МУЗИКАТА НА ПОМОЩ СРЕЩУ ИДИОТИТЕ – 10

   С напредване на възрастта ми все повече се заслушвам в музиката на Моцарт. Тя е прекрасна, той е любим композитор на много от обичащите музиката.  Музиката на Моцарт обаче е много сложна, в нея има и много тъга. Точно едно такова произведение ще приложа в линк този път, прекрасният му Струнен квартет К 421, като подчертавам: Произведение, пропито с много тъга, макар да звучи светло. И сложно. Четирите струнни инструмента на места звучат като оркестър.

   Този квартет е вторият от Шестте струнни квартета на Моцарт с номера К 387, К 421, К 428, К 458, К 464 и К 465, които той през 1785 г. посвещава на Хайдн. Моцарт много се труди над тях, видно от номерата им по Кьохел. Той прави поправки в текста, промени, нещо което напр. в огромните партитури на последните му три симфонии изцяло липсва. При тях всичко е написано наведнаж, като да му е диктувано от Горе. От струнните квартети, които пише Моцарт тези са най-известни.  Те вървят в комплект.

   За да достигне до върха на квартетното изкуство, Моцарт се учи от Хайдн. Запознат с неговите квартети, Моцарт решава като благодарност за наученото от него да му посвети тази серия от 6 квартета. В квартета, който ще приложа има закачка към Хайдн с Менуета в третата му част. В квартетите на Хайдн почти винаги има част Менует, а в симфониите му – винаги. Менуетът на Моцарт в неговия квартет звучи доста тъжно, особено в средата, в частта Трио. Четвъртата част на квартета на Моцарт е тема с вариации, както и Хайдн завръшва доста от своите квартети. Но каква прекрасна тема, какви вариации след нея! Въвеждането на темата е като изпълнение на оперна увертюра при спусната завеса, вариациите наподобяват оперния спектакъл, а завършването на тази част отново с темата е като затваряне на завесата. Всичко при Моцарт е опера...Един миг от вечността си е отишъл. Не може човек, слушайки този квартет да остане равнодушен към съвършенството му, непостижимо за никой друг...

    След като Моцарт завършва квартетите, той кани Хайдн в дома си и му подарява партитурата с тях с посвещение към нея на италиански език. Това е още една закачка към Хайдн, който е мечтаел да учи музика в Италия, но никога не посещава тази страна. Единствената чужда страна, която той посещава е Англия, където дарява музикалната общност с 12 симфонии, писани там, наречени Лондонски, последната дума на Хайдн в този жанр, на който той се явява отец.  

   Виждайки квартети, на чиято музикална форма Хайдн е техният отец, по-съвършени от неговите, развълнуван, Хайдн не само казва, но дава и клетва, че по-велик композитор на света от Моцарт, неговия ученик, той не познава. Към мнението си той изтъква и мотив:

-       Както знаете, аз съм много честен човек...

Това е най-големият подарък в живота на Хайдн. Затова

и Моцарт така усърдно се е трудил над него. За да бъде един човек образован в музиката, той трябва да познава тези 6 квартета. Струнният квартет се пише най-трудно от всички камерни пиеси, разбирането на това изкуство е трудно дори за музикантите. Пътят към него е труден, но блажен е този, който го извърви. Само най-образованите в музиката.

  Тези шест квартета оказват влияние върху бъдещите квартети на Хайдн, но ролите се разменят – сега учителат се учи от ученика си, комуто 6 годшни по-късно е съдено да напусне този свят.

   Сега съм зает с изкопна работа и превозване на пръст с ръчна количка. Разбира се, радито до мен е включено на Класик  ФМ. И изведнаж прозвучава тъжният Менует в прекрасно изпълнение. Музиката ме върна 44 години назад. Дъщеря ни бе на две години, обичаше когато слуша музика да „танцува” и аз й предложих да танцува менует. Имам два любими менуета от Моцарт, този, тъжният от квратета му и мъжественият от неговата 39-а симфония. Тогава се ползваха грамофони. Ако за друго пари не достигаха, за грамофонни плочи имаше. Пред очите ми се върна това време и аз силно се развълнувах. Тази сцена с почти бебето Евелина и музиката на Моцарт е дремела в съзнанието ми и ето, че дочувайки темата като да съпреживях случилото се преди толкова години.

    Музиката ми помага да неглижирам наглите простаци, които яхнаха временно управлението на страната и се канят да се задържат с гласовете на култивираната от тях простащина. Имао една истина - от идиоти хора не стават. Независимо дали основната компонента на простащината им е руменрадевщина, славитриновщина или маяманоловщина, та дори и трите компонента да прпитежават. Съзнателно посочих какъв висш подарък си разменят висшите създания. Като противоположност ще посоча какви подаръци си разменят приматите:

   Един примат каже някоя простотия, напр. „Мутри, вън!”, друг примат го дарява с партия, носеща точно това име, „Мутри, вън!”. В Западна България има един такъв лаф: Ни съм ги чул, ни съм ги вядял, но да ти е драго да им е... майкята!

   Война срещу друга държава може да се спечели, но да се спечели война с простащината в самата държава, на 77 убедено казвам:

-       Това не е възможно.

Ако начело на една държава застане простакисимус,

спасение за нея няма....

    Ще приложа линк с Квартета К 421. Който има иннтерес по тази тема, в постинга си съм цитирал номерата на останалите 5. Освен като тия, дали имената на трите разновидности на простащината в България, вероятно все още има и културни хора.

   Запознайте се с квартетите. Те са основни в този жанр към огромното творчество на Моцарт, състоящо се от 626 опуса.