Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2022 18:13 - ЕДНА МЕНТОРСКА СТАТИЯ ЗА ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА И ОБЕКТИ:
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 424 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 16.08.2022 18:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

    Попаднах на интересна статия на проф. Калин Янакиев, която няма да коментирам. Помествам я в блога си, защото според мен тя ще бъде интересно четиво и ще послужи на определен приятелски кръг от хора  - не цитирам, ПРОМыТОМОЗГОВИКАМИ -   за поучение. Този кръг е доста широк, разделил съм го в три категории, посочил съм ги поименно. Мотивите ми да поместя тази статия с цел поучение на посочените в списъците хора и жени е, че те имат нужда повече да четат. Така мисля, защото оставам с убеждението, че съм по-умен от всичките в трите списъка взети заедно, включително и този, който те подкрепнувать и поддерживать.

   На същите тези хора препоръчвам преди да отворят статията на проф. Калин Янакиев да отворят моите два предходни постинга и ако не могат да ги разберат, въобще да се не фащат с писаното от професора...

  Ето и статията:

                         Русия губи войната

  Защо замълчаха за войната в Украйна? Войната в  Украйна заглъхна като тема в българските медии, когато Русия започна да търпи загуби, констатира философът проф. Калин Янакиев в свой коментар за Kultura.bg:

Калин Янакиев

Забелязвате ли, че от известно време войната в Украйна е дезактуализирана, както в нашите почти тотално овладени от криптопутинистки сили казионни медии, така и от откровено русофилските партии и групи в политическото ни пространство? Продължават да разпространяват Путиновите „опорки“ комай само Петър Волгин и Явор Дачков, но макар поне първият да разполага с трибуната на националното радио и с над 3 часа ефирно време почти всекидневно, и двамата са по-скоро изолирани истерични гласове – глупостите на втория предизвикват, не може да не се отчете, по-скоро подигравки, отколкото гняв.

На какво се дължи това?

Ще кажат вероятно, че защото „специалната военна операция“ на Путин се проточи твърде дълго. Да, проточи се, но мисля, че същинските причини за замълчаването са други. Първата е, че въпреки първоначалните старания на русофилските среди да оправдаят агресията на Русия, да съчинят някаква фундаментална „вина“ на украинците („има нацисти в Украйна – т. нар. Десен сектор“, „има антируски погроми и репресии в Донбас и Луганск“, „има едни изгорени живи сто души в Одеса“ и прочее), повтарянето на тези измислици не просто не постигаше своята цел, а все повече поляризираше българското общество по отношение на Русия. А по-големите „майстори“ като Андрей Райчев например си даваха сметка, че подобен процес е опасен в дългосрочна перспектива. Русофилията сред българите, усещаха те, е стабилна, когато остава на дълбинно, „митологическо“ равнище – започне ли да се спори по нея в актуален контекст, се „нагорещяват“ както радикалните русофили, така обаче и т. нар. „русофоби“, а те са и по-добре информирани, и далеч по-красноречиви – от средите на „проклетите умно-красиви са“, и тях такива като Петър Волгин и Явор Дачков не могат да победят, дори да им се даде денонощно медийно време. По-добре значи е да се внуши – казвал го бил самият Андрей Райчев – че „това е собствено война на едни руснаци с други руснаци, от която ние няма защо толкова да се вълнуваме“.

По-съществената причина за умълчаването по темата за войната в Украйна обаче е 

конфузията, в която постепенно осъзнаха, че изпадат, русофилските среди у нас 

Тъй наречената „специална военна операция“ (самото съчинено от Путин наименование предполага ограничен срок за постигане на целта) продължава вече шест месеца – половин година и, както се вижда, „славната и непобедима руска армия“, олицетворяваща „величието“ на тази страна, „изконно граничеща с Бога“, която „никой никога не е успял да постави на колене“, не може да постигне в Украйна нищо окончателно – не успява да овладее напълно и безвъзвратно дори Донецка и Луганска област, до които постепенно и безславно сведе първоначално гръмко обявените си намерения да изтрие от картата тази „девиация“ на „руския свят“ Путиновата върхушка. Дайте си сметка, че шест месеца проточила се „специална военна операция“ прилича много повече на военно-политическо затъване в тресавище, отколкото на нещо истински контролирано и планомерно. А това, повтарям, е тежка конфузия за митичната ни русофилия. В нея започва да покълва съмнение: Русия май не е вече така „велика“, не е сила, на която „никой не може да се противопостави“.

