Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2012 19:29 - ТУРИСТИЧЕСКАТА БАЗА „БАБИН ЗУБ” ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 4393 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 30.08.2012 22:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                              ТУРИСТИЧЕСКАТА  БАЗА  „БАБИН ЗУБ”  - 

          ИЗХОДЕН  ПУНКТ  ЗА ИНТЕРЕСНИ  ПРЕХОДИ  ИЗ  БАЛКАНА

 

        Тази туристическа база е сравнително нова, но се развива много бързо и успешно. За разширяването й с цел да се ползва тя през цялата година сърбите са взели големи кредити от западни банки и са наели чужди строителни фирма за пътища, хотели, лифтове и ски писти. Сега там се строи като за Олимпийски игри.

       Замисълът да има тук голяма и целогодишна туристическа база на Бабин зуб  /Бабините зуби/  възниква поради големия интерес на сърбите към този район, който е уникален по своята красота. Тук е имало само една туристическа хижа под най-големия /кучешкия/ „зъб” на баба. Връх Миджур обаче, който е най-високият в Сърбия е бил посещаван от много туристи, които не са имали къде да нощуват и така възниква идеята за разширяване на базата. Изключително удобното местоположение на скатове от върха в посока север и североизток пък са станали причина там да започне и строеж на ски писти, който продължава и днес.

      Уникалният със своята красота скалист рид Бабин зуб е удобен за достигане от България. Ако ще се посещава вр. Миджур от с. Горни Лом разстоянието е почти 200 км. от София, а изкачването до върха е много трудно поради стръмния релеф на планината към нас. Базата Бабин зуб е на височина около 1400 м. н. в. и от нея започва девет километрово шосе почти до върха, строено някога за сръбските гранични войски. То може да се измине днес дори с Лада – Нива. Шосето следва профила на рида, отделящ се от вр. Миджур и е изключително обгледно, защото този рид е огромен и много висок. По подобен начин страничният рид Мазалат се издига над най-високия връх на централното било, Росоватец. Познаващият планината в този участък се радва на красотата на Трите чуки /у нас/, но и на Копрен, Вражата глава, Мартиновите чуки, на един щуро алпийски моренен връх, на Острата чука, на Хайдушкия и Орловия камък. И на селата в полите на планината. Едно „обяснение” защо на Балканите има толкова много планини е това, че Господ като разнасял с чувал планините по света, тук му се скъсал чувалът и той не успял да ги събере всичките. В същата мяра това важи и за красотата на този район. Ако в някой район на Балкана красотата му може да се мери с тази на Северния или на Южния Джендем, това е само в районите на Миджур и Копрен  в Западните покрайнини.

   За запознаване с този красив край са необходими поне три дни. Първият ден програмата може доста да се разнобрази, като на път за базата Бабин зуб се направи отклонение до Погановския манастир и после  по-нагоре по ждрелото на р. Ерма. Интересен, красив и доста голям е и манастирът Св. Георги в село Темска. Там редовно има наши автобуси с посетители на манастира. Следващото интересно място са карстовите водопади на 10 км. преди град Кална. Те са копие на нашите водопади при с. Крушуна. Над тях има отново манастир, Св. Онуфрий, но той е доста занемарен. Там се сбират на хлад пиянища и отецът е написал на няколко места, че дори пияни, хората не бива да псуят Господа.

  Поне три часа светло време трябва да остане за разходка по Бабините зуби от този първи ден. За тези 3 – 4 часа могат да се разгледат скалите над базата, но пада яко ходене. Тръгва се в посока към вр. Миджур и от седлото между селата Църни връх и Топли дол се поема нагоре между „зъбите”. Те, погледнати от различни места изглеждат съвсем различно. На някои има възможност да се стъпи, други са изшилени като игли. Има широки, като резци, има и много едри, като мъдреци, всичките „зуби” с изключение на кучешкия над базата имат кариеси. Между тях минава пътека, но не е добра, изкачва се все по-високо и свършва при новостроящата се ски писта. От там пътеката слиза на асфалтовия път. Поне три часа трябват за този преход, защото трудно се отминава тази красота, а и доста неприятно преминаване има през хвойната.

   Вторият ден може да се отиде на вр. Миджур. За де се достигне той се върви по един рид с четири алпийски върха – петият е скалистият Бабин зуб – по който е преминавала границата ни с Тройното кралство до 1919 г. Английските изроди и френските педераси ни отнемат тази територия, защо през време на Първата световна война скме воювали срещу добрите /б. м. срещу тях/. Тази наша красота днес незаконно я държи Сърбия.

