Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2019 14:21 - АМЕРИКАНСКИ РАЗМИСЛИ 2019 - 4
Автор: planinitenabulgaria Категория: Забавление   
Прочетен: 4695 Коментари: 3 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

 

                                     Нещо смешно от Америка и от блога:

 

1. И  АЗ – СЪС  ПРИНОС  ЗА  НАДЕБЕЛЯВАНЕТО  НА  АМЕРИКА

 

    Който е бил по Америка знае какво животинско разнообразие има по парковете. Като се започне с майки, едри като китоловки, продължи се с такива като мен, който снима най-едрите екземпляри от тях, после със земноводни, от които на първо място водните костенурки, някои от тях големи като тава, декоративните риби, дебели като прасета, сърни, змии, скорпиончета, колибри, зайци, катерички, а вечерта по улиците тръгват ракуни, както тук нариичат миещите мечки. Катеричките са най-мили от всичките животни и са направо питомни. Те почти не стоят на дърветата, а се разхождат между хората и се спират при тези, които се хранят. Това означава почти при всички, защото американец ако не яде го считат за непълноценен, както у нас се считат мъжа,  който не пие и жената, която не ходи по мъже.

   Тук за първи път разбрах, че катеричките ядат и сандвич с месо. Ако дадат нещо кръгло за ядене, напр. парче сладкиш или филия хляб, те се хранят много смешно. Застават на задните си крака и ядат от периферията на доволството, като го превъртат и отгризват по-малко. Скоростта, с която дъвчат е фантастична. Така филийката или сладкишът остават във форма на кръг, но с все по-малък диаметър. Много са сладки, но и много дебели тукашните кагерички. Толкова дебели, че не им се качва по дърветата, освен вечерта да спят скрити сред дърото. Някога маймуните са слезли от дърветата. Дали това няма да сторят и катеричките, ако на земята нямат врагове и намират храна в изобилие, питам се и отговор нямам.

   Аз обичам изключително много животните и винаги при случай правя нещо за тях, колкото и дребно да е то. Така станах приятел с един огромен ангорски кон, водач на стадо до с. Кръстец. Давах му по няколко филии хляб, равни на трохи за човека, но конят оцени жеста ми. Когато минавах от там той вървеше известно време с мен, пръхтейки във врата ми като за  поздрав, а ако той ме забелязваше пръв, цвилише от далеч и тичаше към мен, а след него – конското стадо.  Голяма радост за мен е през ранната пролед да видя мравки, излезли в първите дни на слънце, почернели от престоя си в земята докато е била покрита със сняг. Каква радост е за тях както са гладни и премръзнали да намерят върху мравуняка си филия хляб.

   Животни на вилата ни има също различни, за които се грижа, макар и съвсем скромно. Нося кокали за кучетата, стара храна или такава, която ни е в повече. Имам си мравуняк, гнездо на семейство сойки, катерички. Към земята също имам отношение – от органичните отпадъции правя компост, отрязанитее храсти и дребни клони заравям в градината.

   И изведнаж в Америка, където се изхвърля като за световно. Изхвърля се всичко, като се започне от мебели, бяла и черна технника,  електроника, храни. Една от най-развитите промишлености на Америка е преработването на отпадъците и пречистването на каналните вод. В най-ниските точки на града има пречиствателни станции по-големи от МК-Кремиковци, а помпената им система по града е нещо уникално. След пречиствателните станции изтича чиста вода, в която живеят риби, жаби, водоплаващи птици.

     Изфъргването от американците на ненужните им неща е нещо страшно като обеми. Всеки купува нещо, което си поръчва, довлачват го в къщата му, от нея извлачват нещо друго. Изфъргват се от дома стари мебели с антикварна стойност, напр. маси и столове с дърворезба – прекрасни! – предмети от ковано желязо или ляги от бронз и полирани. При ремонт на дома се изхвърлят прекрасни дъски и талпи от някакви непознати ми дървесни видове, прекрасни. Минава една машина, мексикано слага дъските в нея, тя ги натрошава, за да влезат в контейнера й, а какви прекрасни неща могат да се наппавят от тези дъски. Има ги с всякакакви размери, някои обработени и сухи, други на дъски и талпи, широкии до 20 инча и дебели по 2-3 инча, а дължиината им е към 4 метра. Един инч е 25,4 мм, а един фуг е  12 инча. Имам култ към дървото и с болка гледам как този суперпървокласен материал, с прекрасен цвят,докаран от Африка или Южна Америика, строшен на трески отива някъде по заводиите за битови отпадъци. Нищо по-красивоо няма от шарката на дървото.

    В този неприемлив за мен свят радост и успокоените ми даваха малко хора, но и две катерчки, които живееха на дървото срещу къщата ни. За разлика от тези в парка, които вземат храна от ръката на непознат, тези бяха по-диви – трябва да им оставиш храната и тогава слизат да се хранят. Реших да ги опитомя, като им показвам храната и спокойно със знаци ги викам да дойдат да си я вземат от ръката ми, не става. Започнаха първо да ме следят, но съм убеден, че ме познаваха, защого като мина под тях те слизаха по-виско и гладаха към мен. После започнаха да слизат по-близо към мен, но спазваха дистанция, която се скъсяваше. Интересно бе да ги наблюдавам - колкото повече се доближаваха до мен, толкова по-напрегнати бяха и трепереха. Прближаваха се все повеме и повече до ръката ми, но при разстояния десетина см. започваха да треперят и оставаха така. Ако разстоянието бе по-голямо, по-цалко трепереха.Ако не им оставях храната, така и не явземаха от ръката ми.

