ЕДИН ВЪРХОВ ПРЕХОД ИЗ БРЕЗНИШКО

    Брезнишко е много интересен регион заради паметниците от културата на траките по тези места, но той е свързан и с дейността на богомилите по-късно тук. Цитирам село Гърло с неговите Богомилски гробища, тракийското светилище-обсерватория и намиращият се между тях прекрасен като природа язовир на реката, идваща от Завалската планина. В нейната долина е Билинцският манастир. Той е изоставен, но мястото му е изумително красиво.

    Сега ще се спра на едно набиращо популярност място, Ерулският манастир и един от най-високите трънски върхове до него, Големио връх, наричан още Връо. Сега ще опиша как се стига до манастира с кола, защото от трите възможни опции остана само една. Пътува се от Брезникёкато малко след него по посока на гр. Трън в ляво има отконение за с. Бегуновци, после с. Кошарево и след него с. Станьовци. Станьовци е кръстопът,  поема се към с Душинци. Пътят става тесен, но е добър, той достига до с. Ерул /ударението е върху луквата Е/. От него може да се продължи само с джип, констуиран да прескокнува дупки по асфалт.

    Малко преди с. Ерул в ляво има отклонение за Ерулския манастир, до който достига още по-тесен, но добър път. Да не се наложи само разминаване. Пред манастира има паркинг.

     Манастирът е на божествено красиво място. Той е в една закътана от ветровете кръгла долчинка, където се намира изворът на малка рекичка, устремяваща се към с. Сирищник, родното място на интелектника-президент, известен с две имена, Жоро Ловеца и Агент Гоце. Отбелязвам, че тук набллизо е и родното място на вожда и учителя на българския народ, друг интелектник, известен също с две имена – Гошо Тарабата и Гошо Мастиката.

   Падинката, в която е построен манастира е много красива, това е едно вълшебно място. В кръг около нея се намира вековна, никога несечена букова гора, а на площта на маастира – единични дървета ясен, вероятно посадени от монаси, огромни, в комбинация с огромни буки. На 10 м. от извора е построена манастирската чешма,  над нея е жилищната сграда. Има снимка на монахинята, която е дошла тук за да възстанови манастира. Тя с Вярата и делата си е привлякла хора и средства това да бъде сторено. Сщото стори друга монахиня, Агнеса, с Вакарелския манастир, сега монахиня в манасира на с. Разбойна.  Моето обяснение е:  Божия повеля върху някой чист човек, който си променя живота и решава да извърши някакво богоугодно дело, явно повелено му от Него. Станах преди години свидетел на въпрос защо монахиня Агнеса е сменила доброто населено място до Вакарел с това отдалечено място.  Обясних защо. На този въпрос към монахината, тя отговори: Бог така е решил.

   Прекрасната, никога несечена букова гора около Ерулрския манастир продължава и след него по екопътеката, която ще опиша. Дано дъроводбивните мафиоти не посекат тази прекрасна гора, минимодел на Рогачевата гора преди х. Рай над Калофер.

   Около манастира са били нивите, ливадите, градините и овощните градини на хората от с. Ерул, което е най-близкото тук. Това е и причината всичко около манастира по това годишно време да цъфти – ябълки, череши, леко розовите цветове на вишните, круши, грамадни като орехи.

   По линията на ЕФРР бе изградена екопътека от манастира до най-високия връх тук, на рида между селата Ерул и ГорочЕвци. Двете села ги дели висок планински рид, който започва от планината Кървав Камик и завършва при Брезник. Този рид дели долините на реките, притоци на р.  Ябланица и р. Струма На около км. след манастира има мутробарок, много красив. Мястото му по красота съперничи на това на манастира. В ляво има изоставени градини, после на тяхно място са правени вили /б. м. бараки/. Следват много красиви наклонени ливади, до 1956 г. картофени и ръжени ниви,защото тук надморската височина гони 1000 м.  Къде ли не съм бил, бил съм и тук преди 15-на години, сега забелязах тази красота. Колкото по-„голям” ставам, толкова повече се сезирам върху красотата на природата, на жените, на музиката.

    Започва изкаване по разлат дол, от двети страни на който има изоставени къщи. Вероятно тук са живяли хората в махала към с. Ерул до 1956 г. и после са ги изоставили. Не напомням, че на селяните през 1956 г. по сталински модел им е.... майкята. Дворовете на тези къщи са така обасли с подраст, че дори най-високпроходимите жвотни, дивите свини, трудно биха преминали оградата и достигнали до входа на къщата. Правят ви впечатление огроминте крушови дървета, които сега цъфтят. Само над Кокалянския маннастир съм виждал такива огромни круши.

