ГОСПОЖИЦЕ МЛАДА, НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ?

    Слушах една стара песен, за едно момиченце малко, чиито текст свързах с изявите на една млада госпожица. Казусите се  различават малко, но общото в тях надделява. Ето текстът на песента, изпълнението на която преди години е завършвало в джипката на МВР, която е откарвала хулиганите в Белене:

                       Минавам по моста, киризя брега,

                       момиченце малко пече си гъза.

                       Момиченце малко, не те ли е срам?

                       А то ми отвръща: Ела по-насам!

    Всичко тук е разбираемо – момиченцата на възраст между 12 и 15, подобно на жените когато са бременни, представляват хормонални бомби с много голям взривен еквивалент.

     Сега ще въведа като втора тема на постинга ми един друг казус с една млада госпожица, който се ешва с този за малкото момиченце и въпросът отново трябва да бъде:
         - Не те ли е срам?
     С два грама мозък в главата и без никакъв жизнен опит, една млада госпожица е назначена за политически шеф на кабинета на един министър-председател, чието име няма да осветлявам – нито ще кажа кой е той, нито, че е откровено менте, видно от излъчването му още преди да си е отворил устата. Възнаграждават госпожицата за труда й определят по скалата 14 К, което означава основна заплата 14000 лв. на месец. Това заплащане, приведено по дни отговаря на почти 500 лв. на календарен ден. Задължението на госпожицата е само това – да й дадат някакъв текст, без всякакаво съмнение изготвен в президентството, което дърпа конците и юздте на изпълнителната власт и тя да го прочете. Чини ми се, много са 14000 лв. за едно четене, дейност, за която и двата грама мозък се предостатъчни. Голяма част от пенсиите на възрастните хора, с труда си построили държавата, са по 500 лв. на месец, а тя взема по толкова за ден. Поне да четеше всеки ден по нещо!

    Ще направя едно сравнение на възнаграждението на госпожицата, вероятно за блузки и превръзки, с възнаграждението на именитата руска балерина Волочкова, без да осветлявам за какво тя е била възнаграждавана и пътищата, по които платата е достигала до не. Схемата е класическа, в случая только разница одна. И още една дама с възнаграждение като на госпожицата ще посоча, товаришчка Мария Захарова, говорител на МИД на Русия. Тая, дето игра чалга на фестивала в Гуча, Сърбия, преди две години ведно с руския посланик в Белград. Нашата госпожица още не знае чалга вероятно, но без всякакаво съмнение доста добре познава творчеството на новия политик и изпечен композитор Трифонов.

   Явно тези, които плащат това възнаграждение за труда на госпожицата ползват известните от мутрешките години банкови схеми на грабеж: Две или повече мутри правят банка или финансова къща, хората внасят пари. Мутрите в банката си определят толкова високи заплати - разрешава им го закона, - че за  някакъв период от време открадват за заплати, всичките пари на вложителите. Банката изпада във фалит, парите на хората са източени.

   Тази схема в банките вече не върви, сега тя се прилага във властта. Там се точи от държавата, която не може да фалира бързо и затова точенето е с много голям дебит. Щом една госпожица на власт взема основна запрлата по 14000 лв. на месец, колко ли взема биринджиуйдурмаджията на страната, нека хипотетирно приемем, че това е пРезидедентът й.

   В народната песен възмутеният млад мъж, потрепващ пред прелестите на малкото момиченце, го пита: 
       - Момиченце малко не те ли е срам? 
   Ще се намери ли някой обаче да попита по същия начин госпожицата, шеф на новото ГПУ, с основна заплатата от 14000 лв, вероятно с добавки и премии, източвачка высшего класса:

-       Госпожице млада, не те ли е срам?

Не пред суверена, както новият политик Трифонов нарича народа, а пред самата себе си. Пенсионерите с по 500 лв. на месец, тя с по 500 лв. на ден.

    А сега извън темата:

    Не само на тази млада госпожица може да бъде отпЕрен такъв въпрос. Има една, негоспожица, на коато явно бартолинките й вече са с изтекъл експлоатационен срок, но и към нея върви същият въпрос. Тя си получава възнаграждението, което вероятно е на по-висока скалра от 14 К за това, че изпълнява длъжността офицерка за спецални поръчки на пРеизидента в борбата му срещу бухалката над кадърните хора в България, Гешев. Не е удобно да се пита жена на такъв етап на живота й не я ли е срам да печели дневния си хляб с простотоията си, защото е опасно – тия с бартолинките, останали им само спомен, имат не само мъжки гласове, но и мъжки реакции – налитат на бой. Опасно си е да се зададе неприемлив за такава жена въпрос. Имаше на времето една съдийка Меглена Кунева, за която се твърдеше че по боксовата круша нанасяла удар, еквивалентен на 500 кг. По-дипломатично е на такава дама да се зададе същият въпрос, подходящ както към малкото момиче, така към и младата госпожица:

-       Госпожо, не те ли е срам?

Без никакви прилагателни обаче, оти тя лесно се нЕрви, а тупаник макар и под 500 кг. да отнесеш, пак не е малко. Угрозата е много заплашителна и затова трябва много високо осторожно внимание, га  човек борави такава жена.

   Мисля си обаче, ако на последните две се зададе такъв въпрос, отговорът им диполматичен ли би бил – Секи си прецЕня сам – или пък с укрофашиски привкус: Иди нахуй! Който на български език лингвистите преведоха:
   Ай сиктир бурда!
  И накрая една песен, дето на героините в този постинг със сигурност че им араше: