НА  ГЮНЕРМЕЗАРКАЙНАК  МИНАЛОТО  ЛЯТО

 

    От името на извора става ясно, че тук някъде преди много години е погребан някакъв Гюнер, вероятно овчар. На такова прекрасно място с извор през цялата година, с две езера покрай него, на поляна, заобиколена с вековни смърчове, високи до 50 м. да погребат този човек и да дадат името му на местноста около извора е голяма чест към него. Тук надморската височина на Родопа е точно 2000 м. И още нещо за красотата на мястото – то е на родопски превал. Обичащите Родопа знаят каква красота съдържа понятието родопски превал.

    От близкото село до извора разстоянието е 9 км. В това село имам две познати близначки, които миалата година бяха по на 21 години, Гюмюлсюнмюмюнханъм и Мюмюнгюмюлсюнкадън. Те са родени в Германия, където тогава са били родителите им на гурбет, образовани са. На извора при гроба на Гюнер миналото лято се срещнах с едната от тези млади жени, Гюмюлсюнмюмюн. Тя имаше тогава дете на една година, възстановила се бе след раждането и наподобяваше на хормонална бомба. В момента съпругът й бе в Германия, където работи като строителен работник. Ето какво ми разказа тя:

    Преди около месец – датата може да се пресметне по тази на снимката ми – бидейки в селото си, добива усещане за мъж. Но не какъв да е, а нещо страховито, какъвто не е срещала през живота си. Оставя тя детето при свекървата си, взема една торба и „тръгва за гъби”. Това алиби измислила за пред свекървата си. Водена от усещането за мъж, тя изминава 6 км. по един прашен път, след това още три по друг римски път, прекрасен. Усещането за истински мъж я води нагоре, нагоре, така тя достига до поляната преди Гроба на Гюнер. От тук тя долавя вече и някаква страхотевична мъжка миризма на скъп дезодорант. Обонянието на жените преди и след раждане за няколко месеца става много силно в резултат на хормоналните промени в тях. Целта е близо, казва си тя, ще й се пръсне сърцето от вълнение. До извора остава не повече от километър, който тя  изминава на един дъх. Преди да види какви хора има на извора, тя чува буюк гюрултаръ / ползвам нейните думи, за да бъда автентичен, силно разговаряне/ между две жени. Прехвърчава тя последния завой и какво вижда - един мъжкар на около 70,  ама много по-мъжки от нейния, който е с една година по-млад от нея, с гюмуш /сребро/ в перчема /косата/ и с чилик /стомана/ между балдърите /краката/ седнал на богато сложена маса да яде. Ама двете с него не го оставят да се храни, хортуват му на висок глас. Познатата ми твърди, че диалектът на мъжкара е бил софийски, вероятно той е от София. Това се потвърждава и от номера на джипа му, марка Hammer 2. Капакът на багажника е бил е бил отворен, а масичката - отрупата с храна.

   Човекът с чилика явно е бил гладен, ама двете кадъни, с които бил на масата не го оставяли от приказки да се нахрани. Те били съвършено еднакви, мязали на сушени балъци /риби/ тип чирози, тракащо слаби, на възраст между 55 и 60. Те пък говорели с русенски диалект, при това едновременно, крякали гордо като кокошка, „газена” от петел. Вместо да се радват на прекрасната гледка тук или да ползват този мъжкар по същество, те се редували да му крякат, едната за подводници, другата – за ракети. А как изглеждали те двете:

   Приликата между двете не била само тази, че приличали на сушени риби - толкова слаби били, но имало и други. И двете били йоз / така турците наричат жените, които са прегорели,  излези от фертилната си възраст/. Това най-много учудило туркинята, защото тя очаквала да види до този страховит мъжкар и страхотни жени от типа сагмал /жена ц центъра на разплодната си възраст/.

   Туркинята се чудеше, как така мъжът с чилика се е хванал с тия две сушени риби /турците за красива жена считат дебелата/, при това отдавна йозове. Как, казва тя, не попадна този мъжкар на мен, вайкаше се тя, толкоз мурафети и салтанати от нашите /б. м. които турците прилагат/ щях да му покажа? Тя изброи десетина, но не е прилично да ги цитирам. Като я гледах си помислих, че ако тя, във време година след раждането си и той - истинският мъжкар, бяха осъществили контакт по същество, планината щеше да се разтресе...

  Този път жената бе с торба за гъби. Бе наминала  покрай чешмата с надежда, която още тлее в нея, оня с чилика да е дошъл тук сам, но...попадна на мен. Стана интересно, но и в някаква степен не много радостно за мен – никакъв интерес към мен тя не прояви, през цялото време ми говореше за онзи с гюмюша и чилика.

   Имам снимки на жената, но не ги публикувам, за да бъде опазена тайната й. Гюзелханъм /красива булка/ е познатата ми. Ако обаче тоя със среброто в косата и стоманата между краката си отвори постинга ми и прояви интерес към тази желаеща го с всяка своя клетка млада жена, ще помогна. При това не къде да е, а при Гюнермезаркайнак ще организирам срещата им.

   Ако това се случи има голяма доза вероятност името на извора да  бъде актуализирано. Турското име Гюнер ще бъде заменено с две - едно българско и едно турско, а думата мезар ще бъде заменена със сикиджанкайнак.

 
          

 Този извор има още едно име, Чаталулук.

                                         Няколко снимки около чушмето





                     





                                                         Един  сагмал                                         





                   

                                                 Пътят към извора