С посвещение на Венцивалери1951 и Радостиналасса:

                         ПЪРВИЯТ ЦИГУЛКОВ КОНЦЕРТ НА ШОСТАКОВИЧ

 

  Известно е кои са трите най велики Концерти  за цигулка, ще ги посоча: На Бетховен, на Брамс и на Чайковски. И трите са в тоналност ре мажор. Първият и вторият много си приличат, бих казал ако не бе първият нямаше да го има вторият. Първият е по-класически, вторият е в известна степен ромнатичен, но в класическа рамка. Третия е полет на духа и мисълта. При първите два концерта тежестта е в първата част, при третия третата част не им отстъпва. Когато Чайковски е писал този Концерт духът му е бил особено възвишен. Поради това, при представянето му Концертът не е разбран дори от най-видните професори по цигулка по онова време, които под предлог, че е труден за тях, отказват да го представят.

  Към тези три Концерта има опит да се добави още един, на Паганини, също в ре мажор, но разликата е голяма. При него положението е съвсем друго, тежестта се изнася от цигулката, оркестърът й акомпанира. Има още много велики концерти за цигулка, но от тях още само един е на висотата на тези три, това е Първият концерт на Шостакович в ла минор. Това е много красиво, но и много трудно за разбиране ппоизведение дори от музикантите. Които го слушат за да го разберат и обикнат трябва да са запознати с музиката на Шостакович, да имат музикални познания по различните форми на полифоншята, а също и да са наясно при какви условия в СССР Шостаковоч пише този концерт. Когато го изпълняват по Канал „Класика” винаги започват с извадки от сатанинското му Скерцо, на фона на което заподмятват червени знамена с петолъчки, под които идиотизирани маршируват.

   Шостакович пише концерта си и моли Ойстрах да бъде първият му изпълнител, като го посвещава на него. Ойстрах отива при Шостакович, който на пианото изпълнява партиятаа на цигулката. Острах недоразбира от пълвия момент величието на този концерт, но го изпълнява, като на репетициите присъства авторът. Премиерата е успешна. След това Ойстрах оценява този концерт, който трудно навлиза в главата и пръстите му според думите му, но става един от неговите любими концерти.

   Конццертът няма нищо общо с класическата форма на трите концерта в ре-мажор. Той започва с ноктурно, форма на романтиците. Това означава нощна музика, но, които обичат и разбират Шостакович имат и друго обяснетие за музиката в тази част. Втората част е Скерцо /шега/, и то много различно от този тип части в класическите произведения. За мен това е сатанинско скерцо. То е сравнително кратко с много сбита мощ в него. Следва нова изненада, Пасакалия. Пасакалията е музикална форма с вариации на определена тема, но по-сериозни от тази във фомата Шакона. След Пасакалията следва Каденца, която продължава разработката в Пасакалията. Такава е Каденцата в клавиирния концерт на Шуман, която продължава пазработката на темата в първата му част. Финалът е Алегро, също гениален.

   Запознаването ми с този Концерт на Шостакович стана когато бях студент. Имаше гост от СССР, не момня името му, с изява в Партийния дом. Аз тогава само се замислих върху този концерт, но не го потърсих да се запозная с него, което сторих доста  по-късно, когато повече разбирах от музика. От тогава той ми стана един от любимите и според мен е на висотата на трите Концерта в ре мажор, но той е трудно достъпен за широката публика. Да се разбере този Концерт обичащият музиката трябва да е изминал доста дълъг път.

   Концертът на Шостакович се изпълнява много по света, класическото изпълнание обаче остава на Ойстрах, защото как да го изпълнява му е показвал самият негов автор.

   Приятно слушане на тази безсмъртна творба! Намерих линк с най-красивата цигуларка на света.

   На гълъбчетата, на  които посвещавам постинга си,  препоръчвам вместо да кесят пред телевизоро и да гледат изборни проституизми, заедно да послушат нещо истинско. Светът ще свърши, простащината – не. Изкуството обаче ще остане.

   На тази тема ще напиша още два постинга за Шостакивич.

Кнцертите на Дворжак (също ла минор), Сибелиус, Сен-Санс- 3ти (но и другите), а останалите Паганиниеви концерта (още 5) са също красива музика: напр. втората част на 4 тия концерт.
Но ще кажете: те са от втория ешалон... А Моцарт?

той е бил превъзходен цигулар. След това обаче те не го задоволяват, негов инструмент за творческа изява става клавирът - по природа полифоничен инструмент и с много по-големи възможности. Създава 25 клавирни концерта, от Петия нататък - всичките шедьоври.
Концертите на Паганини са за младите слушатели ЦИГУЛАРИ. На времето си, когато Шуман е бил още дете, те са оказали своето въздействие - положена е основата на съвременната цигулкова интерпретация.
Има много цигулкови концерти, които са прекрасни, но аз обичам най-много 4-те Концерта, които изброих - трите в ре мажор и този на Шостакович. Уважавам всичко, сътворено в изкуството.