Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05 11:07 - ЗА МУЗИКАТА, КОЯТО ВИНАГИ Е С МЕН...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   СЛЕД ИЗСЛУШВАНЕ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ НА ОПЕРАТА „ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА” ОТ МОЦАРТ :

 

   Когато работя нещо и е тихо, слушам музика. Когато чета нещо ако имам възможност, също слушам музика. Давам пример с антологията на поета Ясен Ведрин „Живей ме, обич”.  Докато четох прекрасните му стихове прослушах много от струнните квартети на Хайдн, които са над 80. Не успях всичките, но любимият ми, №4 от опус 76 чух неколкократно. Всеки път, когато го слушам като да присъствам на изгрева на слънцето и настъпването на деня, пресъздадени в музиката от Татко Хайдн.

   Снощи преди да си легна, както винаги уморен от работа, по Програма „Класика” започна излъчване на операта „Вълшебната флейта” от Моцарт. При такава божествена музика лягане няма докато тя не свърши. Моцарт има много опери, но три от тях са познати на всички, които обичат музиката.  „Сватбата на Фигаро” се счита за най-съвършената опера на Моцарт. Аз споделям това мнение, същото се твърди и за Третата симфония на Брамс. Най-силна като драматургия опера на Моцарт е „Дон Джовани”. Цитирам сцената, когато статуята на Командора разбива вратата и влиза в стаята на Дон Джовани. „Вълшеблната флейта” като музика е нещо, към което Моцарт се устремява в последните си години. В потвърждение на това мога да цитирам доста негови произведения след Трите му последни симфонии. Той умира твърде млад, но геният му е във възход през целия му живот. В творчеството му, което е огромно няма повторения на теми /мелодии/. Тази опера е масонска по замисъл. Отбелязвам, че масоните не са били лоши хора и че Моцарт също е бил масон. Той е написал и много музика за тях, в която ведуща роля има кларинетът, възлюбен инструмент от масоните. Добре е хората да се запознаят със сюжета на операта. Може да се намери напр. в „Книга за операта” на Любомир Сагаев, доста е дълъг. Който ще слуша операта обаче трялва да се е запознал със сюжета. Много е социалистическа книгата на проф. Сагаев, но в нея има полезни неща. А как започва операта – друга увертюра като тази няма в оперната литература и няма да има, защото няма втори Моцарт. А според Хайдн няма и да има. Темата е проведена полифонично, но това го знаят само образованите в музиката.

  Тази опера ми навява тъжни  размисли. В последния ден от живота на Моцарт има представление на тази опера –любимата му! – във Виенската опера, но Моцарт има усложнение в бъбреците след простудно заболяване и не може да стане от постелята. Той поставя часовника на масата пред себе си и от 19 ч, когато започва представлението, започва да го гледа. С вътрешния си слух той присъства на предтавлението на операта, дори се появава живинка по лицето му. По време на антракта между двете части си почива малко. След края на представлението той губи съзнание и малко след полунощ умира. Каква загуба за света! Всяко поколение обаче ще бъде въздигано духовно от неговата музика, докато някой кретен, какъвто в момента е Путин, не унищожи цивилизацията на земята с „благородната” цел да направи суверенът щастлив и да прочисти света от фашизЪма.

   Простащината във Виена по времето на Моцарт, виновна за за ранната му смърт, защото не може да го оцени и Моцарт остава без средства за живот. За смъртта му виенчани обвиняват Салиери, комуто е вменено, че е отровил Моцарт. В това няма нищо вярно. След разпространяването на тази фалшива новина Салиери полудява и завършва живота си в лудница, както и Шуман по-късно.

  

   Бях на още няколко концерта в предишните дни, преживях концертен маратон. Казвам така, защото не отивам да слушам музиката, а да я преживея.