   Пътят се изкачва на рида, който предлага красива обгледност. В ниската част на планината преобладава букът, тук, по високата, суха част на планината – дъбът. Полянки, гори, обгледност, а напред върхът с малка част от темето си, но на най-високото място – гол. Ако се качи някой, да може да се огледа наоло. Ако човек познава това което се вижда, радостта е много голяма.

    Достигнахме под върха, но аз съм се качвал от с. Горочевци. Върхът ми прилича на площадка за разглеждане на планината Руй, но и на оклоните ридове и планиии. Вижда се долината, където тече р. Ерма, наречена Знеполе, а също и долините на реките Пенкоьовска и Треклянска, които се събират в местността Краище и достигат до р. Струма.

    Ще дойдем пак, тази красота трябва да се види няколко пъти. Твърдя обече, че моментът, който случихме с всичките плодни дървета цъфнали, а гората около манаситара леко разлистена, по-нагоре с пъпки, по-красово състояние не вярвам да има. Може би през еента, когато цветовете са най-силни. Ще дойдем отново!

   А сега нещо като указател как двама от най-известните блогъри как да се докоснат до тази красота:

    Признавам, този постинг написах специално да го посветя на блогъри, които повече харесват Русия от България и безрубежно/необятно любят Путина, макар познанията за родната им страна да са много оскъдни. Правя предложение на гълъбчетата, Венцивалери1951/Радостиналасса1948  да посетят Ерулският манастир, и понеже още са млади и глупави, ще ги посъветвам точно как да го сторят.

   Сутрин от Стара Загора в 8,00 ч. има бърз влак за София. Ако го ползва Радостинето1948, в 12,26 ч. тя е на гара София. Там я посреща Венци1951 с джипа си. Вместо към Владая, отпрашват към Люлин и се качват на магистралата за Кулата. Отклоняват се за Перник и после за Трън. Пътува се бавно, защото е много красиво. В Брезник се прави почивка в кафаната в центъра на града, много приятно място за гълъбчета. Аз никога не го пропускам !

   След почивката Гълъбчетата поемат в посока Трън. Преди с. Филипово има ханче, наричано ханчето на с. Парамун. В това ханче всичко е домашно приготвено и има всякакви местни хранителни стоки. Че и книги за трънския край. Срещу ханчето се издига нещо много величаво, Българският Матерхорн, това е връх Драговицки камък, символът на Трънско. Трънчани казват, от Трън по-убаво нема, и са прави. Те са кръстосани с ирландци, описвал защо. Да поседне човек срещу Драговицкия камък, да изяде едно овче кисело мляко, това е нещо много велико.

   Следват още две посещения преди да привърши този знаменит ден. Първо се отива на Ждрелото на р. Ерма. Пояснявам, че тук има само едно стеснение на долината, ждрело, по продължението на реката в Западните покрайнини има още осем.

   Второто посещение е високо, в с. Врабча. Посещава се Водопадът на селото, малко преди него. Има малък паркинг. До водопада се върви около 30 мин. Има обаче още едно място за посещение, това е един малък, но много обгреден връх към Трънско в България и Трънско в Западните покрайнини, надвесен над Трънската Банкя. Изгледът кам планината Гребенец, с продължението й в Бълаия, Завалската плавива е величав.

    Пътува се обратно до Трън, където има скромен хотел. Но за влюбени гълъбчета той е пристан.

    Следващият ден е за Ерулският манастир и Големио връх. Пътува се обратно до Брезник. Преди града в дясно има отклонение за Ерул, следете джипиеса. Тук хората са силно вярваи и навсякъде има отклонения за манастири, повечето днес нефункциониращи. Разглеждате манастира и поемате негоре към Връо. Красотата ще Ви забави и ще трябва да вземете решение:

   Днес или утре на гара София в 16,40 ч. на влака за Стара Загора. Едно трудно решение, когато човек се окаже сред такава красота.

   Имам и допълнително предложение към Гълъбчетата:

   Можете да вземете Илия Ганчев, който във всеки момент ще Ви освмедомява за броя на неутрализираните укрофашисти. Така ще знаете точно бройката им във всеки момент, за мен това е много важно. На него му пасва докторката Цветеслава Гълъбова, можете да му я вземете за компаньонка.  Тя във всеки момент когато слуша по ефира Радев го преоткрива. Така тя ще Ви сезирва върху негоия просветлен разум и недостижим интелект, които Вие вероятно недооценявате.

   На Гълъбчетата – приятна разходка по предложения от мен, Планините на България, сценарий.

   Мисля, че постингът ми е интелигентно списан, защото никъде не упоменах думата проникване....