Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 23:08 - БОЖЕ, КАКВА КРАСОТА! - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 234 Коментари: 1 Гласове:
13

Последна промяна: 24.07 10:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                      БОЖЕ, КАКВА  КРАСОТА! – 2

 

      Написах два постинга за един природен бисер на 20 км. от София, с. Ромча и долината на рекичката, която слиза от Голема планина в селото, но ще публикувам още два. Каква природна красота! Някога село с голяма мера, с много хора, деца, животни, днес в процес, почти напълно довел го до състоянието, което с болка наричаме Ничия земя. Стари къщи, изоставени, които се рушат, до тях в дворовете и около тях, а също и по махалите много нови, хубави къщи, които също са изоставени и започват да се рушат. По тези земи е минала вълната на колективизацията, която отне имотите на хората, включително животните им, инвентара им, с който са работели земята, служел им е за транспорт и така ги прогони от родните им места. Резултатат след колективизацията, натресена ни от нашия двоен освободител – изселване на хората в София за да търсят работа по заводите, натикване на хората, прииждащи от всякъде в София в панели, изоставяне на бащината стряха, раждане на следващото поколение в града. Обратен път към земята и стоката, родните места, за поколението, родено в града е невъзможен. „Връщането” към селото се извърши по един друг начин, чрез възстановяване на бащините къщи в някакава степен или постройка на нови под наименованието вили, но това важи само за напусналите селото, не за децата им, приели градската среда и начина на живот в него за своя жизнена среда. Така се оформи тенденцията, днес набираща мощ, хората да се съсредоточат в няколко големи града и територията на България не само да ни стане излишна, но и да ни пречи.

   Давам пример с прекрасното кътче, известно като Гара Ромча. Красотата му познават само туристи от моя ранг, но тя е наистина нещо уникално. По долината на реката има две уширения, където са живяли хората от селото, но махали е имало по цялата долина на реката, която има доста притоци. За навлизане на хората по тази долина е бил ползван римския път покрай реката с отконение от времето на Византия до един връх с крепостта Белград. Отклонения от този път са достигали къщите на хората на височината чак на главното било на Голема планина, което започвайки от вр. Мургаш и достига р. Искър при с. Батулия. Красотата на това кътче, известна на хората с корен по тези места стана причина тук да се построят много къщи /б. м. вили/ в най-различен стил, с различни материали, някои много скъпи, като в ниската част на Ромча има и няколко мутрабарока. Голяма част от къщите са изоставени, някои от тях са прекрасни. Децата на построилите тези къщи не само не идват в тях, но не желаят и да чуят за тях. И още по-лошо – корят родителите си, че са инвестирали пари, които днес наследниците им не могат да възвърнат. Това вменява вина на родителите им, че са се родили тук, аз го наричам синовна неблагодарност. Няма да ползвам думата боклуци.  Наследниците научавайки, че за туй нещо /строените от родителите им къщи/ може да се вземе много малко или нищо, просто ги изоставят, а някои дори не знаят къде са тези къщи и какво представляват. Телефоните им, лаптоповете им, виртуалните връзки, това ги интересува.

   Разходката сред този напуснат рай представляма мъка, носи тъга. Минавайки покрай някоя стилна стара къща, запазена още или нова изоставена къща усещам от нея към мен да се носи гробен лъх. Защото къщите заприличват на изоставените гробища покра обезлюдените села, които се превръщат в царство на повета. Повет /павой/ е обвил къщите, покачил се е върху дърветата в двора, голяма част от тях дъб или бук, задушил е и тях...

   Това напускане на домовете не е валидно обаче за турците и помаците, принадежащи към исляма и за българите в Западните покрайнини, не преживяли ужаса колективизация. Помаците трайно остават по родните си места, а тези, които работят по чужбина се връщат със спечелените пари и ги инвестират в родното си място – строят нови къщи, купуват инвентар, разширяват стопанството си. За пример посочвам помакините от с. Рибново, които са търсени в Англия за работа по полето, имат там колонии. Тези жени знаят английски, образовани са, хвалят се с това, което са допринесли за дома си със спечеленото, за селото. Аз често съм казвал една истина – ислямът задържа помаците в планината – това е самата истина, но няма кой да я разбере, това е по силите на запознатите с казуса.

   Неотнемането на имотите на хората в Западните покрайнини пък е допрпинесло те да съхранят ценностната си система, запазвайки я такава, каквато е била преди 100 години, когато идиотите ги откъсват от родината им. Тези хора са пример, какво зло причиниха маркссталинците на България с  колективизацията, разрушавайки основата на страната, селото, а също и ценностната система, формирана от столетия, съхранила ни като етнос, държава, култура.

   И днес има рушители на държавата ни, най-пръв от които е президентът ни, дотолкова вреден за страната ни поради обвързаността му със службите на една друга държава, че и след напускането на поста си злото, посято от него ще остане да трови страната ни.

 

   За да завърша тази серия постинги за Ромча ще напиша още един, в който ще опиша два маршрута-приказка. Моите маршрути обаче са за интелигентни и образовани хора, не стават за всеки. Освен това са и трудни за намиране на верните пътища и пътеки, пада и доста сериозно ходене...

   





Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Ох, пак Гласът на Америка от преди 70 години.
24.07 01:15
Колективизацията ти виновна.
Освести се.
Как става УЕДРЯВАНЕ на земята без конфликт? Не знаеш ли какво е било на Запад? Със смърт, кръв и сълзи. У нас мина почти без сълзи.
А чувал ли си как в любимата Англия "овцете изядоха хората"? Виж в нета.
Как смееш да забравяш КОГА опустяха селата?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6740135
Постинги: 2883
Коментари: 7379
Гласове: 14497
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031