Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2019 21:40 - БОЖЕ, КАКВА КРАСОТА! – 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 860 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                БОЖЕ, КАКВА  КРАСОТА! – 3

 

   За да затворя темата „Ромча” ще опиша два прекрасни маршрута с изходна точка ж. п. спирка Ромча. Освен красиви, това са и два велики прехода, които носят информация за живота на хората тук, протичал стотици години - ползвам минало свършено време - за промените в този регион, за да се превърне той в напуснат рай днес, за древната му история, свидетели на която са римските пътища, византийските крепости. Преходите, които ще опиша са за туристи с по-широка обща култура и познания не само за този регион, но и в други области, защото връзките между много от тях и мостовете към далечното минало са общовалидни.

  Аз по-рядко и по-често посещавам Искърският пролом вече 50 години и освен любовта ми към него съм и жив свидетел на промените, които го сполетяха през този период. А той е доста дълъг - започва с Постановлението за раздаване на пустеещи земи, целящо малка поправка в стореното зло – да подкани хората да се завърнат по родните си места, от където те бяха прогонени поради сталинската колективизация и завършва с престъпността в наши дни, превърнала се в поминък на безработните младежи, не търсещи работа и на цял един етнос, която премина на няколко вълни, продължава и днес. Тези процеси, които държавата така и не забеляза – те протекоха не само тук, въвеждам таг за цял един регион, Северозападна/ла/  България, доведе голяма част от някога населените места по него до състоянието, което бива характеризирано като „Ничия земя”. Това ни донесе комунизЪма на съветските окупатори, но има и по-зле от нас – Куба, КНДР, Сирия, Голямата страна, където живеят най-щастливите хора на света.

  

    Маршрут 1,  Голата глАва:

    Този маршрут започва от ж. п. спирката. Ползва се новият път – разширяван многократно много стар път- веднаж от трудоваците след Освобожденито, после по времето на Цар Борис ІІІ и накрая по времето на соца. Трасето му следва левия бряг на реката. Където в рекичката идва приток и по него също се отклонява път се ползва този в по-широкия дол. Специалистите имат репер, който дава информация на къде да се върви, това е самотният връх Виши   камък – един велик красавец! - до който има едноименна махала. Пътят е разширяван в годините на мафиотизЪма, когато община Своге е придадена към ДПС да му секат горите и да го купуват на части депесебирнджиите за да преминават камиони за обслужване на сечища. При последната рампа за товарене на трупи се тръгва по лявото разклонение. Този участък от пътя излиза на билото на  рида на Софийска планина, което идва от вр. Мургаш и завършва при река Искър по едип чудат начин, който ще опиша.

   В страни от този път нагоре и надолу към рекичката и отвъд нея има приказни места за села, махали. Тези махали достигат до билото на рида. В дясно под пътя минава рекичката, която прави три уширения на долината си, някога с махали в тях, днес – умиращи вилни зони. Тези уширения напомнят за картината на боа, глътнала слон, в случая два. Последното уширение е това при ж. п. спирката, но то представлява полукръг, отворен към Искъра. Природата покрай реката е запазена в значителна степен и красотата е много голяма.

   Достигайки билото на Голема планина, пътят, ползван само от ловците с джипове се събира с билнияя път, идващ от Реброво и продължаващ до вр. Мургаш. Този доста широк почвен път хората наричат Магистралата, а не Вървището. Той е прастар и като красота един от най-великите на Софийската планина, наричана тук Голема планина. Понеже познавам този регион отлично и като да съм свързал живота си с него, пред очите ми преминават неговите прекрасни цветни поляни с преобладаващо жълто, сенчестите му долини, ридовете му, подобни на змия в движение, отделните върхове, изшилени като да служат за наблюдателен пункт.

   Маршрутът продължава в ляво по този път. От дясно се вижда ридът Драгуната, друга една красота, а между рида с Магистралата и Драгуната има доста дълбока и широка долина на река, вливаща се в р. Батулийска. Много е красиво, но предстоят още много красоти. Достига се до мястото, където бе махалата Виши камък за чиято трагедия съм писал в блога си. От махалата е останал само паметника с името на ятаците на отряда Чавдар и изворчето под селото, днес пресъхнало, защото няма кой да го почиства. Стърчат останки от къщата на стотици години, изгорена от наследниците - три брата идиота, които не се разбрали как за си я поделят...Няма по-удобно място, от което да разкрива красотата си върха Голата глАва. Приказка!!! Пътят продължава и минава ниско под Голата глава, но този връх трябва да се изкачи. Той е висок към 900 м. н. в, но обгледността му е забележителна. Виждат се Ком-овете, Чукава и Козница, уширението на планината при с. Огоя, където тя е около 40 км, Витоша и Рила, планините в Западните покрайнини, най-характерна от които е Руй с двата върха близнаци. Вижда се и още една Гола глава на рида след вр. Драгуната, до която е била колибата на Баба Еленица, ятачка по принуда. Хората тук я набеждават, че била любовица на Тодор Живков – тогава тя е била на 20 години, а мъжът й войник в Гърция. Правешката тиква се била укривала тогава във Въглищарската землянка, макар никой да я е не търсел.

