Прочетен: 2563 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2013 23:24
На творците от други жанрове, които са вдъхновени от Моцарт:
257 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МОЦАРТ
За този гений е писано много, аз не мога да прибавя нищо. Щастливи са тези, които са се докоснали до творчеството му и са го обикнали. Аз съм между тях. Да се разбере Моцарт е трудно, но да се опита – си заслужава. Аз се опитвам повече от половин век и не става. Все нови и нови произведения научавам, със сигурност вече са повече от тези, които познават професионалните музиканти, чета за тях, за него и в един момент разбирам, че не само не съм се доближил до него, но той ми се е отдалечил. И ми изпраща знак за това по неведоми пътища. Слушам аз някакво негово произведение, което отлично познавам и чувам в него нови неща, още по-велики, красиви, съвършенни, отколкото са останали в съзнанието ми. И решавам - Моцарт се отдалечил от мен, защото аз сега знам повече за него. И така той все ми бяга, бяга, аз все го преоткривам, слушам отново негови произведения и се учудвам на съвъършенността, на красотата на музиката му. Цитирам две негови произведения, дуети за цигулка и виола. Съвършенство!!! Значението му за следващите поколения музиканти е голямо. Кои ли композитори не са писали за това с изключение на Вагнер, който се счита за по-велик от него. Ще приведа пример с Верди:
На последната си лекция със студентите, достигнал дълбока старост и вече в ХХ век той казва:
Някога казвах, аз. После започнах да казвам, аз и Моцарт. В по-напреднала възраст започнах да казвам, Моцарт и аз. А сега ви казвам: Моцарт...
В музикално-критическите статии на великият руски композитор /и музикален писател!/ Чайковский може да се намери какво е писал той за Моцарт. Същото важи за Григ. Цитиирам специално Хайдн, който се явява учител на Моцарт, но след смъртта му се учи от него. Никой от класиците не го достига, макар всеки да има пред себе си примера с творбите му. Давам за пример Последните квартети на Бетховен. Той тогава е на 56, Моцарт е бил на малко над 20, когато посвещава Шестте си струнни квартета на Хайдн. Бетховен още продължава да се учи от Моцарт.
Романтиците вече не могат да пишат като него, но да се съобразяват с него са длъжни, казва Брамс.
Ще спомена личен момент от живота ми, който да покаже какво е Моцарт за мен.
Преди години сънувах, че има някаква грешка в годините и че Моцарт е жив. Скачам през нощта, казвам, аз трябва да го видя, да му кажа какво е той за мен. Събуждам се и не искам да повярвам, че Моцарт не е жив. Един месец преживявах това, но пък то ми послужи отново да се „поровя” в творбите му.
Бил ли е разбиран обаче Моцарт от другите музиканти, негови съвременници, от близките си, от „домашнтите си животни”. От баща си – да! Той има двама сина, четири други деца му умират. Синовете му не се женят и други Моцартовци след тях няма. Единият от синовете му се ражда в годината на смъртта му. Той става музикант, но едва ли знае по-добре кой е баща му отколккото напр. един любител-музикант днес. А ето и откъс от дневника на жена му Констанца, преживяла го с към 50 години. За нея се жени холандсият посланик в Австрия, Ниссен, за да научи нещо за Моцарт от нея, да напише книга за живота му. Нищо не се е получило и ще обясня защо с един цитат от дневника й.
Днес,18.09.имах щастието да взема вана 7 пъти.Преди това,както всеки път пих кафе.В 6.30 ч.измих лицето си и си изджабурих устата.След това отидох в помещението пред ваните,за да посетя господин Резигер,но вместо него се натъкнах на непознат,дошъл от Лондон,който много ми разказва за себе си.Той обеща да ми донесе тук писмата ми.Не разбрах как се казва.Но е много възпитан.После отидох в стаята да си приготвя чаршафи за ваната и когато ваната се освободи,отидох там с Мона и й разреших 15 минути да се къпе с мен.Останах във ваната 1 час,после легнах в леглото да си почина,изпих половин чаша истински ром и седнах да запиша това,но пък дойде доктор Шорк,който,благодаря на Бога ме намери здрава.Всичко това стана до 11 часа.Каквото стане нататък,ще го запиша после.В 12.30 ч.излязох пред дома да се разходя........
Такава е била жената на Моцарт, Констанца, в интелектуално отношение. Да бе взела поне още веднаж една вана! Но в други отношения пък тя е била идеалната му Beischlafspartneurin. Моцарт освен да пише музика си е падал и по други работи.
Ще завъърша това си писание за Моцарт с част от книгата на моцартоведа Арфред Айнщайн:
Влиянието на Моцарт е извънисторическо. Всяко поколение вижда в неговото творчество нещо свое. Музиката на Моцарт, която за някои негови съвременници изглеждала „глинена” отдавна се е превъърнала в злато, бляскащо с променлива светлина за всяко ново поколение. Но ако не бе тази музика нямаше ли всяко поколение да бъде безкрайно бедно?
Нищо земно не е останало от Моцарт освен няколкото му не добри портрета, съвсем различни един от друг. Посмъртната маска на Моцарт, която са му направили също после са я счупили. Като че Световният дух е ришел да ни докаже, че този човек е само звук, в Коосмоса, извън земното притегляне, че той преодолява земния хаос и е дух от духа на Вселената.
В приложението ще потърся няколко камерни произведения на Моцарт. Допълвам, че той е бил масон, че инструментът на масоните е кларинет и че тоналността на масоните е ми бемол мажор.
Някои факти за църквата на адвентистите ...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Има темп, изненада, за мен неизвестно инфо.
Поздравления - линквам го към групата ми във вибокс7 и БЛАГОДАРЯ!
30.01.2013 10:38
Поздрав!
Поздрав!
Инструментът на масоните е кларинетът, а тоналността - ми бемол мажор. Грешката Ви идва от това, че кларинетът и виолата имат един тонов обем и са правени транскрипции на пиеси, напр. Сонатите на Брамс за кларинет и много други. Флейтата не е, а и Моцарт недолюбва този инструмент.
Всеки може да слуша струнни квартети, има прекрасни такива, но това е най-трудната музика за писане, изпълнение и слушане. Това наистина е така. Ако слушате някой квартет и Ви попитам какво чувате, ще се убедите. Трябват задълбочени познания в музиката и обич точно към този камерен състав.