ДВЕ МИНИАТЮРИ
ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО МИ В ГЕВГЕЛИЯ ОПУС 1375
1. Посещението ми в с. Мрзеница:
Реших да ползвам почивката от 2 часа между два тура на тамошния пианонатпревар /конкурс на пианисти/ и се разходих до с. Мрзеница, находящо се на 3 км. от гр. Гевгелия. Там има огромен чинар, по-голям от този в с. Гърмен и от чинара на Салих ага в Смолян, на който той е бесил опожаряващите горите за ниви, крадците и изнасилвачите. Чинарът е в двора на местен човек от селото, казва се Гоце, а сега се е превърнал в атракция на тамошния ресторант – заради чинарът ресторантът е много посещаван. Аз като природолюбител бях чувал за този чинар и не можеше да не го видя. Огромно нещо! Чувал съм, че само в гр. Волос има по-голям чинар от този, наричан Волоският колос. Аз съм бил във Волос, но никой не ми е казал за него - това е уникално дърво, но не и композитор или изпълнител, та да знаят приятелите ми /музиканти/ за него. Ще поместя снимки от мрзенишкия чинар в блога ми.
Включих се във времето и освен чинара посетих и църквата над селото, която е на един връх малко над него. Този връх е бил команден център на сраженията тук през ПСВ, които са били ужасни. Гевгелия е била фронтова линия и е била изцяло разрушена. На върха има бункер за голямо оръдие, с което са били обстрелвани войските в полето около града. Изгледът е прекрасен – хълмисто обработено поле, през което тече река Вардар, магистрала, ж. п. линия. Планината Кожух затваря хоризонта на югозапад. Приказно място.
Без да съм говорил с хората, те познаха, че съм българин, пресрещаха ме когато отивах към църквата и после като се връщах и се хвалеха, показвайки ми български лични карти. Ние сме двойни граждани, казваха те. Но това, с което продължаваха разговора с мен и в което ме убеждаваха е важно и затова ще го напиша тук:
Хората се държаха много добре, бих казал, мило, с мен и си признаваха директно, че са се борили за това двойно гражданство за да добият европски карти и да могат да пътуват и работят в ЕС. Попитах ги Петрич ли е второто им местожителство, защото е най-близо до тях, но отговорът бе, че в Петрич хората са подозрителни, защото всичките са богати без да работят и гледат на двойните граждани с недоверие, дори лошо. Не е ясно какъв е „бизнесът” им на тези успели петрички „бизнесмени” и поради това македонците са се ориентирали към Благоевград, където хората били съвсем различни. Дадоха ми и „инструкции”, какво да се прави в България, в които усетих безпокойствието им:
Или България да приеме закон имащите право на глас да имат средно образование, да имат възможност да гласуват всички българи по света електорнно, да има задължително гласуване, а също на всички, които нямат средно образоване да се отнемат шофьорските книжки. Така превителството ще бъде легитимно, ще има подкрепа и ще може да рпаботи, а организираните грабежи с коли и далаверите с нелегални стоки и стоки-ментета ще престанат. Не сторите ли това България, с нея е свършено, убеждаваха ме македонците. Изтъкнаха и мотиви за тази своя препоръка. В момента в Европа било пълно с наши цигани-социални туристи, които се занимавали с кражби, далавери, просия, основавали гета, но правели и други бели, напр. пожари поради изгаряне на хладлиници, кабели и др. След изгонването им от местните власти от гетата след тях оставали планини от боклуци. Това положение с нашите цигани вече станало непоносимо за европейците. Най-недоволни от циганите били чехите, където бил центърът за управление на нашите цигани по Европа. Там те пристигали с влакове, автобуси, но и с коли, пълни със „стока”, която се разпределяла да пътува за съседните на Чехия страни и се поемала от чакащи по гарите цигани. За да се отърват от тези цигани и да имат европейците законово основание да ги изгонят от страните си, вече се мислело за изключването ни от ЕС, твърдят македонобългарите. От Европа ще прежалят всиички вложени милиарди до сега при вас като програми, инфраструктури и т. н, казаха македонците и ще ви кажат /цитирам точно/: А сега, ломите си главите без нас. Запознати добре с положението в България те изтъкват като грешки на ЕС, че не са назначавали емисари да следят какво става с парите по програмите на ЕС тук, поради което те били откраднати, а крадците – ненаказани. Изтъкват и две причини, поради които можем да бъдем изгонени от ЕС веднага. Едната е, че сме троянски коне на Путин. Това македонците казват директно, без никакъв опит за намек или да смекчат това обстоятелство, което