ПРОБУТАНИЯТ НИ КАТО  НАТОВСКИ ГЕНЕРАЛ И ОБЕДИНИТЕЛ НА НАЦИЯТА НИ ПРЕЗИДЕНТ – НАЙ-ВРЕДНОТО НЕЩО ЗА СТРАНАТА, КОЕТО СЪМ ВИЖДАЛ ПРЕЗ ЖИВОТА СИ

    Политиците, устремени към все по-сияйните върхове на властта, обръщат поглед и назад за да черпят опит от предшествениците си. Вместо да вземат обаче от тях позитивното, те възприеха метода им да се възползват от простащината на избирателите си за да спечелят властта на избори и да я задържат, променяйки след изборите цвета на козината си, но не и същността си.  Поради тази причина толерирането на простащината и множенето й за доста от тях в различни страни и в България стана първостепенна задача по време на техния мандат. Простащината, за която Джордж Оруел имаше подобна оценка  - Незнанието е сила!, в началото на ХХ век донякъде, но много опасно се превърна в сила, днес е вкарана в руслото на политически партии, които наричаме популистки /б. м. просташки/. За жалост тези партии-изроди, набиращи мощ оказват влияние върху цялостното развитие на страните си. Популистките водачи на простаците обещават на опростачените, че като вземат властта ще извършат промени, каквито опростачените искат като въведат нови закони, ама точно такива, каквито простаците искат и им говорят - ама точно това!!! - каквото простаците искат да чуят. Вземайки властта, те виждат, че това е невъзможно, защото в живота има реални фактори, които не могат да бъдат заобиколени или прескочени и се корогират, променяйкихцвета на ткозината си. Вредата обаче от тези политици, които имат наглостта да яхват простотията са огромни. Те не са от сега. С гласовете на такива на власт дойде Хитлер, който се писа националсоциалист, по същество обаче става въпрос не за националсоциализъм, а националпопулизъм. Усвовията в страната тогава са били такива, той се е възползвал от възможностите, които му предостави популизма. После всички знаем какво стана, превърнал се във фюрер. По този път тръгна и Америка с нейния опрастачващ страната си президент. Добре стана, че хората го спряха, но още ги е страх от него /б. м. от простащината му, която може и да се върне след 4 години/. Господ с Ковида в този момент помогна на американците въпреки популистките му фрази, вълшебни заклинания, отдавена на магия и на пръво място, откровената му простащина.  

   Популизъм по същество има и в съвременната ни история, посочвам социализма в Куба, във Венецуела и на други места по света, където хората са изостанали във всякакави отношения, на първо място умствено. Затова си заслужават кърмчиите. Там и сега популистки ръководители обещават на опростачените светло бъдеще. Само най-простите хора вярват на простаци и такахфдопринасят в страните им райно да се настани диктатура с кърмчии агресивни идиоти, които веднаж покачили се върху тях, слизнья нема.

    С напредване на живота и невъзможност да се държи властта със сила от популистките ръководители, тактиката им става по-различна. Свидетели сме на нов, патриотичен популизъм, този на Каракачанът, човеко на Клемъл. Там има един Жириновски-отец и втори Жириновски-син, вероятно гурутата на Каракачана. Нищо чудно Каоракачанът да е Светият дух, Гълъбът на тази неоСвета Троица от ненормальники. Те са патриоти толкова, колкото аз съм камила. Това е параванът им, зад който те крият суратя си на популисти от най-наглата категория.  Не ме гледай какво върша, слушай ме какво говоря, е техният девиз, минаващ, само сред опрастачените. Неопростачените съдят за хората по делата им.

   Популизмът е стара работа и във Франция, която остава заразена с него. Много е трудно за правителствата във Франция да се борят с популизма, тъй като броят на опростачените в тази страна става все по-голям, а политическите им представители – все по-влиятелни върху обществения, икономическия и културния живот. Пример е сегашното противоречие, когато Франция има начело един културен и наясно с това каето става във Франция и по света президент и една простачкоподбъзничка, Льо Пен, често посещаваща Кремъл, имаща широка подкрепа във Франция. Напомням, че в предишните години, когато избираха Жискар д Естен /ако не греша името му/, популистите за малко да спечелят, но комунистическата партия тогава гласува против тях и на власт с техния златен пръст дойде социалистът Жискар д Естен. Преди него същият проблем имаше Де Гол, който нарече стремежа на популистите към властта тотална комунистическа заплаха. Тогава нямаше златенпрръст, той въведе военно порожение за да се справи с излуяващата във Франция простащина.

