Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2020 22:42 - СЕЛО ЧЕПИНЦИ, СМОЛЯНСКО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

СЕЛО  ЧЕПИНЦИ, СМОЛЯНСКО – ЕДНО  ОТ  НАЙ-КРАСИВИТЕ  СЕЛА ПО  ИЗТОЧНИТЕ  РОДОПИ

 

    Пиша за тоза село, защото то има бъдеще и съвсем скоро – след откриването на ГКПП „Рудозем” – то ще се превърне в популярна деститанация. Селото е разположено в една прекрасна доста обширна долина с мек климат на не повече от 500 м. н. в. където се събират две рекички и позволява да се отглеждат всякакави селскостопански култури.  Заобиколено е с прекрасни борови и широколистни гори, над които има пасища за животните. Прекрасно природно кътче, сътворено от Бог за обитаване от хора!

   Селото е доста голямо. Може би в този регион само с. Старцево е по-голямо по население от него, но като сгради, улици, квартали, дворове, джамии, търговски обекти, между които и скромни заведения и запазени оригинални къщи, всичките доста големи, на по няколко етажа, изградени само от камък и покрити с каменни плочи, то няма равно на себе си. Хората тук  са много трудолюбиви и симпатични. Голяма част от тях са завършили образованието си в Пловдив, макар Кърджали да е доста  по-близо, имам обяснеение защо. Защото тук жителите са помаци, а в Кърджали повечето са турц. Между турци и помаци не се получава добра връзка, въвеждам  таг, гр. Ардино. Знам поради какви причини, но по тази тема не пиша.

   Късметът на тези хора тук е била минната промишленост, където преобладаващо са работили мъжете от селото. Около Златоград и Мадан има много залежи на руди с цветни метали, където хората работеха като миньори и получаваха доста добри за времето си възнаграждения. Спечеленото помаците влагат към подобряване и разширяване на сградния си фонд, включително и този на животните им, за закупуване на техника за обработване на земята, за облекчаване на труда им като доилки и др. защото те са трудолюбиви и макар да не се поздравяват както турците с „Лека работа!” и при тях работата е на първо място в живота им.  А работа те имат много и заради тази работа те раждат и доста деца, за да се включат и те в трудавия процес, за да ги отменят един ден, когато нямат повече сили. Тук децата са желани и имат предначертан път – да се трудят и те – докато децата, родени в панелките нямат условия за труд, остават затворени в тях, недоразвити физически, възпитани от продсташките ппедавания като Шоуто на Слави и други като него, които внедриха чалгата в живота им, откъснати са от природата, от която да черпят разум, хармония ,сила, красота. Някога ппед телевизора, днес над телефона, ако това е живот!!!!! Тези деца пречат на родитеите си, които заради тях не успяват задълбочено да проследяват турските и други сериали и поради това ги недолюбват. Така се оформи новото поколение, родено в една ненормална среда, която то обаче възприема за нормалана жизнена среда за него. Така се оформиха индивиди-изроди като Радев, Манолова и Трифонов, по същество простакисимуси, други с вкарани грешни команди в  чипа им като Минеков, Хаджигенов и Бабикян, явяващи се щабът на Манолова за следващите избори.  За мен тези, които цитирах са пример на част от едно сбъркано поколение, защото са създадени от увредено от съветската окупация на страната ни поколение, то пък, припознало окупацияати ни за своя жизнена среда. Живеейки в лъжа, насилше, грях, тези хора създадат още по-увредено като ген поколение, за което още ппеди 2000 години в Посланеието си до римляни предупреждава Апостол Павел.  Но тези, които цитирах едва ли чували въобще за Светото писание, наречено Библия, защото за свои светии те припознават самопровъзгласили се за такива диктатори – Сталин, Путин, Радев, Черепа. Край на откронението.

  Освен като миньори, хората работеха и във фабриката за промиване на рудата и добиване на концентрат, който отиваше в оловноцинковите заводи в Кърджалли и край Асеновград. Тогава нямаше необходимите хвостохранилища и всичката тиня от промиваето на рудата отиваше в реката, от нея - в яз. Кърджали. Които са виждали язовира при маловодие в началото му, където го пресича пътят за с. Русалско, знаят за какво говоря. В Рудозем имаше и фабрика за декоративна козметика, където работеха доста жени от с. Чепинци. Останалите по домовети си наблягаха на гледането на животните, на градините, на децата. Помаците работят, сутрин мюезина един час преди изгрева на слънцето ги събужда, защото ги чака отново труд. При работата с животни този труд няма почивен ден или отпуск.

