В този мой /ОБРАЗОВАТЕЛЕН!!!/ постинг ще се спра на три концерта за повече от един инструмент с оркестър. Тази форма се прилага от композиторите по-рядко, отколкото само за един инструмент с оркестър, но великите композитори са създали вечни произведения и в този жанр. Още от предкласиката има такива произведения. Вивалди, обективно /!!!/ най-великият италиански композитор, създава доста такива произведения. По неговото време връзките между хората са били трудни, но великите композитори са усещали къде са силните полета и са си обменяли информация, довела до създаване на нови шедьоври. Бах, който никога през живота си не напуска Германия е знаел за музикалното изкуство в другите държави. Гражданиът на света, Хендел, е получавал редовно от Италия музикален материал, по теми от който той създава Концертите си за орган, известни като знаменитите хенделови плагиати. Най-много концерти за повече от един инструмент пише Вивалди. Бах също пише концерти за повече от един инструмент, напр. за две цигулки, за две, за три, та дори за четири клавира. За запознатите с теория на музиката е обяснимо защо старите майстори прилагат често този жанр. Моцарт също има творби в този жанр, той пише дори Концерт за флейта и арфа, два абсолютно несъвместими инструмунта.

   По времето на класицизма големите майстрои също прибягват до този жанр при различни случаи – така им се диктува от Горе или за да си почиват от работата върху много сериозни творби.

  Цитирам като пръв през този период Двойния концерт на Моцарт за цигулка и виола, известен като Концертна симфония. Наименованието му, което го свързва със симфонията показва, че изискванията към това произведение от страна на Моцарт са доста сериозни. И наистина е така – този Концерт е по-висш от Концертите му за цигулка с оркестър, писани през най-ранната му младост.

   Концертната симфония е писана в средата на творческия път на Моцарт, тя има номер по Кьохел 364. Моцарт нарича произведението си Snfonia concrtante, наименование, ползвано от старите майстори от времето на Вивалди. Това е едно от най-характерните за Моцарт произведения, в което има героични теми, много тъга, която в музикта на Моцарт малко хора различават, изключително майстроство. Двата инструмента – цигулката и виолата – разговарят един с друг, после слушат оркестъра, комуто акомпанират. Прекрасно нещо!

   Ансамбълът при Моцарт на цигулката с виолата е съвършен.  Той пише и два Дуета за цигулка с виола, които остават недостижими в този жанр. Моцарт недолюбва виолончелото и в камерните ансамбли предпочита виолата пред него.

  Това е един шедьовър,  вдъхновение след 100 години от който черпи Брамс.

   Друго такова произведение – Концерт за пиано, цигулка и виолончело, пише Бетховен. По сериозност, ако така мога да кажа, това поизведение не се вписва между великите творби на композитора, но затова има причина. Бетховен го пише, почивайки си от усилията над съзваването на неговата Трета симфония, върху която той работи три години. Третата симфония е една от най-великите творби на автора.

  Самият ансамбъл от три инструмента не отговаря да бъде създадено нещо велико, на нивото на концертите му за един инструмент с оркестър. Въпреки това обаче има много красота на темите, майсторство при провеждането им. Спомням си един момент, когато цигулката и виолончелото разговарят, а пианото им приглася. Към този ансамбъл да се прибави и оркестъра идва много.

   Втората част на тхози коцерт е изключително красива. Преди 46 години, когато съпругата ми тръгна за родилния дом я изпатих с музиката от тази прекрасна част.

   Третата част е танцова.

    Друго произведение в този жанр е Двойият концерт на Брамс за цигулка и виолончело. При Брамс няма произведение, което да е забавно, той е съвършено сериозен във всичко, което твори. Дори почивката му след създаването на Първата му симфония, явяваща се писането  на Втората му симфония, не се отразява на музиката й, тя си остава изключително сериозно произведение.

   Брамс обича много веилончелото, за които той пише две сонати, върхът в този жанр. Виждайки партитурата на Концерта за виолончело на Дворжак, той издава Концерта за своя сметка. Отбелязвам, че като хронология Двойният концерт на Брамс е писан след Концерта на Дворжак.

   До някъде, но отнесена към сериозността на произведенията на Брамс, този Концерт прилича на Концертна симфония. Останалите му Концерти с изкючевие на този за цигулка пък наподобяват симфония със солиращо пиано, вторият му Концерт е дори четиричастен.

   Както казах вече, този двоен Концерт е много сериозен. Той се явява последният Концерт в творчеството на Брамс. Написн е веднага след неговото Трето клавирно трио, и то недостижим връх. Ансамбълът между челото и цигулката е доста по-различен от този на Моцарт, орестърът по-наситен, звучащ на места симфоично. Аз възприемам този Концерт като едно по-лека симфония в сравненние се неговите четири и като концерт едновременно, какъвто е и моцартовата, Симфония кончертанте, но повече е наблегнато върху симфонията, отколко върху концерта.

   Приятно запознаване с тези творби, който не ги е слушал!

   А сега за простащината и наглостта – помията, иззаливана върху нас от хора, които нямат никакъв досег с изкуството, които черпят вдъхновение от собствената си е простотия и успехите им в опростачването на масите. За пример посочвам ГРУшника Радев, който вкара в криза страната ни заради амбицията си да стане президент от типа на Путин. В стремежа си да се домогне до това той работи против страната си, срещу хората, които го избраха. За мен това е идиот, опростачил се от това, че не е имал и няма никакъв досег с изкуството. Затова той вкара страната ни в криза, наактиивира простащината и причини разделение между хората с неговите партии-идиоти, които вкара в НС.  Ако познаваше една част от тези произведения, които цитирам, може би щеше да се размисли.

   Дано приматът, върху който се сезирах този път да отвори постинга ми и да поеме началните стъпки към промяната, тази на идиота в неидиот. Музиката може да му помогне, защото той все пак има отношение към нея – след академии на сръбски чалгаджийки в България той им връчва държавни отличия.

  Свещена простота...