   Популизъм днес има в европейските страни, като правилото е – колкото повече простаци или опростачени има в една страна – толкова по-голяма е вероятността от популистко управление в страната от т. н. „еднодневки”. Най-първата измежду тези опростачени страни е Италия, където популистите дори спечелиха изборите. Горката древна култура, Италия, е...а й майката!  Популистка страна е  и Испания. Австрия също е популистка страна, такъв е и президентът им, според мен абсолютно неподходящ за този пост една кукла без никакво излъчване. Към Австрия имам интерес, защото тя спрямо Германия е като Македония към България. За мое голямо съжаление хората там са по-прости от нас, но икономическите им успехи идват от това, че те имат в гена си съхранено задължението да се трудят. Ако бе извърщена и при тях сталинската колективизация, за което имаше опастност ако съветската армия не бе принудена от американците да се махне от частта от Австрия, която те бяха окупирали, щяха със сигурност да са по-прости от нас.

   Най-голямата беда на света, причинена му от популизма бе тази в Америка. Тръмп, типичният популист – прост човек, субпродукт на пазара, с помощта на кибератаката на Путин взе властта в САЩ и причини с дейността си ужасяваща поразия не само върху страната си, но и върху света. Лпсвайки му елементарна култура, вяра, той се сезира върху печалбата от властта за него и семейството му, която постави на първо място. Простият американец се инетересува само от това, как някой е забогатял, „направил” пари, но той не анализира по какъв начин е станало това  – с далавери и не оставил нищо след себе си направилият пари, дори обратното, ощетил дългавата или пък чрез труд, упорство, оставил напр. заводи като Форд,  институти като Мъск. Това простият американец го не интересува, на него му е през оная работа, той мисли в долари. Свещенна простащина!!! И затова простащината не само в Америка уважава Тъмп и си го иска обратно, в България всички пазрани боклуци го паресват. Както опростачените в България искат президента ни и никой друг., защото той е идеалът, който пасва на простащината им, техният простакисимус.

   У нас простащината бе яхната най-умело и най яко от президента. По-слабо яхнали я партийни лидери също има, ще посоча само някои от тях. Най-пръв естествено е Каракачанът, но такива са и свързаният с руската мафия Марешки, шефът на Националниат фронт за спасение на България, водачът на Движение „Спаси София” и още много. Все залагащи на подкрепа от опростачените. Като прочете някой образован човек имената на партиите им – единият ще спасява България,           другият София, направо ще спомене тяхна майка, но опростачените дирят спасение, макар за тях такова да няма, а тези им го предлагат. А сега се появи и нова партия, „Мутри, вън!!!” И за нея и за партията на Черепа ще има електоратники, и за Десислава Иванчева. Анай-висщшата интеектничка в България, Манолова е сигурна, че ще участва в следващия парламент и прави предварителни коагулационни сметки, които да доведат до спасение на стпаната от срутището ГЕРБ. Докарало на страната Ковид-а, Африканската чума по свинете, да вървят хората по улиците и да ги убива ток.

   Най-големият популист обаче в страната е президентът ни, когото подкрепнуват само активниките на президентовата му простащина, тези, които видяхме по улицата да хвърлят яйца и срисъковите му интелектуалци. Това са зависимите по някакъв начин псевдоинтелектуалци, към тях -  необразованите, тези с психични проблеми, опростачените. Може и някой нормален да има между тях, преживял тежък катаклизъм, напр. ако го е ебал луд и той още не може да различава топло от студено, светло от тъмно.  Не виждам интелигентен човек да подкрепнуна това, което прави президентът ни популист: Зад  маската на натовски генерал и обединител на нацията, той се явява човек, който противопоставя хората, принизява институциите, твърдейки, че в тях се е настанила мафията, включително в изпълнителната власт и прокуратурата, замерва ги със словесни фекалии като „Мутри, вън!” и други простащини.  Целта на президента е да върне страната ни в лоното на ОНД, затова и дейността му е да руши страната ни, защото сме част от ЕС и така да провежда линията на Путин, насочена срещу ЕС. Да съсипва страната си, избрала го за неин президент - такова падение, такава низост, такава подлост, не съм виждал в живота си, нещо повече, не съм подозирал, че е възмогжна.

