СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ВЕНЦИВАЛЕРИ!

                               ОТМИНАВА И ТАЗИ ЗИМА – 77-та В ЖИВОТА МИ...

     С голям опит къде да се внедря като турист когато има сняг и възлюбените от мен „дивотии” по планините са недостъпни, тази зима бях предимно на планината Косматица. Описвал съм я в блога си, тя е прекрасна. От южната й страна тя е достъпна през зимата, защото слънцето грее презп целия ден и топи снега. Поради това там е построен пътят за високите махали. Мислели са хората. Подобен път, криволичещ само по слънчеви места изкачва Врачанската планина от с. Оплетня до платото й и пак по слънчеви места се спуска във Враца.  Билото на Косматица е разлато, голо, там снегът съще се топи бързо. Във връзка със спекулациите, от къде произлиза името на тази планина, опровергавам фалшивите новини, че то е свързано по някакъв начин с Катето Михайлова, наричана Катя Косматата,накогашната секретарка на Командиро. От билото се разкриват прекрасни гледки на 360 традуса. Да се слезе обаче в Своге е въпрос на шанс – това е възможнно само ако са премнавали джипове на ловци или малки високопроходими коли на мутродървобраконниери. Ако от билото започва отъпкан от кола път към Своге, той със сигурност достига града и аз поемвам смело.

   Преди време ми направи силно впечатление един случай, когато над с. Томпсън срещнах човек, който не познавам и никога не съм виждал. Той ме поздрави вежливо, спря и ми каза:

-       Вие пак ще пишете за нашия край.

Казах, че ще пиша, защото планината тук е прекрасна. От

къде този човек знае кой съм и какво правя, не ми стана ясно тогава, а един друг  път, на който ще се спра след малко.

   Още няколко пътувания извърших, вчера бе последното ми  за тази зима може би тук, защото вече има и други достъпни места. Но това пътуване макар да ме изпълни с тревога, отправи към мен и скромен светъл лъч.

    От къде идва тревогата ми?

    Народът пие като да световно!!! Въпреки студа, въпреки всичко, което се случва поради ковида и това, които става по света, а то е доста тревожно навсякъде. Пиянищата вече са „навънка” от пиячниците, които представляват импровизирани пред магазините навеси, обградени с найлонови платна. Сега се пие пред магазините за хранителни стоки, пред кафенета и кръчми, ако са отворени, по дворовете под навеси, където живеят пиянища, под навесите до оброците, но и онлайн във влаковете. Уточявам, че по Свогенско пиянищата се самоопределят като пиЕнци и се гордеят с този придобит след години в бранша ранг. За да се сберат с други пиенци, те пътуват дори влак, където подгряват с по една-две бутилики Черен овен по 200 гр. Уговарват се, напр. в сряда сме пред магазина на с. Томпсън. А там пред магазина хората предвидливо на направили голям навес, могат да се сберат под него 20-50 пиенци, слезли от махалите да „треснат” по нещо твърдо. Тук вино не върви, защото да усети пияннището, че е пило, то трябва да гаврътне поне една дамаджана. Не си заслужава да се хАби. Литър рикиа - така наричат тук най-висшето достижение на човечеството -  оказва същия ефект върху пиянището колкото 5 л. вино, което означама няколко часа след усвояването й да не му се припие отново.

   Пиянища пътуват и по влака. Гледат безсмислено в една точка през прозореца, вадят бутилче на което пише Черен овен, отпиват як „гълток”, после пак, като свърши вадят друго бутилче. Нещастници. Не изпитвам лошо отношение към тези хора, а безкрайно съжаление. Да живееш, за да пиеш! Има увредени физиологически от това пиене мъже, но до такава степен, че ме обхваща страх. На два такива образа ще се спра като напиша постинга за тях, какъвто написах за едно пиянище с. Бов, което пие в гаровата кръчма. Това бе преди 5-6 години, а може и повече, но тъкъв силен образ, който не излиза от главата ми до сега, рядко съм срещал. Гипперпропоец!

    Вчера имах задача, поставена ми от самия мен - трябваше да отида на един оброк Дева Мария в землището на с. Церецел и да продължа по южния безснежен скат нагоре по Косматица. Докъдето достигна, за да имам време се включа в разписанието на влака. От гара София до вратата за Косматица, ж. п. спирка Томсън, влакът пътува 35 мин. и билетът струва /за мен/ 1, 05 лв.  Срещнах един боклук този ден, който ми поразвали настроението. И за него – как протича безсмисления му празен живот – също ще пиша постинг, защото такива идиоти като него има вече цяла популация. Точно същият, наш съсед по вилно място почина на 40 години от дрога-менте.

  Под една от махалите срещам човек, по-млад от мен, върнал се като се пенсионирал от София в планината, в родната си къща. Беден човек, няма кола, жена му починала, носи си торбите с храна на рамената. От студа ръцете му изръзнали и отмаляли. Беше спрял да си почива на слънце. Като ме видя се усмихна и усмивката му не престана докато разговаряхме. Попитах го, защо не ползва курса на колата с човека, който бе спрял и ми развали настроенитето. Той каза, че и да има възможнност, няма да се качи при такъв човек. След това продължи:

-       Ние Ви познаваме, Пенка ни е разказвала за Вас!?!

