РОМНАБЕЗИТЕ И РОМАТАКИТЕ СРЕЩУ ХОРАТА

                  НАДМИНАХА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ…

   Аз съм живял три години в Асеновград, от 1959 до 1962 г. Родителите ми са погребании там. При всяко мое пътуване към Родопите или връщане от тях, минавам през гробищата, до които е гетото Лозница или както хората го наричат, Гробищата, заради близостта до гробището. Аз обичам да водя годстите си на Бачковския манастир. Пред входа гробището има винаги циганета, които агресивно просят и заплашват, че не даваме, а после се сърдим защо стават лоши работи.

    Гето Гробищата не случайно е основано там. По различни поводи има какво да се намери за ядене там, а вечер и какво да се открадне. По Софийските гробища, почти всиичките близо до гета, има и друг „ромбизнес” – почупване на гробните паметници и после възстановяването им от ромпредприемачи, които обикалят по цял ден по грибащата с мотор. Такова нещо се съм чувал още за гробището на Асеновград. Циганите от близкото гето обаче нанесоха щети по гроба на баща ми и унищожиха един млад орех сорт Дряново, който засадих при транспортния вход на гробището. Не защото са искали да унищожат точно него, а защото те чупят всичко, което срещат по пътя си. Духове на разрушението, да изходят циганията си навсякъде..

   Когато почина баща ми реших да направя една скамейка в комбинация с метален шкаф под нея, която да циментирам до гроба му. Много се старах, това което се получи беше нещо много красиво. Направих метално скеле, към което прикрепих щкафа, краката предвидих като се бетонрат да не могат да се извадят. Не предвидих облегалка, а за сядането ползвах едни многократно импрегнирани с ленен безир летви 5х5 см., които изгладих, направих и фаски по ъглите им. Много се старах за шкафчето, което направих от ламарина с дебелина 2 мм. Шкафчето заварих плътно по шевовете, но оставих и вентилационни отвори за да не влезе в тях дъждоовна вода. Врататата на шкафчето оформих декоративно, на нея заварих метален кръст от шина, доста странен стана. Според въображението ми докато го изработвах. Но съм сторил и глупост, сега осъзнавам - предвидиих вратичката да се заключва с катинар…

     Шкафчето грундирах, после боядисах в сив цвят, кръстът на вратата боядисах черен, за да контрастиира. Рядко когаато напправя нещо и преценя какво съм направиил си го харесвам, но тази скамейка-шкаф считам, че изработих непогрешимо. Докарах правите ъгли абсолютно, вертикалността и хризонталността, които са майстори дърводеделци ще разберат терминологията ми.

    Първият ромнабег по шкафчето бе да го претърсят. Разбили не катинара, който бе достатъчно здрав, а планките, които го държаха. Вратичката бе изкривена непоправимо, тя не можеще повече да се затваря. Последва втори ромудар по шкафа - изкъртиха вратичката за скрап. Бях предвидил да не се вади вратичката, като заварих пантите противопосочно, но вратичката бе изхвърчана от шкафа заедно с пантите, а скелетъът на шкафаа беше изкривен. Не един, няколко ромкизикрака са къртили едновременно творбата ми. Вече в него свободно можеше да прониква вода. Шкафът-скамейка направен с толкова любов и уважение към баща ми бе унощожен от тези изроди. Веднаж за да проверят какво има в шкафа и втори път да го деформират, за да отнесат вратичката за скрап.

