В мисълта ми се върна сюжетът на един прекрасен филм, „Зорба гъркът”. ТрудИ се вдъхновено човекът, постигна нещо, но то се разруши пред очите му. Нищо не можеше да се направи! И какво му остана, започна да играе сиртаки.

   При нас става нещо подобно. Разрухата у нас обаче има име, кабинетът на Радев. Бяхме поръчали седем танкера с втечнен газ от САЩ, сега ги нЕщем. Може би се стремим към руски газ, не към империалистически. Вероятно ще нЕщем и укрофашистки ток от АЕЦ  Енергодар. Защото пРезидентът ни иска войната по-скоро да свърши. Още убити хора, още празни колички на убитите от ракетите на Путин в домовете им бебета.

   Зорба игра сиртаки, аз пък слушам Моцарт. Има разлика  в мащабите между разрухата на сътвореното от гърка и разрухата на страната, която методично и последователно на основата на простащината в страната той провежда. Не знам сиртаки, но пък съм доста вътре в музиката и сега ще се спра на две много велики произведения на Моцарт, две негови симфонии-сестрици, Малката, К 183, която той пише на около 17 години като дете и Голямата, К 550, която той пише в годините, когато геният му е на висота, която никой няма да достигне според Татко Хайдн. И двете са в тоналността сол-минор, а връзката между тези две велики творби е очевидна.

   Симфонията докато Моцарт е дете е съвсем различна от тази, която наричаме класическа. Бих казал, композиторите като да не са гледали сериозно тогава на този жанр в музиката. Този възглед се променя по времето на Хайдн/Моцарт. Пиша ги заедно, защото те са в творческа връзка още от времето, когато Моцарт е дете. Напомням за постановка във Виена на опера на Моцарт, когато той е на 8 години и за която Хайдн казва, че той, написал десетки опери, няма такава велика творба.

    Искрата да разпали огъня за последващото развитие на симфонията идва от гениалната симфонията на Моцарт в сол минор К 183. Тя е двадесет и петата му, а Хайдн е вече написал над 50. Тази симфония обаче е много важна за развитиено на този жанр. Самият Хайдн е възторен от тази симфония и нейните достиежения той прилага в следващите си симфонии. Макар тази симфония да се явява Малката тъжна и развълнувана сестрица на Голямата му, написана 18 години по-късно, тя е една от най-популярните му симфонии, а в нея има и загтване за следващият етап на развитието на музиката, романтизма.

  Макар и твърде малка, симфонията К 183 е четиричастна, както тези на Хайдн, духовният отец на Моцарт. До тук Моцарт се учи от Хайдн, те ще се подтикват един друг да бъде променен жанра симфония докато Моцарт е още жив, а след смъртта на Моцарт Хайдн ще се учи от достиженията му и ще сътвори най-великите си 12 Лондонски симфонии, образец на жанра Класическа симфония.

    Симфонията на Моцарт К 183 не прилича съвсем на тези на духовния му отец. Тя няма встъпително Адажио, но пък има облигатната за Хайдн част Мениет с трио. В симфонията няма тимпани, с което се ходчертава нежният характер на мзиката й. И малко тъжен. Драматургически симфонията е много силна и както казах, тя е може би първата, загатваща за Романтизма, новото направление в музиката, което идва. Тук добавям и неговият доста романтичен Концерт за пиано в ре миинор, К 466, който дори има част Романца. Какво нещо е геният. Той предрича промените, а в случая Моцарт е знаел кога ще умре и го казва на Хайдн. Божествена връзка между тези творци още на Земята?

  Тази велика симфония явно Моцар не забравя и твори още една такава, К 550. Тя е построена по същия начин – без встъпително Адажио, но пък с Менует с трио и без тимпани в оркестъра. Шуман, когато за  първи път слуша симфонията, казва:-.               - Много е гръцка!
Тази симфония е най-популярната симфония на Моцарт. Тя е част от неговата триада, симфониите К 543, К 550 и К 551. Тези симфонии са били в главата на Моцарт, той е трябвало да ги напише. И за месец и половина написва и трите. Без да има поръчка, може би повеля от Горе. Симфониите не са били изпълнени докато Моцарт е жив, за жалост. Но който трябва – Хайдн – ги е познавал. И следва неговият отговор при двете му гостувания в Лондон през 1791 и 1794 г, когато той пише две серии по 6 симфони. Триадата на Моцарт вдъхновява Хайдн при работата му над Лондонските му симфонии. Всеки интелигентен човек трябва да ги познава.

   Две думи за симфонизма – великите композитори

Пишат симфониите на своето време. симфониите на Хайдн/Моцарт са класическите образци, с които се съобразяват следващите поколения велики симфоници – Бетховен, написал само 9 симфонии, Брамс, написал само 4 симфонии и Шостакович, нписал само 15 симфонии. Хайдн пише много симфонии, оцеляли са само 104. Цитирам техния брой за да подчертая как следващите велики композитори гредат на този жанр, симфонията.

   Ще приложа линк с двете симфонии-сестрици, а за които са още по-вътре в музиката ще приложа още два линка с две симфонии, на Моцарт К 543, която си и баш Хайд-нова и последната симфония на Хайдн, баш Мочартова.

   Постингът ми е за културните хора. Трифоноворадевите простаци обичат друга музика – Карай Бясно на червено, Нирвана кючек, Ще ти скъсам гъза и още една две, Дуетът Цеца/Ибряма, великият Миле Китич...

   Мисля си и за тях да приготвя един постинг. Но не в категория Забавление, а Posting serioso.