Разходката от предния опус 22 продължава. Ще достигна до най-високия връх на Чепън планина, Петровски кръст, наречен така поради оброка на върха му на името на Свети Петър. След това по останките от римския път, който вече показах по билото на планината ще слеза на брега на Драгоманското блато. Думата блато се свързва с нещо грозно, но блатата могат да бъдат и много красиви и интересни. Това блато се води природна забележителност. То се намира на дъното на един въртоп и се подхранва от извори, по които вода по скални лабиринти достига до него. Съвсем наблизо, отвъд граниицата, в Западните покрайнини има същия тип блата до село Смиловци. Те обаче са на етажи, а това е едно, разположено на доста голяма площ, всичките са  непресъхващи. Някога при опасно повишаване на нивото му имаше помпена станция, която отвеждаше водата му в р. Нишава. След 1989 г. костинбродските ромове отнесеха съоръжението на Отпадъци в пункта в с. Шияковци.



                     Пред мен е един въртоп, доста скромен по размери.



                                             Следват снимки на гъби пархутки.











                                         Вече се вижда вр. Петровски кръст.



                                                                     Шега на карста



                                                                     Птича поилка



                                                            Полупустинно цвете



                                        Петровският кръст е все по-близо.



                              Част от Драгоманското блато с много голям зум.



                                        Смешен камък



                          Участък от римски път, който минава почти през върха.



           Оброкът на името Св. Петър на вр. Петровски кръст.



                                                           Елемент от кръста



Красива е Чепън планина, но кьорав турист не срещнах през целия ден по нея. Другите дни сигурно тук се прескачат, днес обаче са някъде другаде може би. Например на Три уши, съседната планина?







Римският път, който ще ползвам до Драгоман. Той е изсечен в скалата и е вечен.



Под римскя път мутри запалиха боровата гора за да получат разрешение да я изсекат. Тъй като се преминава през гората излязох от нея черен като въглищар.




На  жените в размножителна възраст пожелавам щъркелът да им донесе по един подарък, а можи и по два, не не уточнявам какъв...
 
Ако някой турист все още не познава Чепъна, в което се съмнявам, нека го посети. Заслужава си.

... макар и под някаква нова форма.

Но следите на Човека са останали.

Има шанс да се върне някога.

Дано.