     Пианистката Маргарита Илиева и флейтистът Николай Стойков имаха върховна музикална изява. Това са двама прекрасни музиканти. Маргарита е достатъчно позната на публиката, а за Николай ще отбележа, че той се изявава тук и в Париж. Едногласният му инструмент, флейтата, не му е достатъчен и той свири и на клавесин. Преценявам качествата му на музикант като много високи. Полифоничното провеждане на гласовете, на темите, при него протича съвсем естествено. Ако бе учил пиано, сега пак щеше да е върхов музикант с това умело гласоводене. Когато свири с флейтата е суперстабилен, а когато свири на клавесина изважда гласовете на полифоничната тъкан и ги провежда, все едно артисти излизат на сцената, изпяват си ариите и се прибират. Могъл е да стане Ники и диригент, най-висшето ниво на музикантите.

   Бях и на концерт на деца в НМУ, които ще се явяват на зрелостен изпит. Чух изпълнения на произведения от Бетховен, Шуман, Брамс, Шопен и български композитори. Ще отбележа едно име, Стефан Симов. Страхотни деца, съхранили се въпреки агресивната просташка среда с активники като Трифонов, от чиито резици Радев избра и натресе на България да я управлява простащината. Тия качествени деца дали ще останат в страната ни, яхната от простакизЪма на Радев? Давам пример с Любо Дилов-син, който не поиска да влезе н Парламентарната комисия по култура заради турнатия й за шеф възпитаник на Трифонов.

  Друг концерт, на когото бях, бе на Софийската филхармония с участието на пианиста-комунист Людмил Ангелов. Никога не бих отишъл на изява на нетов подкрепник и поддержник на Путин и на Радев, единият – символ на световното зло, другият – символ на злото в България, но нямах алтернатива. Людмил изпълни Първия концерт на Брамс за пиано.

    Брамс има два Концерта за пиано с оркестър, като и двата са много сериозни творби. Когато пише първия си Концерт той е само на 25 години. Вдъхновен от Деветата симфония на Бетховен,  той пише концерта като зрял майстор, със сложна оркестрова фактура. В нея той ползва достиженията на старите майстори, цитирам Бах. В първата част на Концерта има на две места хорали, в третата част има едно доста сложно фугато. Младеж да напише тази сложна музика показва какъв потенциал има той. Концертът му не се харесва на виенчани, изпълнен от Брамс и дирижиран от основателя на Берлинската филхармоня Ханс фон Бюлов. Поради това Брамс го скрива за дълго време. След доста години се осмелява да го покаже за втори път пред публика, когато той е изпълнен блестящо от Клара Шуман и така поема пътя си по света. Много велик концерт!

   Людмил изпълнява най-често творби от Шопен, той има репертоара си цялото му творчество. Изпълнява и други автори. Той е завършен и добър музикант. Участва и в музикалния живот на страната. За писанията му във ФБ като подкрепник и поддержник на Путин и Радев няма да изнасям подробности, както и по каква линия вероятно той е принуден постъпва така. Аз съм наясно! За фейсбукаусфурцването му той е критикуван дори от Веско Ешкенази, с когото се изявават като добро камерно дуо.

     Никога не съм слушал Людмил да изпълнява Брамс, беше ми интересно. Концертът бе изпълрнен брилянто като клавирна партия, но това не бе Брамс. В някои моменти си мислех, че виновен е и диригента, австриец, малкото му име е руско, но не бе така. След почивката изпълниха много добре симфоничната поема Дафнис и Хлоя от Равел. Тази пиеса стана центърът на концерта вечерта. Боже, какъв оркестрант е бил Равел, цитирам още едно произведение, неговото знаменито Болеро. От него се е учил Шостакович при оркестрацията на Седмата му симфония. А концертът на Брамс не им се получи. Музиката изпълниха безупречно, но духът на Брамс го нямаше в нея.

   Имаше обява, че през лятото Людмил ще изпълни в една вечер двата Концерта за пиано на Брамс. Ще отида само ако отново нямам алтернатива, защото мястото ми не е сред публиката му след неговите фейсбукови изяви. Макар да съм брамин, което означава  приятел на музиката на Брамс, ще пропусна концерта му ако отново не ми вземат билет и не мога да откажа. Има нещо положително обаче в стремежа на Людмил, да включи в репертоара си още един композитор, един от най-великите.      