означава, че са абсолютно убедени в този факт. А това, което може да прелее чашата на търпението на еврорейците според тях е казусът с газопровода, от който също става ясно, че не европеските закони, а интересите на мафията у нас са по важни за правителството ни. Македонците с двойно гражданство не крият опасенията си, че докато това правителство стои на власт, изгонването ни от ЕС може да стане факт. Тогава, казват те, отказваме се от българското си граждонство, защото животът в Македония е много по-добър отколкото в България. Тук е по-евтино, казват те, по-спокойно, няма престъпност, земята е обработена, населените места и пътищата са подържани. Не крият обаче, че се плашат от един проблем - нарастването на албанското население и че то живее в мизерия само и само да може да купува със спечелените пари имоти.Така по същество техният етнос, които са македонски граждани, се настанява на територията на Македония и вече имат анклави, включително и в Скопие, подобно на Косово някога в Сърбия. Някаква малка надежда имат македонците, че този процес няма да се окаже решаващ, те виждат в започващите да се образоват албанци, които имат по две деца. Ако за положението у нас съм съгласен с македонците, то с това, че Македония няма да се превърне във второ Косово – не съм. Официално там се водят 20% албанци, но те могат да бъдат преброени точно толкова успешно, колкото циганите в Бълария. И там и тук всеки сам определя етнтоса си…
2. От културния обмен между България и Македония печелят…мутрите и в двете страни!
За културата пари няма, това се знае от работещите в тази сфера и те са се примирили с това обстоятелство. Дейността на културните дейци е подобна на тази на лекарите.
В областта на музиката връзките между България и Македония са особено наложителни. Като достижения в тази област македонците въобще не могат да се мерят с нас и имат желание да се поучат от нас. Официалните отношения между страните ни обаче, резултат от промиването на мозъците на македонците по разработките на УДБА и на нашите от ДС не са много добри. Македонците са българи, но те дори не знаят, че има велики български композитори като Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Парашкев Хаджиев, Димитър Ненов и много други, че ние имаме по света големи изпълнители и диригенти и че сме едни от най-музикалните на Балканите, редом с румънците. Споменавам сюитата „Вардар” на Панчо Владигеров. Нямам данни, но съм убеден, че в Македония тя не е изпълнявана никога и няма и да бъде изпълнена, щом там още има улици с име „Маршал Тито”. Благодарение на Титова Югославия и на комунистическото наследство, оставено в Македония от неговите служби, начело на държавата им до днес стоят хора с промити мозъци, нахъсени с омраза към нас и към всички некомунисти, подобни на приматите без лик, които сега вилнеят в Крим, Луганск, Донецк. Това са хомоноиди, рожби на комунизма, абсолютно неподходящи за днешното време. Жалко за 16 метровия кон на македонците в центъра на Скопие, за древномакедонските герои Ахил, Аякс, Патрокъл, за македонските писатели Омир, Есхил, Аристофан, за философите им Аристотел и Демостен, за авторите на азбуката, Светите братя Кирил и Методий. За да не вървят сега работите им обаче има само една причина и тя е България. Сърбите им го обясниха.
В областта на музиката обаче нещата са доста различни. Българите и македонците осъществяват в тази област на културата добър обмен. Това е един от пътищата да бъде преграден пътят на чалгизирането на новото поколение, да бъде изградена ценностна система на децата, представляваща имунна система, недопускаща простащината да стане решаваща при формирането им като хора и да ги превърне съзнателно изкривената и там образователна система в манипулируеми хомоноиди, каквито са гиптите им.
Аз съм за трети път на пианонатпревар в Македония и съм с много добри впечатления от образованието им по музика. Между музикалните им дейци те имат такива, които бих нарекъл апостоли. Без да имат помощ от държавата, те събират средства - от кандидатите за конкурса във вид на такси, от спонсори, дават от личните си средства и така извършват просветителска дейност в музиката, достойна за уважение. Не е възможно наш преподвател или музикален деец да получи покана за участие там като член на жури или нещо друго и да откаже, след като ги вижда какво правят. Възнаграждението за нашите музиканти ще е минимално, а като го ограбят мутрите на границата – съвсем законно! – то може да бъде и с отрицателен знак.