   След 1989 г. голяма част от мините ги купиха мутри, бушони на бъдещите олигарси и ограбници на страната, които закриха голяма част от тях. Тук и там все още има мини, но миньорите слизали на дълбочина 700 м. и щяли да ги закриват и тях. Въжената линия към Рудозем още вози руда. Вече го няма и завода за декоративна козметика, хората от Чепинци се ориетираха към други трудови изяви. Голяма част от тях сега работят по страната като строители или по чужбина, придимно в Гърция. През деня жените работят на памуковите ниви на гърците, вечерта – по ресторанти, таверни и хотели. От възнагражденията за този труд идва хубавият вид на селото,  но има и други елементи, ще изтъкна един от тях – помаците не емигрират и се грижат за роднната си къща, село, регион.   

     Хората тук явно не са бедни, видно от къщите им – строят нови много големи къщи, а старите, от камъни, фугират с декоративни фуги от вароцимент и стават като кукли. Тук трябва да мине някаква комисия и да забрани събарянето на тези стари оргинални многовековни сгради, част от архитектурното ни богатсво като Долен, Лещен и др. села, за да строят  на мястото им модерни.

    В селото има поне 6 джамии, всичките доста големи, които обслужват кварталите на селото. Към тах има начални мюсюлмански учулища, наричани мечити. Ако питат мен, това село отдавна трябваше да има статут на град. На прекрасно място до завой на реката с водопад и вир за къпане на децата в него е построена новата джамия на селото, единствената с две минарета в България. Джамията не е построена със средства от Саудитска Арабия, а със средства на хората в селото, явно с възможности – работили някъде по Европа и спечелили - но и с умения в строителните работи. Три са най-видните джамии  в България. Едната е в Мадан - най-голямата по обем и с най-богата украса вътре, чувал съм, че средствата са от Саудитска Арабия. Към нея има мектеб и медресе, средно и висше мюсюлманско училище. Другата голяма джамия е в с. Сърница. За нея съм чувал, че е строена с пари от Турция. Към нея има медресе, но то е все заключено, явно не се ползва за такова, докато това в Мадан работи на пълни обороти. В разни килии стоят затворени, подготвящи се за изпит бъдещи мюсюлмански дохувници, които за 6 месеца трябва да научат наизуст Корана. Чувал съм, че ако не успеят не само ги махали от списъка за такива, но и ги биели.

  Като архитектура джамията в с. Чепинци е най-красивата джамия в България според мен.  Понеже хората са си я строили сами, много я подържат. Зелените площи се поливат, градинките се гледат безупречно, повехнало цветенце няма, вероятно го отрязват. Една гъвкава като змия млада и красива помакиня сновеше из градината на джамията, вероято част от екипа да изглежда тревата пред нея като сресана с гребен.  Момчета, завърнали се от местата, където учат, напр. Пловдив, работят по подръжката на джамията под указанията на специално назначен с тази цел човек. Той оглежда всичко, каквото може поправя, за останалото търси майстори или общи работници. Когато бяхме там, момчета на ръка стържеха поправена пред джамията мозайка. Джамията вътре направо свети от чистота, всяка дъска е покрита с лак и се търка с вълнен парцал, за да е лъскава. Тази чистота – прашинка никъде няма! - прави впечатление и аз изказах възхщението си пред човека. Той каза, че за тях, мюсюлманите, едно от двете най-важни неща в живота била чистотата. Това сравнение свързах с понятието помашки двор, където всяка педя земя се ползва за нещо, ако трябва е извършено и терасиране, ползва се и оградата, напр. по нея висят краставички, тикви, лози. Има и съвсем мъничка градинка в тези дворове непосредствено до къщата. Това е дворът към къщата, който е заграден с мрежа, другата част от двора за животните е отделно.

   Селото се готви за туристически поток към него, който ще стане възможен след разширяването на пътя от Рудозем за Ксанти, някога ползван от стадата на родопчани на път за зимните пасища по Беломорието. Убеден съм, тук  ще идват гърци заради ниските цени на стоките в България в сравнение с Гърция, заради хубавия климат и заради екохраните. Това те вършат сега по Кирковско, където за да са готови да ги посрещат в България се построиха много нови хотели и къщи за гости. Според мен хотелите са повече отколкото са необходими. По Кирковско има комбинация от природни красоти и останки от античната тракийска култура, тук преобладават природните красоти. Цитирам долината на р. Арда, която извира недалеч от тук. Тя не само е много красива, с пещери, меандри, язовири с острови и други прелести и чудатости, но тя има и друг чар, поради който вероятно траките са я избрали покрай нея и по притоците към нея да изградят култовите си места. Тази сила аз я прехващам, тази ми е любимата българска река аз я считам обективно/!!!/  за най-великата, като мога да приложа необорими мотиви към твърдението си.