  Оказа се, че Пенка била от една съседна по-висока махала, над тази, в която живееше този човек, живееща в София, туристка, която познава края си и го посещава редовно с други туристи, които отсядали в къщата й. Аз не познава Пенка, оказа се обаче, че тя е говорила по селото за мен, виждала ме е, когато съм посещавал оброците тук и Церецелската църква, където винаги вписвам по нещо в тетрадката там, поставям стотинки на прекрасният петбукелен оброчен кръст и вътре в църквата. А е възможно същата тази Пенка да е отваряла и блога ми, където съм описал поне 300 /пиша с думи, триста/ прехода по Искърския пролом, обхващащ и регионите около него, общо върху 2000 кв. км. Картички, където е името на блога ми съм оставял на масичката за гости в църквата.

   Продължих нагоре, усетих се поласкАн след разговора с този човек. А нагоре, сред прекрасната бяла природа – всичко покрито с пресен сняг - в главата ми нахлу прекрасното Ларго, втората част от Сонатата на Беховен оп. 10 №3. С тази музика в главата се размислих – какво бъдеще има страната ни с тези пиянища, продукт на опростачването на хората, на всяването в душите им на съмнения, с атакуването им с фалшиви новини, които те не могат да отсеят от истинските. Виждал съм да си носят хляб и др. потреби, завити във в/к Трета възраст, за мен най-просташкия и подвеждащ простите възрастни хора вестник, оръжие за насочване на мнението на тези направо казано безумни хора в определена посока, напр. срещу сегашнното правителство, за ново провителство с Трифонов, назначено от Радев. За това щяли да гласуват. В предишен постинг написах като се чукат с пълните чаши пиянищата и какво си пожелават:

    - Тия не ебаха майкята, сега на изборите пък ние че ги преебеме...

    Горките хора – опрастачвани 20-30 години от телевизионното „шоу” на Слави, което образова един завършен продукт на опростачваннето, Мая Манолова и един опростачвател на най-високото държавно ниво сега, Радев – ето до къде докараха тези нещастни, необразовани и отчаяни хора най-големите в новата ни история наши вредители и предатели и оппростачватели.

   Лошото е, че за тези хора обратен път няма. Те няма да спрат да пият, няма да спрат да химнословят усилията на президента ни, надеждата им е, че той ще оправи работите в страната...

   Родителите им – изгонени от родните им места заради отнемане на собствеността им, тези, те - родени в града, не намерили място там и откъснати от миналото си, от тях НИЩО /!!!/  не става. Те са жертвата на този национален катаклизъм, колективизацията, а сега, заблудени от опростачвателите, трима от които цитирах, настояват за връщане към нещо, кото е безвъзвратно, отминало, за времето на Бай Тошо. Нищо не можейки да правят, нямайки воля поради порока си да се трудят, тези хора са обречени, те са жертва на системата, която сега Радев иска да върне в страната. Той се опитва да внедри у нас Голямата лъжа – фундаментът на живота в Голямата страна - която върви САМО сред тези изгубили разума си пиенци и другите боклуци в страната.

    След като Радев не успя с платените боклуците по софийските улици чрез пуч да промени статуквото в страната,  сега надеждата му са парламентарните избори.Затова и войннството му - тези пиянища, седящите по ограничителните колонки на софийските тротоари боклуци, които нито работят, нито търсят работа, а тъпкат картонмета и всичките възможни видове боклуци, между които сповенавам и списъковите интелектуалци, всичките тези, яхнати от него са надеждата му да върне България в орбитата на ОНД. И има успехи, защото ако простите хора попаднат на по-прост от тях, те го уважават. Такава мода имаше и веднага след 1989 г. – колкото повече някой пприличана на изрод, толкова повече го уважават.

   Мрачни мисли ме налегнаха. Тия прости, заблудени хора, увредени от алкохола си мислят, че летят на крилата на Радев, натовският генерал и обедиител на нацията, който скоро ще назначи Трифонов да опави ралотата в страната. Поставих се на тяхно място, затова не изпитвам към тях лоши чувства, а само съжаление. И аз бивам понасян понякога от крила, но не на идиоти, а на велики хора. Последно ми „понасяне” бе скоро, при едно прекрасно изпълнение на Втора симфония на Брамс. Половин час духом аз наистина не бях на земята.

   За финал на този нестандартен постинг - линк за по-интелигентите от тези, ако някой отвори постинга ми с нещо много велико. И един съвет от позицията ми на турист, вещ по тази планина на ниво, каквото е това на Мая Манолова и Надето Михайлова по най-древната професия на света:

   Упознайте Косматица! Тя е прекрасна, по-известна е като Свогенската планина. Римски път през букова гора води към нея от ж. п. спирка Орлин.
   А туй, за името й, дето го свързват с една предишна депутатка, в това няма грам истина.

  

"След като Радев не успя с платените боклуците по софийските улици чрез пуч да промени статуквото в страната, сега надеждата му са парламентарните избори.Затова и войннството му - тези пиянища, седящите по ограничителните колонки на софийските тротоари боклуци, които нито работят, нито търсят работа, а тъпкат картонмета и всичките възможни видове боклуци, между които сповенавам и списъковите интелектуалци, всичките тези, яхнати от него са надеждата му да върне България в орбитата на ОНД. И има успехи, защото ако простите хора попаднат на по-прост от тях, те го уважават. Такава мода имаше и веднага след 1989 г. – колкото повече някой пприличана на изрод, толкова повече го уважават."