   Две изречения и за Втория концерт на Брамс.

   Той е читиричастен, възприемам го като симфония със солиращо пиано. Точно обратно са сторили напр. Рахманинов, Паганини и др. в техните концерти. Брамс мисли симфонично дори в камерната си музика. Трудностите да  бъде изпълнен този концерт са големи, изискванията към диригента, изпълнителя и слушателите също са големи. Брамс е замислил своя Цигулков концерт като  четиричастнен, но се е отказал и композираната за него част Скерцо е включена в Клавирния му концерт. Които познават концерта със сигурност са се наслаждавали на неговата бавна част със солиращото виолончело - красота и логика на мисълта, каквато само Брамс има.

   И на още един концерт бях, по случай 100 годишнината на НМА „Панчо Владигеров”. Консерваторията ни е основана през 1921 г, през цялата година тази дата бе отбелязвана многократно. На концерта бяха изпълнени различни произведения от български и др. автори. Върховото изпълнение бе на Маргарита Илиева, доцент доктор в Теоритичния Факултет. Като музикант тя е страхотна!  Подобна е на главния герой във филма „Ах този джаз!”, който гледах преди десетки години. На нея подарих партитура на Матеуспасиона на Бах, клавирно извлечение, за подготовка на двата хора. На брат й, цигулар в Америка подарих оригинален текст на Сонатите и партити за соло цигулка, които са писани на две петолинии без никакви указания за изпълнителя, само ноти. Партитурата е транскрибирана от доста цигулари от миналото, които са изпълнявали тези безсмъртни творби. Ще посоча най-великите им интерпретатори, Хенрик Шеринг и Гидон Кремер.

   Имам критики към този концерт в НМА, но не ми отива да ги напиша аз. Някои от професорите познавам още като деца в НМУ „Любомир Пипков”, с други съм близък. При разговор с тях, ще изкажа мнението си.

  В дома ни подреждаме и аз взех едно доста оригинално решение. То е свързано с това, че имам доста партитури. Тези партитури бяха някога в ГДР много евтини, а и моите приятели от там ми подариха още. Някои ги имам и в два екземпляра. Защо обаче имам тези партитури?

    Едно лято на Пирин се запознах с един библиотекар, Николай, просветен любител музикант, който на екскурзионно летуване си бе взел партитури на различни симфонични произведения. Без да е музикант - подчертавам, диригент - той четеше партитурите, които за него бяха звучаща музика и си ги дирижираше. Това е единият от двамата любители музиканти, които са по-музикални от мен. Другият е зетът ми в Америка.

    Сред като Николай разбра, че съм доста музикален и образован в музиката, той ме похвали и ми подари една касета с Втората симфония на Брамс. Още помня, като каза, че тази симфония се подценява в сравнение с останалите три, но чрез това изпълнение, в което той ми подарява, ще си променя мнението за нея. Така и стана.

    След този случай и аз си набавих няколко партитури и когато слушах произведенията, те бяха пред мен. Така възприемането на музиката е още по силно. Възползвайки се от пътуванията ми до ГДР си закупих партитури на произведения, към които имам интерес, други ми бяха подарени от немските ми приятели, впечатлени, че съм по-вътре с немската музика от тях. 

   Вече нямам инетерс към тези партитури и започнах да ги  подарявам. Те са доста, но ще си оставя само две – на Реквиема на Моцарт и на Реквиема на Брамс. Разбираемо е защо точно тези произведения. Останалите партиури постепенно ще подаря на музиканти, за които съм убеден, че ще бъдат полезни за работата им.

   Имам и още един въпрос, на който за сега нямам решение. Имам много хиляди записи на големи и малки произведения на грамофонни плочи, някои от тях много редки, които трябва да бъдат прехвърлени на съвременни звуконосители и съхранени. Тези записи са огромно богатство.

   Прилагам два линка с вълшебна музика. Приятно слушане! 






Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9483034
Постинги: 3949
Коментари: 9806
Гласове: 17036
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930