СПЪТНИКОВА СНИМКА НА РЕКИТЕ НА РОДОПА
Родопа, освен като планина, създадена от Бог за обитаване от хора, наподобява и нива, подходяща да се отглеждат в нея борови дървета. Тя е е и голям, биха казал огромен завод за прясна вода. Самата Родопа е заобиколена с три реки – Яденица, Места и Марица, но и с море, Егейското. Наклонът на Родопа е от запад на изток, като в северната си част тя е по-висока от южната, която се снижава към Егея. Реките на Родопа текат в три направления – от юг на север, от север на юг и от запад на изток. Започвам с реките, които текат от юг на север:
Първата от тях е река Чепинска. Тя няма голяма водосборна зона, защото в този дял на Родопа вододелното било север-юг минава почти по средата на планината. Реката извира иззад Баташката планина, промення посоката си и тръгва към Чепино, южният квартал на Велинград. По поречието си приема още няколко по-малки реки, две от които са Софандере и Аландере, а млако преди Чепино и още една река, Абланица. От дясно идват още две реки, Лепеница и по надолу от към Ракитово реката Мътница. Да не пропусна и водата от извора Клептуза при кв. Чепино, чиято красота днес се допълва от циганско гето Анезица. Циганите са направили местността бербат, изсекли са гората, подобно на циганните, натискащи града от отсрещната страна, тия в останнките на някогашната Асфалтова база. Курортният, красив град днес е притиснат от двата си края от прииждащи от Пазарджишко ромове. Те идват с помощите си, не се нуждаят от работни места, само от банкомат, където да си теглят помощите, а Чепинското корито след 1989 г. стана притегателен център за тях. Въвеждам два тага, минералните извори при Драгиново и квартал Ракитово.
Освен тези реки с оформени долини към Чепиннската река се отправят още много потоци. Тук гора има навсякъде, която акумулира водата и суходолия като тези в Източни Родопи няма.
При строителството на хидроенергийния възел Баташки водносилов път много реки чрез т. н. прозорци и подземни пътища се вливат в яз. Батак, за да бъдат енергийнно отработени във ВЕЦ „Пещера”. Поради това картината на реките в този дял на планината е съвсем различна от тази преди стоителството на Баташкия водносилов път. Ще се спра на него след малко, защото това е велик проект с велико изпълнение.
След Велинград река Чепинска става много интересна. Велинград е бил дъно на море или поне на неговото място е имало вътрешно море. Чепиннското корито, на което са вънникнали седем села – Чепино, Лъджане, Каменица, Корова, Костандово, Дорково и Ракитово е било море или езеро, което се е разцепило при Костандово. Там скалната цепннатина е наречена Цепина. Над ннея е и Животиннското гробище, ще се спирам обаче само на реката и особеностите й. Долината на реката е като прорязана в скалите, в цепнатините на които тук и там расте най-устойчивото дърво на лоши квлиматични условия, но е и на студ, черния бор. Долината на реката, която по дебит отстъпва на Девинската и Чепеларската е много красива, а пътят покрай нея, макар и разширен до колкото е възможно, не разрешава на управляващия автомобила да се заглежда по хубостите покрай него. Тук в скалните цепнатини расте черен бор с хоризонтална корона, какъвто има цели гори в Плана, но най-много такъв тип бор, излизащ от скалните цепнатини има при Тешел в долинната на р. Въча.
Освен тези води в реката, в регионна има много топли извори, свидетелство, че вулканичната дейност тук не е преставала и че в недрата под този регионн не е спокойно. Във Велиннград изворите са може би стотици, в Корова /Драгиново/ има други, топли извори има и в бани Варвара.
Следващата река е с малък дебит, но идв високо от Баташката планина. Тя минава през Батак, през Пещера, близо до Кричим се влива в Марица. Водата й е насочена към яз. Батак, за да се отработи енергийно във ВЕЦ Пещера.
Следва много голяма река, Въча. Не вмога да кажа по дебит надминава ли Чепеларската. За р. Места съм убудун абсолютно, че е повече вода от р. Струма. Река Въча извира малко над с. Кожари. От извора си, който е туристическа атракция, тя прави менадри и така достига с. Кожари. От там меандрите стават по-ярко изразени, защото площтта е почти равна, водата тече бавно и те са по-пълноводни. Красотата им между селата Кожари и Буйново е уникална.