Още по-страшното обаче – за което най-вече войната трябваше да изчезне от публичното ни пространство – е, че Русия изглежда започва да губи тази война.

От различни чуждестранни източници (грижливо замълчавани у нас) научаваме, че от месец насам, а от началото на август решително

украинската армия е в настъпление

на широк фронт – възвръща си десетки села в окупираните по-рано територии, с успех прекъсва мостове и пътища за снабдяване на агресора и в резултат на това този, последният, все по-осезателно започва да страда от липса на муниции и бойна техника; живата му сила е неподготвена, набързо и практически насилствено мобилизирана и търпи жестоки загуби. Всъщност само преди дни се случи нещо небивало от началото на инвазията – бе взривена авиобаза в самия окупиран (и „присъединен“ към Руската федерация) през 2014 г. полуостров Крим. Изключително симптоматично е, че руснаците не посмяха да обвинят за това украинските сили. Ако биха го направили, трябваше да признаят, че тези, последните, са се одързостили да преминат предел, за който Путин заплашваше направо с ядрен отговор. Само че, оказва се, че на него май не му стиска да го извърши и затова изпада в още по-глупаво положение. Ако военните цели в Крим не са поразени от украинското оръжие, тогава те най-вероятно са взривени от вътрешно-кримски партизански сили, а това означава, че тях ги има на тази „напълно руска територия“ и са достатъчно ефективни. Глупавата лъжа, че авиобазата е паднала жертва на пожарна невнимателност е също позорна, а отгоре на всичко на нея очевидно не вярват и стотиците руски заселници на полуострова, които – това видяхме по редица информационни канали, но не и у нас – масово напускат с коли и покъщнина довчера „напълно присъединения“ полуостров.

Да, Русия не печели, Русия започва да губи войната в Украйна. Ето защо за нея трябва да престане да се говори по казионните ни медии. Единственото – и трябващо да бъде „разобличително“ – обяснение за тази конфузия, както започнахме да чуваме все по-настойчиво е, че зациклянето на войната и успехите на украинците се дължали на масивната военна помощ на „Запада“ и най-вече на САЩ. С Русия в момента вече воювала Америка, вече воювал целокупният западен свят. И това ни се приподнася с укорително вдигнат пръст. Аз пък ще кажа следното: да, така е – с Русия на Путин заедно с Украйна вече фактически воюва целокупният Запад. И това е напълно заслужено. Защото не Западът нападна Русия в Украйна, а Русия го нападна в Украйна – както в началото, в империалистичната си еуфория заявяваха самите Путинови говорители. А на инвазия, която днес практически едно към едно повтаря Хитлеровата през 40-те години на ХХ в., Западът нямаше как да не отговори. Ще кажа дори, че той трябваше да ѝ даде отговор още през 2008 г. заради Грузия, още през 2014 г. заради Крим. Както тогава, през ХХ в., така и днес Западът закъсня да влезе във война със злото. Ето защо аз лично съм удовлетворен, че най-сетне го направи. И ще ви кажа какво още – за страшен смут на русофилите ни – демонстрира това. Първо – показа (и показва в момента), че

Западът е по-силният

И е нелепо противникът му да си въобразява, че може да се мери с него, защото разполага с „безгранична територия“ и природен газ. Ние не живеем вече в ХІХ в. Днес техника (включително военна) има именно Западът и затова, да – подкрепяната от него Украйна започва да настъпва и ще продължи да настъпва. Второ – оказа се, че „либерализмът“ на Запада не го е „развалил“ така, както не преставаха да твърдят русофилите и путинистите. Той – видя се – е готов да воюва и вече воюва с руския фашизъм. Колко конфузно е наистина всичко това – как да не обвиеш в мълчание тази все по-видима конфузия? И да оставиш само най-„юродивите“ путинисти да продължават да я огласят.