    Имам повод да пътувам често до Асеновград, виждам там промените във връзка с все повечето цигани в града и циганизирането му от тях – те са навсякъде. През деня са около пазара и в градинкита наблизо, където седнали едни дебелаци, пият бира и „редат” нещо. Други се къпят в реката. Трети осъществяват „удари” по лозята или градините на хората, като тази дейност е за малолетните. Тях законът не ги държи отговорни, защото не знаят какво правят. В колелото на кръговите кръстовища винаги им ромкаруци, които пречат на хората, чуват се ромкрясъци, като най-често употребяваната дума към коня е чуранте. Конете нямат „превръзка”, а се изхождат по улиците. Градът просто се превзема от ромовете и гони дереджето на гр. Трън, където е нещо страшно. Но и от Трън има по-страшно, давам пример с град Роман. Може би името си този град носи защото РОмите и МАНушие там са почти 100% . По този път върви и Белоградчик, та дори и цялата Северозападна България до река Росица. Положението е много страшно, защото тези неработещи и на помощи ромове са на издръжка на хората, за което те вместо да са им благодарни ги крадат и бият и убиват при грабежи. Годишно 10 млрд. лв. от бюджета отиват за тях, от които 1 млрд от ЕС.

    Още една обида имам от ромове от с. Литаково:

    Реших да направя оброк на Св. Иван Рилски на вр. Увеса, малко над останките от древен манастир над с. Осеновлак. Поставих метален минипараклис и чудесен каменен кръст, за изработката на който ми  помогнаха в Завода за монументално изкуство в Илиенци. Цигани конекрадци, не успели да откраднат коне от фермата при махала Лескова бяха нощували при оброка ми. От злоба вероятно, че не са откраднали коне, те бяха почупили с чук каменния кръст, а металния кръст над минипараклиса бе откъртен и хвърлен, не можах да го намеря.

   Колко кражби още извършиха ромове по мазетата и таваните в блоска ни, разбиха и апартаменти. За да се пазим от тях, защото живеем близо до пазара „Г. Кирков”, плащаме годишно 260 лв. за СОТ.

    Ромовете ме отказаха да ходя на туризъм по местата, където те превзеха селата и градовете-подстъпи към планината. Един пример ще дам, със с. Чупрене. Всяка сутрин на площада на селото се събират ромове, идват микробуси и ги откарват по „дела”. Вече ако ще посещавам Копрен, качвам се от другата страна на Балкана, от към Бабин зуб. Ако си оставя колата там ще я потрошат заради акумулатора напр. който съдържа цветни метали.

   Трагиично е положението с възрастните турци по Кърджалийско, чиито труд – шилета, пуйки, домакинство – става обект на ромнабези с изходна точка квартал Боровица. Там имах инцидент, завършл благополучно, измъкнах се от капана им.

   За да ги има тези проблеми виновни са тези, кото разчитат на рамгласовете. На първо място това са местните феодали, но от ромгласовете се възползват и платежоспособните партии. На по-предишните избори съм чувал, че най-много ромгласове са получили ДПС, защото електоратът им е разочарован от тях. Чувал съм и друго, че не само ДПС, а и други партии с лобита след ромовете в различните региони на страната се възползват от продажните им гласоове. Това е основната причина, да се прорасте този отровен корен в България и да даде тези горчиви плодове, които достигат до всеки човек.

   Ще се върна в близкото минало на Асеновград. При строежа на язовириите Кърджали и Студен кладенец много селца с турци са били заляти от водата и те са могли да избират къде да живеят. Тогава с парите от компенсациите за имотите им част от тях се установява в Асеновград, кварталът им е близо до гето Гробищата. Жените всичките са постъпили на работа в ТКЗС-то, мъжете като строители и общи работници, където има работа. Никакви прблеми, никакви кражби, никакви побоища. Защото турчинът иска да живее честно, а ромът – по начин, който сега гърците прилагат към ЕС, като паразити. Да е платил някой ром данъци, вода или нещо друго? Точно обратното! Без да работят ромовете плучават помощи от които живеят, а раждането на деца, които започват да раждат деца още от 12 годишна възраст те превъърнаха в бизнес. Който ние всичките им го финансираме…

   Но така повече не може да продължава, идва времето на вълшебното заклинание, айде чуранте. Казаха го хората в Катуници, ще се чуе и в други региони на страната…
    Завършвам с две снимки на българите на бъдещето.