     За около месец катеричките се промениха твърде много. Бяха слабурани с голяма пухкава опашка. Постепенно те напълняха, според мен увеличиха теглото си 2-3 пъти. Конструкцията им стана различна, козината им лъсна, заприличаха на бременни с тези препълнени коремета. Внучката гледаше всичко това, радваше се на катеричките и обеща да ги храни след като си замина. Промяната с катеричките обаче бе очевидна – бяха слаби, след като започнах да ги прехранвам те замязаха на свинета. Имаше случаи, ако вечерта им дам нещо вкусно за тях, напр. някакви стари ядки, сутрин ги нямаше, предполагам причината е била преяждането.

    Обстоятелството, че за около месец угоих две катерички считам за личен принос в надебеляването на Америка. При толкова дебели хора защо да няма и дебели нехора, опитвам се да снижа вината ми за гдето надебелях двете катерички.

    Привечер се появяваха ракуни /миещи мечки/ но не стигнах до тях да ги храня. Те са едри спред мен по около 10-15 кг, не познавам нрава им. Ако не останат доволни от храната или се помислят за застрашени и тръгнат да се разправят с мен!

 

   2. НАЙ-СМЕШНАТА ПРЕПОРЪКА, КОЯТО СЪМ ПОЛУЧАВАЛ ОТ СЪбЛОГЕР:

 

   Днес е последният ден от 10 годишното ми пръсъствие в Блог. Бг. Избрах тази социална мрежа не за да печеля допълнително рубли с постингите си, а защото имам цел, даже не една. Това е разликата ми от доста други, които не с цел в блога, а със задача. Те все са на Първа страница, защото са тролове и ги четат до посиняване и после отново. Които отварят блога ми знаят какви са целите ми и имат представа за дейността ми като изявявач в тази социална мрежа. Десет години не са малко. В блога ми има доста интересни неща, но повечето от тях са трудни и сериозни, макар и поднесени малко смешно. Критики съм получавал към постингите ми, други ме хвалят, но да ме хвалят е за мен опастност, защото може да се възгордея и да заменя ходенето по планините на България с ходене по чака-рака кръчмите, където да пия бира и да играя чалга. Вече има и друга опция - сръбска скара и сръбско-циганска музика - мечтаната комбинация от почти всеки мъж в Северозапада/ла/ България. Която е една от големите ми любови. Някои са ме проклетисвали в коментариите си за да ми образуват нерви, но вместо нерви ми образуват смях. На никого не се сърдя - щом така се изейякулирват психически – дерзайте!

    Най-голям смях обаче ми образува една препоръка по отношение на музиката. В едно изречение има две отправени към мен две много сериозни препоръки, от втората обаче съм доста далеч. Препоръчителката уважавам и ще я послушам, а ето и първата препоръка:

 

    Я по-добре чувствай Моцарт със сърце, ……”

 

     Започвам да слушам Моцарт със сърце и вече чух едно негово произведение – песента „На учителите ний, от сърце благодарим!” Написана е когато той е бил на 5 години. Като начало – добре, надявам се да чуя и някое друго негово произведение, написано кагато е бил по-голям с една, две или повече години. Съвсем в началото съм да го почувствам със сърце, но съм изпълнителен и със сигурност нещата ще се случат. По-изпълнителен блогър от мен когато получа добросъвестна препоръка едва ли има и поради това за препоръката, ползвайки част от текста на песничката на Моцарт, казвам:

-         От сърце благодаря!

  Хумор на този свят има навсякъде около нас, стига човек да може да го открива. Давам пример с жените:

  Когато са деца до към 12 години те са сладки и смешни момиченца, каквото и да направят, все е смешно.

   Между 12 и 18 стават още по-смешни, това качество ще ги следва в градация и в следващите им периоди.

    Между 18 и 40 те са в размножителна възраст, но още не са достигнали върха си на смешност, ако ползвам езика на юристите. От 40 до 55 те навлизат в любовната си възраст и освен много смешни те стават и интересни. Ако не са интересни се правят на такива, а тови ги прави още по-смешни. От 55 стават /според тях, не според специалистите/ много умни, започват да разбират по нещо от случващото се по света и около тях, поумняват с всеки изминат ден до степен, когато тотално се вдетеняват и се връщат на изходната си позиция - не навършили 12 години. За извършилите този кръговрат мъжете им, вече свободни от опцията да ги поучават съпругите им ежедневно, ежечасно, казват съ задоволство:

   - Змията захапа опашката си.

  Това заключение означава, че кръгът, който описах вече е затворен, край на поученията. Тогава за първи път не е смешно, а весело. Но да се стигне до веселост /пак се изразявам юридически/ изминават десетки години в щура смешност…

                                      




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Съжалявам, че се оттегляш. Определено ще ми липсва присъствието ти в блог.бг
25.01.2019 15:56
Не са много хората с твоята многостранна интелигентност и тънко чувство за хумор, а тяхното присъствие в блоговата среда е и полезно, и приятно.
Бъди жив и здрав и благодаря, че беше сред нас!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Какъв ти хумор, нещата са много сериозни.
25.01.2019 18:38
batogo написа:
Не са много хората с твоята многостранна интелигентност и тънко чувство за хумор, а тяхното присъствие в блоговата среда е и полезно, и приятно.
Бъди жив и здрав и благодаря, че беше сред нас!


Туй със змията, която от определена възраст си захапва опашката е доста сериозен етап от живота на хората. Малко от тях обаче осъзнават, че този момент е дошъл и за тях...
цитирай
3. yoan2015 - "Мъж, който не пие, не е мъж и ...
25.01.2019 19:51
"Мъж, който не пие, не е мъж и жена, която не ходи по мъже, не е жена", това досущ като най-щастливите хора на света сме, прихванали сме го от тях, толкова братство.
Всичко хубаво ти желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9769231
Постинги: 4008
Коментари: 9915
Гласове: 17160
Архив
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031