След с. Буйново водата навлиза в предждрело, което между Ягодиннската пещера и Тешел става нещо страховито. По красота и ужаси това ждрело може да се мери със ждрелото на р. Ерма, за което подчертавам, че само 1/9 от него е в България, останалата е в Западните покрайнини. Туристи, непосетили останалите 8/9 от това ждрело не знаят колко губят.
Друга голяма река, която се влива във Въча е Триградската. Тя навлиза в Триград като сбор от две реки, по-късата и с по-голям дебит река идва от с. Водни пад, а по-дългата от с. Кестен. Тази река също образува ждрело, на което е пещерата Дяволското гърло. Наречено е така, защото каквото реката отнесе в тази подзема пещера – огромна!!! - повече от никъде не се показва. Има такъв пример с наводнение, вкарало в Дяволското гърло стотици хиляди куб. м. дърва. Там са си останали. Римският мост в селото обаче над реката е устоял на ударите на тези дърва.
В Триградската река се влива още една прекрасна река, Чаирската. Долината на тази река е прекрасна, независимо долу ли става придвижването, горе по рида над с. Триград или по рида в посока на с. Чамла. Приказна красота, завършваща с вир за къпане, Османовия, от който водата на Чаирите /Ливадите/ се излива в Триградската река.
Друга голяма река, която се влива във Въча е Мугленската река. Тя извира почти от билото на планината, местността се казва Мугленските кайнначета. Водата им се отвежда в Пампорово за пиене.
Реката с много голям дебит, идваща от Чернатица с името Широколъшка има други красоти, нямащи нищо общо с тези на реките, които описах до сега. Да ги има тук теци ждрела и каньони причината е същата, както тази за Чепинското корито - тук е било дъно на море. Размитите от водата скали, образуващи ждрелата на реките поради това са така красиви и страховити. Въвеждам таг, Родопската Синаница с отвесна стена към 1000 м.
Изключително интересна река е тази, която идва от Баташката планина и минава през гр. Девин. Долинната на реката от Девин към планината е карстова, скалите са страховити. Горе на равния участък в планината е един от символите на Родопа, Кемеровият мост. Той е мъниче в сравненние с Ардиннския шейтан, но по красота е равен на него.
Още две по-малки реки се вливат във Въча, Селчанската и Фотинската прека, по която има водопади. Помаците от тези села работят по Европа, връщат се за да си обновят къщите и да си купят техника за селското си стопанство. Има една истина – ислямът задържа хората в планината. Така е, но децата, родени и възпитани в Европа може и да не се върнат по тези места, макар и да принадлежат към исляма.
Бидейки и този регион дъно на море, което още се падига, топли миерални извори има в Девин, в Беден и другаде, до Михалково извира естествено газирана вода. От извора излиза с цвят на мляко.
На р. Въча има изградени три язовира. Водата на четвърти язовир, Доспат, достига до ВЕЦ Тешел пож подземен път.
Сега ще се отклоня от темата, за да опиша язовирите по Родопа и мястото им в енергийната и напоителната системи на страната.
Според мен най-смисленото строителство на социализЪма бе Баташкият водносилов път. Дъоксан хдокус от останалото при социализЪма беше спаред скромната ми преценка вредно и непригодно за целта си. Водносиловият път в този регион е много сложна система, която събира водата на много реки високо в планината в два язовира, Голям Беглик и Широка поляна. Отбелязвам, че през местността Шорока поляна не преминава голяма река, както при Голям Беглик, това място е предвидено за резервоар, свързан гравитачно с яз. Голям Беглик. Водата на преминаващите наблизо реки по системата прозорец/подземен водопровод се отвежда в резервоара Широка поляна или се изкачва с мощни помпи. С помпи до яз. Голям Беглик се изкачва водата от още два язовира, Малък Беглик и Тошков чарк. Беглик ознначава даннък върху овца.
Водата от яз. Голям Беглик се отработва енергийно във ВЕЦ Батак и постъпва в яз. Батак. Този язовир е изграден върху Баташкото блато, река през него не е преминавала. Язовирът е както този на Широката поляна, широк и плитък, стената му е земленоннасипна, съветско-български термин. Много е красив, забележителе е с това, че на Цигов чарк до острова му се сбират снобове от цялата страна.
Когато има нужда от енергия водата от яз. Батак се подава по напорен водопповод във ВЕЦ Пещера.
