Прочетен: 2015 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 26.05 23:11
НА РАЗХОДКА ДО ВЛАСИНОТО ЕЗЕРО
Власиното езеро е язовир в Сърбия, съвсем близо до граничния пункт Стрезимировци. Това е един високопланински язовир досущ като нашия язовир Широка поляна. Високата котловина е преградена с язовирна стена в място, където водата се оттича от нея и така долината, подобно на нашата блатиста няога долина над с. Батак се е первърнала в язовир. Притоците на вода в този язовир са почти никакви, но той е част от една система на ПАВЕЦ, каквато е електроцентралата на нашата ПАВЕЦ Белмекен. В този язовир при излишък на ел. енергия в системата на Сърбия с мощни помпи се изкачва вода в езерото, която да се спусне и отработи енергийно през централата в Сурдолица когато енергията не достига като мощност. Така е замислено. Сърбия обаче е в ужасяваща енергийна криза, защото е тръгнала по пътя на капсулирането. Вичките й язовири са източени, никакъв резерв от мощности няма. Причината за енергийната и пълната й беднотия е нейният курс на противопоставяне на Европа и връзки с Русия и Китай. Единствените й доходи останаха тези от полезните им изкопаеми, които те, почти всичките, вкл. и литий, са отдали на концесии на китайски фирми. Напомням, че кигайски фирми ремонтират и козирки на ж. п. гари. С Путин и Си предпочитат днес тъпите сръбски комунисти да отъждествяват сношенята си, а не с Европа.
Пътят за Власиното езеро минава по долината на р. Ерма. Достига с с. Трънска клисура, като се преминава през Малкото Знеполе. От ляво се виши снагата на планината Кървав камик, от дясно – на Руй. Запуснати села с българи, ужасяваща беднотия, хора, които се радват да поговорят български език с българи от България. Клисурата се стеснява, в дясно започва да се издига планината Въртоп. Достига се горното течение на р. Ерма - красота, рядка за природата ни. Следва превал и се показва красивото Власино езеро. Стойковичева е селото на превала, високо е към 1200 м, н. в. От него има разконения за села по планината Кървав камик, които надвишават 1400 м. н. в. От към България, с. Шипково, планинаата е още по-красива. Пиродата тук освен красива е и много сурова, но явно има условия за живот. Българи с някакави архимашини на бензин стържат земята и си произвеждат храна. От превала се вижда следващ превал, този между планината Кървав камик и Бясна кобила. Голяма красота, като най-красив тук е върхът Стрешер /Стражар/, някога граничен. Селата по долината на реката към гр. Сурдолица до Враня са с посръбчено българско население, придадено към Сърбия още от войната между Австрия Турция около 1688 г.
С джип, но много сериозен, може да се слезе до езерото, може и пеша. Цялата прелест на езерото обаче се разкрива от махалите по планината Въртоп, продължение на Руй планина. Когато пътят се спуска към Власиния превал има места за спиране и разглеждане на тази красота, както към нашия язовир Доспат. Язовирът с Големия си остров е подобен на нашия язовир Батак, но този остров не става полуостров, а в посока на Залива, където са вилите на сръбски биринджии има още четири малки острова. Всичките са покрити с гори.
Има път покрай езерото в посока на градовоте Църна трева и
Бабушница, после Погановския манастир и Цариброд. Това е естественият път за за разходка с кола, който преминава отново по долинатана р. Ерма при с. Влахи- един скален бисер - и достига Цариброд. От с Власина може да се достигне и до ГКПП Олтоманци, като се пътува между планините Бясна кобила и Милевска, като облигатно се посети и Босилеград. Съвсем близо е Кюстендил.
Този бисер, околностите на Власиното езеро, постепенно се променя в лоша посока. Въпреки красотата му посещенията тук са все по-малко, като основните посетители са мотористи от Перник, намязващи ми на моторизирана простащина. Така карат моторите си, които явно са с изваден ауспух. Този регион не е част от Западните покрайнини, той с е сръбки от 1688 г. Някога покрай езерото имаше разни заведения със сръбска скара, сбираха се пиянища сърби и перничани. Днес ги няма. Има ресторант в посока на стената на язовира, където пернишшките моторджии кесят по масите с едно безалкохопно питие. Нищо не се поръчва, келнерите нищо не носят. Има лодки някакви, и те обездвижени. Само тук ли е така или така е и в цяла Сърбия, скоро ще видя, защото имам планувано едно сериозно пътуване натам.
