Прочетен: 5927 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2013 09:15
Ако рилските езера жабясат, лошо ще стане!
/Пророчество на Баба Ванга за промяна на климата/
СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА – ВЕЧЕ ЛЕСНО ДОСТЪПНИ
Започвам постинга си с мястото на тази група езера в планината Рила. Още на няколко места има езерни групи с по седем езера, но тези са най-популярните и преди да бъдат построени лифтовете на Боровец и тук по посещение от туристите тези езера бяха на първо място. За големия брой посетители има и други причини: около Седемте езера през август се събират последователите на учението на д/р Дънов, тук пристигат също туристи от Рилския манастир, от хижите Вазов, Мальовица, Скакавица, Вада и Ловна, от селата Паничище и Говедарци. Страхотен привлекателен център бе тази хижа и за гедерманците преди 1989 г.
Известно е, че Рила има централно било. То започва от Боровец, минава през Мусала, после през вр. Овчарец и слиза на седловината Джанка, наричана още Гран/и/чар, заради преминаващата тук граница до Балканската война. Тук билото завива на 90 градуса и страховитите остри върхари /тепета/ се заменат с високи и с голяма площ чалове /тревист заравнен връх/. Планината заприличва на гръб на гигантски кон, от северната страна на който извират два от притооците на Искър. Заобленото било продължава до вр. Канарата, но преди него от двете му страни се изшилват остри върхари – Реджепица и Йосифица, а и то самото става отново скалисто. При вр. Канарата билото отново завива на 90 градуса и възвръща посоката си, по която започва от Боровец. Това било достига до седловината Предела, но аз оставам малко на Канарата.
Канарата – това е геометричният център на Рила и най-красивото й място. Никакви други красоти на тази красива планина не могат да се мерят с тези тук, около вр. Канарата. Тук планината е съхранена в най-значинтелна степен. От този възлов връх започват разклонения към рида Йосифица, към Бричебор, а също и най-голямото разклонение от централното било на Рила, в което влизат няколко рида, на които ще се спра след малко. Два прехода обаче има от вр. Канарата, които по дивната си красота нямат равни на себе си не само в Рила, но и в другите ни планини. Единият е по централното било от вр. Канарата до седловината между Голям и малък Мечи връх, а вторият започва от хижа „Св. Иван Рилски” /днес Рибни езера/, минава покрай Смрадливото езеро, после покрай най-високото езеро тук, заградено в рамка от едър клек - Карагьол – според мен най-красивото рилско езеро. След него се изкачват последователно седемте Джендемски езера и се достига вр. Джендема /днес Рилец/. Билото, наричано Теодосиевите караули е скалисто, но има и много алпийски пасища, обградени с клек. Там има един връх Черней, надвесен над пещерата на Св. Иван Рилски. Какво се вижда от тук не може да се опише. Слизането става към Рилския манастир през циркуса на Манастирските езера.
По-големите разклонения от централното било на Рила са три, но има и къси, високи разклонения с много езера и други красоти, вече споменах рида Бричебор.
Най-малкото от тези три разклонения, макар това понятие за Рила да е съвсем условно, започва от Малкия Мечи връх и свършва при с. Стоб. Разклонението е историческо – Св. Иван Рилски отказва да се срещне с цар Петър, защото го счита за слаб цар и връща подаръците, които няма за какво да му послужат. Определено е мястото на срещата обаче – на най-личния гол връх, който от тогава се нарича Царев.
Второто разклонение е много голямо по площ. То започва от вр. Манчо. На юг извират реките Места, а на север от вр. Ибър /Хебър/ извира реката Марица. Социалистическите картографи преместиха извора на реката под вр. Мусала и за да са по-убедителни пренаименоваха южните Мусаленски езера на Маричини. Дано да върнат /по документи!/ извора на Марица където си беше. Че той е там личи от топонимията, а че Марица започва от Чалтъка две мнения не може да има. И траките са знаели това.
Най-голямото разклонение от централното било на Рила е това, което започва от вр. Канарата и което включва и групата на Седемте рилски езера. Разклонението започва с рид първи – Венеца. Следват още два – Маринковица и Водния чал. Изпод тези три рида на запад извира река Рилска, в долината на която при сливането й с р. Друслявица се намира Рилският манастир. На изток пък извира Леви Искър. Отбелязвам, че от вр. Водния чал се открива вълшебен изглед към трите най-големи рилски езера под Теодосиевите караули и че тук наблизо има връх, наречен Погледец.
Разклонението прави допълнително разклонение при седловината Кобилино Бранище. Кръстопътният рид е Мальовишкият, към който е и групата на Седемте рилски езра. Те дават началото на р. Черни Искър.
Макар Седемте Джендемски езера да са ми любимите, тези също много ги обичам. Първите три нямат имена – известни са като Първо, Второ и Трето езеро. Първото е много красиво, второто пък е под вр. Харамията и върви в комплект с него. Третото е по-малко. Четвъртото е наречено Блезнакът, защото се състои от две половини. Следва езерото Бъбрекът, наречен така заради формата му. Над него е Окото, защото то е най-дълбокото рилско езеро - към 40 м. - и водата му има тъмен цвят. Доста по-високо от него се намира най-малкото езерце, Сълзата, и то с форма на бъбрек, но малък. От Сълзата може да се икачи възловия връх Дамга, който предлага страхотна панорама.