Втората хидроенергийна група е тази на р. Въча. Там имаш един огромен язовир, някога на името на двойния агент Анон Иванов и един по-малък, Кричим. Водата след големия язовир, мисля, че сега се казва Въча, отработена енергийно остава в яз Кричим, от където при излишък на ел. Енергия може да бъде изкачена повторно с помпи в огромния яз. Въча. Такава ВЕЦ се нарича Помпено Акумулираща ВЕЦ, най-успешата от които в България е ПАВЕЦ Белмекен, изключително полезна за еннергийния баланс на страната.
На реката Въча има още един язовир, Цанков Камък. От него има толкова полза, че векове след нас той няма да си възвърне изразходваннето за строителството му. А то не е малко. Само на Догана дадоха 1,5 млн. Лв. за гдето каза къде да се построи язовира. Тоя катил посочи място карстово с дупки, за запълваннето на които отидаха милиони куб. м. бетон. И тунел за преместения път направиха. Само дето няма място за вода в язовира. Да бяха питали мен, и пари нямаше да им искам. Ама не става, защото не съм топлата връзка с руската мафия и защото не съм с титла доктор хонорис кауза като него. Стоичков, въздигнат в същия ранг при връчването му на облеклото и шапката, каза:
- Да ви го нахонорувам у каузата!
Нопомням, че търсещи етническо противоподтавяне наклеветиха Догана за този хонорар, даден му от мнистър Овчекрушков, но съдът го оправда. Не помня, в мотивите към решението дали не писаха, че хонорарът му е бил дори недостатъчен. Поэ времето на възродителният процес Доган играеши с псевдонима Агент Сава.
Третият хидроенергиен възел е този по р. Арда. За целта са построени три язовира, първият от които е Кърджали. Мястото за стената не е на достатъчно здрава скала и поради това тя е със специална констукция. Турбините, мисля, че та тип Френсиз, отработват енергийно водата и тя се отправя към следващия язовир, Студен кладенец. В него постъпват още реки, ще ги опиша. Стената на този язовир е по-висока от тази на яз. Кърджали, обемът му е също по-голям. Стенната е изграденна в теснината, където са скалите, наречения пак с името Ардиннски шейтан, но с добавката естествен. Отработана еннергийно, водата се завръща в реката и продължава към третия язовир, Ивайловград, където социализЪма е нправил една от най-големите си енергийни грешки.
Предвидено е било стенната да е на същонно място където е днес, но да е толкова висока, че язовирът да поеме 1 млрд. куб. м. вода. Да да бъдат запазени златните мини при Маджарово, които мутра купи за един лев със задълженията им за ток и вода и затвори, стенната бе направена по-ниска и вместимота нна язовира стана 1/3 от възможната. Няма по-красива язовирна стена от тази, тя е от типа на Хувърдам на реката Колорадо, но в съотношенние една шушка спрямо нея. Тази грешка не може да се поправи. За това вина имат и гърците с един договор за доставка на вода към тях, с който ни притискат.
Има и нови ергийни възелчета по Родопа, и не само там, наричани са МВЕЦ, други направо ги наричат мутровецове. Аз също имам мнение - не маливецове, а мутровецове би трябвало да е името им и цитирам един, този на реката преди с. Копиловци в Западния Балкан. Ако се намери един селянин от там да не свъзва МВЕЦ-а с мутрите, убеждеието ми е погрешно.
А сега се връщам нна следващата река юг-север и това е Лилковската река. Тя отводнява част от рида Чернатица, за мен долината й е вдъхновение. По долината й са с. Лилково, следва приток от с. Ситово, селото с неразгадания до днес падпис, в нея се влива и Тъмрашката река. Имам спомен от Тъмраш, когато там разселваха черните, румънските мечки. Те тогава още бяха питомни. През деня си търсеха малини и гъби, привечер слизаха да ги нахранят пазачите. Пазачите ме предупредиха - мечките не закачат хората, прави се че не ги виждаш. Слизам аз към Тъмраш, успоредно с мен от гората слизат една много едва и една по-дребна мечки. Приближавахме се, аз се правя че не ги виждам, но от напрежение ще експлоадирам. Те се отклонипа и отидоха до една къща, пред която имаше дървено корито, натам отивах и аз. Излезе човек с едни чували, пълни с храна за тях, по-едрата мечка се изправи на задните си крака до него. Пазачът й бе до половината. Видях се с този човек, той хранеше мечките. Беще и воловар, който се грижеше за воловете на ловното стопанство. Давали им по 20 кг. на вечер брашно, смесено със сушени продове, за да направят мас за зимата. Днес тези мечки подивяха. Те, като по-едри и по-силни от нашите мечки ги изгониха от местата, където обитаваха и сега нашите мечки живеят прокуденни по Източни Родопи, където условията са много по-лоши.
