АМЕРИКАНСКИ  РАЗМИСЛИ – 8

1.     Наколните жилища в Лос Анжелес:

       Те не са като класическите наколни жилища, построени по такъв начин за да обезпечат по-голяма сигурност на обитаващите ги. Наколните жилища в Лос Анжелес са изпълнени така, защото на силно наклонените терени друг начин на изпълнение просто няма.

     Има квартали в Лос Анжелес, които са пренаселени, а точно в тях или ако може съвсем близо до тях хора /с възможности на руски олигарси/ искат да си построят жилища. Построяването на жилища в тези квартали обаче е останало възможно само на терени, които до скоро са се считали за невъзможни да се извършват стротелни работи по тях. Това са терени с наклон между 30 и 45 градуса спрямо вертикалата. Строителството по тях се извършва по много специален начин, подобен на този при небостъргачите, като елементите на жилището се проектират и изработват в строителен завод. Как изглежда това жилище от страни? То наподолява паралелопипед, на който единят ръб е захванат за стръмния скат. Пред стената на жилището /на този ръб/ има някакаво заравняване, нека го нарека двор. Паралелопипедът е закрепен на система от колове – в случая здрави стоманени гръби, които влизат под различен ъгъл в земята. Този начин на закрепване на страдата предизвиква усилия тя да се отдели /откъсне/ от мястото, където е закрепен единият ръб от нея и да се сурни напред в бездната. Това обаче е толкова възможно, колкото да намериш свинско месо в еврейски магазин. Всички сгради са закрепени по този начин, явно той е изпитан и сигурен.

    Тези стради не са единични, а на определен височинен пояс. Зад тях преминава път, който е бил предназначен да се ползва при построяванего им и после е превърнат в част от градската иинфраструктура.

    Строежът на тези сгради е много скъпо нещо, защото още за проучването се заплаща много – извършва се проучване на терена чрез сондаж на много голяма дъллочина. Специално отбелязвам, че геологопроучването по общините се извършва от руснаци, не казвам руската мафия. Ако се стигне до наличие на здрави скали, където да се направят фусове с много специална техника, която може да работи на такъв наклон, да бие сонди под ъгъл и после да ги пълни с бетоново мляко, се пристъпва към строеж. Колоните – така таричам коловете от стоманени тръби, се монтират върху фусовете, а горе чрез механически сглобки, разрешаващи хоризонтирането на сградата,  те се свързват с фундамента на жилището. След това се пристъпва към „изграждането” му. Жилищата, изградени по този начин са различни като архитекгура, големина, украса. Топлоизолирани са от всякъде. Всичките имат тераси, излазащи над бездната под тях.

   На мен те ми изглеждат като присадени към терена. Ако аз съм главен архитект  не бих разрешил таково стоителство. Приличат на нещо, оплетено в паяжина и обърнато обратно. Интерес предизвикват те у мен, защото се замислям за строителните технологии, които все по-малко са строителни, отколкото монтажни. Да се построи на такъв наклон жилище е било немислимо до скоро.

    Високите технологиите и нови идеи навлизат вече навсякъде по света, дадох пример в предишния си постинг как се гасят горящи коли по пътищата на Русия, какви нови, прогресивни материали за гасене се ползват при тази технология, за които никакъв пожарникарски ум в цялата човешка история не се е досетил. Но да построиш жилище, наподобяващо паралелопипед върху толкова силно наклонен терен и то да се крепи на наклонени стоманении колове, това е наистина уникално строителство. Не го слагам обаче в графата красиво…

   Предполагам, че това строитерство е поне пет път по-скъпо от обикновеното, което тук също е много различно от това по света – къщите не се строят, а се сглобяват. Не важна толкова студоизолацията им, колкото изолацията срещу атаки с висока температура от вън, достигаща 45 градуса и 4-5 градуса влажност на въздуха.  След като къщите биват сглобени, започва голямата работа по тях, наречена довършителна.

   Подобно строителство, но наподобяващо на извършено от примати съм виждал в Бояна. На склон с много голям наклон един катил бе построил къща, която бе вкопал в ската. До третия етаж тя бе в земята и в нея течеше вода. Това не бе важно за него обаче, важното бе да има вила в Бояна, близо до тогавашните биринджии на България.

      За клошарите в Лос Анжелес:

      Те са ужасяваща напаст за града! Привлича ги топлия климат тук, богатия град, демократичните закони на щата към тях. Спят по детските площадки, офекалват градинките, лежат по скамейките в едно полуспящо състояние. Влачат със себе си една количка, взета от някой магазин , в нея – боклуци. Ако се извика полиция, та идва и ги моли да се преместят. Местят се за малко, но ако откажат не могат да ги насилват, продължават да полуспят по пейките. Същото важи и за плажовете, където е пълно с клошари, някой от тях спят на хладно на пясъците, като си оставят там боклуците. Най-желаният за клошарите квартал на града е Даун Таун. Толкова на гъсто живеят хората там, само клошарите им липсват. С тях се придвижва и миризмата им, обясняваща защо като се появи някъде клошар, хората се махат от него. И той си рови по контейнерите, рови, сяда пред някой магазин ако е сянка и остава там дълго…

   Според мен броят на тези психически болни хора тук расте.

