АМЕРИКАНСКИ ЗАПИСКИ /РАЗМИСЛИ?/ 2021/2022 – 1

   Малко преди да тръгнем за Америка ни посети музикант, един от учениците на жена ми, установили се да живеят там преди доста години. Ще пиша само за това, което ми направи впечатление от срещата с него.

   Ние в София живеем между Халите и Лъвов мост. Иван – така се казваше гостът ни, ни попита как живеем в този мръсен въздух. Той каза, че когато слиза по работа в София от Бояна, където се е установил на хотел, имал чувството, че ще му се запушат дробовете. Аз нямам подобно усещане, това е жизнената ми среда, но запомних той какво каза.

   Сега сме в Лос Анжелес. Виждам, че въздухът тук е съвем различен. Не, че няма коли, те тук са много-много повече, но има нещо друго:

   Не виждам кола да пуши като се движи или след нея да има миризма на бензин, масло. И нещо друго виждам когато посещаваме един парк на рида между кварталите Бевърли хилс и Долината. Къщите са ниски, с дворове, по тях растат огромни широколистни или иглолистни дървета. Огромни дървета има и по тротоарите, които са твърде широки. Дърветата тук са са тропически, напр. евкалипт, и листата им не се сменят при промяна на сезона. Освен тези дървета има и палми, но техният дял във фотосинтезата е много скромен. Те са за придаване на колорит, на красота на определени улици, квартали. Полгеднат от горе квартал Долината представлява една зелена площ, между която има и къщи. А в дворовете на къщите – зелени площи. Затова въздухът тук е чист, заради тези дървета, които прерабтоват въглеродния двуокис, също заради качественото гориво и новите автомобили. Всяка Нова Година голяма част от американците си купуват нови автомобили на цени с отстъпка по празниците и от банковия кредит. През месеците декември и януари улиците на Лос Анжелес наподобяват автоизложение, подобно на нашето в МИЦ на Цариградското шосе.

   Улиците, доста по-широки от нашите, са свободни от автомобили и могат да се мият, а автомобилите са по дворовете на хората или в гаражи. Има етажни гаражи с голяма площ и на няколко етажа. Проблеми с паркирането на автомобилите в този почти 20 милионен град няма, за тях има достатъчно предвидени места. Тук климатът е много сух, но да вдигат автомобилите прах при движението си не съм виждал. Строителните автомобили, включително и бетоновозите са чисти както тромпет, ползвам сравнение на нашите шофьори.

   И още нещо да отбележа – тук е газифицирано навсякъде. Печки с твърдо гориво няма, макар еднофамилните къщи в Лос Анжелес да преобладават. Тук, поради толият климат по-актулни са климатиците отколкото отоплителните тела.

   Доста различно е в България, ще опиша един случай:

   Имах работа на кръстовището Бъкстон/Гоце Делчев преди дни и реших да се прибера по ул. Гоце Делчев с автобус до спирка на трамвай №7. Автобусно-тролейбусната спирка е малко по-навътре на ул. Гоце Делчев.

  Поради ремонти на трамвайната линия за Княжево минах по ул. Бъкстон пеша от бул. Цар Борис ІІІ до ул. Гоце Делчев. От двете страни на ул. Бъкстон - огромни блоци, ужасяващо презастрояване. Блоци, блоци, блоци, няма площи за широки улици и тротоари, за паркиране на автомобилите, тротоарите са тесни, а хората - страшно много. Някога тези площи са били пасищата, нивите и градините на с. Бояна. Същото е положението и по ул. Гоце Делчев. Още при пресечката й с ул. Бъкстон започва един блок от типа Китайска стена, но доста по-широк и по-висок от първата в София 20 етажна Китайска стена до Зона Б 5. Не точно от типа китайски стени са следващите блоци по ул. Гоце Делчев, но са огромни и от двете страни на улицата.

