ОКОЛНОСТИТЕ НА СЕЛО МАКОЦЕВО –

                            ПРЕКРАСНИ ЗА ЕДНОДНЕВЕН ТУРИЗЪМ

 

    С настоящия постинг закривам главата „Макоцево”. Ще допълня само, че пътуването с влак до селото или до вилната му зона е само един час от София. Изходните маршрути са много – към Балкана, където няма никаква възможвост за изгубване и е много красиво, както и към Средна гора, където въпросът с ориентирането е по-сложен. Селото като местоположение е най-красивото от всички отсам рида Гъръбец, който свързва Балкана и Слдна гора. Над селото се извисява връх Опор, който от влака се виждза още от Горна Малина. Връх Опор го наричат още Макоцевският връх. От селото той прилича на седнало куче или лъв. В подножието му има две тракийски останки, а сечива на траките като хромели за мелене на зърно са ползвани от сляните на Макоцево до скоро. В селото има каменни кръстове вероятно от времето на императора Юстиниан. Кръстовете са едно от хобитата ми, такива не съм виждал другаде.

    До селото може да се достигне от с. Долно Камарци по реката Азмак, може да се достигне и от с. Байлово като се пресече Средна Гора. За жалост Средна гора е жестоко посечена и вместо старите пътеки през гората, днес там има тръни, подраст и храсти, които са непроходими. Извън пътищата не бива да се излиза, пълно е с диви свини. Те не представляват опастност за туристите.

    Средна гора променя облика си.Напусната от животновъдите, тя е обект на грабеж от страна на дърварските мутри, вероятно мутра ще купи и военното поделение на връх Опор. Сравнително ниската надморска височиина на Средна гора е причина за бърз растеж на всякакви храсти и тръни на местото на отсечените дъбови и букови гори, които днес са направили голяма част от пътеките и третостепенните пътища по нея непроходими. Поляните обаче по билото на Средна гора, горите, които не са сечени – тяхната красота остава и е изключителна. Най-красива е планината през пролетта.След това става топло, а и водоизточниците тук са малко.

    Приятен път – заслужава си!

    Послепис:
    Прасетата, които успях да снимам не побягнаха като ме видяха, защото при тях не бяха няколко от малките им прасенца. Поради това вместо да побягнат загрухтяха и останаха на поляната където ги снимах. След като притичаха 6 малки прасенца пред мен към тях, те побегнаха заедно.

                      Връх Опор гледан от ж. п. моста при срирка Макоцево



Две сладки свинета. Търся някой да дайде с мен и да ги снимаме. Аз знам къде е лежанката на стадото, ще им мина отзад и ще ги подгоня към този, който ще ги снима. В анфас, тичайки изплашени, те са връх на красотата.



                  Макоцевска ливада, която се пада в дела на Балкана.



             Тук охлювите са с по-светла къщичка. това зависи от околната среда.



         Парите за почистване на речното корито - усвоени. Рапорт даден!



Мокоцевчани са си почистили коритото на реката. Прилича на център за епилиране, в който току що са обезкосмили зам. председателката на ДСБ.



                                                       Макоцевски барок



                                                       Макоцевски барок



Вила в с. Макоцево. Както казват тук - претарашена. Знамето - неоткраднато, защото на Отпадъци не вземат още знамена...



Като се слиза от вр.Опор на път за с. Макоцево се минава под този мост. Ж. п. мостовете при с Макоцево са три - един голям в селото при бившето училище и още два огромни над реката, която идва от с. Стъргел. Строени са около 1953 г, когато още е имало майстори в България. Сега представящите се за строители са крадци, които набелязват цели за грабеж.



             На снимката се виждат четири от шестте свода на ж. п. моста.



Който разбира от мостове може да определи кога е строен този по бетонния му свод.



                  Туй нещо вече не може да бъде съградено. 
          Сега обаче могат да се откраднат обаче парите за него.



Майсторите, съградили този зид отдавна почиват от делата си. Като тях вече няма.



                                              Един от шестте свода на ж. п. моста



Свод от ж. п. моста при спирка Макоцево. Вижда се тераса за
укритие на пешеходците при преминаващ влак.



          Елемент от ж. п. моста при спирка Макоцево 

Ако беше жив моя приятел бай Ангел, щеше да дойде с теб да гоните глиганите, то и двамата сте луди за връзване. Веднъж беше преследвал посред зима един глиган и го бе убил в реката. После тичал до селота да повика приятели, та да го пренесат до селото. Накрая лежа и в болница от пареза на лицевия нерв, която получи след тази случка и тогава му откриха диабета. Пет години след този случай почина на 69 г. от инсулт. Така че не си прави шеги с глиганите, в тях има някаква магическа сила и който ги тормози бива наказан.

Аз не притеснявам прасетата. Имам специално поведение към тях когато ги събудя, защото те през деня спят. Ще си допълня постинга с описание на случката. Притесниха се, защо няколко прасенца от стадото не бяха в този момент при тях. По западния Балкан ги пъдя привечер, за да мога да мина, там са стадо след стадо, а има и рисове. Никое животно не напада човека.
Боя се, че ако Те поканя да ги снимаш в анфас, може и да ми откажеш...

Намерих кой да ти помогне, изглежда че е много на мода да се снимат глигани:))) Ето още един като теб, дето обича да скита по планините, снимал е два глигана тук:
http://pelitko.blog.bg/turizam/2012/03/02/selo-churek-vryh-murgash-25-02-2012-g.913445

Поздрави за всичко това, което правиш!

И за Вас имах подарък - две Долини на царете до Пловдив, но не можахте да се организирате...