Прочетен: 603 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2022 06:50
Важните въпроси на страната вече се решават при президента, а не в законодателната или изпълнителната власт. Давам пример със засегнатите бизнесмени от повишаването на цената на тока, която може да ги доведе до фалит - те отидоха при президента. Разбираемо – в законодателната и в изпълнителата власт вече има само хора на президента, ве той ще им „внушава” какви решения да вземат. Все още обаче властта му не е достатъчна, за да стане първият задкулисен президент в парламенарна държава, защото оже не е овладял съдебната система. Негова офицерка за специали поръчки сега е министърка на правосъдието. Тя споменава необходимостта главният прокурор да освободи от присъствието си съдебната система като доброволно подаде оставка така често, както поповете „Господи, помилуй!” по време на богослужение. Ако се стигне до махкване на главния прокурор и подмяна на съдите от ВСС с такива, начначени от президента, победата му ще е пълна. Мисля си, тогава той ще така грейне над страната - както ярко слънце - и България ще стане слънчева и топла както Калифорния.
По Македонския въпрос решението отново се търси при президента. Състояла се е среща между него и изпълнителната власт, на която президентът е констатиранл следните три факта:
1. Отношенията между България и Македония преди и след фейсбукпубликацията на Слави Трифонов,
2. Отношенията между Македония и България преди и след фейсбукпубликацията на Слави Трифонов и
3. Българо-македонските отношения преди и след фейсбукпубликацията на Слави Трифонов.
Като анализирам фактите, констатирани от президента ни си спомням един аналогичен случай:
Бях войник в Карнобат в далечната 1962/64 г. Тогава гръмнаха президента на САЩ Джон Кенеди. Вдигнаха ни по тревога, с техниката ни закараха в една гора, където спахме няколко дни на палатки. Беше ни обяснено, че това е уйдурма на Америка, за да имат повод да нападнат СССР и ние трябва да нападнем Гърция. По Дунавмост веднага щяли да дойдат войски от СССР. Така било според плана на Варшавския договор. Всеки ден чакахме заповед да тръгнем към Гърция, такава не идваше. А бе късна есен и страхотен студ. Прибрахме се в казармата, но започнаха проверки за дисциплината ни и дали сме в необходимата бойна и полИтическа говотовност да тръгнем към Гърция. Идваха проверяващи офицери, голяма част от тях бяхаполитически. По идеята на Хрущо тогава, имахме командири по политическата част, които разполагаха със стая, наричана ППС – политико-просветна стая. В поделението имахме един командир и две ЗКПЧ-та. Старшината на нашата батарея спеше при нас, дойде му и на него ред обаче за проверка. Дойдоха едни висши офицери, представиха се, че са били партизани, с тях имаше и съветски другар от Варшавския договор. Пред тях старшината реши да покаже, че и той допринася за дисциплината на батареята. Строи ни и пред бившите партизани и каза следното:
Тази сутрин минах на проверка и констатирах следните три факта:
1. Снощи някой кензал в калидора!
2. Който е, че му зашием гъзо! и
3. Дневалният – бегом за губерката!
Изглежда има някакав приемственост сред военните, защото виждам връзка между констатациите на президента – генерал и обединител на нацията ни - с представители на властите ни и бащата на батареята ни, старшинката Павката. Казано съвсем накратко, акълълчетата им са едни и същи и поради това констатациите от единио за фактите, казани преди 60 години са твърде близки до констатациите на фактите на другио, изказани сега. Те правят еднакъв смисъл. Разликата е само в чиновете им...
Преди рапорта за завършване на проверката другарят от Варшавския договор даде насоки за продължаване на работата:
-Сралият в калидора – застрелять, старшината – наградить!
"Фатмак и генерал". А поговорки за такиви има много, напр: Фани единио, удари другио....
