ВДЪХНОВЕНО  ОТ  ПОСТИНГ  ЗА МУЗИКАТА  НА

                       ВЕНЦИВАЛЕРИ, модел 1951-и

 

      Винаги съм обичал музиката и считам себе си за просветен любител музикант. Това не съм придобил в живота си, имам го като даденост в чипа ми. Сомням си за годините, когато бях дете. Имаше един зъболекар, чиито син се отнасяше с него както Йохан Кристиан Бах към баща си. За да може да му каже нещо, защото момчето му бе неорганизирана система, баща му често говореше за музиката пред негови приятелчета и твърдеше, че тя е много важна за живота на човека, а също така, че ако човек не познава симфониите на Бетховен, той не може да бъде културен човек. Бях в първо или второ отделение, значи този исторически за мен разтовор се е състоял около 1951 година, когато на тоя свят се е появил и блогъра ВВ1951 - един много изключителен нетов изявявач, понякога отделящ подобаващо внимание на музиката в блога си.

     Резултатът от този разговор беше, че започнах да следя по радиото, дали няма да изпълнят някоя от симфониите на Бетховен. Получи се – изпълниха Четвъртата. За мен това бе преживяване. Започнах да си купувам в/к Радиопреглед и така за кратко време чух всичките симфонии на Бетховен, някой по два пъти. Какво към разбирал тогава от полифония, от постройка на симфонията, от връзката на тези симфонии с предишните - тези на Хайдн и Моцарт. Но те останаха в сърцето ми, като тяхната нежна сестрица – Четвъртата е моята първа любов към музиката.

     Годините минаваха, занимавах се сериозно с музика, ожених се за музикантка, познавам и съм приятел на много музиканти, с които имам какво да споделя, какво да им кажа. През годините се запознах с почти всички творби в различните жанрове, написани от този велик композитор, но осъзнах и подлостта на съветскте музиковеди-проститути, които в издадените по техните указания /СЪВЕТСКИ!!!/  учебници образът на Бетховен е изкривен, а творбите му се представят според тълкуването им от музиковедите от НКВД /б. м. просташки/. Така е изкривен образа на Хендел, та дори и Бах, който е бил комунист, но по онова време не е знаел че е такъв. Това може да се намери в мотографията на Хубов за Бах.

 А Ленин – той обичал Апасионата, има и такава картина как я слуша…

    Тези неща съм ги описам в мое писане за Бетховен, предназначено не с учебна цел, а моето разбиране за неговите творби и живот. Разделих живота му на четири творчески периода. Добре е авторът, който пише за музиката /б. м. Товрищ венцИ/ да прочете този постинг, но за да го разбере ще трябва да познава доста добре творбите на Бетховен и да има сериозни музикални познания. Иначе ще има да му се чуди както аз на най-новите ракети на Путин. Малко се съмнявам, че пишещ за Кобзон отговаря на тези качества, но казва ли ти някой.  Аз не вилзам нсъвсем в стандарат и като ми явят такива като Кобзон, споменавам майки, сезирам се върху конкретни телесни отверстия, защото мразя фалшивото изкуство, или пък това, предназначено за простаците, кето днес наричаме чалга.

   

   А сега нещо извън темата „Забавление”:

   В доста напрегнато състояние на духа ми получих изцеление – в момента, когато пуснах програмата „Класика” започна изпълнение на Десета соната за цигулка и пиано на Бетховен, писана в годините на неговата голяма творческа криза, третият период от неговя живот. Това е философско произведение, кото дава духовни сили, помогнали му да преодолее трудния период и да напише още много велики творби. Докато сонатата звучеше, за мен времето спря.

   Накратко ще опища десетте Сонати за цигулка и пиано, на които Бетховен отделя внимание през целия си живот. Тези сонати принаадлежат към камерното му творчество, където той е много силен. Камерната музика е част от музиката, не само като най-трудната за писане, но и за разбиране, като най-трудният от всички жанрове е струнният квартет.

   Първите си Сонати за цигулка и пиано Бетховен създава на почти 30 години. Те са три, издадени в един опус №12. Първите две доста приличат на тези на Моцарт, но Третата е доста различна. Тя звучи героично и е много трудна. Аз съм я нарекъл Малката Ктойцерова соната, защото макар и в друга тоналност, тя загатва за чудото, наречено Кройцерова соната.

    Следващата Соната за цигулка и пиано, оп. 23 е опит на Бетховен да напише соната в минорна тоналност. Личат си творческите търсения на композитора, които ще получат сваята пълнота при следващата соната в минорна тоналност, Седмата. И тази соната е прекрасна.

     Петата соната на Бетховен е наречена Пролетна заради ведрото настроение и светлата й тоналност фа мажор. Тази соната е едно от най-популярните произведения на Бетховен в този жанр.

     Достигнал творческите си цели си в този жанр, Бегховен пише почти по същото време още три сонатаи, които издава в един опус, №30. Най-силно въздействащата ми от тези три сонате и втората, в до-минор.  Тази соната е един от върховете в творчеството на Бетховен.

