Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05 19:27 - ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ЧАСА ОТ ЖИВОТА НА МОЦАРТ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 247 Коментари: 0 Гласове:
5



 

ПОСЛЕДНИТЕ  ТРИ  ЧАСА  ОТ  ЖИВОТА  НА  МОЦАРТ

 

    Датата е 5. 12. 1791 г. От две седмици Моцарт е болен, вече няма сили да става от леглото, дори да говори. В резултат на простудно заболяване засегнати са бъбреците му и те постепенно престават да работят. Семейството му в момента е в много тежко финансово състояние. Моцарт е получил хонорар за поръчан му от Валзег фон Щупах Реквием уж за негов починал, Моцарт няма възможност да довърши произведението, поръчителят може да си поиска парите обратно. Същата вечер във Виенската опера от 19. ч. има спектакъл на операта му „Вълшебната флейта”, любимата му опера. Макар на смъртно легло, Моцарт е очаквайки представлението се почувствал малко по-добре. Той поискал на шкафчето до него да поставят часовника му, който той започнал да гледа от 19 ч., когато представлението започва.  Гледайки часовника, с вътрешния си слух Моцарт присъства на спектакъла. Ще цитирам и още един случай, свързан с вътрешния слух на Моцарт, когато той чувства, че няма да довърши Реквиема си и вика на някоко пъти ученика си Зюсмайер, комуто обяснява как да довърши това негово произведение. Зюсмайер записва темите, които Моцарт е трябвало да въведе в недовършените части на произведението си, а също и указанията му как да бъдат завършени недописаните части. В някои от тях има сложни четиригласни фуги. Моцарт и в този случай с вътрешния си слух е слушал Реквиема си, обяснявайки на ученика си как да го довърши. Той е бил обаче убеден, че не пише този Реквием за поръчителя си, тогава с неизвестно още име, а за самия себе си. Няколко месеца преди това, той е знаел, че ще умре и е казал това на Хайдн.

   В последните три часа от живота си, Моцарт благодарение ва вътрешния си слух, гледайки часовника до него присъства на спектакъла на любимата си опера. Той се опитва да запее някои от ариите, дирижира с ръце, когато свири само оркестъра, когато има соло на тимпана той надува бузите си и ги удря с пръст. Следва антракт, Моцарт отново отпада. След антракта той отново живва, гледа часовника пред себи си, „слуша” музиката на любимата си творба, преживява това, което слуша - нещо което може само той. Да гледаш часовника и да знаеш по секунди как върви музиката към любимата му опера.

    Представлението завършва. Моцарт изпада в безсъзнаие и напуска светът, който с присъствието си, така кратко, дари с плодовете на гения си хората от всички поколения след него. Без Моцарт, светът щеше дя е по-беден духовно, а Австрия – финансово. Годишно около 8000000 души от целия свят посещават Виена и Залцбург за да се докоснат до местата, където е живял и работил Моцарт. Няма два портрета, останали от него, които да си приличат, не е ясно кой е и гробът му. Звук, лъч от Космоса, достигнал земята, отразената светлина от този лъч достига и до някои нас. Аз съм един от тези, които носят музиката на Моцарт в себе си съм убеден, че без нея щях да бъда друг човек. Музиката на Моцарт е красива, тя достига до сърцата на хората, докоснали се до нея. Музикантите обаче знаят колко е трудна тя, а също, че в нея и има много тъга, а и едно друго качество, което те наричат топки. Това означава музика потентна, творби, без никакво лигавене и нищо излишно в тях. Към тях нито може да се прибави нещо, нито да се промени, да се направи транскрипция. Моцартовата партитутура изглежда рядко изписана, но в нея има всичко. Обяснението за това е дадено от самия Моцарт в едно писмо до баща му, в което той пише:

   На твореца трябва да е трудно, за да е лесно на слушателите!

   Моцарт е знаел дори кога ще умре. Кратко време преди смъртта му неговият духовен събрат Хайдн ще пътува за Лондон. Неочаквано при каляската му, която трябва да го откара до гр. Кале идва Моцарт и му казва, че това е последната им среща. Добродушният Хайдн, тогава на 59 години му казва, че е в добро здраве, Моцарт да не се безпокои за него. А Моцарт е говорил за себе си, за идващия му край. И това е знаел. Във възможностте му е влизало и това, като дете буквално за дни да научава чужд език, овладявайки покрай родния си език още италиански, английски, френски, където е учил като дете или е имал академии, така са се наричали неговите изяви.

