Творците, интелектуалците, патриотите - това са най-важните хора за една нация и неуважение към техните личности или дела би било духовно камикадзе. Аз съм писал за голямата българска патриотка Зденка Тодорова. Тя е основател на Кръг "Слово", но дейността й се разпростира извън начертаните от победителите в ПСВ граници на България - тя се явява защитник на българите и на българската култура сред българите по Пиротско и по целите т. н. Западни покрайнини, несправедливо откъснати от Родината им, България. За да буди българския им дух и да напомня за тях на сънародниците им в България, тя организира сбирки на Кръг "Слово", в които кани неподкупни интелектуалци и отлично запознати с важни за България исторически събития изследователи, недолюбвани от управниците ни преди 1989 г. пък и след това - професори по история, познаващи в детайли състоянието на България и в настоящия момент, опасяващи се за пътя, който сме поели, също така и запознати с причините, довели до незавидното състояние на отношенията ни с Македония. Други лекции касаят символите ни или проследяват пътя на българите преди да се заселят по Балканите и по-съществените моменти от древната ни история. Изключително интресните лекции на тези хора при срещите ни с тях дължим на г/жа Тодорова. И още нещо важно има в дейността й: тя намира определения за патриотизма и указания как да бъде той изявяван в творбите на авторите на книги и съпоставя техните мисли с изкривеното съдържания на тези понятия, чрез което комунистите сееха заблуди в душите на хората. За някои от тези лекци съм поместил постинги в блога си. Това, което отличава гостите, които изнасят лекции в Кръг "Слово" или творците, които биват представяни там е тяхната почтеност и неподкупност. Това може би е и причината да не могат те да заемат полагащото им се място в науката, като преподаватели във ВУЗ.
    Последната среща, за която г/жа Тодорова е написала и статия, бе с г/н Румен Стоянов - една изключителна фигура в културния ни живот. В бездуховното време, в което живеем хора като него са изключително ценни. Той е разностранна фигура, но е пример за това как човек трябва да се стреми чрез дейността си да бъде най-близо до изкуството. Професията на преводач той превръща в изкуство. Да предадеш най-вярно мислите на автора, ппречупени през теб, да намериш най-краткия път от същността на произведението, което превеждаш до читателите не е лека работа. Едно произведение, преведено от няколко преводача винаги ще бъде различно като звучене, като сила, като въздействие върху читателя, като отражение на духа на автора.
   Не е бил лек жизненият път и на този човек. Не му дават да превежда каквото той иска, за извършени от него преводи го държат отговорен.Не са доволни и от превода на романа "100 години самота", опитат се да го възложат на други. За тези неща той разказа пред приятелите на Кръг "Слово". Въпреки всичко това обаче той се е изградил като личност, достойна да се гордеем с него.
   Когато се срещаме с такива хора, аз понякога си казвам: Чист човек! Или пък: Колко скромен човек! И едното и другото е подходящо за него.
   Помествам статията на г/жа Тодорова за него и няколко снимки от сбирката на Кръг "Слово", където тай бе паканен и му бе оказано внимание.


    Ето и статията на г/жа Тодорова:

   

„ДИНОЗАВЪРСКИ СПОМЕНИ” - ЕДНА УНИКАЛНА КНИГА

НА ЕДИН УНИКАЛЕН ПИСАТЕЛ

 

На 11 юни , в Салона на НЧ „Славянска беседа 1880” беше представена книгата, „Динозавърски спомени” на българския учен, писател, преводач и общественик, Румен Стоянов. Премиерното представяне на книгата беше организирана от Кръг „Слово”, чийто активен член е и Румен Стоянов. За този широко скроен човек могат много неща да се кажат и ще е много трудно в рамките на десет реда да изброим цялото му творчество  и засегнем повечето факти от неговата богата биография.

Румен Стоянов е роден в село Драганово, Великотърновско. Завършил испанска филология в Хаванския университет. От 1969г. преподава в СУ „Св.Климент Охридски”. Преподавал е български език в Мексиканския национален автономен университет. Автор е на  22 книги, известен е с превода на Маркесовия роман „Сто години самота”, както и с преводите на книгите на Борхес, Кортасар, Карпентиер и редица други латиноамерикански писатели. По случай 500-годишнината на Бразилия, е отличен с орден „Рио Бранко”, офицерска степен. През 2012г. Университетът на град Бразилия го произвежда в почетен доктор, с което става единственият българин с такава титла в Латинска Америка. В момента е преподавател в катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св.Климент Охридски”.

