НА  КРИТИКАРКИТЕ  МИ  КОГАТО  ПИША  ЗА МУЗИКАТА –  ВЪЗМОЖНОСТ  ДА  НАПИШАТ  МОТИВИТЕ СИ 

 

      Музиката заема важно място в живота ми - тя е в мен, тя е с мен. Понякога я оставям, но тогава ме намира тя самата. Слушам някое произведение в изпълнение на непознат изпълнител или диригент, чувам нещо различно от това, което имам в главата си за произведението, размислям се вълнувам се, търсенията ми за самото произведение, за автора и за други подобни произведения започват. Намирайки други изпълнения на артистите, които са ме впечатлили, аз се запознавам и с нови за мен произведения. Така е било цял живот. Само когато пътувам с кола или съм на планина край мен не звучи музика в буквалния смисъл на думата, тя се пробужда някъде в мен и така установявам връзка с красотата около мен. Когато строях къщи радиото бе винаги на Класик ФМ. Сега, когато работя на лаптопа често по време на работата ми звучи музика, а процесът ми на самообразоване в тази област продължава повече от 60 години. Музиката ме спохожда и съвсем неочаквано. Виждам нещо красиво, в мен зазвучава произведение от определен автор. Музика звучи в мен когато чета поезия, както аз казвам, „писана за мен”. Ако съм отворил Новия завет когато се описват сцени от евангелистите ми звучи музиката на Бах. Писаното и говореното слово също ми звучи, а ако не ми звучи е много лош симптом относно този, който говори или е написал нещо. При хармоничните личности писаното слово има тоналност, в която изложението се провежда по определении закони. Говореното слово – то е нещо като полииграф за интелигентността на тези, които говорят. Там има точни закони за ударенията, за паузите, при които се поема дъх, словото също е подвластно на законите на музикта.

     Аз не съм музикант, но съм се стремил да бъда просветен любител музикант и се считам за такъв. Каквото съм писал за музиката няма музиковедческа стойност, описвал  съм въздействието й върху мен, с какво тя е допринесла за да бъда това, което съм. По музикални познания обаче аз мога да се меря с музикантите, а по произведенията, които познавам мисля, че ги надвишавам. Това наистина е така, защото те работят задълбочено върху определин произведения и когато при слреща с тях ги „разходя” из други подобни произведения или от други автори, те се са и благодарни. И още нещо – музиката е професия на съпругата ми и голяма част от приятелите ми са музиканти. Предимно с такива хора осъществявам контакти. Те са доста специални обаче, и аз приличам по нещо на тях – обиждам се на тема музика ако тя бива ползвана от нетовите хибридните войници на Путин или такива с интелектуално ниво, отговарящо на подвида бозайници. Каквото е на Другарят скрапоВ, залепил преди време срещу мен нетово доцзибао.

    Няма да пиша за себе си обаче, а за тези, които дразня с писанията ми за музиката. Каквото съм написаб за музиката съм сторил с много любов към този тип изкуство. Чрез постингите ми на тази тема искам да помогна на тези, които обичат музиката и търсят себе в нея, но не осъзнават този процес и още не са се открилии в музиката. Музиката е един прозорец към света, недостъпен за по.голямата част от хората. Откриването на личността в вузиката е само навлизане във входа на този храм, след това започва упознаването му.  А за това упознаване един живот не достига. Считам това, което правя във връзка с музиката за благородно, но защо дразня разни дами, при това поетки, не проумявам. Някои от тези дами пишат коментарии, които не помествам за да не се срамуват от себе си, но сега ще поместя една тяхна „премъдрост”, със звучене на прочитане на решение на нискоинстанционен съд от съдийка-простачка. Други ми извъртват минуси. Върхът на тези усилия бе едно разлепеното нетово  дацзибао срещу мен от един бозайник, чието име забравих, върти ми се в главатоа Другарят скраповВ. На подло подмятваните от него тъпи пениси по повод един мой постинг се ловнаха по-висши като интелект екземпляри от него, понапреднали по интелектуалната дистанция между бозайник и  примат.  Някога ме четяха доста хора, поместваха ме и на първа страница. Сега на първа страница поместват тези, които пишат срещу мен и това е разбираемо – аз не съм хибриден войник на Путин в нета, от мен трол не става. Подкрепниците на Путин по тази линия е съвсем естествено да са срещу мен. Разбирам ги, имат такъв приказ, давам им пример с волеН сидероВ. А приказът е: Писать и не разсуждать!

    Когато започна преходът към демокрация хората промениха ценностната си система. Колкото повече някой мязаше на изрод, толкоз повече го уважаваха. Сега, когато  навлизаме в периода на разгърнатото строителство на прехода, чиито край никога няма да дойде благодарение на нетовите хибридни войници на Путин, нещата получиха ново развитие. Колкото по-големи простотии пише някой в нета, толкоз повече го четат. Същото както във весниците на един, мязащ на дялан с брадва, и неговото има забравих, станах много голям…

    Аз съм пшсал срещу троловете в нета, имам предвид щатните. Те биват активирани по казус, отново давам пример с волеН сидероВ, биринджибюлюкбашията на Путин в България. Разбирам ги, това могат да правят, от това живеят. Не разбирам обаче тези, които считат, че имат талант – да пишат стихове напр. – защо се подвеждат по писанията на нетови „труженици” на интелектуално ниво бозайници. Досегът на човек с талант до бозайник би трябвало да го накара зда се чувства омърсен, а резултатът от взаимовръзката е очевидна – бозайникът малко дръпва напред с акъла, човекът поради досега с бозайника се връща назад като развитие. Следват едни процеси, известни на учителите по музика напр. които искат много от децата, но децата не могат да отговорят на изискванията и се стига до едно междинно положение, да го нарека компромисно.

    Аз пиша в блога си за музиката поне от 5 години. В началото не обръщах внимание на „критиките” към мен, сега ги поглеждам, не че не ме дразнят. Ако музиканти ме разкритикуват обосновано, ще се засегна, ще се стегна, ще поправя или допълня нещо. Когато това сторват примати или бозайници отговорът ми към тях поставям в категорията „Забавление”.От този постинг давам  право на отговор на тези, които ми пишат минуси или са против постингите ми за музиката да изложат мотиви, защо сторват това. Ако са достатъчно фътре ф музиката, нека да покажат това в мотивите си и да напишат нещо разумно.

   Първите ми критикарки бяха поетките Поницка и Идиотка, така те са нарекли сайтовете си. За съжаление те не са вече измежду нас - блогът ли са напуснали, новопредставили ли са се, та не могат повече да ми проникват в блога, не зная. Тяхното „дело” продължиха други поетки – Стих, Кретенка и Йотовава. Путка_нвам ги да изложат мотивите си – активира ли ги някой срещу мен или те сАмите или пък са до толкоз запознати с музиката, че написаното от мен им не аресва.

    В такива заплетени случаи аз си правя компютърни програми, от които черпя голям обем информация. Ето някои стихове, които ми даде програмата, писани от една от тези поетки, но липсва информация за името й, има само забележка, че е една от последните три мои критикарки на тема „Музика”:

   

      

Е* бал Савата Гинка

E* бал Савата Гинка 
 на село, там  под върбите
 и сбъднал на дъртата стринка
 да e  млада  мечтите...

 A жабите от язовира
 си закрили от срам очите,
 да не гледат, как го завира
 на дърта Гинка в ушите.

Е* бал Савата Гинка
с пръсти дебели и яки
че беден бил, без стотинка
за смях на старите свраки.

Гинка от кеф, чак скимтяла
побъркана и доволна,
че п* утка й, пръст видяла
спинозна, грозна  и болна..

 

 

    Следващото стихо според мен е писано от Поницка, но нямам доказателсва за авторството й:

 

                   П   П   З

 

Пичове Пено, Захождат,

                Захождат Пено, Поебват,

                                 Поебват Пено, здравата,

                                            Поебват Пено, Правешком,

                                            Поебват, Пено  Заднешком.

                                Пази си Пено, Предника,

                 Пази си Пено, Задника,

 Пази си Пено, П*утката!

 

 

     Стихото, което следва има звученето на шедьовъра ТреснАл Савата Гина. Поради много старата дата, когато то е публикувано като премиера в Блог. бг, предполагам, че е писано от Идиотка, а това ми навява на мисълта, че Идиотка е закрила сайта си и сега се новопредставя в нета като Кретенка.

 

            ИСКАМ ГО !

     Искам го мъжо, стискам го,

        стискам го мъжо, искам го,

        искам го мъжо, стискам го,

        твоето пишче гиздаво.