   Аз през целия си съзнателен живот съм слушал музиката на Моцарт. По едно време добих усещането, че съм започнал да го разбирам. С течение на годините колкото повече го слушах, толкова повече разбирах толко труден автор е той. Сега, на 75, си мисля, че ако някой е могъл да го разбира, това е само Хайдн. Няма да цитирам велики композитори, които в края на живота си са възхитени от Моцарт, оценявайки музиката му като слънце, ще цитирам само Чайковский.

    Основание за твърдението ми, че единствено Хайдн е възможно да е разбирал в необходимата степен и да е бил в състояние да оцени достиженията на Моцарт, виждам във връзката между тях -  Хайдн-Моцарт,  когато Хайдн е учителят на Моцарт и  после в творческата връзка Моцарт-Хайдн, след смъртта на Моцарт, когато с творбите си Моцарт е учителят на Хайдн. Смъртта на Моцарт е най-трагичното събитие в живота на Хайдн, под този знак преминават неговите оставащи му 18 години живот. Благодарение на достиженията на Моцарт той създавава най-великите си симфонични и камерни творби, че и две велики /!!!/ оратории.

    При връщането му от Лондон Хайдн минава през гр. Бон, където музиканти искат да му представят един втори Моцарт. Хайдн казва, втори Моцарт няма да имам, обижда се от това сравнение и не иска да види втория Моцарт. По-късно във Виена срещата се осъществява - бонските музиканти са искали да му представят Бетховен, тогава на 21 години. Контактът между двамата е неудачен, причините за това според мен съм описал в постинга си за Хайдн, зад които оставам.

  Сега ще напиша как аз възприемам музиката на Моцарт – като опера. Считам неговата музика за наподобяваща оперна във всичките жанрове, в които той твори. Когато пиесата – дори най-скромната - започва, добивам усещането, че се дърпа завеса, на сцената се появяват артистите, изпяват ариите си и се прибират. И идва тъжното – артистите отиват зад сцената, завесата пада, музиката е отминала. Докоснал съм се до миг от вечността, която отлетя. Само един пример ще посоча, Сонатата за цигулка и пиано наречена Стриназачи, на името на цигуларката от Италия, която е гастролирала във Виена. А Моцарт явно е бил неравнодушен към нея, да й посвети такава соната и да я изпълнят двамата в негова академия. За да се убедят и други в това мое твърдение – че всяко произведение на Мцарт наподобява на опера! -  помествам линк от нея:

 
https://www.youtube.com/watch?v=pRfLP2zQBCU&t=82s

 

    Аз бях една сред античните останки на траките и сред природните красоти на Родопа. Вече имам кола със радио и СД и се взех много дискове, за да ги слушам вечер. Съчетах по много специален начин този път пребиваването ми на планина и слушането на музика.

    Преди да замина обаче докато пренасях едни дърва, доста по обем и доста тежки, чух увертюрата към операта на Моцарт Вълшебната флейта. Каква сложна музика и колко леко звучи. Да се напише така музика мисля е само по силите на Моцарт. Много лесно давам прреценки, защото не съм музикант и знам, че преценките ми са субективни, не нося отгонорност за тях, защото са добронамерени. Моцарт не стига обаче изведнаж до тези свои възможности. Макар и надарен с недостижим гений, неговият гений също се развива, музиката му става все по-сложна като многогласие. Цитирам финала на неговата Симфония, наречена Юпитер.

   Помествам линкове на четири негови увертюри към най-известните му опери – Отвличане от сарая, Сватбата на Фигаро, Дон Джовани и Вълшебната фрейта. Операта Сватбата на Фигаро се счита за най-съвършената опера в.на света. Моята любима опера е Дон Джовани. Още като дете Моцарт е започнал да пише в този жанр с майсторство, учудило дори Хайдн, най-великият тогава композитор. Хайдн поставя във Виена операта на Моцарт, Бастиен и Бастиена и счита тази опера за по-добра от неговите. Така се стига до връзката между двамата, която трае 27 годин. А Моцарт тогава е само на 8 години. Всичките опери на Моцарт са вълшебство. Цитирам една от многобройните арии на Моцарт, тази от операта Идоменей, където сопран в съпровод на солираща цигулка и оркестър изпъняват нещо, което човек ако е чул докато е на този свят, то ще остане в него.

   Приятно слушане на музиката в линковете. Ака има гений, помогнал на хората да се възвисят духовно, един от най-известните от тях е Моцарт. Произведенията му достигат направо до хората, те нямат нужда и от превод.

 













Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6639835
Постинги: 2815
Коментари: 7044
Гласове: 14297
Архив
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930