Отклоих се от темата за реките, но този спомен с мечките и втори, в резултат на който спасихме гробен паметник от мелачка за чакъл са много силни за мен.
Следващата голяма река с посока юг-север е Чепеларската река. Които са пътували през Асеновград сигурно са се очудвали, защо коритото на реката е толкова широко. Това е защото реката отводнява много голяма площ, вкючваща тази на част от рида Чернатица, но отводнява Рожен и реките над Лъки, достигащи височината на с. Манастир. Има и още значими реки, които се вливат в р. Чепеларска като тази от с. Орехово, идваща чак от Персеннк, тази от Чудните мостове, и тя идваща от Персенк и доста на брой по-малки, по доринната нна които са разположени села, цитирам помашките села За/д/бърдо – неописуема красота|!!! – и Богутево.
Още една река има, Харвманлийската, тя е със специален статут. Извира от рид на Източните Родопи, Драгойна, влива се в Марица. Изворната й област представлява огромно тракийско светилище с център с. Ночево.
Всичките реки, които посочих до сега се вливат в Марица. А сега за най-великата река на България, Арда. Не само според мен е така, но и според траките, избрали я за долина на техните свети места.
Река Арда отводнява огромна площ, почти целите Източни Родопи. Посоката й е запад-изток. В началото тя отводнява високи гористи местности, след това скални региони с тънки почви и с малко гори. Поради това при дъжд водата не се акумулира и изтича директно в реката, която става страшилище. Страшилище стават не само големите й притоци, реките Върбица и Крумовица, но и всяко сухо преди дъжд дере. Давам пример със себе си. Отивам на светилището Илкая, преминавам през едно сухо дере. Заваля силен дъжд, валя десетина минути, прибирам се. Ама по дерето тече вода, носеща пръст, дребни камъни, клони. Притеснних се, но видимо водата спадаше. След час или по-малко да се прескочи водата не бе проблем. Оттече се.
Изворът на . Арда е над с. Горна Арда. Думата арда на турски език означава смърч. Мястото, където извира реката е изпод корените на един смърч. Днес там да се отиде е рисковано, защото мястото е мечи гъмжилник. Още два големи притока от рида Кайнадина /Извор на вяра/ от високо се спускат към р. Арда. За мен най-красив е този с летните коннаци на Агушевци, Черешките. Арда приема още притоци от високият към 2000 м. Преспански дял на планината и след това още десетки, а може би и стотици малки рекички и корудерета – временни рекички като тази под х. Яворов на Пирин. Аз си имам любима река в този дял, Давидковската.
Двата големи прритока на Арда обаче са р. Върбица, с много голям водосборен басейн,голяма част от който е скален, без гори. Поради това реката при силен дъжд става страхотевица. Реката се влива в яз. Студен кладенец.
Друг голам приток на Арда е река Крумовица. Тя е сбор от три реки, идващи от воводелното било на Родопа север-юг.
В Арда се влива и още една река, Бялата, но на гръцка територия при гр. Димотика. Тази река има малък дебит, но тече много бавно и при дъжд причинява наводнения. Долината й в българската част е много ярко иззазена, макар тук Родопа да се сннижава и да завива на юг към крайната си точка, Егея.
Две от реките в Родопа имат направение север-юг. Голямата от тях е р. Доспат, която извира от Баташкия дял на планината, висок към 2000 м. На реката има язовир, в който са завирени всички реки наоколо, включително и Кървавата река от с. Ковачевица. Водата по напорен водопрповод постъпва във ВЕЦ Тешел.
Втората река в същата посока е тази от с. Комунига, река Перперек. Това е един от най-благоприятние регионни за живеене в Източните Родопи. Там са били заселени от царя изгонените тракийски българи, които, загубиили всичко заживяли отново като нормални хора върху тази подарена им от царя земя. Но идва сталинизацията, отнемат имотите на хората и те напускат и вторите си жилища. Днес на местата, където те са живяли остават само църквите им, а селата са заселени с турци, преместили се от полупуснитите над тази плодородна долина в в нея.
