. Мисля, че неотварянето на пунктове там не е случайно. Нашето правителство /съвместно с това на Сърбия?/ не води политика за връщане на откъснатите от нас територии преди около 100 години, които сега сърбите държат незаконно и причината според мен е тази, че те са бедни, от тях нищо не може да се открадне.

***
Но си прав, че се започва от най-незначителния ГКПП. Или тези от Белоградчик са по-активни.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Точно така, по-активни са
22.07.2014 06:12
sande написа:
Този ГКПП трябваше да го има, но защо не се правят с предимство тези, които пряко засягат българите от двете страни на границата, към т. н. Западни покрайнини? Те трябва да са три – при с. Петачинци, при с. Мазгош и при с. Криводол. Мисля, че неотварянето на пунктове там не е случайно. Нашето правителство /съвместно с това на Сърбия?/ не води политика за връщане на откъснатите от нас територии преди около 100 години, които сега сърбите държат незаконно и причината според мен е тази, че те са бедни, от тях нищо не може да се открадне.

***
Но си прав, че се започва от най-незначителния ГКПП. Или тези от Белоградчик са по-активни.


и то от двете страни на границата. Нашите са АКТИВНИ борци против монархофашизъЪма и капитализЪма, зад билото на Балкана пък са с промити от Тито мозъци. Един бивш партиен секретар, в момента със 1000 евро пенсия и на работа /б. м. като ченге/ в манастира "Св. Георги" в с. Темска ме заплаши да се махам от с. Равно буче, защото в Сърбия хората били комунисти, а в Бълтария сме били на страната на Америка. Стана така, обаче, че при друг случай го прибрахме от манастира с нашта кола и аз му разказах играта.
А в с. Граничак е роден Ал. Лилов. Там живее брат му сега, може вече да е починал. Селото е загинало, но хората там си свикнали със социализЪмоа както въшките с ДДТ-то и пак си го искат. Заради социализЪма, казват те, сега в Сърбия живеят отново по-добре от нас. В този район има две села с коренно различни съдби - Чупрене и Стакевци, описвал съм ги в блога си. И те са към окръг Видински.
цитирай
3. sande - Затова - Сърбия час по-скоро в ЕС ...
22.07.2014 12:56
Макар, че не заслужават и лула тютюн.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6789168
Постинги: 2914
Коментари: 7442
Гласове: 14596
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30