Прочетен: 901 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2016 01:04
SANCTA SIMPLICITAS…..
Опитва се да ми прорасте шип в дясната пета. Имах такъв проблем преди 12 години с другата пета. Знам, че движението помага да се „стопи” шипа и тогава заминах на лагер „Копрен”. След седмица ходене през светлото време на денонощието, шипът изчезна. Остана ми от там обаче парещ спомен, когато един ден бях на билото и времето внезапно се влоши. За да съкратя пътя пресякох една площ с хвойна, не по-широка от 100 – 200 м. Това бе едно от най-тежките изпитания в живота ми. Хвойновите гнезда бяха много големи, а хвойновите клони дебели колкото ръката ми. Колко жилава и колко здрава е дървесината на хвойната-гигант знаят малко. Излязох от този хвойнов ад поне след два часа борба с него, но без мобилния си телефон и без анорака си, за който още съжалявам. И пак – късмет. Облакът с дъжда мина покрай мен. Ако бе завалял дъжд докато се борех с тези клони, както и да не се заклещя в някое хвойново гнездо, не знам как щях да преодолея тези 100-200 м.
Сега – подобен казус, но проблемът този път е другата ми пета, а терапията ми - пак движение.
Преди да опиша срещата си днес, заради която помествам този постинг напомням, че принадлежа към поколението мъже, което уважава и обича жените и поради това винаги гледам да им помагам - ако са се натоварили с нещо тежко, да им отстъпвам място и не само това. Днес, изкачвайки се от ж. п. спирка Церово към планината настигнах една доста натоварена жена. Понеже отивах в същата посока й предложих да взема аз чантата й, тя не дава. Съгласи се, чантата тежеше 7 кг. като сметнахме какво има в нея. Неин съселянин щял да пътува, но нещо му се случило, жената тръгнала с товара нагоре. Чантата се оказа с дълги дръжки, които прекарах през рамото си, така тези 7 кг. за мен никакъв проблем не бяха.
Жената бе както изглеждаше, току що пенсионирана, на 62. Беше страшно симпатична, без грам тлъстини по нея, типична планинка. Определили й пенсия 200 лв, колкото имал и съпругът й. А съпругът й белодроблно болен, едвам става от леглото от години. Всеки месец за лекарства за него се дават 170 лв, помагали дъщерите. Имали три дъщери, всичките много добри и работливи, мъжете им - злато, както каза жената. И тримата идвали да помагат през лятото да се коси, да се пласти, да се превозва сеното. И за други работи по градината. Шест внука имала жената. До тук бяха хвалбите, после тя започна да се оплаква. Поради тези ниски пенсии живеели в страхотна мизерия. И каза, че ако комунистите спечелят на следващите избори, ще вдигнат неколкократно пенсиите и те ще заживеят като нормални хора. Обещали били. Даде пример, че захарта в чантата й, оризът и другите неща трябва да им стигнат за един месец, за повече пари няма. Дано, казва тя, като избрахме Радев за президент той да направи нещо най-после.
След това заговори за здравното ообслужване, за което давали много пари за прегледи на съпруга й и за лекарства. А някога, каза жената, това бе безплатно. Дано Радев да го направи отново безплатно, каза тя. За това ние тук всичките гласуваме за БСП.
Замълчах. Щях да я попитам, като е от Свогенско, където начело е ДПС-ар /кмет е агентът на ДПС Емил Иванов, макар в Своге и Свогенско да няма нито един мюсюлманин/ защо не гласуват за ДПС.
След това жената заговори за учението на децата по училищата, където имало такси, учебниците и другите неща били много скъпи. И пак каза: Някога всичко това беше безплатно, дано да дойде БСП на власт за да стане пак така.
С радост помогнах на жената - да изнесе 7 кг. товар на 5-6 км. по стръмния път до дома си. Но ми беше мъчно за нея.Като се откриваха гледки насам и натам я питах, ходила ли е по тези села, места. Тя каза, че само веднаж като ученичка в Своге са ги водели на вр. Грохотен, другаде никъде не е ходила. Работела е в селото си като магазинерка в продължение на 32 години, от магазина в градината и при животните, вечер приготвяла зимнина. Имало и доста други работи. Такова работливо, благородно същество, отгледало и дало път в живота на трите си деца, сега с болен човек в къщи и така да му промият мозъка. Да я лъжат идиотите, че ще й вдигнат пенсията, за да може да живее достойно след толкова труд в живота й, че ще направят здравната помощ безплатна, че ще направят образованието безплатно. И тя им вярва, гласува за тия крадци, агенти на Путин, които искат да ни вкарат в ОНД, които окрадоха банките, пенсионния фонд, какво ли не. Ето една типична жертвите на популизма,тази нещастна жена, която не осъзнава, че я лъжат. И която винаги ще гласува за връщането на комунизма в България. Спомних си за стихотворениие от Дядо Вазов, писано за хората по тези места през 1899 г.
И човекът, дрипав, твар нещастна,
роб на мъки и на мрак вековни,
туря пятно в таз картина красна,
фърля скръб в предела тоз чаровни!
Жената ме покани да влеза у тях да ми благодари за носенето на чантата й. Вероятно щеше да ми подари сирене, парче сланина, ракия или нещо друго, въпреки немотията си. Отказах, но си тръгнах с болка. И през ума ми без да имам лоши чувства към нея ми мина мисълта:
Sancta simplicitas……
Особено в селата.
Не им опонирам.
Защо е било хубаво преди?
Ами, били са млади или по-млади.
А сега - стари, самотни, изоставени, заобиколени от себеподобмни мрънкащи баби и тук-таме дядовци. Ех, мъка.