От този културен обмен в областта на музиката между България и Македония музикантите печелят твърде малко или нищо, но пък печелят …мутрите. Ето как:
Застрахоователните мутри в Македония и България са се договорили върху застраховката Гражданска отговорност да се плаща и допълнителна застраховка, наречена Зелена карта. Зелените карти Сърбия ги отхвърли, отговорността обаче при злополука – не! – което за нашите мутрозастрахователи е голяма загуба. Застраховката Гражданска отговорност е грабеж, представян така: Ако сториш пакост, не ти, а мутрата ще отговаря за теб. Аз съм дългогодишен шофьор, при това професионсален, нямам нарушения и имам златен талон, но това не е достатъчто да бъда освобеден от мераците на мутрата тя да бъде опекун над мен и да отговаря, ако аз сторя пакост, но затуй трябва да й платя задължителна застраховка Гражданска отговорност. Ако не й платя се водя извършил престъпление. Но и това й не стига на мутрата. Пресичайки границата тя ме причаква там и трябва да й заплатя и за измислената от нея Зелена карта. Цял живот съм ограбван от примати, сега като пенсионер – от мутри.
Какво се получава на практика?
Ние трябва да преминем границата. Възможностите ни за мутрорекет не са големи, аз плащам вноската си на части. Където се застраховам момичето ми каза да си купя от границата еднократна зелена карта, което за единствено в годината преминаване през границата излиза по-евтино. Ама не стана. На границата стои една, дебела като свинкя и казва, че работи само с Евроинс. Разбрах, че застрахователите са си поделили ГКПП-тата. Преди две години при преминване на границата отново с Македония граничарите казаха, че Зелената ми карта от Евроинс е менте и трябва да си купя друга от една застрахователка, стояща до полюционера за 40 лв, която важи за една седмица. От тогава се застраховам в Булинс, но и там – същата работа. От Златарево ни върнаха в Петрич, където предложиха два варианта – още 119 лв. и Зелена карта за време, от което не се нуждая или още 159 лв. и Зелена карта за цялата година, която въобще не ми трябва.
Като възнаграждение за съпругата ми за участието й в журито на конкурса тя трябваше да получи 300 лв. Разходите за път са 120 лв. Оше 119 ни гепна мутрата за да ни пусне през границата. Така се получи, че мутрата спечели от този конкурс от нас 119 лв., но през границата не преминахме само ние. Аз съм изключитеелно емоционален в такива случаи и вземам антимутрови решения, но в случая нямаше как да се върнем. Поели сме ангаживент спрямо организаторите на конкурса и дори мутрата ни бе ограбила още по-яко, пак щяхме да отидем.
Тази мутрозастрахователна дейност безспорно пречи най-вече на културните връзки между България и Македония. Тия с цигарите и стоките ментета си плащат без проблеми. Ако някой изкъшка мутрите от границата, както сторихе сърбите, ще започна да пътувам и аз натам, ще ходим и със съпругата ми тук и там. Но щом условията са такива, че примати могат да рекетират законно хората, и не заплатилите им рекет броят за престъпници, в такава просташка държава не стъпвам, освен ако ме заведат с милиция или ако нямам избор.
Ще завърша на музикална тема. Някога познавах добре сонатите на Бетховен. Сега ги слушам по.-малко и съм ги позабравил. От Прелюдиите и фугите на Бах обаче, които слушах след свършването на прелюда темата на фугата зазвучаваше в главата ми, а последователността на провеждането на гласовете се сбърках нито веднаж. И още нещо свърщих – говорих с организатора на конкурса – много готен човек – че не може децата да не свирят нито една пиеса от български композитор. Да си набавят ноти, ние ще им помогнем и да направят конкурс или майстроски класове с музика на български композитори. Караян завършва музикалата академия с Трети концерт на Панчо Владигеров. А Караян произлиза от район, близо до тях, от Янина.
Същото сторих и на вечерята с журито. Обещаха с уговорката, че и те не са учили такава музика.
Прилагам клип с един прекрасен Прелюд на Панчо оп. 15.