  Качих се на автобус, но не стана както го бях намислил. Пътят до пресичането с трамвайната линия №7 бе препълнен с автомобили. Имаше камиони, бусове, авобуси, леки автомобили в режим на лентово движение – никой на никъде на може да мръдне, дори в страни. Автобусът бе почти празен, презимно с отрудени, носещи торби с храна за в къщи жени. Понеже за първи път пътувах тук попитах една от жените всеки ден ли има такова задръстване. Те казаха, че е така дори във времето, когато хората не отиват или се връщат от работа. Тук не може да се пътува, каза жената, ужасно е. Друга една жена добави, че по-голямо задръстване от това в София има само в квартала Студентски град. Една баба, едра като слоница, гледаща мръсно, с количка с храна изсъска, че като хората са си избрали за кмет на София крадла /Фандъкова?/ а не жена, коато да разреши въпроса на хората в квартала /Манолова?/, така ще бъде. Имена не спомена. По едно време жена с по-лек багаж помоли шофьора да отвори вратата на автобуса да слезе, защото се почувства зле.  Слязох и аз, педложих й да й пося торбите, но тя седна, защото не можела да ходи в момента. Тръгнах пеша. Стана така, че автобусът пътуваше почти наравно с мен, но на пресекулки. Край мен автомобили, автомобили, но и камиони, микробуси. Един камион „Шкода”, приспособен да ремонтира линиите на тролеите се движеше успоредно с мен. Съдейки по дима от аспуха му, този камион като да не ползваще дизелово гориво, а мазут, та дори каменни въглища. Димна завеса имаше зад него. Такива бяха и няколко товарни микробуси, димилници. На Халите се диша, но тук това е доста по-трудно упражнение. Не само мръсен въздух, но и смог от износените дизелови автомобили.

   Гледах от двете страни огромните блоци с кутийки в тях и си спомних за една такава разходка из квартал на Бургас преди много години с един българин, върнал се от Италия. Гледайки огромните панелни гъсто построени блоци, някои от тях извити за да са красиви, човекът каза:

-       И какво им остава на тези хора освен да се дрогират?

   Аз, свикнал с простора сред природата, преминавайки по

ул. Гоце Делчев се сетих за една болест, наричана теснофобия. Тя се изразява в непоносимост при попадане на човек на тясно място или сред много хора. Ако това състояние продължи дълго, заболелият може да  изпадне в нервна криза напр. в асансьо

   Стигнах трамвайната спирка. Трамваят пътува по свое трасе, проблемите със задръстването /трафика/ приключиха. От двете страни на булеварда – още по-огромни сгради, но не само блоци за живеене, а и разни други – офиси, болници. Сега е модерен Слави Трифонов, едни в трамвая коментираха етажа на Слави в една огромна модерна сива сграда.

   Концентрирането на толкова много хора на малко място води до проблеми от всякакво естество. Напуснали малките населени места поради погрешното, бих кацал порочното развитие на страната ни, се преместват в града, където условията на живот са по-добри, на пръво място заплатите са по-високи. Така обаче хората губят свободата си сами да се грижат за себе си, а не други за тях като собственици на фирми, да работят към услугите и търговията или във заводи, от които да идва препитанието им. При катаклизъм, а такива настъпват и без да бъдат очаквани, напр. когато в една страна победи простащината и поеме властта в нея, тези хора по блоците ще се превърнат в заложници на кризата. Те ще имат нужда от ток, отопление, храна, а ако останат поради евентуално криза без средства какво ще правят?

   Корените на това зло, миграцията към големите градове и напускане на малките населени места са в миналото ни, когато имотите на хората, от които идваше техния поминък бяха отнети по съветски образец. По този начин се разруши основата на страната, селото, и това доведе до всичките ни проблеми – откъсване на хората от земята и стоката, промяна на ценностната им система, която съвместно с вярата ни, тя пък бе унищожена, бе в основата ни да се съхраним като държава и нация през петте века турско иго. Давам за пример Сърбия, където собствеността на хората не бе отнета и макар страната да преминава през огромни икономически трудности поради връзката на страната им с Русия, която съсипва до каквото се докосне, животът продължава. Ако същата беднотия сполети нас, какво ще правят тези хора от огромните блоци? Нищо! Но пък ще попаднат в примките на популистите-опростачватели като Трифонов и Радев, които обещавайъки им решаване на проблемите им ще се възползват от статуквото им.

