КАКВА ВЪНШНА ПОЛИТИКА ЩЕ ПРОВЕЖДА БЪДЕЩИЯТ НИ ПРЗИДЕНТ, ИЛИЯНА ЙОТОВА, КОЯТО СПОРЕД ПЛАТФОРМАТА CALSHI ИМА ОДОБРЕНИЕ В СТРАНАТА 73%
.jpg)
От символичния поклон пред патриарх Кирил до президентската власт – какво означава това за българската политика?
Неда Попова – Майер
От днес България има ново лице на президентската институция. Макар и временно, именно Илияна Йотова поема представителството на държавата пред света, правото да назначава служебно правителство и да задава тона на външната и вътрешната политика. Символиката на този момент обаче е трудно да бъде подмината.
В публичното пространство от години циркулира една емблематична снимка – Илияна Йотова, клекнала и целуваща ръката на руския православен сатанист патриарх Кирил Гундяев. За едни това е „протоколен жест“, за други – ясен политически символ. За критиците ѝ тази снимка олицетворява модел на поведение, който Йотова като вицепрезидент и президент е следвала и ще следва:
България на колене пред Кремъл,
прикрито зад религиозна и дипломатическа реторика.
Йотова идва от твърдото, консервативно ядро на БКП–БСП – среди, които никога не направиха истинска морална равносметка за комунистическото минало. В политическата ѝ биография често се посочват връзки и зависимости, характерни за т.нар. посткомунистически задкулисни кръгове, известни в публичния дебат като „кръга Монтерей“ – среда, асоциирана с фигури от бившите служби и неформални „кукловоди“ на прехода. Имена като Димитър Иванов – „Гестапото“, Любен Гоцев, както и трайни политически и идеологически пресечни точки със санкционирания по „Магнитски“ Румен Овчаров, неизменно присъстват в анализите на този тъмен модел на власт.
Като вицепрезидент Йотова никога не излезе от ролята на партиен представител на левия спектър. Тя не направи
нито един ясен жест към жертвите на комунистическия режим,
не отдаде почит на мемориала в Белене, не зае позиция, която да събира нацията около историческата истина. Вместо това президентската институция често бе използвана като инструмент за идеологическо разделение.
Особено показателно е отношението ѝ към войната в Украйна. В момент, в който демократичният свят зае ясна позиция срещу руската агресия, Йотова последователно демонстрира хладно, двусмислено или откровено критично отношение към подкрепата за Украйна. Изявленията ѝ се вписват в линията на
„разбиране“ към Москва
и в риториката, която омаловажава отговорността на режима на Владимир Путин за войната и жертвите.
Днес именно този политик ще представлява България пред международните партньори. Именно тя ще подписва укази, ще назначава служебен кабинет и ще задава дневния ред. И не е тайна, че този момент вероятно ще бъде използван и като стартова позиция за бъдеща президентска кампания. Няма съмнение, че амбициите на Йотова за власт са по-големи дори от ръста й.
Но въпросът с бутафорното изкачване на президентския пост вече не е само личен или партиен. Въпросът е
какъв образ на България ще бъде излъчен пред света:
държава с ясна европейска принадлежност или страна, която продължава да се колебае между демокрацията и носталгията по авторитарното минало и реживковизацията.
За това снимката с клека и целуването на ръка не е просто архивен кадър. За мнозина тя е метафора – за политика на подчинение, за липса на морална дистанция от тоталитарното наследство и за готовност националният интерес да бъде подменен със зависимости.
Днес тази метафора застава начело на държавата.