 

        Не го слагай на дъблоко,

        нека да е на широко,

        за да му попълниш фиша,

        слагай го да спре да диша.

 

        Който бърза бавно стига,

        за да може да го вдига,

        да го вдига да се цели,

        милиони да печели.

 

    Забележка към стихото:

    Специалистът, анализирайки това стихо открива в него указания от „третираната” към байшлафспартньора й за сценария, по който да протече копулацията с нея, как и къде да се наблегне с пишчето гиздаво. Литературният критик  пък не може да не се вдъхнови от изключително оригиналната мисъл на поетката – на фалос да се попълва фиш. Голяма работа сте Вие, тандемът от поетки, дето сте ме путфанали. Преброиих Ви по глави, защото няма как да Ви преброя почленно. Пет сте, но не мога да намеря подходящото за Вас съществително.

 

   Следва един коентар, който определя нивото на интелектуалното и умственото ми развитие, даден от една от поетките. Благодаря, Госпожо! Ще се опитам да се въздигна и аз подобно на Вас, защото нямам много време, вече съм доста голям, на 71. Ще завърша с едно пожелание към себе си:

   Дано да успея да достигна нивото Ви на поетки, за да мога и аз да напиша /поне/ едно стихотворение като Вашите….

 

7. stih - Много смело!
14.09 07:14

Страшно е, когато простотията се смята за умна...
Поздрави!

   За по_здравите – благодаря. Моят по_здрав за Вас е в клипа, който прилагам. Ако не Ви харесва музиката, за която пиша, може пък тая да Ви ареши, както казват в Требич и Царичина. Там по кръчмите пиени хората  не че са по-образовани от Вас, но ако им изнеса лекця на тема „Проституиране по казус”, едва ли някой ще ме разбере.

 

   Оставам с надеждата за смислен отговор. Ако такъв не последва, моля Ви не ми прониквайте повече в блога, той не става за Вас.

Аз също имах проблеми с блогерката Кетбалу и направих клипче за нея, което качих в Ю Тюб. Би ли му хвърлил едно око, за да ми кажеш мнението си?

https://www.youtube/watch?v=yHDsIbn-wJU

Аааа... и още едно! За Гинка от Ловеч, която продава лютеница на нашенци в Европа:

https://www.youtube/watch?v=eKIWVevz9sw

Поздрави!

Препрочетох отново постнга Ви с поетичните приложения и желая да Ви отправя един наборски съвет : НЕ СИ СВАЛЯЙ НИВОТО ДО ТОВА НА ДРАЗНЕЩИТЕ ВИ ПРИМАТИ !
Що се отнася до комплекса по отношение рейтинга, разбирам, че простотията Ви дразни, но съм на мнение, че игнорирането й е по- здравословно. Пък и в края на краищата сме в този скапан блог, за да споделяме, а не да се радваме на лайковете на споделеното. Ако държите на количеството, а не на качеството, само кажете и има известни възможности за качването на някои от постингите Ви на първата страница. Ако това ще Ви изкефи ! Нема проблеми. Поздрави.

защото вече се появи нов подвид в социалните мрежи, "пишещи" с ниво на интелект каквото вероятно е било по време на бозайниците. Приматите са по висш вид, маймуните - още по-висш, тогава идват хората.
Аз публикувам в блога по вътрешна потребност и за да остане някъде написано това, което друг не може да опише - планините на Българиия. Красотата на планините обаче аз свързвам с красотата и хармонията в музиката, затова съм образован и в тази област. Не пиша за да съм известен, защото това, което правя е нестандартно, много трудно и опасно. Идвам си от Кюстендилско, където премръзнах, но видях и снимах чудни красоти от двете страни на границата, срещнах стотици мигранти, всичките от Афганистан, които пресичаха граничата със Сърбия.
Някога /след 1989г./ колкото повече някой мязаше на изрод, толкоз повече го уважаваха. Днес колкото по-грозно и по-големи глупоости пише някой, толкоз повече го четат. Не влизам в тази категория и не пиша за тези читатели, а с надежда, да се появи едно нормално поколение, което да може да различава топлото от студеното и тъмното от светлото. То ще ме чете някога.
Човек най-трудно упознава себе си. Стигам до извода, че едно от най-омразните за мен качества е войнстващата простащина. Ще се боря винаги срещу нея.