Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2012 23:44 - РЕКА ЕРМА – ЕДНА КРАСИВА РЕКА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2590 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                          РЕКА  ЕРМА – ЕДНА КРАСИВА  РЕКА

 

     Река Ерма, ждрелото й и долината й остават малко позната за хората и за това си има основателна причина Това, което те знаят за нея е, че близо до с. Ломница на наша територия има красиво ждрело. Но какво става с това ждрело надолу по течението й преди реката да се влее в р. Нишава знаят съвсем малко хора.

     Тази река е разпокъсана на части от позорния Ньойски договор по същия начин, както българското населене по долината й. Реката извира от планината Кървав камик, която до 1919 г. е в границите на България и където до днес живее компактно българско население. Границата е преминавала по р. Власинска, където днес има голям язовир, от който водата се отправя към гр. Сурдулица за енергийно отработване. Ньойският договор поставя нова граница между България и Тройното кралство, която хората в района до сега наричат Наказателната граница. Наказали са ни за това, че в Първата световна война сме воювали срещу добрите, Англия и Франция с отнемане на наши територии. Писал съм по този въпрос, сега за реката:

   Наказателната граница, за които си траят виновниците, днешните европедераси и за която нашето правителство и дума не обелва при предстоящото присъединявне на Сърбия към ЕС да ни върне територите, които държи незаконно, разделя реката Ерма на три части. Първата част е планинска и обхваща водосборния район на реката, който започва от западните скатове на планината Кървав Камик. Тази планина е продължение на Милевската планина. Днес Наказателната граница е прокарана по вододелните била на тези планини. Нищо особено не е долината на река Ерма до тук, нищо ообено не е и когато навлезе в Бълария след Стрезимировци. Ерма приема рекички и поточета у нас от Слишовската планина и от планината Руй. Тези планини са карстови и пътищата на водата в тях са неведоми. При Зелениград долината на реката загатва, че ще стане интересна и тук тя наистина е интересна през пролетта. Но не и Зелениград, който под ударите на трънските ромбригади съвсем отъня от към население. И ще остане само спомен съвсем скоро. Някога Трънски патизански отряд, страшилище за фашистите, начело със Славчо Трънски, съперничещ дори на отряда на Янко  /Чавдар/, днес -  трънски ромбригади, страшилище за хората по селата и в самия Трън. Ще продължа по-късно по темата.

   Между Трън и с. Ломница вече започва ждрелото на р. Ерма. От Стрезимировци до тук тя е в българска територия, а малко след Трън преминава отново в сръбска територия. Ждрелото при Трън е известно, няма да пиша за него. Ще отблележа обаче, че изпод с. Врабча има много голям карстов извор с температура на водата около 18 градуса, която не се променя през различните годишни времена. Тази вода извира в с. Трънска Банкя и понеже е доста обилна има долина досущ като на река. Тази долина днес е част от Наказателната грница. Тя разделя Трънска Банкя на две,  у нас и в Западните покрайнини, но тук има и доста други разделени села: Врабча, Петачинци, Несла, Круша, Долно Невля и други.

      При влизането в Западните покрайнини река Ерма е спокойна, а долината й е много характерна. От ляво по посока на течението й има гористи планини със селца в тях, от дясно има скален венец, който е дал името на планината в този участък, Гребен планина. Скалните групи са страхотни и съперничат по красота на Белоградчишките от село Граничак до с. Фалковец. По долината на р. Ерма стръчат и отделни красиви гористи върхове като пирамиди. Такива съм виждал в Австрия до селото на майката на Моцарт около езерото Волфганг.

   Първото село, през което преминава р. Ерма в Западните покрайнини е с. Петачинци. От това село започват скалните венци от дясната страна на реката. В посока към следващото село Искровци те са на групи, като при самото село Искровци има една скална долина-шедьовър. Тук трябва да се направи екопътека непременно.

   Към следващото село Одровци скалните зъбери наподобяват гребен. Красотата тук е велика. А срещу скалите от другия бряг на реката има зелени върхари със селца в гънките между тях. До селото има останала църква от стар манастир. Долината на р. Ерма слиза равномерно. Хитлер, който не признава Ньойския договор връща границата на мястото си и строи дековилка по пролома /ждрелото/ на р. Ерма от Трън до Цариброд. Дековилката минава по десния бряг на реката, като за целта са направени пет тунела в по-долното й течение. След Втората световна война дековилката се ползва известно време, но фашисткото куче Тито и неговите господари решават да я премахнат, за да не си припомнят кой я е строил, може би.

    Скалният венец след с. Одровци продължава, но и става все по-внушителен. След около три км. се стига до водосборна зона, наречена Трънски Одровци. Това е едно огромно по площ село подобно на нашето Церецел. То е разположено и по Гребен планина и по Влашка плнина.В тази водосборна зона идва още една по-малко река, Кусовранска, със ждрело не по-малко страховито от това на р. Ерма. Наблизо има топли извори и курорт Звонска баня. Този път води до Бабушница, който е трън в очите на хората от този район заради многото ромове в този град, които не работят, крадат и живеят само от държавни помощи. Всички се оплакват от тях. Аз самият видях ромове в Бабушница, но не кротки, а излъчащи наглост и агресивност. Татуирани, с обеци и ланци, на дрехите с надписи на американски език и ликове на непознати за мен хора, крещят на цигански по мобилните си телефони. Явно тук те имат среда, в която да популират

    Остават още около 8 км. от ждрелото на р. Ерма, но тук то е най-красиво и страшно. От дясно продължава скалистия гребен на Гребен планина, но колкото и невъзможно да изглежда между скалните цепнатини минават пътеки за хора и животни, които са били извеждани на паша горе на платото на Гребен планина. В аванс ще кажа, че горе Гребен планина е едно плато, обградено със скален венец над река Ерма. Не погледнеш ли този венец от долу, от тук нищо не говори за тези страхотии.