    Ето и списъците на хората, които считам, че трябва да се запознаят с тази статия:

 

 Списък на инициативниките-предложители на Радев за президент за втори мандат:

1.      проф. Александър Иванов Маринов – социолог

2.      Александър Романов Узунов – председател на Студентски съвет при ВТУ „Св. Кирил и Методий“

3.      Александър Томов Лазаров – петкратен световен шампион по класическа борба

4.      академик Александър Хараланов Александров – лесовъд

5.      Ангел Борисов Симеонов – поет

6.      Ангел Димитров Жиланов – кмет на община Горна Малина

7.      о.з. генерал-майор Ангел Иванов Марин – вицепрезидент на Република България (2002-2012)

8.      Анна Леонидова Заркова – журналист

9.      академик Антон Николов Дончев – писател

10.   инж. Аспарух Драганов Карастоянов – капитан далечно плаване

11.   почетен професор Бисерка Бончева Йовчева

12.   Боби Николов Бобев - дипломат

13.   Бойко Иванов Митков - скулптор

14.   о.з. бригаден генерал Бойко Иванов Симидчиев – Асоциация „Комуникационни и информационни специалисти“, член на ЦС на СОСЗР

15.   Бойко Николов Ноев - дипломат

16.   Борислав Руменов Бояджиев

17.   Боряна Иванова Сечанова - хореограф

18.   Боян Ангелов Иванов - писател

19.   Валентин Дечев Старчев - скулптор

20.   професор Валери Стоилов Стефанов – литературовед и писател

21.   Васил Кирилов Станимиров – кмет на община Ковачевци

22.   проф. Васил Костадинов Проданов – директор на Тракийски научен институт

23.   Васил Панайотов Василев - председател на фондация „Васил Левски“

24.   Васил Рашков Стоев - художник

25.   академик Васил Стоянов Сгурев

26.   Велислава Иванова Дърева - журналист

27.   Весела Николаева Лечева – спортист, политик

28.   Веселин Веселинов Плачков - актьор

29.   Виктор Марков Гугушев - юрист

30.   проф. Вихра Крумова Миланова – лекар

31.   Владимир Владимиров Георгиев – кмет на община Самоков

32.   Владимир Милчев Николов - волейболист

33.   Галина Иванова Таваличка-Георгиева – политик

34.   Гергана Атанасова Пирозова – театровед и театрален критик

35.   Георг Леонидов Спартански – кмет на община Плевен

36.   Георги Александров Чакъров – кмет на община Полски Тръмбеш

37.   Георги Андреев Андреев - композитор

38.   проф. Георги Георгиев Атанасов – археолог

39.   Георги Иванов Димитров – кмет на община Карнобат

40.   о.з. генерал-лейтенант Георги Иванов Иванов – първи български космонавт

41.   Георги Иванов Иванов – художник

42.   Георги Костов Георгиев - композитор

43.   Георги Костов Стоянов - режисьор

44.   Георги Николов Мърков – олимпийски шампион по класическа борба

45.   член-кореспондент Георги Славчев Михов – учен, изобретател

46.   Георги Стоянов Георгиев – кмет на община Тунджа

47.   о.з. полковник Горан Стефанов Симеонов – председател на Асоциация на разузнавачите от запаса, член на ЦС на СОСЗР

