Прочетен: 5169 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2013 23:41
ПРИВАТИЗИРАНОТО КАЛЕ
Реката от Бучин проход за Своге – тя има много имена – разделя село Завидовци на две: Завидовци – север и Завидовци – юг. От шосето покрай реката до последните къщи на двата й бряга се върви по час и половина. Завидовци – север се намира в планината Манастирище, Завидовци – юг е в планината, наричана тук Въртоп, която се явява продължение на Малата планина и свършва при Драгоман. На тази планина ще отделя специално внимание в други постинги, защото тя крие дивни красоти.
Правя уточнение какво означава понятието въртоп. Това е понор, в който не тече река. Това не означава, че въртопите са малки по площ. От тях има по-големи дори от Четирите големи понора под вр. Козница.
Завидовци - юг е село с много малко постоянно живущи хора в него. Тук въртопите не са така характерни като в другите части на планината - те са се променили в долини с временни реки в тях. Направените при социализма пътища от долината на реката от Бучин проход до платото на планината Въртоп предоставиха на хората възможност да си построят вили по красивите места на този рид, който е изключително красив. Той се отделя от главния рид на Въртопа при с. Дреново и слиза почти до Искрец, а между двата рида има много красива долина с река. Не смея да нарека долината девствена, по-скоро природата й не е пострадала до сега от схемите на свогенските примати в кметството, в горското, в нотариата и в съда. Тази тетраада /четириединство/ е в основата на схема за прехвърляне за определено време на реституирани гори от собствениците, /б. м. престаряли баби/ на други лица /б. м. мутри/, които зад тоя правен параван ги изсичат. Типична организирана престъпност и в този сектор, горите.
Римляните и тук са оставили доста пътища. От някои от тях са запазени само отделни участъци, други са дълги километри. За да възникне селото Завидовци – юг вероятно много е помогнал минаващият и днес през него римски път. В скалистите участъци той е автентичен, в други участъци са му били приватизирани камъните или те са се покрили за двете хиляди години от построяването му с хумус.
Римляните са строили и крепости, като между ІV и VІІ век това е било най-важната им задача. Римската империя се е разцепила на две и източната й част Византия по това време попада под ударите на преселващите се от север на юг народи, които са се заселили на нейната територия. И ние принадлежим към тях, основали сме си тук през 681 г. държава. За да се защити от тези нападения Византия строи множество крепости, но и те не й помагат срещу нашествието на преселниците. Сега има ново преселение у нас, но се правим, че го няма. Територията ни се заема от цигани, при това без войни. Две трети от Северна България вече е тяхна. Те завземат някой град, село, квартал, пазар или си основат гето, не спазват законите, държавата не реагира. По същество случващото се сега у нас е същото, случило се на Византия преди 10 – 13 века – приматите са я завладяли. В Европа пък се настаняват араби. Това са резултатите от победата на мафията във ВСВ и внедряването на американската система в Европа – мултиетнически държави и пазарни отношения между хората. Аз наричам това циганизация. Връщам се на темата:
Ридът, отделящ се от с. Дреново има най-висок връх в землището на с. Завидовци – юг. Наричат го Калето заради останки от древна крепост на него. Върхът не е особено висок, не е труднодостъпен, едва ли римляните са разчитали на тази крепост. Вероятно са я ползвали да дават знаци на съседните. Крепостта е била разрушена от нашествениците, но не е била възстановена от тях и е изоставена. Същата съдба има тя и по времето на турското иго, защото мястото не е добро за крепост. До преди десетина години в района й имаще останали доста крепостни зидове, резервоар за вода, останки от основи на сгради. Имаше една много дълга запазена стена, поради която едни хора наричаха върха Римската стена, а други – Калето.
