Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2014 00:07 - 800 ГОДИНИ СЕЛО БОВ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2269 Коментари: 3 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



image



image



image

800 ГОДИНИ СЛЕД  ОСНОВАВАНЕТО МУ,  ДОЙДЕ   КРАЯТ  И  НА  СЕЛО  БОВ….

    Един от най-красивите райони на Пролома е този на с. Бов. Красотата му е привлякла Вазов още като учител в Берковица, но за това село той намира време чак в края на живота си, когато през лятото за около месец укрепва здравето си в махалата на Данговците. Като дете Вазов е боледувал тежко от пневмония и през целия си живот е търсел планиниски въздух за укрепване на здравето си. На Вазов Данговците дават кон, с него се движи бай Младен, възрастен човек, който го води на разходките му. На края на жизнения си път, тук сред тази красота той  се влюбва в ученичката Лица, чиито внук Ангел живее в Гара Бов. Аз го познавам и съм поместил негови снимки в блога ми. В друга махала на селото - Скакля, на отсрещния бряг на Искър - Вазов чува легендата за дядо Йоцо и създава един от най-силните разкази в литературата ни. Понеже съм бил на мястото на кошарата на дядо Йоцо, на скалата  където той е починал, държейки шапката си в ръка, с която е махал на преминаващия влак, бил съм и на ливадата малко по-нагоре, където Дядо Вазов пише стихотворението „На Малата планина“ – чувствам тези места и като мои, родни. Големи българи сме имали!

   Годинатата е 1918. След 6 години на фронтовете, мъжете се завръщат по домовете си. Загиналите заради интригите на Англия и на другите велики сили са стоцици хиляди. България е била на сраната но „лошите“ във ПСВ и е наказана с тотално ограбване и откъсване на теротирии с българско население, които „добрите“ придават на съседите ни, воювали на страната на тяхна страна. Тъгата на Вазов по България в тези години намира отражение в писаното тук, до с. Бов стихотворение, „На Малата планина“. Ето последният му куплет:

 

                                      И човекът дрипав, твар нещастна,

                                      роб на мъки и на мрак вековни,

                                      туря пятно в таз картина красна,

                                      фърля скръб, в предела тоз чароовни!

 

    Къде е село Бов и защо оклоностите му са толкова красиви?

   Това може де се види от Уикпедията, но аз познавам отлично землището му и го включвам в следните граници:

     Едната му граница е река Трескавац, обявена за резерват, която извира изпод вр. Издремец. Другата му граница е ридът, разделящ селата Бов и Лакатник, а именно този с върховете Гарвана, Яворец и отново Издремец. Третата граница е брегът на р. Искър. В тези граници планиниските околности на селото включват една прекрасна долина, едно плато с две непресъхващи езера, даващи начало на река, карстов планински рид, който от едната страна е алпийски, а от другата – населен.  Климатът в този район е толкова благороден,, че разрешава тук да има села до 1300 м. н. в. Само Мескова махала в Балкана има по-високо разположени махали.

     Някога тук е имало едно централно село – Бов, а към него – много десетки махали. Днес само останките от къщи свидетелстват, къде са били те.  Махалите са били основавани и в гората, като тя е била частично изсичана и тези места са се наричали требеши. Ще изброя само махилите, макар те днес да се наричат села, които са по-големи:  с. Бов, махала Кръст, над която има три махали, последните две от които са откритото плато на планината на височината на двете езера Тръстеная - 1300 м. н. в. Друга голяма махала е Бовско Луково. След построяването на ж. п. линията израства ново заселище, Гара Бов. Срещу гарата е другата голяма махала на Бов - Скакля. Тя носи името на водопада. По-правилно е тази махала да принадлежи админстративно към мегакомплекса от махали Зимевица.

    Природните забележителности около Бов са много. Реката Трескавец, чиято долина е резерват е много красива. От ляво има прекрасни букови гори и карстови скали.  Друга велика красота е изгледът от пътя за махала Бовско Луково към водопада Скакля и долината му. Много е красиво и по рида между селата Бов и Лакатник. Друг красив път има от центъра на селото в дясно по десния бряг на реката. Тук оброците са най-на гъсто. Още един рид има между реката през с. Бов и реката Трескавец, той днес е трудно проходим. Основният път, строен от трудоваците сред Освобождението започва от ж. п. линията и се изкачва чак на платото с езерата, от там се разклонява за с. Лакатник и по билото на планината продължава за най-висоокоразпологжените села с възможности за спускане към Софийските села или тези в окръг Враца. Осевн пътища, трудоваците са укрепвали антиерозионно и рекичките. Освободените след пет века робство българи са давали всичко от себе си да стане странати ни хубавоо място за живеене.

