С посвещение на изключително интелигентната дама с 5% ДНК от с. Секирица, със светско име г/жа Т, притежаваща и поетичен талнат, а също и на дамата от с. Каленовци със светско има г/жа М, съхранила 100% ценностната система на годечани. След 30 години работа в едно предприятие с нея я считам за приготвила се още от Земята за Деветия кръг на Рая.

    И на двете – Честита Новата 2020 ГОДИНА!

                                           ГОДЕЧ-ГУБЕШ  -  ЧЕТВЪРТИЯТ  МАРШРУТ

  Когато говоря за Западна България винаги казвам, че тя е възлюбена от мен и допълвам, че едни от най-възлюбените от мен региони в нея са Годечко и Трънско. Два региона със славна история в миналото на страната ни и трагична съдба след придаването на по-голямата част от тях към страна, воювала в ПСВ на страната на добрите в тази война. А “добрите” в тази война, Англия и Франция, които с „мирните” договори след края й поставиха основите на погрешния модел, който днес тресе света, ограбваха половината свят. За разлика от тях в тази война ние, Българите се борихме за национално единение на страната ни след разпокъсването ни от великите сили /б. м. Англия и Франция/, решение, взето на специален конгрес, безсрамен към нас, наречен Берлинския. Идиотите се оказаха добрите, ние, пострадалите от идиотизма им понесохме нов удар от тях, останал в историята като мирен Ньойски договор. Той откъсна нови територии от страната ни ведно с българите в тях и ги придаде като наказание за участието ни във войната на съседни страни.

   Същите тези страни изроди продължават с уродстото си и днес, заплашвайки бъдещето на ЕС. Едните, англичаните, защото продължават да се мислят за владетели на света, макар да се изродили от пиянство до степен да не могат да се възпроизвеждат,  а другите, французите, видно и за неспециалистите, че страдат от неизлечимо заболяване, прихванато от времето, когато бяха колониална държава. Някога ползвах един термин, пълни боклуци, но вече не фигурира в речника ми. Бумерангът, чрез мигрантите от колониите на Фрнация се върна при тях, те нямат бъдеще. Приплодът на Франция идва само от мигрантите там.

   Това като въведение към страданията на хората по Годечко и Трънско, два региона, които в продължение на години посещавах, упознах в подробности като география, етнос и култура. По 2/3 от тези региони са откъснати от родината им и придадени към Тройното тогава кралство ведно с българското население в тях, превърнато в заточениици в солствените им имоти. След разрада на Тройното кралство тези региони са окупирани незаконно от Сърбия, а нашите управници си ги искат обратно точно толкова, колкото банкера на мафията, Цветан Василев, който се крие там и никой не го търси.

     А сега само за славното някога Годечко, преминало през много страдания и последвал терор от джелатите на Интернационала, изгонени от страната, стационирани като терористи в Сърбия след провала на метежа на Интернационала през 1923 г. И за тези интернационални престъпления с бази в Сърбия, подобни на взривяването на църквата Света Неделя имам постинги.

    Годечко, разположено сега само върху Годечкото корито, а някога и в още два региона, два пъти по-големи по площ и население от днешното е населено място с история не само като планински и полупланински регион, обитаван от ппредимно животновъди, но и като част от нашата културна история. За останките от нея г/жа Зденка Тодорава написа прекрасна книга, Посланията на оброчищата, чиито кръстове са изработени в Годечко, село Гинци.

    Доколко Франция се чувства отговорна за това престъпление срещу страната ни и мъките на сънародниците ни, превърнати в заточеници в собствените им имоти в чужда страна и затворени в снежни капани от заобикалящите ги планини се вижда от последното посещение на Макрон в Сърбия. Носел Сърбия в сърцето си, Макрон Слабоумний. А сръбският народ обичал Франция, Франция пък обичала Сърбия. А Сърбия е най-подлият противник на ЕС в региона на Балканите и е стратегически съюзник на Империята на злото, която обещавайки да я запази от нов неизбежен разпад, е на път по този повод да въведе там постоянно военно присъствие както в Сирия и ще я набучи с ракети срещу ЕС. По-тъп европейски ръководител от тоя, с четвърт век по-умната от него съпруга, по-голям враг на разбирателството между народите на Балканите – просто няма. Да гласуваш против присъединяването на Албания и Македония към ЕС, да се кълнеш във вярност към стратегическия партньор на Империята на злото на Балканите, това не може да го стори нормален човек, не говоря политик на велика по документи държава. Успехът на Путин навсякъде по света идва от умението му да работи точно с такива, недоправени като Макрон, дето не различават дигитус от фалос. Омразата на Клеманско към България заради победата на войските ни при завоя на р. Черна над френските нашественици на път към България е жива сега в главата на този сбъркан французин. Той е сбъркан и по други линии – човек се жени за да създаде семейство, да отгледа деца, да създаде и възпита поколение, а не когато жената е прегоряла като крава, навършила 16 години. Ако можеше да му дава акъл с 24 години по-умната от него жена, също щеше да е добре, но явно и това не става. Сбъркан ли е човек, за какъвто и да го турнат той си остава сбъркан и ще прави щуротии, от които да се възползват хитреци като Путин, а в страната му и навън да става да кашмер.

   Напомням, че от Годечко бяха откъснати територии по р. Височица, което включва долината на реката и южните скатове на Балкана до с. Ръсовци, цялата планина Видлич и Забърдието. В блога ми може да се намери повече информациия за тези места и стотици, а може би и хиляди снимки. И не само за тях, а и за Трънско, където хората при влизане в града са написали на една каменна ограда: От Трън по-убаво нема!

