Прочетен: 7393 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2012 20:22
На Балталъханъм:
ГОРИТЕ НА ЮНДОЛА
Ще започна с описание на седловината Юндола. Тя прехвърля първия рид на Родопа след Рила с име Каркария. Този рид е затраждал някога море, на дъното на които днес е Чепинското корито с неговите седем населени места. После под влиянието на издигането на Родопа и вероятно на земетръс Каркария се разцепва при днешната Цепина и морето е изтекло към Тракииската низина. Търсейки вода животните са тръгвали след нея и са умирали при изтичалото й до днешното село Костандово. Затова там има толкова много кости на праисторчески животни.
Ридът Каркария между Белово, Варвара и Юндола се състои само от гори, стръмен е, не става за постоянно обитаване. Той е прекрасен туристически район, в който най-обгледният връх е Милеви скали. Тук са идвали дядо Вазов, Алеко Константинов. Има само две хижи тук – Кладова и Милеви скали, но по цялото било има път с разклонения към реките Яденица и Чепинска.
След Юндола ридът продължава към Добринище, но става разлат, годен за заселване, с много махали и селца по него. Приказно красиво е тук, а за мен – най-красивата част от Западните Родопи. Границата между Рила и Родопите тук е река Черна места. Има и село със същото има, има и село с име Чисто тепе.
От Юндола започват доста туристически пътеки, но всяка махала тук представлява интересен туристически обект. Селата са разположени по заоблените върхове, за да се пази плодородната почва на нивичките в долчинките, през които минава и рекичка. Най-голямато село тук е Света Петка, а красиви и с прекрасен изглед са всички махали между седловината Юндола, реките Бистрица и Места.
Седловината Юндола е известна с красивите си поляни и гори. Спирам се специално на горите, защото хората виждат, че те са красиви, но не могат да кажат защо:
Най-разпространеното дърво тук е белият бор. Той е сив в основата си, нагоре става жълто кафяв или само светлокофяв. Игличките му са къси, а шишарките – дребни. Този бор расте по скатовете с южно и западно изложение и по равните места до към 1500 м. н. в. Белият бор е много жилав, с най-много смола и при претоварване със сняг се огъва – това е средството му да се отърси от него. Смърчът си навежда малките клонки за да ги отръси от снега, черният бор навежда клоните си, подобно на бялата мура, черната мура е пепоклатима. Всяко дърво измисля стратегия срещу снега и бурите, в това отношение най-хитър е букът. Той се увива с другите букови дървета или се групира така, че крайнте дървета да подемат вятъра, да го издигнат и така да не скърши големите дървета.
Юндолските бели борове обаче са по-особени, защото те са разклонени – те не са с един водач, а с няколко. Това се дължи на пречупването на връхчетата или на големи върхове от леплив сняг, след което поемането функцията на водач на коронота може да стане от два съперничещи си клона, които се изправят или дори повече. Така дървото се разклонява и става с много специална и красива форма. В снимките, които ще поместя има строшени клони на борове тази зима, защото снегът падна рано и бе леплив.
На които не знаят ще кажа, че ако в двора имат борче и им окраднат върха му за елха, то това не е краят на дървото. Трябва да се върже здрав кол за ствола му, да се изправи един клон във вертикално положение, да псе върже за кола и така този клон се превръща във водач и дървото продължава развитието си. Разбира се зарастването при отрязването винаги ще личи.
За да изчерпя темата ще кажа за още един вид интересни борове, които растат самотни в цепнатините на скалите покрай реката Въча и покрай реката Чепинска. Те са с прави стволове и имат само един ред клони при върха. Изглеждат като отрязани. Наричат ги още Китйски борове, защото там в горите половината дървета били такива. Има ги и на Плана. Те са чудо на природата – скали, никаква почва, ценатина - и от нея расте дърво със сивочерна кора и тъмнозелени игли. Но на места, където не падат снежни преспи, за да ги строшат.
Приятен път към Юндола!
Типичен пейзаж от Юндола. Само времето да бе по-ясно...
Разклонен бор поради счуване на водача му от снега.
Една от поляните на Юндола
Гора от бели борове.
Жилав бор! Върхът му се е наклонил от снега, но не се е счупил.
Първо белият бор се е разклонил поради счупване на водача му на две,
а после разклоненията му на още по две.
Многократно пречупван от снега бял бор. В горния десен ъгъл на стимката се вижда счупване в последните години. Два нови водача си оспорват правото да станат водачи.
Най.близките до параклиса "Свето Петка" бели борове. От единия е сечена борина.
Борът се засича с брадва, пуска смола, после богатите на смола участъци се секат - те се наричат борина - и служат за разпалване на отън.
Сврака търси храна по ливадата и не се притеснява от нас.
Фидел Беев е феодал във Велинград. Тук феодалът съм аз!
Юндолски пасторал
Пасторална картина от Юндола. Ако има кой да купува млякото и сиренето на хората
тук овце ще има.
Заради параклиса направиха това мостче над барата.
На път към горите на Юндола
Вила на Юндола. И тук има някой като Петър Диков Софийски.
Вила на Юндола
Новият параклис "Света Петка" на Юндола
Параклисът на Юндола
Параклисът "Света Петка" на Юндола
Пясъчна лилия
П.П. Балталъханъм е турска дума. Означава работеща с брадва жена, както мъжете. Емин ага е бил наречен Балталъ, но понеже така звучи много страшно името му е било преведана на български с Емин ага Кърджалията.
Иван Костов успешно приватизира и ... АЕ...
То беше лично ...
невероятна пясъчна лилия ...
Поздрави !
Хубав ден!
28.05.2012 18:35
Препоръчвам дори само минаването оттам!:)))