РАЗМИСЛИ СЛЕД ЕДНО ПЪТУВАНЕ ПО СЕВЕРОЗАПАДНА/ЛА/ БЪЛГАРИЯ
Имам приятели там, които след пенсионирането си купиха имот в с. Смирненски. С много труд те сами възстановиха къщата, стопанските сгради, кладенеца и започнаха да отглеждат различни култури. За сега нямат животни. Работят от сутрин до вечер. За да разнообразя живота им миналата година им отидохме на гости с обещанието от тях те да се откъснат от работата си за два дни и да се разходим с кола и малко пеш из красотите на този дивен край. Тогава посетихме с. Чупрене, резерватът Чупрене и село Репляна. По-красив проход от този между селата Репляна и Чупрене няма. Върнахме се в с. Смирненски по долината на р. Лом.
Тази година избрах друг регион за разходка, долините на реките Стакевска и Салашка. Голямо преживяване за мен бе престоят ми в с. Стакевци. Колко ми е любим този край показва и снимката на блога ми - силуетът ми на една скала под вр. Хайдушки камък. От върха се виждат не само долините на реките Чупренска и Стакевска, но и Белоградчишкият рид, наричан Светиниколска планина. Около този връх природата е много сурова, гледката тук е уникална – трева, единични малки смърчове, морени, стотици метри дълбоки скални долини. Тук бурите са по-силни от тези на вр. Ботев, студът също. Има и една огромна морена на ската на рида между двете долини, някога обиталище на диви кози. Ловци със снайперови пушки са ги избили до крак, подобно на тези по морената над Вършец. Дано да възстановят популацията им, както това сториха помаците от с. Забърдо.
В с. Стакевци достигнахме до мястото с краварника, където сега част от постройките са приспособени за детски летни лагери. Това е възлово място за два римски пътя, които се сливат и продължават надолу по долината на реката.
Това село е пример за разумното му управление от местната власт, начело с кмета. Съобразявайки се с циганизирането на с. Чупрене, поради което голяма част от местните хора се изселиха, кметската управа в Стакевци е взела решение малко след 1990 г. нито един циганин да не се допуска да се засели там. Каква е разликата между селата Чупрене и Стакевци знае този, който познава тези села с прекрасна природа. Но също и пътят през бърдото, който ромовете от с. Чупрене ползват за набези в Стакевци. Интересното за това село е, че винаги е имало сериозна местна власт начело със сериозни кметове, явяващи се банка за кметове по региона на Белоградчик. В момента кметът на Блоградчик е бивш кмет на с. Стакевци.
По пътя за с. Стакевци има още едно отклонение, за с. Праужда. От това село до Белоградчик има пътека, преминаваща покрай, между и над най-чудноватите Белоградчишки скали, над които се виши вр. Ведерник.
Голяма красота е Светиниколската планина, в която включвам прохода през централното било на Балкана, римският път през него, резервата Чупрене наблизо, върховете Хайдушки и Орлов камък, страховитият вр. Острата чука, от която се вижда огромен регион от България чак до Дунава, Западният Балкан до вр. Ком.
Посетихме и с. Граничак. От него започва ридът, наричан Белоградчишките скали, свършващ при с. Фалковец с огромен, червен камък с форма на гигантско яйце в двора на един селянин.
Селото Граничак е тотално изоставено. Там, до площада, където идваше автобус, е родната къща на Александр Лииииильов, така произнасят името му тук хората на техния напевен диалект. Не можах този път да уцеля площада, спряхме обаче на свето място, много древен оброк, с камък, частично срастнал със ствола на огромен дъб над него, и нов кръст, красиво направен.
Промяна имаше и в околността на селото. Прекрасните ливади с много голям наклон, украсени с карстови тераси сега са покрити с подраст на гора, която си възвръща територията, отнета й за пасища от хората. А хората, тях вече ги няма тук. Без красивите наклонени ливади на селото, през пролетта – цветна градина! - и карствотите тераси по тях, сега не е така красиво.
Специално искам да се спра на едно село в този регион, Крива бара. И то като повечето тук е изцяло циганизирано, плод на политиката на Тато да се преселват цигани от вътрешността на България по Видинско. Това, което ми направи впечатление е чистотата и реда в селото, асфалтираните улици, оформените тротоари. Никога не бих допуснал, че селото е 100% циганско. Но:
Кметът на селото бил някакъв образован интелигентен циганин, който така насвил циганите да живеят като хората, че те дори надминали тази форма. Никаква цигания в селото, само чистота и ред, това е постигнал кметът.
И се замислих за кмета на София, Терзиоглу. Разбирам, че той е потомък на славни кадесари, че има много пари, че бе избран след натиск от ПП-тата, дечинките на националния предател Радев. Това, което виждам в София е като градът да няма местна управа. Нищо не се прави в София от местната власт, освен раздори в Общината, одобряване на планове за промяна на движението по улици, които не правят смисъл. Никакви инвестиции не постъпват към града, което означава замирането му да се задълбочи през следваащата година.
Къде виждам спасението на София?
Да се командирова кметът на с. Крива бара със заповед да изпълнява длъжността кмет на София поне за година, а Терзиоглу да се командирова в с. Крива бара, за да се научи какво трябва да върши един кмет на населено място по време на мандата си.
Има и друга опци – да се разкара Терзиоглу от кметския стол и да се проведат нови местни избори. Ако това стане, ще отпаднат кандидатите-боклуци за кмет, подкрепнувани от популистките партии, видно от самото им наименование, напр. „Спаси София”, „Ела ме ритни” и др. И най-важната Партия със сигурност ще отпадне като предложител на кметчета, които за нищо не стават, тази на П/резидентовите/ П/ростачета/ с два агентирни псевдонима, Шарлатаните и Харвардниките, виновни за тургането на този кмет. Един обрабзован циганин, с душа при изпълнението на задачите си, е превърнал циганско село в образцово, а един за нищо не ставащ продукт на пепетата ще съсипе София. Командировка на кмета на Крива бара в София или разкарване на Терзиоглу от поста му и нови местни избори с читави хора, това е решението. Иначе лошо за София и за софиянци.
Прилагам телефона на кметството, 0898 546 909 и името на кмета, бай Владо. Нека този адрес стане повод да се свърже с него кмета на София, да посети селото и да вдене какво трябва да върши един кмет. За да не стане Терзиоглу за кашмер, предлагам тази ротация за срок от една година.