    Проблемите с тази вътрешна миграция не са свързани само със съдбите на тези хора, те касаят цялата страна. Налице са обезселени цели региони, през които след обезселването им преминава циганската вълна, която доразрушава останалото от тези хора. Извлшича се желязото от къщите за скрап, секат се продниите дървета. В селата след обезлюдяването им се настанява престъпността и феодализма в пълния смисъл на думата, защото там държава няма, а феодал. Посочвам два такива региона на диагонала на България – Видинско и Странджанско.

   Този синдром го има и в Гърция. Ние сме на път да ги достигнем по разпределението на хората в страната по техния образец – половината ог хората – в столицата, друга половина – по страната. При тях отнемане на собсвтеността нямащше,но има някаква генна грешка в самите тях. Първият път тази грешка се активира през войната им с Турция след ПСВ, една спечелена от тях война, която загубиха заради просотията си и вместо велика държава днес, те останаха на половшнота си територия. Втората им грешка бе Гражданската война, когато Сталин искаше да ги наппави комунистимеска държава. За ги подлъжат сталиновите агенти да се бият едни с други, основанието за това може да бъде ксамо ппростащината им. Не по-малко тъпо за Гърция бе и управлението на военната хунта, когато те изгубиха Север Кипър.

    Ние пък се местим по градовете, защото съветската окупация на страната ни я насочи по просташки, ненормален път на „развитие”, който бе отречен, но хората вече бяха други, докато гърците например сториха своите си простотии,  защото имат сгрешен ген.

   Населението в страната трябва да бъде авномерно разпределено, това го е изисквал на времето Хитлер. Затова в неговите планове за управрение на страната са влизали инфраструктурните проекти – Германия, една магистрала с отклонения за населените места. Така изглежда и Америка /САЩ/. Магистрали има навсякъде, а в страни от тях са населените места. А градовете са разположени на невероятни места, напр. в пустините. Има обаче в градовете всичко – вода зеленина, поминък, а около тях – пустиня. А през пустинята минава влак с поне 100 вагона и 6 дизелови локомотива.     

   Другаде, където има пак пустини, земята е разпределена на парцели и парцелите са продадени. Има само огради и нищо построено, но след време и там ще възникне населено място, от пустинята ще  стане градина, град. В България правим обратното – цветущата ни природа превръщаме в пустиня поради напускане от хората на малките населени места, поради лошо стопанисване или ограбване на природните ресурси напр. изсичане на горите, цитирам Странджа и Монтанско.

   Казах, че гърците според мен са със сгрешен ген, но май и ние. Като се лети със самолет над нашата страна и над другите, разликата е голяма. Оставам с убеждението , че всичките държави като да се гпижат за земята, горите, така изгреждат от горе, докато нашата страна изглежда доста зле. Ощес излитането на самолета от София катосе завърти над квартала Христо Ботев пъква грозна картина. Такава е и като влакът ог Горна Баня тръгне към Захарна фабрика, самият ужас. Навлизайки самолетът над Турция, една от най-изостаналите в културно отнощение държави, и там изглежда радлично – ниви, ливади, гори, всичко е подържано. Не както в Германия, но по-добре от колкото се вижда у нас или когато самолетът е над Англия, и там свинщина.

   На базата на това мислене на хората, предимно сред новото покоение, откъснато от живата природа, изби простащината, която яхната от Трифонов и Радев сега пое упавлението на страната.

   Така изглежда за сега, но схемата е доста по-сложна – това поколение, функционално неграмотно, бих го нарекъл нетов пролетариат ще трябва да служи за прикритие на задкулисито в България, което се олицетворява за сега от президна ни. Дали то осъзнава това е въпрос, мисля че не, но че бедите поради неговата лезпросветност ще се стоварят върху нас, съм убеден...

   23. 12. 2021 г.

   Лос Анжелес