48.   Греди Хаим Асса - художник

49.   Даниела Данаилова Кънева - журналист

50.   Даниела Евстатиева Кузманова-Бояджиева - поетеса

51.   Даринка Костадинова Такова – оперна певица

52.   Делян Костадинов Плачков – председател на Студентски съвет при ВУАР

53.   Денислав Стефанов Коджабашев - спортист

54.   Деница Димитрова Симеонова – политик

55.   Денчо Стоянов Бояджиев – кмет на община Разград

56.   Димитър Бориславов Здравков – кмет на община Садово

57.   Димитър Василев Ставрев - журналист

58.   Динко Любомиров Странски – член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България

59.   Донка Иванова Михайлова – кмет на община Троян

60.   Дора Илиева Янкова - политик

61.   о.з. генерал-майор, проф. Евгени Петров Манев – специалист по национална сигурност

62.   Евгения Иванова Яйджиева

63.   Евелина Младенова Кикерезова - журналист

64.   Еделина Георгиева Кънева - певица

65.   Елена Николова Йончева – член на Европейския парламент

66.   проф. Елена Филипова Кутева-Тъпкова – директор на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“

67.   Еленко Любомиров Божков – енергиен експерт

68.   Емануил Александров Манолов – кмет на община Павликени

69.   Емил Аспарухов Стойчев - художник

70.   Емил Любчов Костадинов - футболист

71.   Емил Цонков Филипов – лекар

72.   Енчо Ангелов Керязов - акробат

73.   Живко Петров Георгиев – социолог

74.   о.з. генерал Златан Кирилов Стойков – председател на УС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва

75.   доцент Ивайло Дончев Беев – ръководител катедра „Икономикс“ - УНСС

76.   проф. Ивайло Николов Мирчев – художник

77.   член-кореспондент, професор Иван Александров Илиев – ректор на Лесотехнически университет - София

78.   Иван Боянов Лечев - музикант

79.   Проф. Иван Вълчанов Марков – енергиен експерт

80.   Иван Данев Токаджиев - художник

81.   Иван Димитров Янев – историк, писател

82.   проф. Иван Дянков Пачев – директор на Институт по лозарство и винарство - Плевен

83.   член-кореспондент Иван Йорданов Димитров-Гранитски – директор на издателска къща „Захарий Стоянов“

84.   инж. Иван Киров Генов – енергиен експерт

85.   оз. генерал-майор Иван Николов Парапунов – фондация Български военно-въздушни сили

86.   проф.Иван Петров Палигоров – Лесотехнически университет - София

87.   Иван Руменов Василев

88.   доцент Иван Танев Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните на България

89.   проф. Иво Ангелов Христов – социолог

90.   Иво Михайлов Хаджимишев - фотограф

91.   Иво Стефанов Инджов - политолог

92.   Иво Христов Петков – член на Европейския парламент

93.   Иля Борисов Велчев – поет, писател, сценарист и кинорежисьор

94.   Ина Николова Лулчева - адвокат

95.   Ирена Тодорова Анастасова – политик

96.   Ирина Славчова Асиова-Диамант

97.   проф. Искра Василева Баева – Софийски университет „Св. Климент Охридски“

98.   Искра Владкова Владова-Недкова – юрист, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

99.   Йордан Стоянов Младенов – кмет на община Пещера

100.                    Йордан Тодоров Камджалов - диригент

101.                    Йордан Тошков Йорданов – кмет на община Добрич

102.                    академик Кирил Любенов Боянов – председател на УС на фондация „Еврика“

103.                    Константин Стефанов Цеков - композитор

104.                    Копринка Георгиева Червенкова – журналист, театровед

105.                    Красимир Николаев Карамфилов

106.                    Кристиан Иванов Вигенин – политик

107.                    академик Лъчезар Динчов Трайков – невролог

108.                    Любка Веселинова Александрова – кмет на община Левски

109.                    професор Любомир Кирилов Тимчев – специалист по национална сигурност

110.                    Людмил Димитров Веселинов – кмет на община Попово

111.                    Людмила Кръстева Елкова - финансист

112.                    Мажд Ахмад Алгафари – журналист, издател

113.                    Маргарита Петкова Иванова - поетеса

114.                    проф. Мариана Атанасова Мурджева – Медицински университет - Пловдив