   От Чепинци към планината, по чието било преминава границата ни с Гърция, то може да се достигне по две от долините на рекичките, които се събират в селото. По тях са преминавали също стада за Беломорието някога, когато животновъдството е било осовният поминък на хората тук. После тези пътища  бяха затворени от брежневският клеон,  като по тях минаваха только рубежные заставчики. Те пазеха границата по мното едностранен начин – някой да не избяга от соцлагера в България, обратния вариант изключвам. След Гръцко-турската война тези общи региони с пасищата по Беломорието са били придадени към Гърция и така великите сили отрязват поминъка на родопчани, а днес някогашните пасища покрай Егея са превърнати в лозя и овощни масиви, където за мързеливите гърци работят наши аргати, а от ЕС получават помощи, надвишаващи тези, които получаваме ние.  Нашите помаци са живяли от двете страни на вододелното било на Родопа,  днес граница, и така те са се оказали разделени. Най-много наши помаци има по Гюмюрджинско, та чак до Дедеагач. Гърците провеждат някаква политика на разселване на ромското население по страната, нагъчвайки го сред нашите помашки села, в отговор нашите помаци се местят по крайбрежието. Мигрантският поток е навсякъде, в основата му са необразованите хора, които са на социални помощи и които стават все повече. Те сами избират този начин на живот, харесва им. Друго е да работиш, да спазваш законите, да плащаш данъци. Въвеждам таг, ромовото население в България, което средностатистически има по 6 деца и заради които, родителите не работят.

   Природата тук е оцеляла, а може би и грижите за гората са били по-добри, защото горите в този регион нямат вид като да е преминал през тях валяка на дърводобивните мафии с чадър много на високо – ярко изразен процес по Странджа и Ивайловградско. По тях дъбовите гори се изсичат като за световно и метровиците заминават за Гърция, защото там заплащат два пъти по-скъпо за тях отколкото в България.

   В с. Чепинци се извършва капитален ремонт на пътищата със средства на ЕС. Всякакави строителни и изкопни машини работят там, полага се нов водопровод, канали, кабели и др.  Хората се готвят за промяната, скоро ще се открие нов ГКПП с Гърция. Гърците обаче се бавят, шиканерят, вероятно искат повече пари от ЕС от предвиденните за това също и от нас. Пътят от нашата страна е изцяло готов, а сградите на пункта са пред предаване. Заради това забавяне от страна на гърците нашата външна министърка ходи в Гърция, но мисля, не е проблем за византийците да я изпързалят или затова, че ще свършат работата си, да искат нещо от България в замяна. Те вече друго не знаят, освен да искат и да организират стачки, с които путканват ЕС повече пари да им дава безвъзмездно.  Подобен казус се получи и при изграждането на ГКПП Златоград, където в техния участък пътят е такъв, че две коли не могат да се разминат, а стръмнината му е недопустимо голяма. Не сняг, само намокряне на асфалта може да доведе до изпързалване на колата при спускане надолу. Дано при Рудозем свършат работа като хората, без византийнщина, да може да се пътува спокойно, по широк път, към Ксанти. Какъвто е пътят от нашата страна. Дано идиотите, които сега искат да ни извадят от ЕС и да ни присъединят към Путин не успеят, защо това ще бъде край на инвестициите у нас, а Путин за пореден път ще ограби България чрез Големи шлемове и други куркапани, за които е готов да му сътрудничи президента ни.

   Помаците – това са бастионът на ДПС. При тях това Движение има много лостове да се намесва в икономиката и управлението на общините им. Разбира се и помаците, както и турците заят, че ДПС няма нищо общо с тях, но те нямат избор, зависими са, не могат да ги отхвърлят с един сиктир като турците. И още една много подла линия забелязвам – по турските региони на Родопа се стоят джамийки, а по помашките – големи джамии с мюсюлмнски училища към тях. Нашите държавници, чието внимание е заето да се борят с простащините на Радев и Черепа, нямат време да се сезират върху тези дела, които се извършват паралелно на държавата ни, безконтролно от нея и които без всякакво съмнение имат последователна цел, в която е вкарано и ДПС, патерицата на БСП, специализирано за връзка с руската мафия. Точно сега обаче, когато в страната ни върви опит за пълзящ фатмакочерепов преврат, който да ни откъсне от културните страни на Европа, да ни присъедини към държавите примати от ОНД, както и да узакони олигархията у нас подобно на тази в Русия, която при членството ни в ЕС се оказва в задкулисието, а не на руля, едва ли някой ще се размисли от този мой постинг. Аз обаче ще припомня един такъв момент от историята, при който заради същата подобна простотия Гърция изгуби териториите си, с притежанието на които днес тя щеше да бъде велика държава. Тя, а не непросветените и агресивни неоосманлии, с един друг Радев начело, Ердогана.