Неочаквана съдба споходи тази крепост в последните няколко години. Хората разказват, че охранители купили под нея места от познат, който произлизал от Завидовци и си направили три големи вили. Нека познае някой от три пъти с какви камъни са ги направили. Аз ще покажа това със снимки в края на постинга. Багери са откъртвали камъните от зида и са ги товарели на тракторни ремаркета, които са ги сваляли за строежите на вилите на охранителите. Само че така се получило, че като копали багерите излезли разни бронзови статуетки, та се наложило втори кръг за копаене, вече не за камъни, а за търсене на антики. За търсачите на антики имало направен дори навес. Тук държава няма, всеки прави каквото си иска: краде, избива дивеч, сече гори...Сега районът на крепостта е издупчен от иманярите като отрязано парче от швейцарско сирене. Копано е с машини, които имат обхват примерно 5 м. дълбочина, но извадените по този начин бронзови статуетки са били натрошени. Ако човек или животно попадне в някоя от тези дупки – излизане няма! Те ще станат още по-коварни, когато храстите покрият входа им.
Достъпът до Калето бе от мястото, където сега се трите вили на охранителите. Той сега е затворен, а съществуващият път до калето вече води в двора на средната вила. Останалите подстъпи към върха са обраснали с трънки и той остава недостъпен. Освен дивите свини, които не се плашат от тръни и безводие, никакво друго животно не може да преодолее този защитен пояс на Калето. На върха обаче има хубава дъбова гора, през която се върви свободно.
При едно от пътуванията ми тук ми бяха казали, че иманяри с багери са разкопали района на крепостта, но това, което видях бе дори по-страшно. Нямаше я вече крепостната стена, наричана Римската, от снимките ще се види къде са камъните им сега. Взети са не само камъните над нивото на земята, но и по-долни. Където има останки от зидове е било прекопано доста дълбоко, търсили са нещо. Отвесни дупки с диаметър около метър се спускат на дълбочина до 5 м. на случайни места. Там е реагирал металотърсачът, трябвало е да се провери какво има под земята.
На поляната под върха някога имаше фургон на ловците, вече е изчезнат и той. Калето е превърнато в придатък към тези три вили, от които може да се отиде към него. Аз съм упорит обаче и въпреки страховитите табели на охранителите се изкачих на крепостта през тръните. Отиде ми панталона, издрах си краката. Помествам снимките, като текстът към тях ще бъде продължение на написаното до тук
Римският път за Калето
Една от ливадите на селото, до която минава временна река.
Модернизиран римски път - извадени са му камъните и е разширен. Все едно да ти извадят зъбите и да ти сложат протези.
Връх Калето
Селска ливада с билки вместо трева
Малък въртоп
Типичен въртопов пейзаж. Такава е Врачанската планина, такива са планините в Западните покрайнини.
Камъните от Калето?
Багерът не е могъл да натовари този камък...
Резервоарът на Калето
Част от Римската стена след приватизацията на камъните ь.
Римският път до крепостта след приватизацията на камъните му.
Под тези храсти има пет метрова дупка.
В търсене на антики?
Какво ли са извадили иманярите от тази дупка?
Част от Римската стена
В търсене на антики
Вила на охранител
Вила на охранител
Построено с камъни от Калето?
Пътят за Калето вече е ппиватизиран.
От къде ли са взети тези камъни за вилата на охранителя?
Връх Калето с трите вили на охранителите.
Тези бюстоподобни върхове са от Малата планина в района на с. Чибаовци.
Сладко въртопче-бебенце
От къде ли е взе охранителят тези камъни?
Такава е съдбата на ливадите тук. В Балкана след изоставянето им от овчарите се настани хвойна, тук - трънки.
Това е село Въртоп, носи името на планината.
Едно малко въртопче
Въртоп
Въртоп
Място за оброк. Предполагам, че камменният кръст е изчезнат от тук.
Понеже скалите са пропускливи, а глината върху тях не, овчарите са били длъжни да копаят дупки, в които да се задържа по-дълго водата след дъжд.
Въртопов майски бръмбар
Баба костенурка от Въртоппланина отива да сваля Олигархски...
КИБЕЛА ,КАДУЦЕЯ ,СИБИЛИ.Коя е Апи – боги...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...