По долините, които описах съм бил. Дано описанията им в блога ми предизвикат интерес към тях. Да се посетят тези красоти български си заслужава. В последните години се строят по линията на ЕФРР екопътеки и пътища за джипове, които изкачват „туристи” на забележителни по красота места, а покрай тази дейност се строят къщи за гости, малки хотели. Голям потенциал има този край, дано Родопа да заеме заслуженото си място като туристическа дестинация. За това тя има всичките предпоставки.
Забравили са да споменат майсторите на пропагандата от Германия и Русия, което прави филма доста подозрително еднопосочен.
https://www.youtube/watch?v=CkqTnZSMN4g
В хубавите почивни станции ходеха партийци, за нас беше лагерът с дъсчени бунгала
През 74 се дипломирах на 23 г. в ГГФ-то на СУ. Почнах работа в Геофизиката в Подуене 105 +5 байтошови БРУТНА, без данъците ~93 ЧИСТИ ( 1116 ЛЕВА НА ГОДИНА), т.е. по ТРИ от тия НА ДЕН !!! ЕДИНИЯ закуска и пакет цигари, ВТОРИЯ го брой транспорт и мизерен обяд в стола. А сега вземи калЬкулЬятАра и делкай ТРЕТИО – за вечеря ли, да заведеш гадже некъде ли (най евтино на кино - 2 Х 0,35 + кола/сладолед (левчето не стигна), концерт/театър/мач – 2 Х 1-2 лв., на кръчма – минимум 10 лв., такси да я върнеш дома – 3-5 лв. one way! и се връщаш пеша!!!), една ракия или бира с приятели ли да изпиеш, дрехи и обувки ли да си купиш, или пък книга, или па ски, или море, или мотор, или кола (ОТ ПЕТ ГОДИШНИ ЗАПЛАТИ НАГОРЕ и чакаш 10 г. за кочина-мАсквочина), чужбина (соц. разбира се) По цел ден търчиш да намериш кого да закърпиш с 5-10 лв. до аванс или заплата…
Башка ток, вода, парно, данък сгради, смет, членски внос в блока, etc., дето ги плащаше майка ми ...
Та апартаментче ли – гарсониерката ОТ 4-5 ГОДИШНИ ЗАПЛАТИ, АКО НЕ ХАРЧИШ ЗА ДРУГО
Бахтиий и щастливата младост… В момента заради окраденияот комунягите пенсионен фонд БГ ми дава пенсия (и то 4/5 от която от вноски след 10.11.89) за високо-квалифициран труд (докторат и др.) по 1,04 BGN за месец стаж, а гейропска Испания - по 4,84 BGN (при осигуряване на МИНИМАЛНА заплата) ТА НЕ ПИШЕТЕ ГЛУПОСТИ - през соц-а НЕ СЕ ЖИВЕЕШЕ, А СЕ ОЦЕЛЯВАШЕ !
Няма нищо по хубаво от комунизма, истински пример за това е Венецуела, където днес вожда им Николас Мадуро вдига основната заплата с цели 375% и тя става 15$ месечно, с които другарите венецуелци могат да гуляят със завидните четири килограма месо, които биха си купили с едномесечен труд.
Да живее комунизма.
Да живее комунизма.
Поне не ни стрелят, като искаме да излезем в чужбина...- Хубаво, ама как да го обясниш на тия, дето искат да стрелят?
Едно е сигурно. На кривак неможеш да сгодиш. На човек и през за*дни**ка да му го наб**утв**аш пак ще мръ**нка. Всичко това в статията е вярно. Тези дето загубиха привилегиити им е най- болно. А тези дето имаха ТКЗС -то, като своя собственост, отдавна се пренесоха в небитието от съклет. Шофьорите го понесъха най- зле. Нямаш лозе, но пък имаха 3 тона голо вино. Да не говориме за палметата (ябълки, круши, сливи, дюли и т.н. А пък фураж за животните. И всичко без да дадат стотинка. Виждах го всеки ден. Наглост до безумие. Лъжете младите, лежете себе си и своите деца.
http://socbg/2019/02/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D1%86%D1%8A%D1%82-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%B5.html
Сичко правилно, дрогаре и падруги - претворявайки решенията на секи конгрес на БКП болгарскиете граничаре се кълнат да пазят савецката граница! Щото сме истински кукувисте, дрогаре и чегеваре! Изпълняваме дълга си пред истинската си рОдина, нема да споменуваме некаква си там болгария, я! И тогава, и сега, и за в бъдеще!
Не мога да кача снимката.
България е единствената бивша комунистическа страна, член на ЕС, в която преобладава това мнение
Само в България от цяла Източна Европа - "демокрацията им е отнела много" - интересно как стана така? там им е дала явно, а тук е "отнела"? или чисто и просто лошият стандарт на живот върви ръка за ръка с "братската дружба от векове за векове"?
Когато си бил един от най- наведените съветски роби и то заради собствените си продажни слуги на Кремъл , все още е трудно да осъзнаеш каква свобода си получил ... Още повече , че активното мероприятие по полиране на мозъци не спира , особено активно е последните 10-15 години
Лошото е че ги оставихме, те да ни изграждат демокрацията...
https://faktor/bg/articles/novini-svyat-edinstveno-rusnatsite-balgarite-i-ukraintsite-smyatat-che-dnes-v-stranata-im-se-zhivee-po-zle-otkolkoto-pri-komunizma
Такава мъка е днес в супермаркета, когато трябва да избираш между цели десет вида оцет
Ех, десети ноември. Денят, в който дядовците ви напомнят колко е било хубаво в соца. Днес няма да споря. Ще кажа само – Да, дядо, беше много яко в соца. Нека бъда по-конкретен.
Такъв поглед разкрива Деян Георгиев в новото видео в канала „Патриотично“ във Vbox7, в деня, в който стават 29 години преход.
10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. На пленума на ЦК на БКП Тодор Живков беше сменен като Генерален секретар и като председател на Държавния съвет, след искане на Михаил Горбачов. В навечерието на пленума се провежда драматично заседание на ЦК на БКП, на което още в началото Живков заявява, че иска да бъде освободен.
Беше много яко да забавим малко темпото и да обърнем внимание на другите хора… докато се редим на километрични опашки за банани.
Да, бананите бяха изгнили, но никой не беше там заради тях. Ние се социализирахме, дядо. Говорихме си, клюкарствахме си, интригантствахме. Какво е направил Иван, какво е казал, смешно ли е било. Бай Тошо бил ли е в смешката. Един вид, опашките бяха интервю за издигане в партията. А да станеш доносник, дядо, това беше гордост! Ти знаеш. Освен това в един дом живееха пет семейства. Е да, нямат право на гражданство, но правата са надценени, нали дядо?
Всъщност, радвам се, че и сега това се завръща с доносничеството за деца,
които не ходят на училище. Давай дядо, захващай се за работа, че партията чака.
Беше много яко и че нямахме почти нищо. Все пак тежкият материализъм само ни съсипва. Соца се грижеше да нямаме избор, за да не се разсейваме с глупости. Такава мъка е днес в супермаркета, когато трябва да избираш между цели три вида оцет. А тогава – имаше само един вид оцет. Всъщност, нямаше нищо друго освен оцет, олио, и понякога хляб. Друго си е партията да ти каже какво е добре за теб.
Изобщо, партията се грижеше за нас, дядо. Ти знаеш.
За нас оставаше всичкото време на света, в което можехме…да се разхождаме, защото до работа си ходихме пеш. Все пак за кола се чакаше 15 години. Пазихме природата чиста!
Как изглеждаха типичните съветски домове
По времето на соца дори децата по площадките не се караха. Просто защото имаха еднакви играчки. Виж колко просто решение на тежък социален проблем, нали дядо?
Модата също беше практична. Тези западни нечитави дънки рядко влизаха у нас. Вместо това имахме „Рила“, от дочен плат. За какво са ни сауни, като така хубаво ни се потяха краката.
Дядо, помниш ли как всеки петък вечер се забавлявахме както подобава за млади хора – гледахме съветска телевизия. Да, много от нас не знаеха руски, но ни беше срам да си признаем, че никога не знаеш как ще спечелиш билет за яките, да ги наречем екскурзии.
Изобщо, дядо, наистина има много поводи за гордост от изминалото време – пионерчета, чавдарчета, корекомски яйца… чушкопека! Ех, чушкопека! Символ на технологичния прогрес!
Така че дядо, напълно съм съгласен с теб. По времето на соца беше яко! Знам, че и ти си бил там и си преживял същото, но явно си позабравил, защото твърде много си си почивал в лагерите.