А П О С Т А С И
/автор: Wonder/
Бяла пуста земя.Сведен череп на тиха цигулка.
С дъх старица една спомня светлия глас на светулка.
Беше там младостта,пи вода,тръсна менци и тръгна
към оная тъга,от която се връщаш обръгнал.
Тихо бръчка крещи как животът преминал нахалост,
стига мъдри сълзи по страните с прекършена жалост.
Белокаменен звън буди нощем звездича прегръдка.
От очите смъди на кандилото сетната глътка.
Маранята свисти през душата,куршумено сита.
И полягат мечти в скута с древната нейна убитост.
Бяга спомен в стръвта на живителна прежна далечност.
И пулсира кръвта преоткрила се в Божата вечност.
ИЗВЪН ЛИНИЯТА НА БЛОГА МИ, НО ЗАЕДНО С ЛИНИЯТА
Целта на блога ми,когато реших да поместя писанията си в него бе да популяризирам непознатите красиви кътчета на страната ми.Те са много,те са навсякъде,не само по планините.Създадени са за хората,които могат да възприемат красота.Благодаря на Господа,че съм един от тях и че имам чип като рибите пътешественици.Може би защото съм и такава зодия.
Красотата обаче не е само сред почти дивата природа,която посещавам,но и в много други области: музика,картини,слово,това,което наричаме изкуство.Когато срещна щедьовър в изкуството,аз го преживявам.Изкуството,което най-много ме вълнува и е било определящо при развитието ми е музиката.Посочих според мен грешка на музиковедите,които считат Брамс за последовател на Бетховен,но не е така.Грешка е и оценката на музиковедите,че Шостакович е Бах на 20-и век.Подобни грешки има при оценката на творчеството на Хендел и на Хайдн.Лошото е,че съм на попрището жизвено към края и не знам ще имам ли време и за тези двама автори.
Тези дни бях окрилен духовно от стихотворението на г/ца Дела Рай, Апостаси.Стихотворението е направо отразена светлина от Вселената,частица от която чрез авторката достига и до нас.Да благодаря на талантливата госпожица,която е продуктивна като Моцарт не върви,направо благодаря на Първотвореца,който я е дарил с този талант.Това стихотворение е красота,не по-малко значителна от тази,която описвам при пътуванията си.Помествам това стихотворение в блога си,защото разкрива друга красота,сътворена по мое време от талантлив творец,а блогът ме ще остане и след мен.Може друг подобно на мен освен природата да обича и някои области от изкуството,защото тези неща са свързанни,а да не знае за тази талантлива госпожица.Така чрез моя блог ще сторя благочестиво дело.
За да откликне така дълбоко в сърцето ми това стихотворение има още една причина.В далечната 1984 г.тази тема,”разтърсваща до дъно душата” по същия начин се появи в едно стихотворение с имато Грешна икона.Връзката между тези две сктихотворения за мен е очевидна,но за жалост не мога да поместя двете едно до друго,както веднаж поместих стихотворения на Вазов и на Дела Рай.
Възнамерявам да поместя в блога си пак с подобна цел и едно интервю,което много ценя и към което ще прибавя коментар.Събирам смелост да го сторя.
С най-благочестиви помисли,
Товарищ Пропойцев