      Почти всичките имена по Бовско са латински, защото селото е основано от хванатия в плен от войниците на цар Калоян маркиз Сен дьо Бов, който е заселен принудително тук. Такава е и съдбата на Конт дьо Фрей, чието име носи село до Радомир и на Орландо, когото Калоян заселил където днес са Софийските гробища. Тези неща са се случили преди 800 години. Имената обаче напомнят за основателите на селото тук. Сещам се и за преобладаващите латиински имена по Копиловци, дори чешмата в селото си нтаричат Латинската.

     Друга забележителност тук са двата водопада в центъра на селото, които са уникални. От два карствови извора към тях се устремяват две реки, които през пролетта са доста ппълноводни и двете под ъгъл 90 градуса скачат в пропастта. До тях от центъра на селото започва пътека, която минава под интересни скални образувания, подобни на тези при Гара Лакатник, но скалите тук са червени.  Доста от тях притежават и имена. Напр. една стърчаща по специален начин скала е наречена Куро. Природна забележителност е и водопадът Скакля срещу гарата, но и водните пещери, от които  изтичача водата от надупчената като швейцарско сирене планина Понор след дъжд или топене на снеговете.

    Поне от 40 години посещавам това село и виждам промените които станаха в него. Тях мога да определя с четири думи: Селото отива към смъртта си! Както ескимоската Азиак, която е остаряла и не може да допринася повече полза. Така са казали хората, видели я покачена на леден блок, за да се удави. А Азиак казва: Сега мечката ще изяде мен, после Ерненек ще убие мечката и ще я изяде, така животът ще продължи.

    Село Бов е основан пред 800 години и се е разрастваало до степен, когато за децата на живонтовъдите не е имало повече място да се рзселват по заветни места с извории и теса започнали да изсичат части от гориите, за да строят там къщите си. По време на турското иго тук турци не е имало, защото мястото е много отдалечено от богатите равнини, където са живеели турците. Проблем е дори напр. тръгвайки от София да се намери това село. Тук са идвали турци да събират данъции, но едва ли са успявали да сторят и това. Свързването на този край с България чрез ж. п. линията променя живота на хората тук, но тогава започва и отлива на хора от селото. Доста намират работа по железницата, която тогава е била на въглища, всички работи по поддръжката са се извършвали ръчно и са били необходими доста работници за това. Големият удар обаче на хората е нанесен през 1955 г, когато макар тук да няма ТКЗС, са одържавени имотите на хората, разрешаващи им да отглеждат животните си върху тях – ливадиите на първо място, но нивите, горите. Дава се начало на обезлюдяването на селото и хората започват да се ппеместват в Гара Бов, където строят къщи. По-неудобно място за строеж на къщи от тези на Гара Бов и в с. Скакля аз не знам. В дворовете им може да се отгледа самопо едно цвете и нищо друго. В Скакля къщите са залепени на скалите. Откъртена от високото скала може да смачка къщата с хората в нея при падането си. Понеже къщите са строени примитивно, макари много здраве, от скалите в тях навлиза посоянно влага.

    Партията мисли обаче за тези процеси и набляга на рудодобива. Известно е, че в района има медни руди и такива започват да се добиват под Издремец и над Гара Лакатник. Промиват се в цех, захранван с вода от р. Трескавец. Хвостът изтича в реката Трескавец, която е резерват и от нея – в Искъра.  За да са независими работниците от лощото време се строят много жилища, в които през лятото могат да идват да поочиват и деца. Тези работни места забавиха за малко тоталното обезселване на селото. Дойде обаче 1989 г. Флотационната фабрика и сградния фонд  ги купи мутра за 1 лв. със задълженията им, но итнтересното е, че тя нито загради закупеното или да поставни охрана в него. Грабежът на металите от фрлотациионната фабрика, от рудничните забои не намо тук, но и тезе в Лакатник бе светкавиичен. Поограбени бяха и сградите. И така дойде зимата 2000/2001 г. когато се извъърши втори граеж и всичко годно за скраб от сградиите бе свалено – водопповодни тръби, ел.инсталациии, дограми. Сградите буквално бяха разрушени.  Да премине днес по тези места човек, който помни тези сгради когато те функционираха, а през лрятото тук имаше деца от морето, е трагично изживяване.