           За пазарът на яйцеклетки:

           Това е стока, към която изискванията се променят в зависимост от приоритетие на пазара. В момента най-големите търсачи – дават най-висока цена за този продукт - на яйцеклетки са двойките педераси, които са се оженили/омъжили и искат да си имат дете. Отбелязвам, не да си осиновят дете, а свое. Какви си изискванията към дамите в последно време, от които се снемат яйцеклетки:

    Сега на мода са момичета руси със сини очи, високи 180-185 см. тракащо слаби, на възраст между 24 и 28 години. Извършва им се пълен генетичен преглед, който показва към какви болести имат склонност, какви болести е имало в рода им. После момичетата плюят половин час в една чаша и по слюнката разпознават етноса им - дали са преобладаващо /напр./ испанки, германки, еврейки, защото чисти раси вече няма. Ако се окажат с преобладаващ еврейски или цигански етнос, макар външно да отговарят на изискванията - да приличат на кон, изследванията им са до тук. Ако момичетата  са кестеняви, брюнетки или с черна коса, може да им се извърши  изследване за дарители на яйцеклетки, но шансът за реализация на такава яйцеклетка е почти нулев, а цената за яйцеклетка от тях – обидно ниска.

    На одобрените след прегледите се вземат пробни яйцеклетки без да са третирани с хормони, след което ги третират три-четири месеца с естрогени и прогистерони и отново им вземат яйцеклетки. След хормононалта им обработка момичетата вместо 1-2 яйцеклетки месечно узряват до 12. Яйцеклетките не са еднакви по размери, по жизненост, класират ги на три групи. Позват се само суперяйцеклетки, които се съхраняват и предлагат на пазара.

    Цената на една отговаряща на всички изисквания /!!!!!!/ яйцекетка от момиче, което е русо, високо, със сини очи, тракащо слабо е 150000 долара. След хормоналното третиране качествените момичета могат да дадат наведнаж по 2-3 суперяйцеклетки, които се замразяват срещу цена 400 долара за година. Към тяхе приложена снимката на предложителката им за продажба, а документите към тази яйцеклетка се разпространяват по електронната мрежа. Казах, цената е 150000 долара, но се доуточнява, като продажната цена може малко да се различава от исканата в посока надолу.

   Не всеки може да заплати такава голяма сума, затова на пазара има цял набор от яюцеклетки – на японки, на арабки, на негърки и всякякви, цените започват от 1000 долара за негърска яйцекетка. Този пазар за сега на Балканите го има само в Гърция, като цената на една циганска яйцеклетка /други няма, затова гърците се циганизират/ е 1000 евро, а за едно износване на яйцеклетка – 9000 евро плюс 1000 евро ако раждането е успешно. Тук цените са доста по-високи.. Износвачките на яйцеклетки, предимно пращящи от здраве мексиканки вземат по 80000 долара за износването и още 20000 за раждането. При това те живеят на място, което не напускат, при условия, каквито като лукс няма по света. Сега ще сваля от архива на Центъра клко й е струвало бебето на Елена Йончева.

   След одобряване на предложената яйцеклетка и преводи по сметката, а също и по сметката на мексиканката се навлиза във фаза „по същесво”. Педераасите се викат на сеанса, при който яйцеклетката ще се оплоди инплантира в удобното време на стенета на матката на доноровата майка. Педерасите започват да се оправят, фърчи сперма навсякъде, сбира се галон или два от нея, гледа се кой е най-пъргавият от всичките стотици милиони сперматозоиди, с него се опложда яйцекретката и чичко доктор по живо по здраво я турга където тя щеф се превърне в бебе.

   Доноровата майка отива в един златен затвор при педерасите, където девет месеца ще яде каквото поиска на света. Не се разрешава на мексиканката като роди да си види износения плод, донорката на яйцеклретката пък е подписала договор, че повече от историята на нейната яйцеклетка тя няма да се интересува.

   Страхотен бизнес! Нека да не реализира яюйцеклетката по максималната цена, но ако някой рус кон реализира 10 яюцеклетки на американския пазар по 100000 долара пак си е нещо, на което биха завидели дори източвачите на кредитни карти или наши мутри,специализирани по износ на проститутки по ЕС или пласмент на наркотици по местата, дето се сбират снобове през лятото, морето.