    И още нещо за Трън – етносът им не е чист, български, имат и ирландска кръв, а сега са полярно разделени – едната част от трънчани са интелигентни хора, друга част са с нацръкан в тях вирус на брадатат спирохета на Маркс, от която лечение няма.  Но вече има и трета част, прииждащите от Видинско цигани, което стават все повече и придават ромов облик на града, начиная от плащада му. Работоспособни ромоче вместо да раблотят се люлят на люлките, крещят като моймуни, разфъргват боклуци, след първото гето, основаха ново над параклиса Света Троице.

     А сега за Четвърият преход от Годеч за Губеш:

     Някога стадата от Годеч и на села от Годечкото корито близо до Годеч са ползвали точно този път. Да се измине този преход е голяма красота, защото се преминава през нещо изключитално, Губешкият понор. Аз познавам цялата планина Видлич от Ком до р. Темщица, друг такъв красив понор но нея няма, макар да има още доста, някои още по-големи по площ, осигурявали пащата на животните на хората от Забърдието и от долината на р. Височица. За останалите три прехода - от с. Равна и след това направо нагоре по римския път от площада, другият от военното поколение над с. Равна, до което има път и третият от седловината Разкръсте, вече съм писал.

   Четвъртият маршрут започва от римската чешма при автогарата, запазена и ползвана до днес, намираща са до основен римски път през махала Трап към Губешкия понор. Пътят е запазен на места в оригиналния си вид, защото някои от завоите са изправени, старото трасе обаче си стои. Добре, че строителите не са извадили камъните за да ги вложат в новия път. В селото /махала Трап, днес квартал на Годеч/ пътят е запазен и се ползва до днес. Вижда са как са нареждани камъните - по специална технология, заклещени един към друг, защото са подбирани с такава форма. Ако се свлече част от трасето под пътя, камъните няма да могат да се откачат едни от други, ще провиснат. Шедовър! Махалата запада, Годечко /цялото!!!/  го прегазва постепенно циганския валяк, който гази и Трънско. Българите на бъдещето?  Хората трябва да работят, да имат доходи, за да живеят, ромовете – не. Те са на помощи. Идват, самозаселват се тук, стоят по цял ден по центъра на Годеч, по същия тертип както в Трън, вече ги има и по блоковете. Засукани ромки живеят при самотни позастаряли мъже, които ги издържат. Бизнес, някога наричан конкомбинат. Годеч бе променен по времето на соца, като бяха национализирани къщите в центъра на града и там бяха построени блоци. Днес тези блоци изглеждат подтискащо, но и страшно. Аз си мисля, докато ги гледам с дървата по претоварените балкони, със старец, седнал немощен на балкона, отправил взор към Видлич, където е минал животът му със стадата, това буди у мен възмущение към трагедията на този регион, причини за която са Ньойския мирен договор и отнемането на имотите на хората, както сталинската колективизация, която дообезлюди този регион.

    От с. Трап римският път продължава към Понора, като на места каменната настилка се губи. Хилядолетното ползване на този път от животните обаче го е оформил стабилно. Пътят достига ръб на Губешкия понор, от който се вижда почти цялата му „ограда”. Насреща тя е скалиста, от останалите три страни е съставена от скали с чудновати форми и наклонени пасища. От вътрешната страна на тази ограда панината е пропаднала стотина метра по вертикала вероятно в някакав огромна пещера под нея, защото тук районът е карстов. Някога тук е било дъно на море. В центъра на тази пропадналост зее отвор, в който се вливат три реки. Освен това в понора има езеро, има и артезиански каденец. Страхотно нещо, на час от София. Дано да познават и други освен мен тази красота. Съмнявам се, защото живеещите в Годеч казват за планината си, че се казвала  Годечка, а тя е част отМанастирище, планината, култова за християните с много останки от манастири, разрушени от турците. Над чиито руини са поставени оброчни кръстове.

   Желателно е Губишкият понор да се обиколи по ръба от всякъде. Най-красив е в мястото, където той е надвесен над с. Губеш. А римският път – той слиза в понора, изкачва се в дясно и излиза на седловината Разкръсте. От там продължава нагоре към Петрохан, наляво слиза към долината на р. Височица, слива се с тамошния най-главен римски път, прави още няколко разклонения, като най-важното е по р. Сребрена, от където се прехвърля към с. Дълги дел.

   За красотите пред с. Губеш, зад селото, над селото и надолу към с. Гинци съм писал, това е кътче от рая. Живущите тук черпят сили от природата и ще дам пример с артиста Ицхак Финци, сега на 86, който живее там с 22 годишната си съпруга. Тя отново е бременна. Къщата му е в най-високата част на с. Гинци, почти на 1500 м. н. в. Всеки ден той слиза на разходка до магазина, за мляко, на кафе, на приказки с хората.  Съпругата му, отново бременна, също излизала внезапно сама на разходка и като я питали хората къде е тръгнала в тоя вятър или студ, когатохникъде не може да се отиде, тя отговаряла:

-       Излязох за малко, защото Ицко щеше да ме подпали.

Преди да му попремине, не смея да се прибера...

   Заради този мерак на Ицко предишната му съпруга, пианистката Гина Табакова се пресели чак в Германия. Сега е далеч от него, нема начин да я подпали...

    Приятна разходка из Годечко, Гинцко, Губешко. Един прекрасен кът от България...