   Миджур е много широк връх с големи тревисти спусъци към Западните покрайнини, а към нас е стръмен. Към нас река Лом извира от карстова дупка доста ниско, а тук от другата страна на Миджур вода има по всяка долина. Планината тук е създадена за животновъдство. Пътеката извива успоредно на рида Миджур и достига изоставена застава. Миджур е съвсем близо. Този ден препоръчвам да се продължи надясно по главното било на Балкана. Оше 4 – 5 коти има, които също се наричат вр. Миджур и билото започва леко да слиза. По скалите тук винаги има орли. След доста продължително едва забележимо слизане се достига заоблен връх, от който се отделя ридът ПрЕвала към България. Този рид принадлежи към Язова планина, която  е като близнак на Мургаш и е също толкова висока около 1600 м. н. в.  Зад този рид са селата Мартиново и Чипровци, пред него село Превала. От тук някога са минавали хората от с. Топли дол към Чипровци. През този доста висок – почти 2000 м. превал преминава римски път. Вероятно е имало мини по римско време над с. Топли дол и поради това над него има третостепенни глухи римски пътища към планината. Има и стратегически път за отстъпление.

    До къде да достигне човек,защото после трябва и да се върне, всеки преценява според възможностите си. Само отбелязвам, че след превала с римския път следва Попмартиновата чука, после още една още по-голяма с изоставена застава горе в гънката й, още една, покрита с клек и чак тогава се достига вр. Вражата глава, от който хубостите не могат да се опишат. На мен ми прилича на вр. Русалка /Марагидик/- Връщането става по обратния път.

   Третият ден се тръгва отново към Миджур, но от последния връх преди него се слиза в дълбокия Кози превал. Тук  вече е съвсем различно – спокойните картини от предния ден се сменят с диви, страховити, в които преобладават скалите, морените, смърча и клековете. Жестоко е!

   Първият връх след Козия превал е доста труден и висок, изкачва се поне час. Трябва да се изкачи този връх, защото при опит да се заобиколи се попада в безкрайни морени от ломен камък. Този връх е едната точка за разглеждане на резервата Чупрене и нашата част от рида с Миджур. Вместо спокойните леко наклонени поляни между Миджур и Бабин зуб към нас слизат стръмни тревисти ридове както от Ком към Берковица. Центърът на този конус е с. Горни Лом.

   Следващият връх е за разглеждане на Острата чука, която наистина е нещо уникално. След Острата чука има още една като нея, но по-ниска и пътека за граничарите заспусква към прекрасната Св. Николска седловина.

   Тук има опция. По-нататък не може да се продължи, ако връщането ще стане по същия път, макар Хайдушкият камък да примамва със своя алпийски пейзаж. Ако обаче има възможност колата да слезе от базата Бабин зуб и да чака в с. Равно буче връщането става леко и просто, остава време и за вр. Хайдушки камък. Ще се спи ли още веднаж на Бабин зуб или препълени с впечатления и уморени ще пътуват туристите към София, всеки си решава сам.

   Само като информация посочвам, че на 12 км. от Бабин зуб има едно село Топли дол, което е достижимо от базата с кола Нива и от което започват много интересни преходи в посока към вр. Вражата глава, към с. Мартиново и директно към Миджур по един гол рид. Над селото има водопади и три или четири римски пътища различни категории. От селата в Западните покрайнини само село Дойкинци е с по-красиво местоположение от това село.

   Оше една възможност има за вички видове коли. Слиза се от базата Бабин зуб и се пътува нагоре срещу река Алдинска до с. Равно буче. Там се оставя колата и по старият римски път от Кална за Чупрене се достига Св. Николския превал и после двата красавеца Хайдушки и Орлов камък. Но не е никак лесно, особено изкачването към Хайдушкия камък и провирането през дивата смърчова гора между двата върха.

   Имам много снимки от тези райони, но нямам за сега време да ги поместя. Защото задачите ми станаха повече от възможностите. Лошото обаче е, че задачите си поставям сам. Едва ли ще успея да наваксам планираното за това лято, след като отложих програмата си с почти два месеца...

   На добър път през Западните покрайнни. И не забравяйте:

  Ако пътувате през Цариброд в петък, купете си екологични стоки. Това е пазарният му ден.

 




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Санде: Много интересно!
01.09.2012 21:42
Поздрави, Коста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191704
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031