   Гърците водят война с Турция, на път са да я спечелят. Тази война се води през 1919/1923 г. заради несправедливите договори след ПСВ, когато англичаните придават източното егейско крайбрежие, което е гръцко,  на Турция. Известно е защо, макар Турция да е победената страна. Гърците започват война за отнетата им част от държавата, на път са да я спечелят, но между тях възниква спор република или монархия да останат, стачкуват, правят барикади, простащничат като днешните наши радевочерепови маркспутиници по Орлов мост, не отделят достатъчно внимание за фронта и губят войната.

   И в България сега е така:

   В момент, когато постигнахме икономически, инфраструктурни и др. успехи благодарение на членството ни в ЕС, срещу страната ни върви мафиотски опит, вероятно проработка на Кремъл, изразяващ се в опит за пълзящ преврат в основата на който са мафиотите, олигарсите и техните хора начело на държавата. Цитирам двама, Радев и Божков Те са начело на това, което сега става в страната ни сега - пълзящ опит за фатмакочерепов преврат, други го наричат череповофатмаков, защото Черепа държи Фатмака. И така с идеолози един натовски генерал, обединител на нацията и един олигарх, избягал от страната ни защото в прокуратурата са мафиоти, а честните безнесмени като него /Черепа/ и Цветан Василев са в чужбина за да се куртулисат от мафията в прокуратурата, днес дирижираните от тях процеси в страната наподобяват случилите се през 1922/23 г. простотии в Гърция, завършили с утвърждаване на отнемане от хитроумните гърци не само на техни територии, но и бъдещите им. Опастността да повторим тази историческа грешка сега е пред нас – да напуснем ЕС или да ни изгонят от него заради фатмакочереповите  изцепки и да отидем при Путин, за да ни граби отново...

   Дали е разумно сто години след гърците да правим същите простотии, след като вече знаем до къде могат те да доведат страната! Що за хора сме, да търпим начело лидери с мислене, закостеняло на век преди нас? Бих отишъл и по-далеч – 3000 години преди маймуните.

   Натам ни стреми тандемът на Черепа и Фатмака. Разработка, станала възможна на основата на опростачването на хората в страната ни, на чалгизирането им не само като предпочитание в музиката, а превърнато от чалгизаторите им в тяхна ценностна система.

   „Карай бясно на червено”, „Един милион във цвят зелен, едно Ферари в цвят червен”, „Камъните падат”, това са паролите към сърцата на поколениено, което в продължение на 20 години опростачвА Слави, за съжаление с успех. Сега делото му подеха Радев, Манолова, Черепа, но не от БТВ, а от улицата, явяваща се по-висш етап на спираловидното развитие на същия процес, откирт от Ленин. Видно от случващото се на Орлов мост, отново с успех. Контейнери за боклук, изтръгнати скамейки на спирките, закупени с парите от местните данъци, счупени кашпи, украсяващи Орлов мост, и те закупени и подъргжани с пари на Общината  - такива могат да бъдат само делата мислите, пръкнати в главите на генно сбъркани хора,  манипулирани от кретени, но представящи се за млади хора, образовали се в Европа, Америка, Канада, а по същество безделници, криминално проявени, с регистрации в полицията – воинството на Божков и Радев, лидерите им, който не само от хората, но и от самия себе си не се срамуват. Боклукът срещу България, това няма да продължи дълго. Боклуци по света много – жълти жилетки, борци срещу расовата дескриминация, муждахидини, тупамароси, културни революционери, всичките обединеи под общ знаменатал - актуализирани по казус маркспутиници. Защо да нямаме и ние принос в тази сфера с най-новото воинство на маркспутинците, череповофатмакови борци за демокрация. Срецализирани за работа с кашпи, скмейки, контейери за боклук, където им е мястота да ги поставят най-после и изнесат в страната, която ги вдъхновява за делата им..

 

  

 





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150619
Постинги: 4533
Коментари: 10748
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031