     Друг фактор, който забави изчезването на селото е вилният, защото тук наистина е прекрасно място. И на това разбойниците му намериха колая. Навлизайки от към Лакатник, те ограбиха  първо изоставените къщии по най-високата част на с. Бов, после слязоха и надолу. Скрапът постъпваше в квартала Зли дол на Своге, където живее електоратът на ДПС. Пред тази опастност хората изоставихи „вилите“ си и напуснаха района, прогонени от битовия терор, други къщи бяха изоставени недоостроени. В селото останаха само стари хора, родени там и решени да си умрат там. С животни, които ставаха  обект на грабежи по нощите.

      През 1990 г. в селоото се е появи мутра с прякор Америиканеца, която е изкупила първо училището. То е сторено незаконно, защото земята е на Църквата и сделката е незаконна. И тя за един лев. После Американецът купува за 1 лев със задълженията  военното подселение на върха при с. Бовско Луково. Днес той е тамошния феодал, но поданици той вече тук няма, освен охраната му. На жената, с която той живее откраднаха джипа, после един от крадците  уби полицай от Своге, защото бяха преградили пътя му.

    Преди дни посетих отново Бов, но толкова тъжна картина там никога не бях виждал. И дават водопада бяха почти пресъхнали, а сега е м. февруари и те би трябвало да са най-пълноводни. Сняг няма, при ходене се вдига прах. Самата Гара Бов, където хората пътуват всек  ден до София за да работят, също запада с бързи темпове. На десет къщи един комин пуши – чудесен ориентир за крадците. Но пък кръчмата на гарата е пълна с пиянища от  рано, които „избиват“ с биричка преди да могат отново да заралотят с основното, „твърдото“. Това са безработни и нежелаещи да работят, те са с неясни доходи и да пият по цял ден – това е животът им. Трагедия. 

   Минавайки през селото /Бов/ чух в няколо къщи да се гърми и дори се изплаших, защото това са пиянища. Аке ме уцелят с ловната си пушка, това ще ми е краят. Видях и уредника на пиячницата на Американеци в двора на училището. Като в момента да бе спрял да пие, от което му бе страшно криво. Барокът на Американеца винаги е обитаван само от пазача му, но като изпълнение е добър. Той живее във военното поделение, където има такива кучета, че никакъв човек не преминава наблизо. Веднаж видях и гювендията му, между 50 и 55, но много става. Каква ли оферта й е била представена да остави мъжа си и със сина си да дойде тук в замъците на феодала!  И какви ли древни изкуства владее, за да се спре Американеца точно на нея. Предполагам, конкурентките са били доста, имало е облигатна и волна прогарама.

    В центъра на селото имаше една баба, вече я няма. Под нея живееха дядо и баба с два пудела – всичките ги няма. Още един млад дядо живееше в горната част на селото, и той е изчезнал. Възрастни хора гледаха овце – няма ги и тях и овцета, в двора е стациониран джипът на сина им, ловец и пиянище. В най-високата част на селото има четири хубави къщи, това е най-престижната вилна част на селото. Изгледът към Понора е уникален. Видях и два неоткраднати коня. Схемата за крадене на конете е стандартна. Събира се от циганите в пластмасова кофа урина от разгонена кобила. Разлива се в шишета, напояват се с нея парцал и се приближава стадо с коне. Но има и друга опция. Урината да не е от кобила, а от жребец. И докато конят се чуди какво става, крадците го оплитат с ласото. Така  ако се опита да избяга ще се удуши. Три комина пушеха в селото.

   Две семейства потомствени животновъди изживяват последните си дни в махала Кръст.

