С посвещение на новата Тройца и пожелание тя да посети Луковския манастир „Света Тройца”

                 МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ ОТ ВЪТРЕШНОЦЕНТРОВАТА КУХНЯ

    В Центъра решаваме /б. м. вече решиха.../ коя от най-първите Тройци в България  едната от най-високия пиедестал на властта или една друга, от Блог. бг, да бъде изпратена тази година за честването на 80 годишнината от най-важното историческо събите на планетата, краят на ВСВ, в която СССР печупи гръбнака на нацизЪма и спечели войната. Това са думи на Путин, пояснявам за тези, които не следят изявите му всяка година на Червения площад както Ив1969 и Радостиналасса1948 и още няколко обекта.  Предложенията бяха много, но нашето, на по-скромните оперативни работници на Центъра бе, тази година да изпратим в Москва да видят най-мъдрия державник на света, символизиращ Пътая, Светлината и Исината и Човечносттата, утвърдилата се в последно време Тройца: Тикоев/Радостиналасса1948/Блог13. Макар три различни фичзически обекта, те са така могъщо идейно съплътени  поради еднаквостта на одинакомисленето им и чувствата им по оттонщшение на Голямата страна и Бащицата й, че са като един организъм. Между тях съществува необятнобезрубежна вътешна спойка.  Отбелязвам и нещо друго, те са доста различни и това предопределя съвършенството им. Единят от обектите е изключиелно уникален, вторят пък е абсолятно проивоположен на него, той е уникално изключителен. Тя пък е символ на вечната женственост, която възвисява. В статиите им аз откривам силната им вътрешна спойка, каквато няма в Тройцата, която Центърът одобри, а именно Мунчо/Мутрохванова/Патриарх Наско от с. Кремене.

    Изразявам лично мнение: Стремежите към Духа на Путин от отхвърлената Тройца са чести, а на другата Тройца ми чинат обвързани с икономически и политичедски домогвания, поради което ги преценявам като задни, долни, нечисти, защото явно там има други интереси, вероятно към едни финикийски знаци, да ги нарека копейки.     

    Не съм на ниво да решавам такива много фундаментални дела на Центъра и в случая се изявявам като паСифист.

    За компенсация на ощетената според мен Тройца аз ще им предложа една разходка в планината, където тя да се запознае с един филигранно-ювелирен жемчужин на Искърския пролом. Връзката с планината зарежда и пречиства, и до още нещо води – посещаващите планината след всяко свое посещение, поумняват.

   Маршрутът започва от с. Луково по асфалтония път до края му. Продължение от макадамов път към 600 м. достига до разклон, пътува се в дясно. Започва едно приказно изкачване по път, подържан от лъвците за джиповете им, който минава през неосечена от мутродърварите гора. В ляво е долината на р. Батулийска, която също е бисер. Пътят се изкачва и изкачва, за да достигне до първият личен връх тук, Турска могила. След тази изоставена махала, останала след зечметръса през 1977 г. без водоизточник, пътят следва билото на един прекрасен рид. Обгледността е смайваща. Минава се покрай оброк, представляващ църквата на махала Бачовци. Всяка година тук се изнася служба, но името на светеца на оброка не знам. Кръстът е скромен, но и той е шедьовър. Бетониран е, за да не замине да краси двора на някой мутробарок. Трудно се разделя човек с тази красота, но  пътят продължава напред, почти все по билото на рида. По това годишно време по ливадите преобладава жълтият цвят, но има полянки с котета, които тук не са сини, а лилави и по-дребни. Божия грасота, влюбен съм в котетата. Не съм откъснал нито едно, само ги снимам. По Централния Балкан в нискота му част те са сини и големи колкото малко коте с нежната си още козина.

    Пътят се спуска по рида и достига до махала Бачовци. Тук Бачо е дошъл през 1850 г. и така се е появила махалата на Бачо. Там им табела с родовото дърво на Бачовци. Едни възрастни Бачовци, семейство, насила преселени в София заради колективизацията се върнаха и изживяха последните си години тук. Бачовците имат и семейно дърво, един много специален като корона дъб с форма на сфера за който казват, че е засаден от Бачо когато харесал това място да се засели тук.

    Какво се вижда обаче от тук? В дясно е вр. Виши камък, много характерен. Точно отпред е вр. Голата глава, отзад остава Турската могила. В ляво и в дясно от махалата се спускат стръмни горски скатове с широколистна гора, още неосечена от мутродърварите защото теренът е много върл.