115.                    Мариана Димитрова Манчева – директор на училища

116.                    Мария Вердова Гигова - спортист

117.                    доцент Мария Симеонова Гайдарова – лекар

118.                    проф. Миглена Петрова Темелкова-Бакалова – ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи

119.                    Милена Николова Недева – кмет на община Каспичан

120.                    Мими Иванова Караколева – политик

121.                    Михаил Андонов Тотев - икономист

122.                    о.з. генерал Михо Димитров Михов – политик и дипломат

123.                    проф. Невена Костова Цачева-Христова

124.                    Невена Петрова Николова

125.                    проф. Невена Стоянова Милева – декан на Технически факултет

126.                    Невяна Пешева Малчева – философ, експерт по култура

127.                    Нейка Василева Кръстева - журналист

128.                    Никола Николов Вапцаров – политик

129.                    Николай Георгиев Дойнов – Съюз на народните читалища

130.                    Николай Георгиев Митков – кмет на община Първомай

131.                    Николай Георгиев Момчилов – председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

132.                    Николай Добрев Ангелов – кмет на община Балчик

133.                    професор Николай Ненов Неновски – икономист

134.                    Орлин Александров Горанов - музикант

135.                    Осман Ахмед Октай – политик, анализатор

136.                    Павел Кирилов Попандов - актьор

137.                    Павел Михайлов Михайлов – кмет на община Родопи

138.                    Пенчо Пламенов Милков – кмет на община Русе

139.                    проф. Петранка Петрова Кънева-Троянова – онколог, дерматолог

140.                    Петър Бойков Витанов – член на Европейския парламент

141.                    проф. Петър Иванов Стефанов – председател на Централен кооперативен съюз

142.                    Петър Кирилов Писарски - музикант

143.                    о.з. вицеадмирал Петър Панчев Петров – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва-Варна

144.                    о.з. младши лейтенант, инж. Петър Траянов Велчев – председател на Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите

145.                    Пламен Димитров Кенаров – лекар, невролог

146.                    Пламен Димитров Чернев – кмет на община Сухиндол

147.                    Пламен Иванов Карталов – директор на Софийска опера и балет

148.                    проф. Пламен Маринов Марков – режисьор

149.                    Полина Атанасова Паньова-Билик

150.                    Преслав Росенов Панчелиев – издател

151.                    о.з. полковник Радион Василев Попов – УС на Сдружение „Обединение за свобода и справедливост в Отечеството“

152.                    проф. Радка Младенова Аргирова – вирусолог

153.                    проф. Радослав Ненков Гайдарски – хирург, политик

154.                    Росица Кирилова Начева - музикант

155.                    Румен Бориславов Бояджиев - музикант

156.                    Румен Василев Стоянов

157.                    Румен Илиев Гунински – кмет на община Правец

158.                    Румен Руменов Бояджиев

159.                    проф. Сава Димитров Димитров – ректор на Национална музикална академия „проф. Панчо Владигеров“

160.                    проф. Светлана Стефанова Шаренкова – издател

161.                    проф. Светозар Владимиров Елдъров – Институт по Балканистика с Център по тракология при БАН

162.                    Светослав Павлинов Мишев – студент във ВТУ

163.                    Симеон Кирилов Идакиев - журналист

164.                    Симеон Танев Николов - дипломат

165.                    Снежанка Цокова Тодорова-Федотова - журналист

166.                    Спирдон Стоянов Спирдонов - журналист

167.                    Станислав Георгиев Почекански – преподавател в НМА, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци

168.                    Станислав Иванов Владимиров – кмет на община Перник

169.                    Станислав Светозаров Балабанов – журналист, политик

170.                    доцент Стела Стоянова Ралева – икономист, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

