УНИЩОЖАВАНЕ  НА  АРХИГЕКТУРНО  НАСЛЕДСТВО  

                                ПО  ИСКЪРСКИЯ  ПРОЛОМ – ЧАСТ ІІ

     Започвам с промените в Искърския пролом в резултат на удвояването на ж. п. линията, което продължи почти 10 години и завърши през 1969 г. По време на това удвояване бяха направени 22 нови тунела и още толкова моста, 11 от които бяха над р. Искър. Старите тунели бяха удълбочени поради електрифицирането на линията. Новите мостове над Искъра бяха направени от метал, а тези над реките, които се вливат в Искъра – от стоманобетон по типови проекти.       

  Удвояването на линията бе необходимо, но изпълнението бе меко казано неинтелигентно. Мостове-архитектурни паметници, строени като от поети, а не от инженери и строители, останаха скрити зад бетона на новите грозотии, които ги удвояваха или пък грозотиите лепнаха за красивите мостове, за да са по-здрави.  Никакво чувство за красота, за прилагане на същия стил на строителство, за опазване на старите мостове по начин, те да останат недокоснати от новото строителство или в страни от тези, които са шедьоври. А шедьоври – много. Те не са по реката Искър, защото там италионската фирма е използвала метални конструкции върху декоративни опори, а са над долините на реките, които се вливат в нея. Ще посоча само три от тях:

      Първият е при гара Томпсън над река Дълбочица. Красотата му наподобяваше зид на котедрала. Педераси-архитекти залепиха от източната му страна един мост, а от западната още два и направиха четири коловоза върху него,  които да обслужват брикетната фабрика. След 1989 г.приватизираха фабриката и муграта, която я купи веднага я закри, а миналата година я продаде на НАДИН за скрап. Гарата бе оптимизирана и стана спирка. На това основание Никито Василев откара в Западна Европа за скрап релсите от излишните четири коловоза. Днес само специалист може да различи стария мост, да отиде под него и да се възхити на остатъка от красотата му.

   Втори мост, който ще посоча е на река Дола при спирка Ж.П. Школа след Лакатник. Мостът там е къс и ужасяващо висок. Красотата му е уникална. Същите проектанти педераси-архитекти залепиха за този мост бетонно грозилище – двойника му.

   Третият мост, който ще посоча се казва Извитият или Лакатнишкият. Той е след Лакатник преди спирка Оплетня. Моостът се състои от две части, като ползва за един от фусовете си част от скален участък. Не му извършвана поправка от 1897 г. Не е имало как да залепят за него вторият мост, защото типовите проекти са само за прави мостове и затова бетонното грозилище бе построено в страни от него. При строежът то падна и свмачка няколко работници. Извитият мост е непокътнат, но дубълмостът го скрива от шосето. Вижда се само при пътуване с влак в посока София. Вълшебство!

  По същата архитектура са правени и мостовете на шосето, а технологията е следната: Копае се до скала, на нея стъпва фусът на моста, строи се декоративен кофраж от дялани камъни и после той се запълва с много здрав стоманобетон. Арката – идеален полукръг също е изпълнена с камъни, но след Деветото по времето на Димитров трудоваци, бригадири и затворници започват да я изливат в специален свръхздрав метален кофраж. Никъде през зида на мостовете не личи да е изтекъл бетон, защото има плътни декоративни фуги. Имало е майстори!

  Днес това строителство е невъзможно да се извършва, защото няма кой да го направи. Нуждата обаче да се разшили шосето през пролома отдавна съществува, но пари за тази цел няма. За вилите на мутрите и за частни пътища по Симеоново има, за това няма. Това шосе е хронически зле и хората избягват да пътуват директно по него.  Мостовете за шосето са два типа. Едните са сводести, те са по-новите, другите са с опори в реката /фусове/,  стъпили на скали. Изпълнението е същото както при ж. п. мостовете– декоративен зид, изпълнен с бетон. Опорите обикновено са елипсовидни пресечени конуси, но изградени като зидове на кетедрали. Тези опори днес се явяват недостатъчни да се разшири пътя с перила над тях и ето сега какво са намислили:

     От ЕС не давали пари за второстепенни пътища, трябвало от бюджета, но шеф на бюджета е от подвида, за който селяните от кръчмата в Требич казват: Така са е стиснал, че с чук пирон у гъзо ни моеш му заби! По отпуснатите средства са извършили разчети, които позволяват тесните мостове по Искърския пролом да бъдат разширени с по един метър от двете страни. Който разбира от строителство не би повярвал в такова решение, то е най-неразумното възможно. Как се разширява мост, ще попита всеки нормалено човек. Правилното решение е още един успореден мост и еднопосочно движение. Дори ще бъде и по-евтино. Но вече има и проекти и ето какво представляват те:

     Мостът, който ще се разширява обикновено се държи от колона /фус/ с форма на пресечена пирамида с елипсовидно сечение. Технологията я казах вече, само подчертавам, че тези елипси са изпълени с декоративна зидария, която е уникална и не може вече да се построи от никого. От двете страни на елипсата ще се издигат бетонни фусове, които ще се свържат чрез стоманобетон, който ще опаше тази елипса и ще погребе под себе си красотата на моста, сътворена от майстрите преди нас. Нещо подобно на кучешки зъб, на който ще се нахлузи дебела корона и ще се разчита на здравината на корена  му да поеме дъвкателните функции на двата съседни зъба. Здравината на фуса ще бъде достатъчна, но при разширението на бреговото укрепване нещата са по-трудни и там ще стане окакването на строителите. Вместо да се построи нов блок, е предпочетено да се ремонтира блок като известния блак №20 в Ямбол. Кое ще е по-лесно и по- евтино? Финализирането на сроежа ще стане с полагане на нови бетонни елементи, които да легнат върху старите. Преди това обаче трябва да се направят нови подложни разширения. Като лбител стротел си представям каква грозотия ще пъкне на местата на старите мостове, правени от майстори. Има обаче отпуснати пари и се бърза с усвояването им.

  Попаднах на едни технически ръководител на обект над река Скока който се оказа интелигентен гчовек и се съгласи с мен. Първото му оплакване бе, че няма работници, които да имат умения и той да ги наеме. И наема „от кол и въже”, които имат елементарни познания по строителство или никакви. Разказах му без да го познавам за цялата простотия на замисъла и той се съгласи с мен. Казах му за още мостове по Свогенско, които са пред срутване, да ги разгледа и да се спазари да ги поправи. Казах му и за други мостове, разширен по такъв начин, напр. Стояновият мост над р. Арда и други.  Той остана с убеждение, че съм се занимавал със строителство на мостове из страната, а истината е, че съм разглеждал много мостове, защото те са едно от хобитата ми.  

    Искърският пролом има нова съдба след 1989 г. Зкриването на малкото заводи там, изоставянето на хората по колибите в планината, ограбването на Община своге от ДПС през мандата на кмета Емил Иванов – това доведе до ужасяващи промени там. Всички времнни къщи – на селяните, на виладжите и по градовете бяха разбити за снемане от тях на джици и джелезо. Този красив район на Бъргария се обезсели в значителна степен за сметка на София. Вилите са изоставени, но хората не си прдоават парцелите с надеждата, че все някога ще се въведе ред в България и престъпността като поминък ще се забрани. Останалите пък пътуват до София на работа. Пред очите ми този райнон се превърна във феодално владение, в което всичко се краде: от горите, които се изсичат и се правят заменки за да продължи сечта, разбиват се къщите на хората, крадат се животните им – поминъка им, труда им. Центровете за престъпност са в Курило, в Своге са два – Зли дол и Тунел №8, в Елисейна. Но има и други. Навсякъде оправляват феодали. Те тук са обсолютно недостижими, защото Община Своге е със специален статут какго Община Правец – не е подвластна на София-област. Държавата тук – това са феодалите. Давам за пример един феодал с прякор Американеца, който се развъртя след 1989 г. в Бов. Заради кражбата на джипа на гювендията му гръмнаха полицайчето от Своге.

   Един прекрасен кът на Бълария хората го донапускват, търсят по-добри условия на живот другаде, където не вилнеят крадци, а се спазват законите. Сега са подбрали мостовете, които поради липсата на пари ще съсипят Дано да не съсипят моста от Лакатник за Миланово, защото е шедьовър.

   Глупови хора, неинтелигенти, вземат решения, последствията от които ще останат с години, а може би и векове. Интелигентните хора се покриха, засрамени от новия ред и морал. Давам за пример Блага Димитрова, която напусна високото място, което спечели на избори, защото не понесе простотията и лъжата около себи си. Така е. Казват, че на човек можеш да му вземеш, не можеш да му дадеш. А в Требич казват:

    На човек можеш да му вкараш /не помня точно какво/ но не и акъл! И в страната ни бащина продължава да вилее простащина, както каза на времето Радой Ралин.

    Сега се стовари върху красивите мостове по Пролома...