В едно уширения на пътя имаше много търговци. Стока №1 е тяхната ракия, предлагат обаче и други неща – мед, сладко, рисунки от местността, но и стотици като разновиност портети, значки, и какво ли не с лика на Путин. Спряхме при тези хора, защото от хълм на метри над тях се разкрива страхотна гледка към язовира и Залива насреща. Трябаше да купим по нещо, купихме една ракия и мед. Заговориме сс с един от продавачите, изглеждаше симпатимен и говореше добре български. Каза че е сърбин, чиито родители се преселили тук от Брезник след 1989 г. Не могли да понесат предателството на България – раздялата й с комунизма - и я напуснали, защото тук се чувствали свободни. Попитах няма ли да влизат в ЕС. Той каза, че там са само обирджии, които ни отнемат младите хора и ни поробват като техни работици. Затова България е толкова зле, а Сърбия процъвтява/ла/. Похвали се и с нещо друго, че преди нас сърбите са минали на евро. Динарите ползвали само вътрешно. Изнесе ни пропаганда колко велик и обичан от сърбите е Вучич, как западната реакция иска да го свали, а също и че най-великият човек на света в момента е Путин. Заведе ни до едно табло с всякакви изображения и статуетки на Путин и каза, че хората от България с радост си купуван тези неща, най-много перничани. Докато разговаряхме дойдоха при нас още продавачи, подканвайки ни към техите стоки, но с по-неразбираем език от този на брезнишкия сърбоман.
Бил съм на доста места в Сърбия, къдато хората са наясно с положението си. Сърбите по селата са досущ като нашите селяни в Западните покпайнини, бедни и отрудени, работливи и добри хора, но има една класа в Сърбия, символизираща балканската простащита. Тя, зад паравана на Вучич, определя какво да се случва в страната и с живота на хората в нея. Нещо подобно ще опита да направи и нашият башбиринджи, защото той сега има цялата власт.
Този брезнишки сърбин е типиен педставител на сръбския шовинизъм, а може да е и продължител на делото на УДБА или пък тещастен промит мозък. Възрасттаму бе къв 30-35 години, заболяването му обаче той ще отнесе в гроба си. Срещу тая зараза лечение няма открито...
Сега ще премина в обяснителен режим,като ще се опитам да изложа мотиви защо само посвещавам постингите си на разни другари, но не ги изпращам по местата, които описвам. Ще приложа два случая, които ми образуваха нерви, ето първият:
Преди години изпратих на разходка мои прияели на Власиото езеро. Те спряли да го разглеждат долу до Превала, от където се виждат Островите и Залива. От красотата на дамата й дошли мераци и тя налетяла на кавалера си като Ф 16. Той отхвърчал от нея, паднал на хълбока си върху асфалта и си счупил таза. От там в болницата в Сурдулица, поставили му скоби, после в болница в България. След месец на екстензия, месец на коритце, два месеца с патерици, после бастуни, той се пооправил. След общо година и половина от нальота той проходи нормално, но на кратки разстояния. Защото всяка крачка е болка. Държи ме отговорен за слученото му и все пита:
- Защо ме изпрати с този шемет, щеше да ме убие?
Преустановихме всякакви контакти.
Още един случай, когато ми се наложи дори да свидетелствувам пред Съда:
Изпратих мои дРугари до тракийски светилища около с. Равен. Какво са правили там подозирам, защото дамата-адвокат се върна непразна и роди. Поосле тя осъди и двамата за издръжка. За да не плащат и двамата, те откраднаха генетичен материал от детето, косъм, и го дадоха за изследваане, като се оказа, че то не е на нито един от тях. Заведоха й дело, което спечелиха, а бащата се оказа един турчин овчор от с. Биволяне. Делото се точи дълго, развалих си отношенията и с триимата. |
След този случай отидох в Юридическа консултация „Юристинсулт”, където бях посъветван само да посвещавам постингите си на разните недоправени другари с благорородната ми цел да ги поумнянвам, но не и да им предлагам да отиват заедно. По този начин не нося персонална отоворност за счупени тазови кости, заплождане или заквещване или тежки травми. Никога не съм очаквал, че хормоналният удар при жените е толкова страшен и че може да доведе до такива последствия, не само не само съпроводени с ужасни болки, но и животозастрашаващи...
В този ред на мисли разсъждавам. Ако изпратя сред някой планински рай напр. Гълъбчета, кой ще ми гарантира, че гълъбецът няма да го върнат с линейка напр със счупен таз или някой друг още по-здрав кокал? И после да ме призоват на съдебно заседание като обвиняем...
Каквото ме посъветваха в Юристинсулт, това ще правя вече...
28.05 22:20
Този дух се чувсгва още щом се премине седловината над с. Стойковичева. ъСъвсем различно е излъчването на българите в Трънски одоровци или по Босилеградско.
А за красотата на Власиното езеро спор няма. То е подобно на нашия язовир Широка поляна, а мястото му е някогашно блато като Баташкото, че и острови има.
Тук преди години имах случайна среща с Шешел. Най-голямата крассота обаче към езерото е от планината Въртоп, по която е приминавала някога границата ни със Сърбия.
