КАК  КУЛТУРНИТЕ  ДЪРЖАВИ  РАЗПРОСТРАНЯВАТ

                            КУЛТУРАТА  СИ  ПО  СВЕТА

 

     Гледах едно предаване на Венета Райкова, която бе поканила известен готвач - българин, работещ в Америка, много вещ в занаята си. Поради вкусотиите, които приготвял, ресторантът му винаги бил пълен. В аванс искам да кажа, че изключително ценя това предаване на Венета Райкова, но също и тези на Николета Лозанова и на Слави Трифонов. Човек може много да научи от тези предавания, да се възвиси духовно. Подобно възвисенье получавам и след нетови изяви на Другарят стефаН, на Товарищ чернЮ.

     Представи г/жа Райкова готвачо пред зрителите,  ама той наистина страхотевица – не само, че готви вкусно, но и акъли раздава със същата вещина. Той говори за навлизането на кулинарното изкуство в живота на хората и как то заема все по-важно място в живота им, цитирайки мотиви за това от случващото се по света в тази сфера. В страните, където се готви вкусно и се предлагат засукани неща, които ги има само при тях, има много посещения на туристи от цял свят, които искат да ги опитат. Информацията за тези вкусни неща идва разбира се, от фейсбука. Готвачо даде пример с някаква кухня в Южна Аржентина в областта Патагония, където готвели толкова вкусно, че американци за да се насладят на ястията им летяли до Буенос Айрес, от там вземали друг по-малък самолет, после пътували по суша и така достигали до заветното място, което станало световно известно заради кухнята си. Честотата на пътуванията на американци натам станала такава, че открили допълнителна самолетна линия, която давала възможност на самолетите с разносвачите на американската култура по света да кацат на най-южното летище на Аржентина, доста по-близо до Патагония, съкращавайки по този начин мъчителното им очакване по-бързо  да се докоснат до храната, за която са прелетели хилядии мили. Отивайки да се хранят по такива места, американците по този начин разнасяли и своята култура по света, каза готвачо, в случая я разнасяли чак до най-южната точка на света.  Готвачо даде и други такива примери, където американци прелитат по други дестинации  отново хиляди мили за да посетят ресторанти с уникално меню, но от приказките му на мен ми писна една част от организЪма и превключих канала.

     Никога не бях и предполагал, че по този начин се разнася културата на културните държави по света, а по местата, които гражданите на културните държави се докосват до местната култура – бифтек от морски слонове, деликатеси от раци, октоподи и др, по този начин се извършвал и обмен на култура, в случая между американци и патагонци.

    Аз знам и други такива случаи, в които участват неамериканци. Макар и неамерикнци, те също разнасят по подобен начин културата на държавата си в други държави, по-некултурни от тяхната. Има една наша туроператорска фирма, която работи с италианци и ги води на Рилския манастир. Една екскурзоводка употреби смешен израз, „пасем ги”. Там възлюбеното от тях място е като слезнат от автобуса е един ресторант в ниската част на площада в дясно от пътя след манастира, чиито масите са малко над реката. Страхотно готвели в него. Преди да влезат в манастира първо минават през този ресторант да утолят големия си глад, а след като се разходят по двора на манастира се връщат в ресторанта и вече засядат в него яко. Като привършат с културната си изява в ресторанта и си тръгнат, изведнаж става някак много тихо. Така италианците разнасят своята култура тук сред нас, може би трябва да им благодарим. Аз се оказах свидетел на едно такова поднасяне на италианска култура у нас.  Дойдоха едни италианци в същия този ресторант, които не си говореха, а си крещяха и не млъкваха. И ядяха блюдо след блюдо. Спасението бе да се махнем по-скоро. Не пожелах да възприемам културата им, която те благодарение на умението на известния чак в Италия  наш готвач разнасят сред нас.

    Чудесно предаване, г/жо Райкова! Това е пътят да разнасят по света културата си напредналите в това отношение държави, цитирах само две.