Книгата „Динозавърски спомени” в салона на НЧ „Славянска беседа 1880” беше представена от Пламен Хаджийски, откъси от нея прочете Камелия Казанджиева а на множеството съдържателни въпроси от публиката, авторът даде много точни, конкретни и ясни отговори касаещи състоянието на българския език, несправедливото изхвърляне на стари български думи, смятани за архаични от някои езиковеди, силата на българското слово и силата на превода на неговите книги. Книгата е  уникална не само заради автоиронията с която автора е написал своите мемоари, но и заради невероятното му чувство за хумор, употребата на умалителни думи, позабравени архаизми, диалектизми, даже и словосъчетания, които на пръв поглед ни изглеждат странни, но колкото повече навлизаме в съдържанието на книгата, разбираме, че те имат особено значение, даже и предназначение. „Ако можех да си избера смъртта, не би било зле тя да ме споходи кога записвам поредната нова ми дума. Вярвам, че всяка една от тия мънзърки находчици ми разкрива откъм инаква страна изумителното ни словно богатство, дава ми сила да работя с него. И в това е ползата на тия безполезни думи”, казва авторът в началото на книгата. Но, казва и още нещо в главата „За пенджеро и вратнико”: „Нашият езиков застой не бе предизвикан единствено от тоталитаризма, той само допълнително го утежняваше с догматизма на партията”. Уникалното на тази книга е и това, че е написана със самоирония и без и каквито и да е стремежи на автора да се възвеличава. От мемоарната книга на Румен Стоянов разбираме с какви литературни величия от латиноамериканската литература се е познавал, бил е с тях „на ти”, влизал е в тяхната кожа за да разбере тайните на преводаческото изкуство и въпреки това си е останали скромен, тих и спокоен човек. За превода на „Сто години самота” на Маркес, пише, че я е превел през 1971г., работил е над нея като 28-годишен. „Чрез Маркесовата книга аз мене състарих” е авторското му признание. А когато през 1979 г. Маркес пристига в България, другарите не се сетили /чети: не пожелали/  на среща с него да поканят и преводача на „Сто години самота”. Но, затова пък Маркес попитал: „Къде е Румен?” И другарите от УБО се запътили към „Люлин” да уведомят Румен, че ”Другарят Маркес го кани на закуска в резиденция „Бояна”. Даже подчертали, че „ако не можете да дойдете, ще дойдем да ви вземем”. А когато се видял с прочутия писател, той го прегърнал „с обичайната латиноамериканска свойщина, говорейки му „на ти”, както в Барселона. Вместо автограф, Маркес написал върху първата страница на преведената от Румен Стоянов „Сто години самота”: „Румения”. Когато Румен изненадано му казал: „Ама ние сме в България”, Маркес отвърнал: ”Знам, но така Румъния става кръстена на твое име, както Колумбия на Колумб”.

И за край, нека да завърша тази статия с един цитат от края на книгата на Румен Стоянов. Там автора казва нещо много силно: „Гениалният поет и есеист Фернандо Песоа завещава: „Национализмът е дейно родолюбие”. Тоя вид национализъм споделям аз, не е достатъчно да обичам отечеството, нужно е дейно и постоянно да работя за него”. Тази книга истински и най-искрено я препоръчвам на всеки българин. Всеки ще научи от нея нещо полезно за себе си, за другите и за това как трябва да се милее за отечеството и народа, който както е казал Бешков „Ние трагично сме възлюбили”.

 

Специално за блога „Планините на България”, Зденка Тодорова 

  Помествам и три снимки от срещата с Румен Стоянов:



В ляво - Румен Стоянов. Следват  Камелия Казанджиева и Пламен Хаджийски

 

       Румен Стоянов сред приятелите си от Кръг "Слово"

 

 

Цялата тази информация е много ценна лично за мен.Един българин не може да не се гордее с всеки свой сънародник,допринесъл със знанията и таланта си за развити ето на света и по този начин за известността на България.С интерес ще се запозная с цялото творчество на г-н Румен Стоянов!