171.                    Стефан Марков Гугушев - юрист

172.                    Стефан Стаматов Командарев - режисьор

173.                    Стефка Илиева Ганчева

174.                    Тихомир Йорданов Янакиев – кмет на община Созопол

175.                    Тома Николов Томов - журналист

176.                    Трифон Руенов Панчев – кмет на община Дряново

177.                    Филип Маринов Станев – сценарист, политик

178.                    Христо Димитров Христов – кмет на община Болярово

179.                    член-кореспондент, проф. Христо Иванов Белоев – ректор на Русенски университет

180.                    проф. Христо Илиев Бонджолов – ректор на Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“

181.                    старши научен сътрудник, д-р Христо Меранзов Меранзов – спортен деятел

182.                    проф. Христо Цанев Пимпирев – полярен изследовател

183.                    Цветеслава Иванова Гълъбова – лекар, директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“

184.                    Цветан Петров Ценков – кмет на община Видин

185.                    проф. Цветана Георгиева Манева – актриса

186.                    о.з. полковник Чавдар Кирилов Петров – председател на Национална асоциация сигурност

187.                    проф. Юлия Йорданова Пискулийска – журналист, публицист, поет, белетрист

188.                    Яна Веселинова Балникова – икономист, политик

189.                    Янчо Янков Янев – председател на Търговско-промишлена палата – Хасково

 

Списък на предложителите на Радев за президент за първия мандат:

 

             1. Венци Стефанов, собственик на ФК Славия,

             2. Стефан Данаилов, артист,

             3. Корнелия Нинова от с. Крушовица, Врачанско,

             4. Генерал Решетников от ФСБ, приятел на Путин.

 

     Списък на интелигентниките, подкрепили Радев по време на Великото народно въстание