   Пътят се закатерва към вр. Голата глава, най-високият тук. До самия връх има път за джип. Макар не ообено висок, само 1000 м. той е един от най-обгледните в Искърския пролом.

   Върхът се забикаля от дясно и се идва в златото сечение на красотата тук, билната поляна на един  рид, отделящ се от вр. Голата Глава и слизащ  към водосборна долина на поне 20 рекички. Изгледът от тук надвишава като красота този от вр. Голата глава. Напред е вр. Драгуната, Войнеговският връх, в дясно е вр. Виши камък, отзад е Голата глава с още един връх до нея, безименен, хоризонтът се затваря от вр. Чукава. От двете страни на билната поляна се спускат долини, като тази от север е много сложна хидрографски.

   Точно тази билна поляна предлагам за лагер /бивак/ на Тройцата, защото по-красиво място тук няма. Вода обаче има доста по-ниско.

   Малко преди тази холяна в ляво има отклонение от пътя, което е за изоставената вече махала Голата глава-горната. То заобикаля махалата от горната й страна и излиза на друг прекрасен рид с не-по-малка обгледност. От този рид се изкачва върхът Голата глава, след което започва връщането към с. Луково.

   Ползва се пътят към с. Батулия, но не се сиза към селото, а се продължава по рида между селата Батулия и Луково. Прекрасно е. Минава се и покрай манастираа Света Тройца, чиято стопанка от с. Момчиловци, Смоленско, почина. Започва слизане, което ще  завърши чак при извора на Луковската чешма съвсем близо до р. Искъра и градиозния каменен мост над реката.

     Понеже имам голям опит в планината ще предложа план за излета на Тройцата сред тази красота.

     Джип ще им лъде осигурен от бать Венцо, с който да  пътува Тройцата. Един ден, а може и два преди това, трябва да се пприготви бивака за Тройцата, която ще остане тук повече от един ден. Кррасотата е такава, че човек не може да се раздели с нея. Затова с още един джип на поляната, която определих за бивак преди Тройцата трябва да се качи подготвителят на генздото за Тройцата, като прредлагам това да бъде Атанас Атаджанов, Той е бил някога милиционер, после полицай, което води до творчческата комбинация полюционер. Това означава хиперохранител, но и още полицай высшего класса. Той ще пази вечерта Тройцата дакото спят. Наблюдаващият го оперативен работник на Центъра е написал, че гладна мечка се опитала да разкъса палатката на охравявани от него туристи, но той такава хватка и прибожил, че тя напуснала това място. Дуг път към палтката на оханявани от него туристи се засилила мълния, но той я отклонил към едно дърво. Той трябва да достави вода, храна, газова бутилка, да не пропесна перфектно олорудване на палатката и кагато е готов да ги покани. Когато Тройцата се находи след тези красоти, за охранителт остава да прибере нещата и...дОма.

     Послепис:

     Маршрутът е приказен. Ако Тройцата не го осъществи, може и обикновени хора да изминат този вълшебен преход. преход. Трябва обаче да се съблюдава нещо много къществено,  защото оплакванията в случай на несгоди ще се стоварят върху мен, предЛожителя на маршрута, ще дам няколко примера:

   1. Една дама прекъснала прехода, защото бил дълг, ме намери и ми се скара, че й се протрили крачета горе от ходене и само дето не й се подпалил перинеума. Не си говорихме няколко дни, през които тя твърдеше, че лежи по гръб.

   2. Друга дама, с доста отдавна издадено ЕГН ме скастри, че туристът с нея,препоръчан от мен, й настъпил цицата. Водих я на мамолог, аз патих прегледа.

   3. Трети „ищец” към мен ме държи перманентно отговорен, че дамата с него прихванала и сега му удържат всеки месец по 30 лв. за гледане на дете. Така той се лишава от три бутилки убава рикиа.

    Та, мисля си, освен разните гадове /змии/ и зверове /свИни/ има и .дуги опастности, осторожно внимане трябва...

плаче не за сопа, а за въже!

с агентрурен псевдоним "Синчетата". За сега не може да се публикува информация за отците на синчетата, членове на /ново/Тройцата на вершината в момента, а само имената им:
Кирчо Петков,
патриарх Наско и
Васил Терзиев.
Така синчетата се изявяват като ангели небесни, а пък бащите им - неизвестни.
Със Тройци остава пълно политическото ни пространтсвво, както и да го преструктурират преструктировачите в една друга Тройца, - Кремъл/Руско посолство/Президентство.