    От върха до махалата със същото име – Голата глава има път. Да се посети тази махала е вдъхновение. Тя се състои от висока част и ниска част. Мутри купиха махалата, затвориха всякакъв достъп до нея и започнаха сеч на буковата гора около нея. Рафинирана организиратна престъпност с предмет грабеж на природни ресурси. Да посекат такава красота е деяние, което по подлост и низост може да се сравнява само с това, което върши срещу България  агентът на чужди служби, президентът ни в момента, според личното ми мнение най-първият сволочь в управлението на страната.

    Много интересно е местоположението на махалата. Достигайки върха, билото, идващо от вр. Мургаш тук се разделя на две, като единит рид е с посока изток, другият с посока запад. Поради това тук е единствената река по източния бряг на Искъра, която тече на изток, после се извива и поема посока както всички останали реки.

   Слизането от вр. Голата глава може да се извърши по три начина. Първият е като се ползва Вървището, това е пътят от ж. п. спирка Луково нагоре към махалите. Вторият вариант е като се продължи по рида, устремяващ се към Искъра и се мине покрай един малък нов манастир. Третият вариант е да се ползва пътят към Батулия. Тези три пътища са били някога връзката на планинците от този регион с богатото на зърно и други култури Софийско поле, а също и на магазини, от където хората да си купят каквото не могат да си произведат – газ за осветление, сол, пирони, инструменти за бита им...

 

  Маршрут 2 – Драгуната.

  Това не е маршрут, а вълшебство!!!!!!!!

   От спирката се тръгва по десния бряг на рекичката по разширено трасе на римски път. Прекрасно място, прекрасни къщи, гояма част от тях изоставени. Римският път е от най-тесните, той е преминавал по долината, но след около 2 км. се губи защото трасето му е разширявано, променяно,а камъните приватизирани за строеж на къщи и дувари. Голяма красота е и тук. При чешмата има разклонение към крепостта Белград, отдалечена на около 40 мин. по отклонение в дясно.

   Рекичка, къщи покрай нея, къщи по притоците на другите рекички в нея, един напуснат рай, както вече го определих. Тази пътека свършва в местността Локвите – места покрай рекичката с вани за къпане на дивите свини в тях. Поради наличието на железни руди калта в тях е жълта, все едно фасадна жълта боя. Дивотията тук е от най-високата степен. Преминавайки по тези места усещам в мен погледите на диви животни, които са се спотаили докато ме виждат.

   При Локвите пътеката се оставя и се поема нагоре по път в ляво. От тук имам спомен – сред изхвърлените вещи от една барака, дело на търсачите на полезни неща за гетата им и като получаване на финисийски знаци за тях напр. жици или скрап, намерих една страхотна тънкостенна чаша от тези, които колекционирам. Разрових целия куп, но друга нямаше, ромовете бяха помляли всичко, които са претърсвали.

   Този път извежда към шосето, което се слива горе с Магистралата. Само че сега се тръгва на дясно по нея. Видимостта е смазваща като красота, особено за мен, който познавам всичко, което виждам наоколо. Най-големият красавец обаче е Мургаш. От този път има разклонения към долината на р. Батулийска в ляво, на дясно – към всички възможни софийски села по яката на Голема планина. Това е един дивен свят, напуснат от хората. Пасища, гори, извори, начало на малки реки, тук са живяли някога хората, а присъдствието на турските бегликчии тук вероятно е било минимално.

    Магистралата достига до едно фантастично място – седловина, от която се веждат двете махали на Голата глАва и върхът. Това място в гънката на върха, през която тече рекичка освен за животновъди става и за поети, защото те, попаднали сред такава красота, непременно ще ги тресне вдъхновението.

   Втората красота покрай Магистралата е вр. Другуната, най- високият тук. От него на север има разклонение, по заравненостите на което има много махали. Разклонението е доста дърго и слиза долу в долината на р. Елешница. От изтомната му част има още една прекрасна долина с обилна река в нея. Този връх съшо е много обгледен, но предимно към Витоша и другите планини около София и Рила. По скаиите на върха има много интересна растителност, че и цветя, които растат от скалните цепнатини.

    След върха се преминва през дъбова гора, като  пътят седва билото, което се извивива отново като змия. Вижда се вече следващия връх от прехода, Локорският, наричан оше Двойният връх. Пътят следва билото, което на места е широко колкото самото било, но има и прекрасни поляни, някога пасищата за живатноте на хората от Софийското поле и местните планици, днес преселели се в София. Пътят слиза в един превал, свързващ някога село Локорско с долината на р. Елешница, където са били говедата им и започва изкачване към следващата приказка, Локорският връх. Той се достига за 20-на минути. Този връх е като да се разглежда от него масива на Мургаш, западната част на Балкана, Козница, Вигоша, Рила, гънките, в които са селата Ябланица и Огоя. Тук планината е широка към 40 км. и наподобява океан с огромни вълни.

   Спускането към с. Локорско крие други красоти – яровете, където извира Локорската река, прекрасните поляни, някота пасища за овцете. Спускането има втора опция, по шосе, но древният път по рида, срускащ се от Локорския връх и достигаш с. Локорско е по-красив. Върви се все по билото на рида, природата на който се променя много бързо. Последният участък е под един червени скали, защото тук има желязо в тях и после върху тях, финиширайки с трасе на пътя по долината на реката...

   Който не познава тези два прехода от с. Ромча, давам му възможност да ги проучи и премине. Наградата ще е голяма.

 





Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190439
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031