    Спирам се специално на Соната оп. 47, неречена Кройцерова. Бетховен я пише за един пофрнцузен нмеец, професоор по цигулка в Парижката консерватория, автор на доста концерти и други произведения за цигулка, Рудолф Кройцер. Кройцер не оценява сонатата и отказва да я изпълни, макар тя да му е посвенета. Бегховен я поверява за изпълнение на един мулат от Виена, доостъ добър цигулар. Макар да променя посвещението, сонатата остава с името Кройцерова, за срам на пофранцузения немец.

       Соната има толкова мощ в първата си част, колкото нито една друга соната за цигулка и пиано на света. Тази мощ смазва, тя отзвучава в мен докато текат останалите две части, защото мисълта ми не може да се отклони от това, което съм чул в първата част. Да отбележа, че сонатата е писан в годините, когато Бетховен е млад, силен, с голям опит и вдъхновение.

    Последната му Десета соната за цигулка и пиано е философска, като музка е много велика. В момент на творческа криза и житейски проблеми Бетховен създава този шедовър с опус 96 през 1812 г.

 

      Ще продължа мислите на зъболекара, защото съм доста над неговата възраст – той почина млад от рак и ще разширя мслите му:

      Не може един културен човек да бъде такъв ако познава само 9-те симфонии на Бетховен, той трябва да ознава и десетте му Сонати за цигулка и пиано. Особено ако се осмелява да пише за музиката, в която не бива да се сезира върху Кобзон, както Венци или върху Кондю, а върху нещо истинско и то само ако има какво да каже…

 

     За прояваващите интерес към музиката съм написал нещо доста интересно за Бетховен:

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2014/04/29/chetirite-tvorcheski-perioda-v-jivota-na-bethoven.1260955  

 

     Ето и линкове със записи на Сонати за цигулка и пиано от Бетховен:

 

    https://www.youtube.com/watch?v=oqNM8DMm3SA

 

    https://www.youtube.com/watch?v=PGFs7n6n3-8

 

    https://www.youtube.com/watch?v=COGcCBJAC6I&t=1518s

 

    https://www.youtube.com/watch?v=hQMpxHET-gs

 

    https://www.youtube.com/watch?v=EQVixrP7Sxs

 

    https://www.youtube.com/watch?v=oh8ZgtpAOZ0

 

    Приятно слушане на тези велики произведения. Много ми се иска да ги чуят обаче още двама нетови изявявачи в областта на музиката, другарите Борн и Икономиста, от чиито музикални постинги също съм вдъхновен...

                       

Подобни нетови снимки има с Гергиев, Мацуев, Башмет, Халилов, Сергей Ралдугин...

Прочетох постинга ти и научих немалко

Аз не се ожених и разведох за музикантка, но последната ми сериозна приятелка беше 20 годипна пианистка

Разбира се, Беетовен познавах като творчество преди нея, но благодарение на нея прочетох и негова биография като книга итн

Не знаех, че образите на Беетовен и Бах са извратени от руснаците, НО ТОВА НЕ МЕ УЧУДВА И Е ОЧАКВАНО като се замисля.

При руснаците герамнофобията в история и литература беше подчертана, явно е била в някаква степен и в музика.

който се явява доста трудно четиво, защото не касае само музиката. Схемата на работещите в НКВД музиканти съм описал точно и с имена на най-известните "деятели", включително и Жданов. Жданов е бил последната инстанция за хората на културата, представени му в списъци, като той е трябвало да попълни една графа с "расстрелять" или " не расстрелят". Жданов има обаче една заслуга за музиката - при дестките поводи да утепа Шостакович, той не е сторил това. Комисарят на Ленин със същата задача /забравих му името в момента/ пък урежда на Прокофиев да напусне СССР през Япония. Ето линк с труда ми за Шостакович:
http://planinitenabulgaria.blog/muzika/2015/03/09/dmitrii-shostakovich.1344534

Ето такива постове трябва да има в блог.бг, като твоите. Единици са за съжаление тези, които пускат стойностни текстове.
Поздрави!

Човекът се казва Johann Sebastian Bach!

А Дедо Мунчо Борн, Сърбина Вуте и пр. са комунистически лайнари, които нямат никакво отношение към музиката.

Те са галфони, олигофрени, които за нищо не стават и само се правят на разумни, читави и образовани люде. Истината е, че те са комунистически лайненца и не си струва да ги обсъждаме изобщо!

Обчам градивната кпитика, а не възхвали към постовете ми, защото те могат да причинят възгордяването ми и смяна на изявата ми в блога с нещо съвсем различно - да пропия бира и да проиграя чалга. В момента се запознавам с един нов жанр от музиката, който смени руското диско - попмузиката им на социални теми, напр. за липсващата канализация в Москва.

и прогресивни хора да се докоснат до изкуството. Това е сторвал Ленин самият!
Като бивш деполитизиран професор в Центъра заведущ Катедра "Култура" имам парола за влизане в Архива му. Изтеглих Работното Ви досие, Кадровото Ви досие и Личното Вии досие и открий в едно от тях докладна записка на наблюдаващия Ви / и сега!!!/ оперативен работник. Участвал сте в съвместна проработка с агент Желю Джелезов, завършила с провал. Същото е написал в спомените си по случай 83-а си годишнина и самият Желю, които в момента гледам на оперативния ми компютър.
Очаквам от Вас постинг за характера на проработката и кой от Вас двамата е поел вината и отговорността за провала й. Това ли е причината за сериозното заболяване на Товарищ джелезоВ, което едва не отне живота му?