   Да посоча още едни подкрепники на президента – президентовите боклуци – с които той искаше да направи пуч, което означава да подмени резултате от изборите в страната чрез преврат, извършен под натиска на платени /вероятно/от Черепа боклуци. Тези боклуци президентът сбра от София -  младежи, които не работят, не търсят работа и все кандидатстват за помощи. Те се занимават с далавери и са на издръжка на родителите си. Ни отговорност, ни семейства, ни деца и труд, това не е за тях. Не знам понятието локлуци дали им пасва, според мен нивото им е още по-ниско. По време на пучопростащината, зад която /вероятно/ са президентът и Черепа, тези младежи са вземали по 50 лв. на вечер да тормозят с простотиите си хората по София, та в резултат на натиска им правителството да падне и натовският генерал да турне служебно правителство с негови хора ГРУшники. Не стана. Този процес - опид на подмяна на вота на избирателите раздели хората, внесе напрежеие в страната, защото опрастачените станаха по-нагли от преди. Говоря за по-висщите опростачени, които не бяха на улицата, но пък се стремяха да се ввъзползват от този процес.И как няма да внесе разделение президентът, давам пример. По време на разговор между един интелигентен човек и един опростачен, втория ако каже, че президентът е върхът или нещо подобно, какйв ще лъде резултатът от тхози разговор. Естествената реакция на интелигентният човек е, че и този е като президентът и никога повече какъвто и да било контакг с него!

    До къде води това разделение ще дам за пример от бивша Югославия. Там сърбите се оказаха най-интелигентни според тях, за къкъвто се мисли ии нашият президент, спряха да се трудят и започнаха да живеят от труда на другите нации в многонационалната държава. Ще дам пример с Косово, от където се запали едно от двете бурета с ларут. Точно същото са запали и в Босна.

   В Прищина сърбите бяха най-много, но в пределите на Косово те бяха под 10% от населението. Останалите бяха мюсюлманизирани албанци. Албанците по цял ден работят, сръбските мафиоти с паркирани пред кафаните им джипове, по цял ден стоят там и рЕдат. Абсолютни паразити, които албанците не издържаха. Имаше конфликти, намеси се югославската полиция, после армия, стигна се след намесата на Милошевич до депортация на албанците с влакове в Македония, като трябваще да обхване 2000000 албанци. Тогава НАТО удари Милошевич, друг начин нямаше. Ясно е какво стана след войната - грабежът хна сръските мутри с джиповете над албаанците престана. Победиха трудовите хора в Косово, паразитите се прибраха в Белград.

  В момента в България тече процес подобен на ачалния в Косово. Ще избера пример с помаците и турците, но мога да плозвам и други. Вижте какво става с тях - те заливат страната със стока, която произвеждат, живеейки при най -трудните условия в страната. Турцитев полупустинята Източни Родопи строят преработващи предприятия в техния регион, посочвам мандрите в Бял Извор и Жълтуша, те обаче са навсякъде.  В тези мандри хората риализират продукцията си, а собствениците на мадрите я предлагат в търговските вериги. Това допринесе и до развиние на животновъдството сред турския регион, помиинъка им, сред помаците то бе развито и преди. Това – едната страна на картинката в стрната. От другата – нещо съвсем различно. Млади мъже в София и момчета с бира или кафе в едната ръка, в устата цигара, седнали на ограничителните бетонни колноки на пътищата за да не се ачват автомобили върху тротоарите, рЕдат нещо по телефона. Ако се уреди някоя далавера, добре, но това става рядко. |Тези паразите се надяват на лесни печалби, идващи без труд, поради което купуват картончета и ги търкат с монета. Да излезе някакво число, напр. пет поредни, което печели и така без труд, те да станат богати. Трудът за тях е нещо отживяло, старо, богат се става както е станал Тръмп. Дневният си хляб те изкарват се не чрез труд, а чрез помощи за безработни или пък от участие в платени демонстрации с цел пуч. Ако и там не стане, от родитерите си, от лързи кредити, след което идва пропадането им. Вместо сезиране на държавата върху тези паразити, президентът им осигурява хранилка, да правят пуч срещу залащане. По-вредна личост от тази вп страната ни мисля, че няма.

   Кои са по-ценните хора в тези случаи – тези, които се трудат, произвеждат, в случая помаците и турците,  имат деца, строят къщи в родния си край, имат отговорност  или боклуците, които блокират някое кръстовище и се обграждат в него с контейнери за боклуци?

   Да се замислим какво стана в Косово,  то друго не можеше и да стане. До някое време ще върви президентовата простащина, но краят й идва. А когато дойде, вероятно в блока на Янукович в Москва ще се намери една квартира и за нашия президент, натовският генерал и обединител на нацията, както ни бе представен при кандидатирването му. Преведени на говорим език тези мотиви звучат така:  ЕламерИтни...