   На връщаане минах покрай Данговците, чиято къща е пред срутване. Гредите, носещи тежките каменни плочи ще се потрошат всеки момент. Останал е само кръстът им  модернизираната им по време на соца чешма. Бай Ангел казваше, че на мястото на сегашните ливади са били нивите на Данговците, като всичкото това, казваше той, съ орЕше и засЕваше. След построяването на пътя от трудоваците Данговците сами си направили връзка с него, която е дълга 2 км. Що скали са разбили хората…

      България се срутва пред очите ми. Един след друг българси райони остават безлюдни, към тях държавата има отношение както стопанинът към вол или бивол, който си е строшил крак. Стопанинът гледа да уползотвори последно от вола, кожата и месото му. И вика касапин. Последното, което се усвоява от планината след напускането й от хората са горите. Идват мутри, водят цигани, ако не става с разрешителното, палят и изсичат гората.

    В село Бов не живеят цигани. Имало е няколко фургона със секачи, но започнали да правят техните с работи и ги изгонили от селото. Че тук няма цигани спициалистът установява по това, че камбната на параклиса „Успение на Пресветата Богородица“ не е открадната.

     Един типичен пример как се затрива България е село Бов. Селото се запазва през 500 годишното турско робство, но отнемването на собствеността на хората по съветски образец след 1955 г, откъсването на хората от земята и стоката, загубата на трудовите умения и новия социалистически морал  - да се лъже - направи хората неспособни да се трудят и живеят по естесвеното Божие употребление. Те се преселиха по градовете, изродиха се, не могат да пазличават доброто от злото. И понеже нищо не могат да правят ги наемат – едни като контрапротестииращи, други пък успяват на 33, трети се продават и стават вицепрезидентки, зам.председателки на парламента, главни прокурори и висши магистрати, най-скъпо купуваните подменят вота на избирателите си.  И понеже не могат да мислят, учат ги да различвават цифрите „1“ и „0“. Така са програмирани, цифрово, а цифрите се публикуват във вестниците на един преуспял на 33. Отиваш в парламента, отваряш вестника – всичко ти е написано.

   Това е пътят, който ще доведе до обезбългаряване на страната, до циганизииране, неграмотност и края й. Това вече е станало на много места, предишният ми постинг бе за Ябланишкия Балкан. Същата работа.



image



image



image



image

            Имената на починалиите Данговци на кръста им вмахала Данговци.

image

                        Кръстът на Данговците




Гласувай:
13
0



1. bojo12345 - В тая рекична с чиста вода ...
28.02.2014 14:48
има ли риба за риболов с въдица!
Дали и в нея браконери не са върлували ?
цитирай
2. planinitenabulgaria - Искърът вече е значително по-чист след построяването на мутровецовете по него.
28.02.2014 18:43
bojo12345 написа:
има ли риба за риболов с въдица!
Дали и в нея браконери не са върлували ?


Хората наричат миниВЕЦ-овете мутровецове, защото тази дейност се възлюби от мутрите. Те вложиха голяма част от откраднатото в ВЕИ. Какво става сега по Искъра:
При първата МВЕЦ се сбират най-много фекалии и други нечистотии, но пък това очиства Искъра след нея. В един момент фекалиите достигат изтичалото за централата, а турбините, тип Френсис, пс опаднали лайна в тях се задръстват. Мутрата се пищисва и изпуска лайната към следващата мутра. Този процес обаче води до утаяване и изчистване на водата и вече в долното течение на Искъра има много черни щъркели и едни други птици рибари, доста големи, и те черни. Други стоят изправени като колове и летейки се гмуркат.
Вече пускали сомчета за да виздят дали ще се развъдят, но завирената част преди мутровеца е изключителна собственост на мутрата. Само тя може да си лови риба там. Твърди се, че рибата с всяка измината година става повече и така, чак до Гиген. Ако обаче решиш да ловиш риба в този район, нека да е далеч от чашата на минивецовете, стреля се.
А по река Трескавец риба отдавна няма. Там е резерват, но инсценираха горски пожара, разрешиха сеч, изсякоха гората, пресъхнаха изворчетата и река Трескавец от буйна река стана едно поточе...
цитирай
3. sande - С интерес и удоволствие прочетох репортажа от "мястото на събитието"...
04.03.2014 11:30
И с тъга.

Затриват се родните села. Угасват едно след друго родни огнища.

Като че ли някаква зла чума се е развилняла в райски кът.

Тези дни гледам по телевизиите: бетеери, танкове, военни въртолети, бойни ... лъснати ботуши.

Ето я чумата, Коста. Не изчезва. Не заспива вдън гори тилилейски.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5640568
Постинги: 2565
Коментари: 6162
Гласове: 13403
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930