До новата хижа „Седемте езера” може да се достигне с лифт, започващ в близост до х. Ловна. От Сапарева баня до тук раздстоянието е 15 км. с автомобил. Този лифт има мутрешка история, защото бе направен незаконно - на територията на парк Рила! – и заплашиха да го съборят след построяването му, без отговорните за незаконното строителство и за опазване на парк Рила да издадат заповеди за спиране на строежа му. Защо ли? А това бяха отсечени дървета, бетон, стълбове, станции, строителни пътища и такива за обслужване на трасето на лифта. Вероятно обаче представени „мотиви” пред МРРБ станаха причина той...заработи. Мисля, че това е причината този лифт да е най-скъпият в Рила. Отчита ли се лифтовият собственик някому, комуто трябва определени години да благодари за узаконяването на съоръжението, ако имаме главен прокурор казусът е елементарин. Лифтът е седалков както Драгалевският и не е предстижен. Денивелацията му е към 700 м.
От х. „Седемте езера – новата” могат да се посетят всичките езера. За да се изкачи стръмнината по-равномерно трябва да се тръгне в посока на старата хижа. За Първото езеро трябва да се слезе малко, но си заслужава. На брега та Второто е старата хижа. Там винаги е пренаселено и районът около хижата ми напомня отсечката от ж. п. линията от Захарна фабрика до Горна Баня. Съвсем наблизо е Третото езеро. Кръгозорът се разширява – виждат се скалите над езерото Близнака, а след малко се стига и до него. От лявата му страна може да се достигне до морената, от която то извира.
Следва терасата на езерото Бъбрека, но преди това има един водопад на реката, извираща от езерото Окото. Бъбрекът е доста голямо езеро, но за да се види цялото трябва да се изкачи някой от върховете срещу него по рида Кабул.
Окото е на близка тераса над Бъбрека. Много характерно езеро! До последното езеро обаче – Сълзата се върви доста време.
От тук започва пътеката за х. Вазов, като се слиза по Пазардере – място за продажби на коне преди много години. За да се добие представа за големината на Рила, който има сили може да се изкачи на чала Върла. Този огромен чал е висок над 2600 м. но по размери никой чал в Рила или в други планинии /Дюса, Триглав или Вежен в Балкана/ не го достига.
Прибирането до лифта може да стане по рида, който разделя река Черни Искър и Скакавица. Има маркировка, започваща от ез. Бъбрека. Върви се на голяма височина, която предлага добра обгледност и възможности да се отиде на скални тераси над долината с езерата.
Изходната точка за лифта е на около 100 км. от София и тя може да бъде достигната по три начина – през Дупница, през Самоков покрай язовир „Искър” и пак през Самоков, но през местността Ярема, ппевал между Витоша и Плана. Една такава разходка не е никак евтина. Разходите за бензин са към 35-40 лв, 5 лв. взема мутрата за паркинг, лифтовата мутра взема по 10 лв. на едната посока, но пък прави отстъпка от два лв. ако не се върнеш пеша за обратния курс.
Приятна разходка. Ще поместя снимки от този преход, който изминахме частично. Стигнахме само до Бъбрека, не посетихме и водопадът Скакавиица, дал име на местността и хижата там. Един друг път ще отидем пак.
А Скакавици има не само тук. Който пътува от х. Рибни езера към х. Мальовица и се отклони от маршрута, за да изкачи вр. Погледец, ще се убеди, че съм прав. Рила е една от предишщните ми любови и никога няма да я забравя.
Езерото Близнака
Връх Храмията и част от езерото Близнака
Връх Харамията
Част от езерото Близнака
Харамията и езерото Близнака. Горе в дясно е вр. Дамга.
За сповен пред Харамията
За спомен пред езерото Близнака
Водопадът Дупевица
Езерото Бъбрекът
Част от езерото Бъбрека
З ад този връх е Пазардере
От този връх може да се направи дснимка на цялото езеро Бъбрека.
От това езеро започва река Скакавица. То не принадлежи към 7-те езера.
Факултето? Баталова воденица? Не! Около старата хижа " Седемте езера".
Този турист се бе заклещил между две скали, но главата му се показваше.
Хванахме го за главата и го изтеглихме
Обиталище на кози
Долината на р. Черни Искър
За спомен на една скала над Първото езеро.
Първото езеро от 7-те рилски езера
Скали над долината на р. Черни Искър
Мальовишкият дял. В ляво се вижда Поповата капа и циркуса на Страшното езеро.
Вкаменено животно?
Цветя и клек
Рилски гори
Бяла мура - най ценното дърво. Симеонсекачкобургрилски сече горите "си", които бяха предимно с бяла мура, бичеше ги в Петрич и ги продаваше в Гърция. Педерасът непочистен! Това е трабвало да получи вероятно за товау чме излъга народа си...
гр. АПРИЛЦИ-връх УСТРИКАТА-връх МАРАГИДИ...
Внимание: УБИВАТ НИ ЕЖЕДНЕВНО!!!
А дамите - още повече!
Отличен 7!
26.08.2013 14:57