1. Албена Колева, актриса
2. Александрина Пендачанска, оперна певица
3. Александър Алексиев, актьор
4. Александър Морфов, режисьор
5. Александър Станишев, оператор, фотограф
6. Доц. Александър Христов, преподавател
7. Ангел Дюлгеров, музикант, композитор
8. Ангел Игов, писател, преводач, преподавател
9. Андрей Гетов, режисьор
10. Андрей Паунов, режисьор
11. Доц. Антоанета Дончева, историк на културата
12. Антоанета Колева, издател и преводач
13. Асен Асенов, културен мениджър
14. Боряна Пунчева, режисьор
15. Валентин Ганев, актьор
16. Валери Йорданов, актьор, режисьор
17. Доц. Васил Георгиев, писател
18. Васил Василев-Зуека, актьор
19. Васил Германов, фотограф
20. Васил Гюров, музикант
21. Васил Живков, режисьор
22. Веселина Седларска, журналист
23. Владимир Андреев, продуцент
24. Владимир Тодоров, аниматор
25. Владимир Явашев, продуцент
26. Владислав Петров, актьор, художник
27. Галин Стоев, режисьор
28. Георги Господинов, писател
29. Георги Иванов, сценарист
30. Проф. Георги Каприев, философ
31. Георги Петров, хорист
32. Гергана Димитрова, режисьор
33. Гергана Димитрова, издател
34. Дамян Дамянов, художник
35. Дарина Такова, оперна певица
36. Деян Донков, актьор
37. Деян Енев, писател
38. Димана Йорданова, писател
39. Димитър Кенаров, журналист
40. Димитър Коцев-Шошо, режисьор
41. Димитър Кърнев, музикант, композитор
42. Досьо Досев, актьор
43. Драгомир Шолев, режисьор
44. Ева Вентова, сценограф
45. Ева Тепавичарова, актриса
46. Елена Телбис, актриса
47. Елена Кръстева, илюстратор
48. Емил Емилов, актьор
49. Захари Карабашлиев, писател
50. Златин Радев, режисьор
51. Златко Ангелов, писател
52. Зорница Христова, преводач
53. Ивайло Петров, фотограф, визуален артист
54. Проф. Иван Добчев, режисьор
55. Иван Ланджев, поет
56. Иван Пантелеев, режисьор
57. Ивелин Иванов, продуцент
58. Иглика Трифонова, режисьор
59. Илия Троянов, писател
60. Ина Кънчева, оперна певица
61. Йордан Жечев, творчески директор
62. Йордан Ликов, архитект
63. Ирини Жамбонас, актриса
64. Проф. Калин Янакиев, философ
65. Калин Серапионов, художник
66. Камен Калев, режисьор
67. Кирил Златков, художник
68. Копринка Червенкова, журналист
69. Кристина Грозева, режисьор
70. Лъчезар Бояджиев, художник
71. Манол Пейков, издател, преводач
72. Проф. Маргарита Младенова, режисьор
73. Марин Бодаков, поет
74. Марио Гаврилов, журналист
75. Мария Касимова, журналист, писател
76. Мартин Димитров, публицист
77. Мартина Троанска, актриса
78. Милена Маркова, актриса
79. Милица Гладнишка, певица, актриса
80. Мира Сталева, продуцент
81. Невена Кертова, сценарист
82. Неда Морфова, режисьор
83. Недко Солаков, художник
84. Никола Груев-Котарашки, музикант
85. Никола Тороманов, сценограф, художник
86. Николай Воденичаров-Никеца, музикант
87. Николай Йорданов-Гилъна, музикант, продуцент
88. Павел Веснаков, режисьор
89. Палми Ранчев, писател
90. Петър Вълчанов, режисьор
91. Петър Дундаков, композитор
92. Петър Крумов, режисьор
93. Правдолюб Иванов, художник
94. Радина Кърджилова, актриса
95. Радослав Бимбалов, публицист
96. Рени Врангова, актриса
97. Росица Вълканова, продуцент
98. Ружа Лазарова, писател
99. Рут Колева, певица
100. Самуел Финци, актьор
101. Светлана Янчева, актриса
102. Силвия Недкова, публицист
103. Силвия Петкова, актриса
104. Силвия Чолева, поет
105. Станка Калчева, актриса
106. Стефан Командарев, режисьор
107. Стефания Колева, актриса
108. Стоян Алексиев, актьор
109. Теодора Маркова, сценарист
110. Тео Ушев, режисьор
111. Проф. Тодор Кръстев, архитект
112. Тони Николов, философ
113. Филип Тодоров, продуцент
114. Христо Гърбов, актьор
115. Христо Узунов, актьор
116. Цветелина Цветкова, писател
117. Чавдар Гюзелев, сценограф
118. Юлиан Жилиев, преводач
119. Юлиян Атанасов, оператор
120. Юлия Спиридонова, писател
121. Явор Гърдев, режисьор
122. Яна Генова, културен мениджър
123. Яна Титова, режисьор, актриса





Гласувай:
1



1. rosiela - Коста,
16.08.2022 20:02
Бодаков некадърника почина, не знам дали ти е известно.
На Маргата Петкова кой щеше да направи представяния, ако не беше близкостояща до Радев? Никой.
А около нея, връзкарката, се лепят сателити.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Вероятно грешите с г/н Бодаков или той е на такова високо интелектуално ниво,
16.08.2022 22:45
rosiela написа:
Бодаков некадърника почина, не знам дали ти е известно.
На Маргата Петкова кой щеше да направи представяния, ако не беше близкостояща до Радев? Никой.
А около нея, връзкарката, се лепят сателити.


че не може да бъде разбран. Да си подкрепник или поддержник на пРезидента ни е доказателство за изключително високо ниво, каквото притежават Тома Томов, Цветислава Гълъбва и други като тях. Те се борят за пРезидентска република, начело с Радев и промяна на стратегическата ни линия - терорът на ЕС и НАТО долу, съюз със ОНД - Беларус, Приднестровието, Северна Осетия, Абхазия, Курилските острови, Русия и за прочистването на Украина от фашизЪма.
Само много умен, бих казал, най-умният, предвосхищава къде е верният ни път.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183454
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031