     Мисля обаче, че и ние можем да вършим същото това разнасяне на културата ни по света чрез посещението на изискани ресторанти в други страни и да участваме в междудържавен обмен на този тип култури. Давам за пример един пловдивски ресторант, чието име за жалост не помня. При влизане в Пловдив от към Смолян огромен билборд подканва към него с реклама: „Посетете кльопачката и пиячката на Пловдив!”. Тази реклама възбуди у мен огромен интерес към менюто на ресторанта, но този ден за кльопачка и пячка нямах време. Сега се замислям обаче: Ако посетителите на тоя рестораант се качат на самолет и отидат да си разнасят културата си в ресторанти по други държави, мисля, направо ще ги сакълдисаме чужденците. Тази идея висвам в нета, дано някой бизнесмен научи за нея и разпрати тия, дето са посетители на пловдивския ресторант по света, но и призове подобните на тях посетители на ресторанти от чужди страни да посетят фърстресторанта с кльопачката и пиячката на Пловдив. Така ще се извърши не само разпространяване на култура по света, но и културен междудържавен обмен, какъвто пропагандираха г/жа Ракова и готвачо, наложил се в Америка.

   Ако съжалявам за нещо в момента, това е, че забравих името на ресторанта. Ако сега можех да го напиша, нищо чудно самолетите от Америка за Патагония и от Италия до София, да докарат разносвачи на тяхната култура и в този ресторант, от който тя да се разпространи из страната ни. Вместо ястия с месо от морски слонове, раци и октоподи,  тук ще им предложим конкурентно меню, състоящо се от кльопачка и пиячка.

    Много е различен светът и ще завърша този постинг с два примера.

    Първият е от бедна Сърбия, планинарският дом „Бабин зуб”:

    Там в цената на нощувката има включена закуска. На всеки пренощувал сутринта се предлагат две пържени яйца с тъмнооранжев жълтък, парченце домашно сирене, страхотно, три парченца шунка и три филийки хляб, който мирише на жито. Това е цялото меню и то не се променя от години.

    Не така е по хотелите на Банско. Там има заредени хранилки с всякакви видове храни, от които туристите си вземат колкото си искат. Едни си вземат колкото им е необходимо, други вземат едно, връщат го, вземат друго, после трето. Чиниите, които персоналът връща за миене са пълни, ощипано е по нещо от храната, която явно не се е оказала вкусна. Къде е уважението на тези хора към труда на произвелите храните, към готвачите, към персонала, който те ограбват по този начин. За тях всичко това няма стойност, стойност има да опитат всиичко, да се наядат като свини с което им е вкусно. Голяма част от тези хора бяха чужденци, най-много бяха поляците, след тях – македонците. Имаше обаче и нещо общо между тях – и едните и другите приличаха на двукраки мехове, които може би разнасят културата на страните си в изостаналите в това отношение страни, както бе мотото на предаването на Венета Райкова и готвачо, наложил се в Америка. И с право. От такива, издигнати културово, а може би и интелектно хора от тултурните държави ние научихме за едно от най-великите културни достижения на хората, умението им да правят маймунското кафе, което това лято е хит в Банско.

   Като турист и жизнен човек съм се размечтал да отида в една ферма, където с помощта на маймунския тракт подправят аромата на кафето. Ако можех с очите си да видя целия производствен процес, при който зърната кафе преминават през тракта на маймуната и после се промива излишното към тях, а зърната се сушат и изпичат, тогава и аз бих треснал едно такова кафе. Едва ли след това някой ще се осмели да ми каже, че съм сноб, че не съм културен човек, защото ходя сред дивата природа и поради това не съм във времето, нито пък времето е в мен…

   

   

     

А тази водеща/пастирка, която също така крещи, както и разнасящите "култура" води зрителите към изопачаване и опростачаване. Чревоугодничеството е непростим грех! От Видинския край често се ходи у сръбско и хората верно си обменят Култура, ама истинска. Ходи се на обед, ядат се нашенски обикновени гозби и всичко е мирно и уважително. Видин не само, че нема претенции за "култура", но има и комплекси за бедност и изостаналост, обаче по Видинско е бил най-знаещият Народ по Градинарството и там е най-вкусния зеленчук, най-добрите лютеници, вече отново има неколко дюкяна за ръчно месени хлебове и за НИЩО не ги давам даже за Виенския полуфабрикат, па дори и Венетките да им фалат "културата"!
Сполай и много Здраве!

Пият ли видинчани маймунско кафе?

По Видинско културата е толко ниска и хората са мнооого далече от тези финни вкусове. "Недей да едеш г-а/от чревния тракт нали!" е израз използван със значението: "Не говори/прави глупости!". Та, не пиеме такива работи, толко ни е културата...