ПОЕТИТЕ – ЖИВИЯТ БАРОМЕТЪР НА ПРОЦЕСИТЕ В
СТРАНАТА, СЪВЕСТТА НА ХОРАТА
Човешките трагедии станаха част от ежедневието ни. Те са последствие от липсата на ценностна система в хората днес, от криво разбраната пазарна икономика и демокрация. След Освобождението криво разбрахме и цивилизацията. Сега обаче е много по-жестоко. Най-висшето на този свят – животът, вече не се уважава. За един живот могат да бъдат поискани пари за откуп, за няколко лева и огърлица - той може да бъде отнет. От хора „ по-черни от нощта, по-мерзки-уродливи от смъртта, непреродени в дух от светлина”. Неръкотворият паметник на поетите – техните стихотворения - ще напомня за хората, чиито живот е бил отнет от престъпници.
Но той ще напомня и за нещо друго: че има „хора”, за които престъпността е бизнес, от който се печели много. Тези „хора” могат да не осъдят престъпниците или да ги помилват, когато вече са осъдени, ако те заплатят за свободата си. И да могат да причиняват отново страдания...
Първото стихотворение съвпадна с трагедията на жената от с. Миайлово, която бе удушена с връзки от обувки от двама малолетни роми в с. Михайлово, след което са й били откраднати огърлица, мобилен телефон и няколко лева. Второто стихотворение е посветено на паметта на момичето от Перник. Седемнадесетгодишната девойка е била оценена за 250000 евро и е трябвало да послужи за разменна монета между съперничещи си мафиотски групи в Перник.
За поучение на ближните, в памет на невинните жертви и с молитва към Всевишния да вразуми злодеите, развилняли се в това „свирепо време – сляпо, кръвожадно”, помествам двете скръбни стихотворения:
17.02.2011 10:40 - От сенките
Автор: wonder Категория: Изкуство
Прочетен: 2930 Коментари: 33 Гласове: 91
От сенките прокрадна се в тъмата
човешки-безнаказана злина,
притули съвестта, приспа луната,
нападна беззащитната жена,
която в своя сън спойна беше,
че на света е дала доброта.
Но злото в този нощен час не спеше.
Животът беше пукната пара.
Очи отвори – взря се в своя свършек,
по вълчи я раниха две очи,
по цигански миришеше на мърша,
по дяволски убиха я души
по-черни от нощта на тази мъка,
по мерзки-уродливи от смъртта,
по-долни в безнаказания пъкъл,
непреродени в дух от светлина.
И в този миг небето се разкъса.
Гръмовно заваля и просветля.
Жената тръгна боса и послушна
поведена от ангелска ръка,
към онзи свят отвъден и спокоен,
където всеки сън е цял живот.
Разсъмваше се вън и ден нехаен
орисваше с житейския хомот.
04.02 17:44 - Жертва на безвремието
Автор: mt46 Категория: Изкуство
Прочетен: 228 Коментари: 16 Гласове: 36
В памет на жертвите на българоубийците
Умираше... Над нея черен Дракон се надвеси...
А два червени Змея вързаха ръцете й...
Дочу вечерен грак на безнадеждна врана...
Потече кръв... Но сняг замръзна върху раната...
Отиде си нелепо - светла, жизнена и млада...
Родена във свирепо време - сляпо, кръвожадно...
Над нея зафучаха безутешно ветровете...
Дете заплака... И звезда припадна от небето...
Марин Тачков
31 януари 2012 г.
ПП: Днес е погребана в гробницата на България убитата 17-годишна Мирослава...
www.24chasa.bg/Article.asp
Да почиват в мир - и тя, и останалите жертви на престъпността у нас!...
Веч/ер/ен поздрав!...
отрязала на слънцето косите.
Най-тъмно е под разпнат детски кръст.
Най-страшно е на майката в очите.
Денят умира. Птиците мълчат.
Гръмовните сълзи са зли потопи.
А в стъпките кълне ни кръстопът
разтърсил ни душите на кронопи.
И всяка капка с горестна следа
сълзите детски с плискаща далечност,
ще влива в нас с безкрая на света
най-страшната и смъртна безчовечност.
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/14/rekviem.667353
на лудата с косата злата жетва?
И колко струва в тъжния ни ад
забравената вече твоя клетва?
Олтарът ти - от каса се смени,
а билките - от дрънкащи жълтици.
Не би ти казал никой: Остани!
Светът не е светии и светици.
Сърдечната човешка доброта,
отдавна е изчезнала тъдява.
За болния - утеха е смъртта,
наместо епикриза от забрава.
И няма вече мъдрост, светлина,
ни чаша изцелителна отвара.
Клиничната пътека е стена,
опръскана със капчици невяра.
Рушветът - задължителен похват.
Рецептата - сестра на некролога.
Дали си още смисъл, Хипократ,
или лъжа за празничната тога?
http://www.vedrin-poetry.org/Books/Bakyrena_panichka.pdf
06.02.2012 13:40
Първата жена е майка. Вероятно има деца - синове и дъщери. Деца на майка България. Похитена от децата на Ада.
Втората е девойка. Това е не просто смърт на едно лъчезарно младо момиче, което ще остави незарастващи рани в душите на най-близките си. Кражба от всички нас, кражба от България.
Това е пробив в човечеството. Няма да се родят никога нейните деца, децата на децата й. И така до края на света.
Поздравления за двамата поети!