   Всичките села от тук надолу по течението на р. Ерма се наричат Одровци, но място за села има предимно по левия бряг на реката. Те са на етажи, на стъпала, основавани са там, където е имало сигурни, обилни карстови извори. Третостепенни пътища за джипове или туристи отвеждат все по-нагоре в посока на Бабушица. Селата са с изключително красиво местоположение.Те са до високи отвесни скали, изпод които извира вода, като са заобиколени с плодородна земя, черноземна или кафява, има и песъкливи почви. Гледката наподобява Източни Родопи, но докато те са полупустиня с оазиси, тук всичко е много китно.

    В райна на Одровци скалният венец вече е от двете страни на реката и по долини на сухи реки пътеки отвеждат нагоре към селцата. Тук е с. Поганово, до което има много красив манастир, а по надолу още два. Над с. Поганово има още едно прекрасно селце високо под Гребен планина, Драговита. Покрай р. Ерма пък има пет доста красиви тунели, макар и не толкова колкото тези по река Нишава след Станичане. За да привлекат тук туристи има програма да се строят пътища към селата високо в планината и аз съм особено доволен от нея.

   Проломът свършва при с. Власи. Местоположението му е много красиво и то е селото с най-многобройното население тук. Българско е населението в него, както в цялото ждрело на Ерма.

   Няколко км. по-долу р. Ерма се влива в р. Нишава, която извира от вр. Ком и по чиято долина живеят също българи. Откъснати от родината си вече почти 100 години заради английските интереси в региона. Глад и нужди, както казва Вазов са честите им гости...

   В момента се строи път по жрдрелото на р. Ерма в Западните покрайнини и се твърди, че предстои отваряне на ГКПП при с. Петачинци. Някога там е имало мост, но той е бил взривен както при прохода Илинден за да не може фашисткото куче Тито да премине по него и да нападне хората в нашата част на с. Петачинци. Местни пътни бригади строят пътя, но работата им е ужасно некачествена и неразумна в строително отношение. Може ли да има планински път без водостоци напр? А при нас още се решава пътят от Трън през тунела ли да премине или от с. Трънска Банкя. И нищо не се прави.

   Докато от наша страна нищо не се прави, едни български граждани правят много. Преминават през границата и крадат казаните за ракия на сънародниците ни. Нито наши гранични полицаи нито сръбски охраняват границите днес. Трансграничните кражби на бакър и джелезо станаха бизнес за ромовете по Трънско и този бизнес привлече много ромове от Видниско да живеят в Трън. Нека някой отиде на датата, когато вече могат да си теглят помощите от банкомата и да види какво става в градниката пред банката или пред баничкарницата в Трън. Гъмжило или прескакало е това, което се вижда, не мога да преценя. Отбелязвам, че и в Западните покрайнини, най-вече в Бабушница има ромове и става така, че наши ромове с коли преминават при тях и им поставят задачи - да им сбират скрап, който те ще изкупуват от тях. Най-ценният скрап е бъкърът, но особено ценен скрап са и капаците на шахтите, които се тежки, заемат малко място и могат да се укриват в багажника при принизен контрол или „мотивиране” на митничара. Ще поместя снимки на изчезнати капаци на шахти от мостовете. И там започна този ромбизнес.

    Ще отворя една скоба:

    По вилната ни зона преминават от време на време ромове с коли и мегафони, по които уведомяват, че изкупуват скрап. Кой им е дал разрешително за тази дейност, кой име дал право да надуват главите на хората? Май министър Цветанов, който е от с. Шума е свикнал с историите на годечките ромове, обръгнал е на тази тема или пък гледа да няма етническо напрежение.

   Ако този нов ГКПП се открие, за софиянци се отваря страхотна възможност за разнообразни преходи. Ще влезат в Западните покрайнини напр. през Трън, а ще се върнат през Калотина. Всяко село, всяка пътека към двете страни на планината, всяко място покрай реката е приказно красиво.

   Дано обаче това ГКПП да сложи край на трансграничната ромова престъпност, която по същество се явава износ на предстъпност от ЕС в чужда държава, не принадлежаща към него. И да не стане много късно, разбира се. В една народна песен се пее така:

   Докато момата извряска, дядо поп и го натряска.

   Дано сърбите докато да извряскат, трънските ромове да не са им го....

   Постингът ще има продължение с много снимки.

 

 



Гласувай:
7
0



1. анонимен - Браво за тази статия! Много я хар...
08.09.2012 16:34
Браво за тази статия! Много я харесах! от Весела
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5143258
Постинги: 2390
Коментари: 5391
Гласове: 12727
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930